Хижа Козя стена - хижа Ехо

Идеята за това пътуване се зароди на една традиционна понеделнишка среща у дома. Йожко предложи да посетим хижите на запад от прохода Троян - Кърнаре. Веднага вадим картите, компютъра и маршрутът готов.

Пращаме писмо на Славчо, за да го поканим, но впоследствие се оказа, че той има други ангажименти по това време и няма да може да дойде.

В нарочения ден 10.10. петък, мятам раница на гръб и тръгвам към гарата.

Срещата с Йожко се състоя на гара Павликени в последния вагон на експресния влак Златни пясъци.

На гара Троян пристигаме към 13.30

Обикаляме малко из града и на юг от центъра намираме механа Старата къща. Там хапваме по чорба с пърленка на съвсем прилични цени - шкембето за 1.90 лв. и то добре увряло и вкусно.

Връщаме се до автогарата и от там с такси се качваме на най-високата точка на прохода Троян - Кърнаре - 1525 м н.в. според други 1565 м.

На изток се вижда Арката на свободата. Въпреки, че проходът не е сред важните точки в Руско-турската освободителна война и още по-малко в събитията по навлизането на съветската армия в България през септември 1944 г., то арката е посветена на "руските и съветски освободители", но сред населението паметникът е известен като Чорапогащника.

На запад е нашият маршрут.

Йожко се запознава подробно с картите.

Аз се уреждам с две леки, но солидни пръчки, разглеждаме наоколо, правим снимки и точно в 15.00 тръгваме в западна посока.

 Ходенето е приятно, по почти равен черен път. Ту ни пече слънце, ту сме обградени в мъгла.

Неусетно достигаме до първия паметник от маршрута.

До тук има черен път, проходим за джипове.

Продължаваме нататък, като от време на време правим и почивки, защото има леки изкачвания и спускания.

И така продължаваме да вървим по добре отъпканата пътека, но хижата още не се вижда.

След повече от два часа ходене вече е крайно време да се хапне нещо сладко!

А Йожко гледа маршрута и се чуди защо още не се появява тази хижа, нали била на два часа път от прохода Беклемето.

След три часа ходене достигаме до отклонението към хижа Хайдушка песен.

Виждаме и втория паметник по маршрута. Като гледаме картите, те показват, че хижата вече е близо.

Най после, след три часа и половина ходене, хижата се появява изведнъж пред очите ни.

Оставяме раниците на терасата пред хижата и на табелата виждаме, че надморската височина е 1562 м н.в. От как сме тръгнали от прохода до тук не сме се изкачили въобще нагоре.

Влизаме в столовата.

Хижарят запалва печката и веднага слагам в канчето бързоувиращи спагети за вечеря. В хижата не се предлагат чорби - има само напитки и вафли.

В столовата има още две групи, едните са от Павликени и веднага познават "техния" доктор! Ние сме доста уморени и се отправяме към 207 стая.

Ако някой се интересува повече за хижата - колко стаи, колко легла, то плановете на отделните етажи и броят на леглата във всяка стая са качени в интернет на този адрес: http://www.bg-market.com/hija-kozq-stena/plan-sketch.htm Личното ми мнение е, че хижарите се стремят да поддържат максимално чисто. Цената на легло на вечер е 12 лв. С карта на БТС правят минимална отстъпка за всяка нощувка. Тоалетните и умивалните са на всеки етаж. Отоплението е на печки с дърва и хижарят е заредил дръвца за една нощ, но ние не се възползваме, защото е топло.

Сутринта времето е идеално. По небето няма и облаче.

Имаме достатъчно време и без да бързаме се приготвяме за тръгване. Появява се и хижарският котарак. Понеже на снимката се вижда новата раница на Йожко, то трябва да се отбележи, че е много хубава и най-важното - пълна тежи само няколко килограма повече от моята, което си е постижение. Йожко се заканва да намали още от багажа и раницата да му е по-лека от моята!

Павликенската група е по-бърза от нас и вече са готови за тръгване.

Ние също сме стъкнали багажа.

 

Малко преди 10.00 часа вече сме тръгнали от хижата и сме на отклонението за село Розино.

 

За закуска се намират достатъчно необрани къпини.

Пътеката минава покрай скали...

 

... през гори...

... въобще виждат се всякакви красоти.

След 2 часа ходене настигаме павликенската група в подножието на връх Ушите.

На схемата, която гледа Йожко, се вижда целият ни тридневен маршрут и затова я слагам и нея.

Ето ме и мен възкачен на самия връх.

Тук се намира и отклонението към хижа Хайдушка песен.

Предястието за обяд е червени боровинки.

Основният обяд е от рибни блюда.

Вече вървим доста време, но хижа Козя стена, от която сме тръгнали преди пет часа, още се вижда в далечината.

Последно изкачване преди хижа Ехо.

Ето и самата хижа Ехо. След повече от 5 часа сме там, но не бих казал, че сме бързали особено. Напротив, почивките бяха добри и продължителни. Надморската височина продължава да е почти същата - 1645 м. На табелата поставена на хижата пише 1675 м.

Хижа Ехо е доста променена от предишното ми идване. Разпределението е по съвсем друг начин. Има баня и вътрешни тоалетни. Бързо се ориентирам и след половин час вече хапвам лещена чорба на масата пред хижата.

Хижарската котка веднага се появява. Те са котарак, котка и две малки котета. Ето мама котка.

Влизам в спалното да почина. С павликенската група сме в едно помещение, но до вечерта там настаняват още няколко малки групи. Вече няма спални помещения без прозорци, но пък са само четири и то големи. Цената на нощувката е 12 лв. на легло.

Йожко решава да изкачи съседния връх Кавладан и от там снима близкия връх Юмрука.

Вечерта в столовата е пълно, но все пак намираме две места за сядане и хапваме бобена консерва с това онова. Въобще през целия поход не сме останали гладни.

Нощувката с толкова много хора не е от най-приятните, но се преживява някак. Сутринта ставам рано и снимам връх Юмрука в мъгла.

След няма и час слънцето е изгряло и мъглата се е вдигнала.

Вижда се добре и връх Вежен.

Разхождам се до близкия параклис в подножието на връх Юмрука.

Снимам хижа Ехо и връх Кавладан от параклиса.

Разглеждаме табелата с маршрутите до околните хижи. Времетраенето на преходите  е дадено доста амбициозно.

Ние сме готови, но трябва да чакаме павликенската група. Те знаят пътеката за хижа Хайдушка песен.

Тръгваме обратно по пътеката към хижа Козя стена и до връх Ушите сме за час.