Защо не пиша вече писма? На този въпрос може да се отговори с едно изречение, но нали съм пенсионер без работа, затова ще направя по-обстойно обяснение.

Навърших 65 години. Много остарях и сигурно ми личи. Докато бях студент, и баба ми Янка беше жива, забелязах, че някой като навърши тази възраст и другите започват да го смятат за изкуфял, а той самият не се усеща. Баща ми казваше: тази баба Янка съвсем е изглупяла, дали и аз ще стана като нея? И стана, даже повече от нея. Затова реших да си забелязвам това, по което си личи, че старите са изкуфели и аз като остарея да не го правя. Или ако го правя, то поне да не личи чак толкова.

Още като се прибрах в Търново и започнах работа като младо докторче в ХЕИ-то, ми направи впечатление, че хората на по 60 години и дума не даваха да се спомене, че им е време да се пенсионират. Все се натискаха да работят, да вземат големи заплати, че да им се увеличала пенсията. Отвратих се от тази лакомия и първото, което си забелязах беше, навършиш ли възрастта за пенсия, веднага вкъщи!

Второто, което ми направи впечатление, беше, как бащата на д-р Едикой си се ровеше в боклучийската кофа да си вземе нещо, според него ценно. Аз за себе си реших, каквото и да видиш по боклуците, никога не го вземай! Пък и вкъщи излишни неща има достатъчно.

Близко до това беше и заричането ми да не събирам непотребни вещи. Понеже съм изхвърлял партушините на моята баба Янка, на майка ми и на баща ми, то реших от мен да останат колкото се може по-малко ненужни неща. Затова и всичко счупено и непотребно отива за отпадъци. На един човек, една стая с багаж му стига.

Забелязах също, че майка ми и баща ми прекараха целия си живот в работа и лишения, за да имало за мене. И какво ми оставиха? Една огромна, студена и нефункционална къща с буренясал двор и разпадащи се зидове, едно непродаваемо бунгало с декар и половина земя на 22 километра от Търново и един гараж с течащ покрив на 10 минути път от къщата. Одеала, черги, книги и какви ли не неща, които още не мога да изхвърля, не ги броя за наследство. Затова се зарекох, че ще си живея живота, ще си гледам здравето и пътешествията, а малкото, което ще оставя след себе си ще е в такъв вид, че наследниците много бързо да го направят в нещо полезно за тях.

Като се обезцениха парите през 1996 година, и спестяванията на баща ми се стопиха, реших, че парите се дават на младите на време! Те да ги инвестират както намерят за добре, че после като се обезценят или стане нещо друго с тях, да се ядосват на себе си, а не на мен, че от скрънзливост не съм им ги дал на време.

Когато работех в ХЕИ-то, шефка Раева тежеше 90-100 килограма и казваше: Ти сега ще се ожениш, ще надебелееш и пуснеш корем. Тогава аз си казах, корем ли – никога. От глад ще умра, но няма да надебелея.

Като почина майка ми, стаята на баща ми беше все разхвърляна, а той не полагаше никакви грижи да я оправи. Затова реших, че моята стая ще е чиста, подредена и няма да мирише на лошо. За съжаление обонянието ми намаля и разчитам на децата да казват какви вони се носят от мен.

Има някои неща, които забелязах при леля ми Марийка, леля на баща ми. Тя много често се сърдеше. От как прочетох, че това е симптом на деменцията (старческото оглупяване), то каквото и да правят околните, не мога  да се разсърдя на никого.

Също при нея забелязах, че не може да се оправя с новите технологии, затова сега ще се боря с новия смартфон, но ще го изуча така, както знам добре компютъра и интернета.

Възрастните сме много зле с краткосрочната памет, веднага забравяме кое къде сме сложили и после не можем да го намерим. Не помним какво сме разказвали и повтаряме едни и същи истории по много пъти. Затова съм въвел ред всяко нещо да стои само на определеното за него място. Истории не трябва да разказвам вече никакви, те и без това са интересни само за мен.

Друго, което съвсем наскоро ми направи впечатление е, че старите хора са много прегърбени. Затова си купих колан да ме държи изправен. Добрата стойка ще ме прави да изглеждам по-млад.

Отдавна съм забелязал, че от възрастните винаги се носят едни миризми на нещо старо. Затова реших, че при мен ще мирише на свежо и се стремя да дъвча храната бавно, да не ям месо и чесън, бельото го пера ежедневно и дезодорирам, а след всекидневното бягане винаги се къпя, че и бръсна. Бръсненето трябва да ми стане траен навик, защото много лошо впечатление ми прави, като видя съседа Кирчо да е брадясал. Още по-стар изглежда. 

Е, има възрастни, от които съм взел положителен пример. Кралица Елизабет 2 никога нищо излишно не казва и не прави. Нищо, че е родена 1926 година, въобще не ѝ личи. Та и аз така съм решил, да избягвам излишните приказки и действия. Затова вече не пиша писма, за да не ми четат глупостите другите и да разберат колко съм остарял, и изкуфял. Но това не значи, че не искам да получавам писма. Пишете на gprodanov@mail.ru и с радост ще ви прочета писмото, а кутията автоматично ще ви отговори.

Съветът ми към младите хора е да четат внимателно това писмо, да се вглеждат в поведението на възрастните около тях, да го запомнят и да не повтарят грешките им, когато остареят.

14. 05. 2018 г.