РАЗДЕЛНО ХРАНЕНЕ
В основата
на разделното хранене стоят изследванията на руския физиолог И. П. Павлов,
публикувани още през 1902 г. Той описва процеса на храносмилане и доказва, че
белтъчините се разграждат в кисела среда, а мазнините и въглехидратите в
алкална. Използвайки едновременно и трите вида хранителни вещества, както е в
традиционното хранене, храносмилането се влошава, храната се смила непълно и в
червата се образуват токсични вещества.
Кои храни
могат да се консумират заедно и кои – отделно е все още дискусионен въпрос. Сега
съществуват най-различни схеми за съвместими и несъвместими храни. Според Ив. Топузов (Топузов,
1995, с. 53) храните може да се разделят на три групи. В първа група попадат
такива храни, които се консумират самостоятелно, в отделни хранения или половин
до един час преди основното хранене. Това са всички плодове, доматите,
сладкишите и тестените закуски, прясното мляко. От втора група са храните, които
добре се съчетават не само помежду си, но и с всички останали. Това са
зеленчуците, включително и ядковите,
овесените ядки, пчелният мед и хлябът. Трета група са храни, които се комбинират
с тези от втората група. Тук се включват всички видове меса, млечни продукти, а
от растителните храни – фасул, леща, соя, ориз, картофи и други, подлагащи се на
топлинна обработка.
Най-трудната за смилане от организма е комбинацията от въглехидрати с белтъчини
– свинско с картофи, пиле с ориз и подобни.
Важна
препоръка на разделното хранене е да се ядат по-малко по вид храни едновременно
на един прием. Ако храносмилателната система е здрава, храненето е бавно и се
дъвче добре храната, поемат се малки количества на едно хранене, организмът се
справя успешно и с някоя “грешна” комбинация.
Забелязано е, че при разделното хранене има и известна редукция на телесното тегло. Това не се дължи на самото разделно хранене, а на това, че при самото изчакване, за да не се смесват храните в стомаха, като цяло се приема по-малко храна.