ВЕГЕТАРИАНСКО ХРАНЕНЕ

Преди да разгледаме аргументите в спора между месоядци и вегетарианци, да уточним някои понятия. Вегетарианци наричаме обикновено хората, които не употребяват месо. Те се делят на няколко групи. Най-свободен е режимът на псевдовегетарианците. Те използват месо, но само от птици и риби. Песцетарианците се хранят с риба и други животни от морето. Оволактовегетарианци са тези, в храната на които се включват продукти от животински произход, като яйца, мляко и мед. Флекситарианството (гъвкаво вегетарианство) допуска месото, но само, когато то е набавено по етичен начин от животни живели на свобода. Някои флекситарианци консумират месо, когато им е сервирано на социално събитие, но самите те никога не си го купуват. Официалната медицина счита, че гореизброените видове хранене може да се прилагат продължително време и те се приемат за варианти на здравословното хранене.

        Веганството е стриктно вегетарианство, при което от диетата са изключени всички храни от животински произход. Веганите не използват облекло и козметични средства, за направата на които са използвани животински продукти. Последно ще споменем суровоядците, които употребяват храни, които не са обработвани с температура по-висока от 50 градуса.

        Между месоядците и веганите, се води спор, кое хранене е по-добро. Използват се много факти, но тълкуванието им е доста тенденциозно и доказващо само едната теза. По темата е писано много. От едната страна са мненията на веганите и организациите защищаващи животните, от друга – на месоядците, месопроизводителите, млекопроизводителите и търговците на животински продукти. Тезата на месоядните е много по-разпространена и това е естествено, като се има предвид доброто ѝ финансиране от многото заинтересовани.

        Споровете започват още от това, кои са по-здрави. Според веганите и вегетарианците, те са изложени на по-малък риск от заболявания на сърдечно-съдовата система, защото имат по-ниско ниво на холестерола и добри стойности на кръвното налягане. Вероятността от образуване на жлъчни камъни е в пъти по-малка. По-малко боледуват от рак в сравнение с консумиращите месо. Съпротивителните сили на организма им е по-висок. Ползващите растителна храна, по-лесно намаляват телесната си маса и я поддържат в нормите. Много статистически проучвания показват, че веганите живеят по-дълго от любителите на месните продукти, защото плодовете и зеленчуците забавят процесите на стареене, поради високото съдържание на антиоксиданти в състава им. Не на последно място веганите имат добро настроение и добър външен вид.

        Месоядците признават факта, че вегетарианците по статистически данни са по-здрави, но според тях, това е само, защото в групата на консумиращите месо има много хора, които употребяват алкохол, пушат, не се грижат за здравето си и затова резултатите за тях са по-лоши. Освен това месоядците изтъкват, че веганите много трудно си доставят всички необходими хранителни вещества, включително и незаменимите аминокиселини и затова те са предразположени към много заболявания. Но според веганите, пълноценни белтъчини, съдържащи незаменими аминокиселини, има както в продукти от растителен произход (соя, фасул, грах, леща, нахут, бакла, ядкови плодове), така и в храни от животински произход (мляко, сирене, яйца). Често коментираният витамин В12 се синтезира в дебелото черво на човека и най-вероятно от там се усвоява, затова и веганите, даже и тези с многогодишна практика, не страдат от липсата му. Тази теза, че витамин В12 се усвоява от дебелото черво, не е цитирана в никое официално изследване. В заключение няма убедителни данни кои са по-здрави.

        Дискусия има и затова какво показва устройството и функцията на храносмилателната ни система. Според веганите, тази на човека прилича много повече на тревопасните и плодоядните животни, отколкото на месоядните. При последните тя е много по-къса, което е с цел по-бързото изхвърляне на токсичните продукти от разлагането на месото. Голяма разлика има и в зъбите. Месоядните животни притежават мощни челюсти със заострени удължени "кучешки" зъби. Те нямат кътниците на тревопасните. Стомашният им сок е с по-ниско Рh (по кисел е), от това на човека, тъй като е предназначен да смила белтъчните молекули, от които е изградено месото.

        Тези факти показват, че храносмилателната система на човека не е особено добре пригодена за смилане на месо. Но е вярно също, че през ледниковите периоди нашите прародители са били принудени да се адаптират към месната храна, за да оцелеят. Смесеното хранене дава по-голяма продоволствена сигурност в критични периоди от развитието. И сега шимпанзетата, тези които генетично са най-близки до човека, хапват насекоми, яйца и малки животни, които успяват да уловят. Затова и традиционните блюда в почти всички страни предлагат всякакви варианти на смесен тип храна и това не се смята за вредно от гледище на официалната медицина.

        Когато се коментира месоядство или вегетарианство, често се има предвид и моралната страна на въпроса. Божествената справедливост, в която много хора вярват, никога не възнаграждава убийството, даже и на животно. Редно ли е заради известно удоволствие да се лишава от живот друго живо същество? Повечето вегетарианци считат, че като не консумират месо и животински продукти спасяват животните от гибел. Всъщност, с това свое действие, те само допринасят да не се родят някои от животните, предназначени за храна на хората. Производителите на месо няма да произведат животни, които няма да могат после да продадат. Оставям на всеки читател сам да прецени кое за него би било по-добро – въобще да не се роди (каквито са непроизведените животни, поради намалена консумация на месо) или да се роди, да живее и да бъде изяден след смъртта си от червеите (както е при човека), или от някой друг (както е при животните предназначени за храна).

        В съвременното комерсиализирано общество рядко се говори за морал, но за икономика често става въпрос. Тук вече всички са съгласни и вегани, и месоядци, че месото е много скъпо за производство, особено отглеждането на топлокръвни животни. За производството на храна на един веган са необходими 5 декара земя, а за изхранването на един месоядец 20 декара. Това е така, защото трябва да се засее фураж, за да се хранят топлокръвните животни, които замърсяват околната среда с газовете, които отделят. Всичко това ще доведе до намаляване на консумацията на топлокръвните за сметка на насекомите и такива обитаващи моретата и водните басейни.

        Доказателства за това кое хранене е по добро се търсят и в това, броят на кои непрекъснато расте и на кои намалява
на вегани или на месоядци. Вярно е, че веганите непрекъснато се увеличават и причината е, че доста месоядци стават вегани. Последните не са активни при размножаването си. При тях раждаемостта е ниска. Това лесно се установява, като се преброят децата на месоядци и на вегани. Веднага се забелязва, че веганите в репродуктивна възраст, отглеждат по-малко деца. Причината е вероятно в това, че белтъците от животински произход стимулират сексуалната активност при месоядците. Броят на последните е по-голям и защото храните от животински произход са по-вкусни, а това е първото, от което се ръководят консуматорите. Това, че местната храна не е чак толкова полезна за здравето, остава на втори план.

        Нашият съвет е докато хората са млади и в репродуктивна възраст да не избягват храната от животински произход, особено яйцата и млякото. Но по-възрастните, особено тези, които имат хронични заболявания, трябва в началото да спрат употребата на червените меса, след това пилешкото месо и накрая рибата. Нейното месо е просто по структура, лесно се разгражда и не представлява голяма трудност за храносмилателната система на човека, а съдържа ценни съставки. При сериозни здравни проблеми е задължително преминаването към веганско хранене за определени периоди от време.

        Добър пример е храненето на българина преди сто и повече години, когато над 200 дни в годината е постил и е бил на практика веган, не е ползвал никакви животински продукти, нито млечни, нито яйца. Постите са задължително спазвани от българското население, но сега тези хранителни навици са забравени и лошите резултати са на лице.

        При опитите да се откаже месото, когато то дълги години е било основна съставна част от ежедневната храна, често възникват оплаквания от безпричинно безпокойство и натрапчиво чувство на глад, но при желание те се преодоляват. Веганите също много трудно стават месоядци. При тях ензимите, които разграждат месото, спират да се отделят и при консумация на такива храни те не могат да ги смилат и се чувстват изключително дискомфортно.

        Много лесно отказват месото йогите. Те забелязват, че след неговата употреба ставите им се сковават и това пречи да си изиграят качествено асаните и да получат положителния ефект, с който са свикнали. Това удоволствие за тях е много по-важно, от това получаващо се от яденето на месо и затова те не го употребяват.

        Суровоядството е особен вид веганство и ще го разгледаме отделно. Балансираната диета на съвременния човек задължително включва сурови храни, обикновено под формата на зеленчуци и плодове. В този смисъл всички хора консумират сурови продукти, но суровоядци наричаме тези, чиито хранителен режим се състои само от сурова храна. Няма да коментираме омниворите
тези, които ядат сурово месо, а само суровоядците вегани.

        Основните предимства на сготвената храна пред суровата са няколко. Храната става по-сигурна – много вредни бактерии в месото и в растенията се унищожават в процеса на готвене и така периодът на съхранение на храната се удължава. Появява се възможността храните да се комбинират и хомогенизират, което води до по-голямо разнообразие и по-добър вкус. Става възможно с по-малко количество храна организмът да получава много повече енергия. Докато суровата храна има нисък коефициент на полезно действие, защото енергията, която организмът изразходва, за да я усвои, е почти равна на енергията, която извлича от нея.

        Предимствата, които се изтъкват за суровата храна, до голяма степен се припокриват с недостатъците ѝ. Ниската ѝ калорийна ефективност на практика е за предпочитане при съвременния заседнал начин на живот. Другото важно предимство на суровата храна е, че организмът получава всички ценни и полезни съставки, които високите градуси при термичната обработка се унищожават.

        В действителност, за много хора с предразположение към определени заболявания, суровоядството би могло да бъде изключително полезно, даже животоспасяващо. В други случаи обаче, то може да има дори фатални последици. Затова всеки, решил да премине изцяло към този режим на хранене, задължително трябва обстойно да се запознае с принципите му, да се консултира с лекар и диетолог. Ние все още носим гените на древните си предци и сме способни да използваме храни без топлинна обработка, което не води до сериозни последствия, но все пак от откриването на огъня са изминали около милион години, през които човешкият организъм се е пригодил към приема на топлинно обработени храни. Затова преди да подложим стомаха и тялото си на крайности, е добре да бъдем добре подготвени.

        В заключение може да се каже, че всеки сам определя с какво да се храни в зависимост от това как е възпитан в семейството, какво е прочел и научил, какви здравословни проблеми има, какви са му финансовите възможности. Но когато човек навърши шестдесет и повече години, започне да забравя, да усеща, че го заплашва деменция (старческо оглупяване), то нека опита с веганско и с месоядно хранене, поне по месец, и веднага ще разбере кое е по-доброто!

====:::::::======:::::::::======::::::::::======::::::::::======::::::::::=========

https://dama.bg/article/11-veganski-luzhi/1846/ - вегански лъжи

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=rak&Number=1946813547 - китайското изследване

http://www.youtube.com/watch?v=8-uMsEgEkBQ&feature=youtu.be - Гари Юрофски за веганството