Последна редакция на 27.01.2023 г.

ПРЕДИСЛОВИЕ ИЛИ ОТ КАКВО ЗАВИСЯТ НАШИТЕ СТАРИНИ

Кой определя нашата съдба и бъдеще? Какви ще са нашите старини? Според едни това се определя от поведението на отделния човек. Според други всичко е предопределено и се движи от божествени сили. Мнението на хората, по този жизнено важен въпрос е различно. Науката ги дели на две големи групи.

Едните са материалистите. Те са любители на природните науки и математиката. Логическото мислене, което имат, ги кара да вярват, че съзнанието е продукт на материята, която винаги я е имало, че всичко става случайно и писанията за това как Господ е създал света, земята и човека, са измислени, от хората, за да си обяснят всичко заобикалящо ги.

Вторите са идеалистите. Те вярват, че Господ (или Висша сила) е сътворил всичко около нас. Според едни от тях всичко е предопределено и ние не може да го променим. Според други все пак някои неща зависят и от нашето поведение, вяра и молитви към Бога. Има и такива, които вярват, че се прераждаме и предишните ни животи определят сегашната ни съдба.

Има и една малка група от хора – агностиците. Според тях светът е непознаваем и на нас ни е трудно да си представим безкрайното и вечното. Понятията ни за време и пространство са много ограничени. Осъзнаването, че всичко е ЕДНО и всичко е СЕГА е толкова абстрактно, че е невъзможно да се проумее.

Само ако допуснем, че всичко става едновременно, само тогава може да си обясним, как може нещата да са предопределени, ясновидците да ни ги предсказват, и същевременно да зависят от нашата воля и действия. Това заключение е много важно. То показва, че за да имаме достойни старини, за да сме здрави и щастливи зависи от самите нас и от нашата съдба.

Много хора са проумели горните истини и се молят за нещо или вярват в неговото сбъдване. То се случва, но не винаги. Само вярата и молитвата не са достатъчни. Трябва и много неща да се научат за здравословния начин на живот.

За това са писали хиляди автори, но малко от тях обясняват, защо трябва да се прави точно това, което те препоръчват. Увереността им, че тяхното е най-доброто, се основават на това, че са помогнали на много хора, написали са книги и са световно известни. Но хората са различни, на едни помага едно, на други друго. Ценността на тази книга е в това, че съветите, които давам, са научно обосновани.

Ще дам пример със закуската. Повечето специалисти подчертават, че ако се закусва добре, а не се вечеря, то теглото ще намалее. Всички експерименти, правени досега, го потвърждават. Но еволюционното ни развитие и животинският ни произход показват, че храненето веднага след събуждане не ни е присъщо. Затова и съветът за добра закуска и пропускане на вечерята се изпълнява само в санаториални условия, където се провеждат експериментите. В реалната житейска ситуация се яде най-много на вечеря и резултатът е виден – масово затлъстяване. За това как да се реши природосъобразно проблемът с наднорменото тегло ще прочетете в разделите за здравословното хранене и за ползите от движението.

Преди да се заемем с решаването на многобройните проблеми на старостта се налага да обсъдим и всемирната, наричана от някои божествена, справедливост. Не само, че всичко става едновременно, но е много добре съгласувано. Религиите отчитат това и го обясняват разбираемо за човека със съществуването на всемогъщ бог, който следи всичко и всеки, и в зависимост от нашето поведение раздава справедливост. Всичко се записва в тефтера на Свети Петър или в Акашовите страници или по друг начин (зависи от религията), но винаги има възмездие.

Това съгласуване на минало, настояще и бъдеще подчинява ли се на някаква Висша справедливост? Много хора, наблюдавайки внимателно заобикалящия ни свят, са убедени, че такава съществува. Тя най-добре се изразява със санскритската дума "дхарма", която няма еквивалент в европейските езици, а се превежда като "задължение, правда, морален закон". Тези, които се съобразяват се с нея, даже успяват да постигнат завидно здраве и щастие.

Има ли доказателства, че съществува въобще някаква справедливост? За съжаление,  научни доказателства за нея не съществуват. Много факти говорят, че по-скоро такава няма. И на добрите люде се случват неприятни неща, а при природни бедствия и войни загиват огромен брой хора. Всички ли са виновни? В други случаи малки деца се разболяват от тежки болести и умират, без да са имали възможност да съгрешат. Това ли е Божествената справедливост? Мъките и нещастията по света са неописуеми! Количеството на страданието около нас е несъвместимо със съществуването на милостив, справедлив и всемогъщ Бог, както религиите ни го представят. Тяхното оправдание за Бога е, че неговите действия са необясними – „Неведоми са пътищата Божии.” Така се казва в Посланието на апостол Павел към римляните (рим. 11.33).

Това, че има Висша справедливост, не може да бъде доказано. Има голяма вероятност ние хората сами да сме си я измислили по механизмите на психичната защита, които са описани в приложението в края на книгата. А трябва ли да има доказателства? Ако се знаеше със сигурност, че след като убиеш, излъжеш, откраднеш, изневериш, навредиш на друг, после те чакат наказанията на Ада, то кой би вършил престъпления? Правилата щяха да се спазват, светът щеше да е съвсем различен, наистина много по-добър, но щеше ли да има някакво развитие и усъвършенстване?

Нали желанията за богатство, власт, слава и секс са в основата на развитието на човечеството. Омразата, завистта и желанието за господство – това са човешки качества, абсолютно необходими за просперитета на света. Ако всички хора бяха смирени, не завиждаха, не ламтяха за повече и се задоволяваха с това, което имат, то развитието щеше да спре. И сега има общества, в които хората вярват в Бог, задоволяват се с малко и живеят примитивно, без съвременните придобивки на цивилизацията. Такива са последователите на Висарион в Русия, àмишите в САЩ и много други. Но с какво те допринасят за материалния напредък на обществото?

Доказателства за Висша справедливост няма, но въпреки това много хора са убедени, че злобата, омразата, лакомията, лицемерието, горделивостта, суетата се наказват, а трудолюбието, смирението, желанието да се направи нещо добро за себеподобните се награждават. Колкото повече човек се стреми да си достави удоволствия и развлечения, толкова повече болести и нещастия му се случват, а който не си угажда, не задоволява прищевките си и работи за благото на останалите, то той получава повече здраве и щастие.

Не е авторът човекът, който може да даде отговор на такъв фундаментален въпрос – има ли вселенска справедливост или ние сме си я измислили, за да си направим живота по обясним и лесен. Хиляди учени, добре платени и работещи в световни институти мълчат, аз ли да им върша работата? Но мога да дам съвет, да се повярва във Висшата справедливост и да се работи за спазването на нейните закони. Който постигне мир със себе си, обуздае желанията си и живее за другите, може да се надява, че ще получи здраве, щастие, разбира се достойни старини и лека смърт.

Защо съществува такава Висша справедливост, как се осъществява и каква е ползата от нея за развитието на света? Мнозина считат, че когато Висшите сили наказват лошите постъпки, това ще накара хората да са по-добри. Но откак съществува светът, човешките пороци са неизменни и човечеството с нищо не се е подобрило в нравствено отношение.

Много читатели ще си помислят, че щом Висши сили движат света, то каквото и да правят, те не могат да променят своята съдба, не могат да подобрят своето здраве, не могат да станат по-щастливи. Но това не е вярно.

Вече беше написано, че когато човек желае нещо искрено, вярва и се стреми към него, то нерядко се сбъдва. Позитивното мислене, вярата и молитвата (за тези, които вярват в Бог) наистина са ефективни, но процесите са много сложни и неразбираеми за нас. Повечето хора, а и много учени и автори на мотивационни книги, като „Тайната” на Ронда Бърн, остават с впечатлението, че в резултат на искрената вяра и на силния стремеж към нещо, то се сбъдва. Всъщност желаното се случва, защото това съответства на Висшата справедливост. След искрена молба и вяра, особено след като се вложи доста труд, желаното ще се случи. Който води здравословен начин на живот, обикновено живее дълго и без болести, а отдалият живота си за другите, умира в съня си.

Книгите на автори, в които се утвърждава позитивното мислене, се купуват, църковните храмове се посещават, вярващите се молят, исканото един път се случва, други път – не. Каква е истината? Ако се напише, че желаното се случва, то се изпада в положението на авторите на мотивационни книги, които търпят критика, че създават неизпълними очаквания. Ако се застъпи тезата, че няма връзка между вярата и сбъдването на желанията, то ще се отчаят хилядите вярващи. Затова всеки да вземе решение сам за себе си, като се огледа наоколо. Обикновено младите, здрави и щастливи хора вярват, че желаното се случва, но възрастните, които виждат болните и нещастните около себе си, са по-скептично настроени. За всекиго е различно!

Всеки иска да живее дълго, но в добро здраве, без да е в тежест на близките си. Постъпките и разказите му да не предизвикват присмех в по-младите. Финансовите му средства да са достатъчни. Казано с едно изречение, да има достойни старини. Да прибави живот към годините си, а не години към живота си. За съжаление с възрастта зрението се влошава, слухът и обонянието отслабват, вкусът се изменя, косата оредява и побелява, зъбите опадат, по лицето се забелязват бръчки, а по кожата петна, гръбнакът се прегърбва, сексуалните функции затихват. Най-лошото е, че се влошава работа на мозъка. Краткосрочната памет отслабва, трудно се намира точната дума, способността за мислене не е както преди. Забелязват се промени в характера, за които много рядко си признаваме даже и пред себе си. При някои хора промените на старостта са по-ярко проявени, а при други не. Ако се повярва, че всеки сам определя своята съдба, в зависимост от това какво мисли, в какво вярва и как действа, то ако се спазват дадените в книгата съвети, то животът ни ще е по-лек и добър и наистина ще имаме достойни старини.

В следващите глави се дават препоръки как да се храним здравословно, да повишим двигателната си активност, да се справим по-лесно с проблемите на старостта, да преодоляваме най-често срещаните болести с минимално използване на лекарства. Спазването на напътствията, които давам, ще ви доближат до достойните старини.

==========================================================================

Към съдържанието