Untitled 1

Независимо, че са "крилати" фрази, те не са се появили ей така, а всяка от тях произлиза отнякъде. Ето някои от тях:

· "ТАНТАЛОВИ МЪКИ" Да изживееш Танталови мъки означава да понасяш огромни страдания, предизвикани от близостта на нещо силно желано, но недостижимо. Древногръцкият цар Тантал убил сина си Пелопс, за да изпробва дали боговете са всезнаещи и всемогъщи и ги нагостил с ястие от тялото му. Боговете разкрили подлостта на фригийския цар, възкресили сина, а бащата Тантал хвърлили в подземното царство на Хадес. Наказан бил да се измъчва от вечна жажда и глад, макар да бил заобиколен от вода и плодове, които се отдръпвали, веднага щом посегнел да ги докосне. Танталови мъки = големи и продължителни страдания от близка и недостижима цел.

· "ЯБЪЛКАТА НА РАЗДОРА" Ябълката на раздора като израз днес означава причина или обект на спорове, вражди и т.н. Парис, синът на троянския цар Приам, трябвало да отсъди коя от трите богини е най-красивата - Хера, Атина или Афродита – и да й даде златната ябълка. Дал я на Афродита, която му обещала за съпруга най-красивата жена Елена, което предизвикало Троянската война.

· "АХИЛЕСОВА ПЕТА" Ахилесова пета означава слабо, уязвимо, лесно ранимо място на човек или система. Древногръцкият герой Ахил според Омир бил най-красивият и най-смелият герой от "Илиада". Според Омировия разказ майката на Ахил сънувала, че синът й ще загине в битка. Затова когато го родила, майка му го потопила в чудотворната река Стикс, за да бъде неуязвим. Държала го за петата, затова тя останала единственото уязвимо място в тялото му (т.е. от смъртна плът, както се казва). Точно там го улучила отровната стрела на Парис, насочена с помощта на бог Аполон и Ахил загинал в Троянската война.

· "ТРОЯНСКИ КОН" Огромен дървен кон, пълен с елински воини, който бил вкаран от самите троянци в древния град Троя по време на Троянската война и по този начин градът бил превзет. Направен по идея на остроумния герой Одисей именно с тази цел, след като в продължение на 10-годишна обсада Троя не падала. Докато троянците празнували мнимата си победа, воините излезли от коня. Те отворили портите на града и така останалата част от войската нахлула в града и така успели да превземат Троя. Троянски кон = измама, коварство, подлост, гибел.

· "СИЗИФОВСКИ ТРУД" Означава труд, начинание, предварително обречено на неуспех. Сизифовският труд е тежък труд, но без резултат. Митическият основател на Коринт – разбойникът Сизиф, бил наказан в подземното царство да търкаля нагоре по стръмнината огромен камък и никога да не го изкачи на върха, защото камъкът винаги падал обратно, малко преди да достигне върха. Сизифовски труд = тежък и безсмислен труд.

· "ПРОКРУСТОВО ЛЕГЛО (ЛОЖЕ)" Изразът да разпъваш някого върху Прокрустово легло се използва за неприятна, лоша ситуация – изкуствена мярка, към която насилствено се нагажда нещо. Според древногръцкия мит разбойникът Прокруст измъчвал жертвите си, като ги поставял върху легло. Ако се окажело късо за тях, отсичал краката им, а ако било дълго – опъвал ги, докато стигнат края на леглото.

· "ВЪЛЦИ В ОВЧИ КОЖИ" Идва от Евангелието на Матей (Нов завет): "Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители." (Матей 7:15). Използва се като характеристика на лицемер, скриващ своите лоши намерения под маската на добродетелност.

· "ГОРДИЕВ ВЪЗЕЛ" Сложен и много заплетен възел, с който фригийският цар Гордий, след като основал град Гордий, завързал ярема към процепа на колесницата си. Според легендата никой не можел да го развърже, а който все пак успее трябвало да стане господар на Азия. Александър Велики минавайки през Гордий, не успял да развърже възела, а го разсякъл с меча си. Оттук идва и изразът "гордиев възел" за всяко объркано преплитане на обстоятелства; "да се разсече Гордиевия възел" - означава да се реши някакво сложно, объркан проблем от раз, по насилствен, директен, радикален начин. Гордиев възел = заплетен и мъчно разрешим въпрос.

· "ДРАКОНОВСКИ МЕРКИ" Така наричат прекомерно суровите закони по името на Дракон, първия законодател на Атинската република (VІІ в. пр. Хр.), който в законите си за най-малкото провинение наказвал със смърт. Сред наказанията, определени в законите му, видно място заемало смъртното наказание, с което наказвали и най-дребните престъпления. Съществувало предание, че тези закони били написани с кръв (Плутарх, Солон). Драконовски мерки = жестоки и строги мерки.

· "ДАМОКЛЕВ МЕЧ" Когато се казва, че под нечия глава виси "дамоклев меч", се има предвид голяма, постоянно надвиснала над някого опасност (при очевидно благополучие). Този израз също води началото си от историческа случка, разказана от Цицерон в съчинението му "Тускулански беседи". Сицилианският тиранин Дионис (432-367 г. пр. Хр.) имал един много завистлив приятел Дамокъл, който твърдял, че Дионис е щастлив, защото е богат. Заради такъв "приятел", Дионис постоянно се страхувал от гнева на поданиците си и не се доверявал на никого. И за да даде урок на завистника, Дионис решил да го постави на място. Веднъж поканил Дамокъл, обсипал го с почести и богатство, а на тържествената трапеза наредил да окачат над главата му остър нож, който виси на конски косъм. Дионис му обяснил, че това е символ на онези опасности, на които той като владетел е подложен постоянно, независимо че отстрани животът му изглеждал щастлив. Дамокъл никога повече не се почувствал щастлив, а живеел в постоянен страх.

· "ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН" Произходът на словосъчетанието "лебедова песен" не е свързан с историята, а с природата, с живота в тайгата. Лебедите, които живеят на Полярния кръг, понякога биват изненадани във водата от силен студ и остават приковани в леда. Докато умират бавно и мъченически, те издават звуци, наподобяващи тъжна песен. Днес изразът означава нечия последна, предсмъртна творба.

· "ЗДРАВ ДУХ В ЗДРАВО ТЯЛО" ("Mens sana in corpore sano") Изразът идва от десета сатира на древноримския поет Ювенал, в която се казва: "Трябва да се молим, за да бъде здрав духът в здраво тяло." Използва се като формула за хармонично развитие на физически и духовни сили.

· "ЗЛАТНАТА СРЕДА" ("Aurea mediocritas") Така казват за някакво решение, начин на действие без риск, без крайности. Изразът "aurea mediocritas" е от Книга ІІ на римския поет Хораций.

· "НА СЕДМОТО НЕБЕ" Този израз води началото си от съчинението на древногръцкия философ Аристотел "За небето", в което той обяснява, че небето се състои от седем неподвижни кристални сфери, на които са закрепени звездите и планетите. За седем небеса се споменава и на много места в Корана. Според преданието Коранът бил донесен от ангел, и то от седмото небе.

· "ЛЮБОВТА Е СЛЯПА" Древногръцкият философ Платон в съчинението си "Закони" пише: "Любовта заслепява, тъй като любещият става сляп по отношение на предмета на своята любов."

· "ХВЪРЛЯМ ПРАХ В ОЧИТЕ" Изразът идва от обичай, съществувал в древния Рим. При надбягване първият хвърлял зад себе си прах, който попадал в очите на следващите и затруднявал тичането.

· "ПРАЩАМ ЗА ЗЕЛЕН ХАЙВЕР" Този израз води началото си от българска народна приказка, в която се разказва как една жена, за да може свободно да приема любовника си, решила да отпрати мъжа си за по-дълго време. Тя се престорила на тежко болна и му казала, че ще оздравее, ако той й донесе зелен хайвер.

· "ИЗПЛЮВАМ КАМЪЧЕТО" Също произлиза от българска народна приказка за един поп и неговия ратай, които се зарекли никога повече да не псуват. За да не забравят обещанието си, държали под езика си по едно камъче. Веднъж обаче видели някакви безобразия и тогава ратаят не се сдържал и казал: "Ще изплюя камъчето, дядо попе. Не мога повече така." И напсувал...

. "Я КАМИЛАТА, Я КАМИЛАРЯ" - Изразът идва от притчата за мюсюлманина, който е осъден на смърт и за да избегне наказанието казва, че е способен за една година да научи камила да говори на човешки език. Затварят го в една килия с камила, но той не я учи въобще. Когато пазачите го питат защо не учи камилата на човешки, той им отговаря, че камила никога не може да се научи да говори. Тогава те се учудват защо е излъгал по време на съдебната процедура. Отговорът му бил, че след една година я камилата, я камиларя, я султана може да умрат и той да се спаси. Затова изразът се използва, когато има много време до някое събитие и дотогава нещо може да се случи и то да не стане.