ЙОГА ЛАГЕРИ С ЕЛИЦА ОТ 2018 ДО 2023 г.
През лятото на 2018 година, моят приятел Светослав Нойков ме покани на йога лагер в Боровец, с водеща Вера Захариева. Винаги съм искал да попадна на такова йогийско мероприятие, но как да отида самичък, като не знам какво точно се прави там, а и няма да познавам никого. Всичко беше добре организирано, спяхме в хотел Леон, хапвахме на блок маса на закуска и вечеря, а цените не бяха много високи. Асаните, които изпълнявахме не ме затрудняваха.
Един ден, като гост водеща, се появи Елица Йоргова. Заниманието, което тя проведе, много ми хареса. След това изнесе лекция, на която даже не помня темата, но ме впечатли това, че когато я попитаха, какво се прави с ревящото и тръшкащо се малко дете, тя дълго мисли и накрая каза: Не знам, моето не реве. С това ме спечели, защото и моите деца не плачеха безпричинно. Явно и тя ме е харесала, защото вижте каква снимка сме си направили тогава.
И затова есента отидох на организирания от Елица йога лагер във ваканционно селище Санта Марина, намиращо се близо до Созопол. Мястото е уникално. Оформено е като ботаническа градина и в нея са разположени четириетажни къщи с по 5-7 студия, а на последния етаж има голям апартамент. Кухните са с пълно домакинско оборудване. Всичко много ми хареса и започнахме да ходим там семейно. Ето тук снимка на жена ми на терасата на апартамент 41 в къща 505-та. Апартаментът е с голяма столова, хол с огромен телевизор, спалня и две просторни тераси с изглед към басейните и царския залив.
Повече за ваканционно селище Санта Марина може да прочетете и видите на интернет страницата на комплекса: https://www.santamarina.bg/
Сега ще разкажа за йога лагерите с Елица. Първият ден е за настаняване и се събираме следобед за опознавателна сбирка в залата на първия етаж в 704 къща. Вечерта обикновено има филм, но задължително е впечатляващ.
Сутринта дихателната практика започва в 7.00 на малкия плаж, този, който е по-близко до Созопол, и трае почти час.
Ако има някой начинаещ, Елица лично му обяснява по-сложните видове пранаяма.
След това, ако времето е хубаво, се правят асани на поляната над комплекса, от където гледката е страхотна.
Може да присъства цялата фамилия – Елица, Радост и Никола. На снимката може да ги видите.
.
Ако времето е лошо сме в залата на първия етаж в 704 къща.
Закуската е чак към 9.30-10 часа. Има всичко, каквото обикновено се предлага на блок маса в многозвездните хотели по света, включително и различни плодове. Йогите от групата не винаги се придържат към йогийското хранене, а обикновено хапват, каквото им попадне и затова на последния лагер закуска в ресторанта имаше само, за който иска и се заплаща допълнително. Ето снимки от блок масата в ресторант Аполония.
Както виждате освен плодовете има и разни изкушаващи тортички, пастички и кремчета, които ме съблазняват, така че напълно подкрепям идеята на Елица да няма задължително платена закуска.
След това до 17.00 часа имаме свободно време. Може да се плува в пет басейна, а ако на някой водата му е студена може да влиза в новонаправените джакузита към трите големи басейна.
За толкова много години от 2018 до сега съм обиколил и всички околни плажове на север и юг от Созопол. Ходил съм от Черноморец, къмпингите "Градина" и "Златна рибка", плаж "Харманите" с нудистите, Каваците, та съм стигал чак до залив Силистар и до Резово на границата с Турция.
Ето тук съм на залива Силистар.
А на тази снимка е никаквото плажче на село Резово.
Може да се отиде до Созопол и да се хапне пържена рибка.
Или рибена чорба с миди в любимата ми механа Рибарска среща. Намира се в началото на Стария град, там където се тръгва за пристанището.
Редовно посещавам плодово-зеленчуковата борса, която се намира, като се завие в ляво, веднага след новопостроения супермаркет на Била. Там има също добър гастроном и е най-удобното място за пазаруване, само на 25 минути път от Санта Марина. Не, че в самия комплекс няма много добре зареден супермаркет, но цените са по-високи. На снимката се вижда съквартирантът ми от есента на 2018 година - Никола, който вече си е напазарувал.
Следобед в 17 часа обикновено има някаква интересна лекция. За тези пет години Елица е канила много гости и всеки си е представил неговите виждания за света и начина си на живот. Най-голямо впечатление ми направи Пешо регресиста. Не, че мен успя да ме върне в предишен живот, но в лекцията си сподели, че всичко е едно и всеки е живял всички животи. Друго, с което ми допадна е, че когато го питахме яде ли месо, той отговори, че яде, но само, когато има желание за това. Оказа се, че последните пет години не му се е прияждало. Ето снимка с Петър Петров.
На последния йога лагер Елица проведе нещо като готварски курс с демонстрации на приготвянето на вкусни и здравословни храни. Направи много вкусен пастет от предварително накиснати слънчогледови семки и орехи, като ги разби с пасатор. Овкуси го с ябълков оцет, сол, черен пипер и въобще се слага каквото ти хареса. Такъв пастет може да се приготви от всякакъв вид ядки – лешник, бадем, кашу и винаги става вкусен.
На снимката отдолу сме на споделена вечеря, където Елица ни чете за ползата от черешите. В алуминиевата кутия са вишни от моята градина, а черешите са от двора на Елица и бяха цяла касетка. До края на лагера не можахме да ги изядем. Крушите и ябълките са купувани в Букурещ, но кой ги знае къде са расли. Покълналият лимец и боб мунг, които едва се виждат на снимката, са много полезни храни и ако се прибавят към нещо вкусно, се ядат с удоволствие.
В един от дните има екскурзия примерно до тракийското светилище Бегликташ, на пет километра до Приморско, Поморийския тумулус, което го пишат, че е гробница, но явно не е, до близкия параклис на Света Марина. Снимка от параклиса Света Марина.
След вечеря пак има занимание, танци, игри, някаква релаксация с тибетски купи или медитация и в 22-22.30 трябва да се ляга да се спи, за да се стане рано за сутрешната пранаяма. За нощен сън се настанявам на терасата. Има електрически контакт и мога да си пусна компютъра.
На всеки йога лагер се запознавах с уникални хора и как да разкажа за всички, но не мога да пропусна Елисавета от Пловдив. На долната снимка тя е на 80 години, а аз само на 70.
В последния ден има заключително занимание и се прави снимка за спомен.
На последната снимка от пътеписа сме пак с Елица, но след пет години. Да си пожелаем да сме живи и здрави, за да си правим подобни снимки още дълго време.
Повече информация за Елица има в интернет. Напишете в търсачка Елица Йоргова и ще ви излязат много интересни неща. Ще излезе и страницата на студиото ѝ https://yoga-plovdiv.com/ , където помества поканите за йога лагери.
За актуалните йога мероприятия в България, следете новините на https://yogaportal.bg/
Другите ми пътеписи се четат от личната ми интернет страница: https://prodanov.org/
Май 2023 г. Санта Марина