МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ
Смъртоносният квартет (deadly quartet)
Метаболитният синдром представлява комплекс от взаимно
свързани рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания и захарен
диабет.
Наричат го още смъртоносния квартет, защото повишаването на кръвната захар и
мазнините в кръвта, повишеното кръвно налягане и затлъстяването в областта на
корема, в началото не дават никакви субективни оплаквания.
Много хора считат, че са били здрави и са получили сърдечен инфаркт или
мозъчен инсулт съвсем изненадващо, което не е вярно.
Повишеният риск е можело да се установи предварително с лабораторни изследвания и
измерване на ръста и теглото.
За метаболитен синдром говорим когато:
1.
кръвната захар
е над 5.6
mmol/l
сутрин на гладно;
2. артериалното кръвно налягане
е трайно повишено, като систолното е над 130 mmHg, а диастолното е над 85
mmHg;
3.
нивата на триглицеридите са над 1.7 mmol/l, а
нивото на
HDL-холестерола (добрия холестерол) е по-малко от 0.9 mmol/l за мъжете и
по-малко от 1.0 mmol/l за жените;
4. обиколката
на талията за мъжете
е над 94 см.,
за жените
над
88 см.,
а
ИТМ /Индексът на телесната маса/
е над
25. ИТМ се получава като се раздели теглото в килограми на ръста в метри на
квадрат.
Според Българския институт “Метаболитен синдром” (БИМС) се изисква наличието на поне 3 от горепосочените критерии, за да се приеме наличие на метаболитен синдром.
Не само у нас, но и в световен мащаб, честотата на метаболитния синдром нараства непрекъснато. В общата популация са засегнати около 20–25% от хората, като достига над 50% при мъжете и жените в напреднала възраст. Важен проблем е "подмладяването" на метаболитния синдром. Непрекъснато се увеличава броя на младите пациенти, среща се даже и при деца.Статистическите данни варират в зависимост от пола, възрастта, етноса, условията на живот и използваната дефиниция за синдрома.
Основна причина за повишената честота на метаболитния синдром е нарастване на хората със затлъстяване в областта на корема, както и увеличаване на пациентите с артериална хипертония, за което способства интензивния начин на живот в днешно време. Но има много засегнати с нормално тегло, както и обратно – някои пълни хора нямат никакви отклонения.
Метаболитният
синдром се обуславя в голяма степен от генетични предпоставки. В далечното
минало първобитните хора са живеели в условия на хранителен дефицит и са развили
механизми, чрез които максимално да усвояват храната и да я натрупват. Това им е
позволило да оцелеят при продължително недохранване и така „спестовните” гени са
се съхранили в поколенията. В последните 100 години обаче, хората от
Европа, Северна Америка и части от Азия, живеят в абсолютно променени условия –
храната е общодостъпна и евтина. При този хранителен излишък „спестовните” гени
се превръщат в неблагоприятен фактор.
Метаболитният синдром не е толкова медицински проблем,
колкото на андрагогиката
– науката, която се занимава с възпитанието на възрастните. Поставянето на диагнозата е лесно и може да се извърши от
неспециалист, като се преценят лабораторните изследвания и данните от ръста и
теглото. Лечението е лесно, стига да се успее да се намали рязко телесното тегло
и да се увеличи двигателната активност. Проблемът е, че синдромът се наблюдава при възрастни
хора, които изключително трудно променят своите хранителни и двигателни навици.
Личните лекари са се убедили в това и затова се опитват да помагат с
медикаментозни средства, които засега са със скромен, да не кажем никакъв,
ефект.