Химическите съставки на любовта - какво се случва в един човек като се влюби, какви са химическите процеси които протичат?

 Всичко, което се случва вътре в нас, има молекулярен характер и в последните петдесет години ние изучаваме човека на молекулярно ниво. Променяйки количеството на хормона окситоцин, може да коригираме поведението на всеки индивид.

Значимите постижения в изучаването на емоциите, ние дължим на невробиолога и фармаколога Томас Инсел, директор на Националния институт за психично здраве в САЩ. Инсел изучавал поведението на мишките. Той проявявал интерес към отношенията между майката, бащата и малките мишки. Особено се интересувал от безпокойството при мишките, защото се занимавал с препарати заглушаващи тревожността, анксиолитици.  Ако отнемал малкото от майката, мишлето започвало да се мята и пищи. Инсел давал на мишлето малко анксиолитици и бебто-мишка се успокоявало.

Веднъж, през 2000 г., на Инсел разказали за едни много странни плъхове, интересни с нетипичната за плъховете моногамност. Те образували двойки за цял живот, заедно отглеждали децата си и били грижовни един към друг. Особено интересно било това, че в непосредствена близост до същите плъхове живели други, при които всичко било не толкова романтично - те се чифтосвали с когото падне и не се занимавали с потомството си. "Добрите" плъхове живели под планината, а "лошите" - на хълма на планината. При това плъховете били от един и същ вид и по нищо видимо не се отличавали.

Ако на някой не му е ясно защо е това различие при планинските и равнините плъхове, то е много логично. Там, където условията са добри, в полето, не е необходимо много разнообразно поколение и мъжкарите може да си позволят да са моногамни, но във високата планина животът е труден, поколението трябва бързо да се приспособява и затова трябва чифтосването да е по-разнообразно, всеки път с различна партньорка, така шансът за по-съвършено потомство е по-голям.

Инсел, разбира се се заинтересувал от едните и от другите плъхове и започнал да ги проучва. Как точно ги изучавал: хванал плъхове от тези които живеели под планината и от тези, които живеели на хълма, взел кръв  и започнал да я изследва в лабораторията си. Той сравнявал резултатите на двете групи плъхове, опитвайки се да намери разлики на молекулярно ниво. Но всичко било еднакво.Той дълго упорствал и накрая намерил разлика в количеството на хормона окситоцин. При плъховете с грижовно поведение нивото му било високо, а при другите - ниско.

Инсел отишъл още по-далеч: той инжектирал на незаинтересованите към потомството си плъхове окситоцин и те станали верни съпрузи и прекрасни родители. Продължавайки експеримента, Инсел блокирал окситоцина в грижовните плъхове и верните съпрузи и прекрасни родители веднага се превърнали в развратни и безразлични. Оказало се, че манипулирането с количеството окситоцин може напълно да променя поведението на тези животни. Станало ясно, че майчинската любов, бащината любов, моногамията и полигамията - зависят от молекулата на окситоцина. Ние сме свикнали да се отнасяме към майчината любов като най-възвишеното нещо на света, а какво виждаме: вкарваме вещество - и има любов, блокираме го - няма любов.

Окситоцинът е с много проста молекула и се намира в много живи организми, защото е много важен за еволюцията. Интересно е, че той е изследван и по-рано. Това е хормонът, който се изработва по време на бременност, започвайки примерно от петия-шестия месец, а жената, като всяко млекопитаещо, отделя този хормон в огромно количество по време на раждане. Ако то се забавя, лекарите използват окситоцина, за да го ускорят. В този случай той е добре изучен. За значението му по време на раждане и кърмене е известно от петдесет години, но едва в последните десет става ясно, че този хормон е недооценен и от него зависят много повече неща.

Когато бебето суче мляко от майката, то получава с млякото и доза окситоцин. Това му действа като своеобразен наркотик и на бебето е много приятно да бозае. Това го прави щастливо. Когато всичко е наред, майката произвежда окситоцин по време на кърменето за себе си и този акт се превръща в удоволствие и за двамата и е гаранция за бъдещите хармонични отношения и здрава връзка. Спирането на кърменето може да бъде много болезнено за майката и за детето, защото и двамата престават да получават обичайната си доза биологичен наркотик.

Как се произвежда окситоцин? Погледнете другия човек с нежност и този човек ще започне да го произвежда. Погалете го и окситоцинът ще стане още повече. Целунете го и хормонът ще се увеличи. Ако пред вас стои човек, с когото искате да свържете живота си за по-дълго прегръщайте го и го целувайте колкото се може по-често. Но бъдете внимателни с прегръдките и целувките, ако не искате прекалена привързаност и близост - изработеният окситоцин може да заведе партньора ви далеч.

По време на секс, и особено на оргазъм, окситоцинът се изработва в огромни количества и това работи за вашата връзка. С един и същ партньор това работи няколко години, а после, като правило тихичко изчезва. Защо? Природата счита, че около три години са достатъчни за да може жената да забременее и детето да стане самостоятелно. Казват, че страстта е сляпа. Да, но тя е сляпа шест месеца, година, максимум три години и за да може двойката да продължава да съществува е нужно нещо повече от просто голо увлечение.

Окситоцинът е наркотик, а за продължително безпроблемно съжителство са нужни и други неща. Ето думите, които е добре да използвате при общуването с партньора си:

Шестте най-важни думи: Признавам, че наистина съм допуснал грешка.
Петте най-важни думи: Много се радвам за теб.
Четирите най-важни думи/ Какво е твоето мнение.
Трите най-важни думи: Моля, ако обичаш
Двете най-важни думи: Благодаря ти.
Най-важната дума: Ние.
А най-ненужната дума е Аз.

Преписах го от тук: http://lovejoy-bg.blogspot.bg/2014/10/blog-post_26.html  Блогът е на химик, който се е представил като човек, занимаващ се с "такива сериозни неща като борбата с рака и стареенето", но името и адреса не си е написал.