СЕКСУАЛНИ ПРОБЛЕМИ

Най-честите сексуални разстройства, причините за тяхното възникване и адекватното им лечение трябва да се познават добре от всички. Добрите познания в тази област от по-широк кръг хора, ще допринесе за ефективната им профилактика и до по-бързото намиране на пътя към компетентно лечение от лекар – сексолог. Той най-добре може да прецени дали се касае за полово разстройство или това е грубо нарушение във взаимоотношенията на двойката и се налага фамилно-терапевтична работа, която най-добре може да извърши психотерапевт с опит в областта на интимните отношения.

Макар и рядко, причините може да са възпалителни изменения в някои органи или промени в хормоналната активност, които се налага да се лекуват от съответния специалист – гинеколог, андролог,ендокринолог, хирург. Такива заболявания стават предмет на медицинската сексология само тогава, когато индивидът се опита да общува полово и претърпи неуспех. Основен неин приоритет е половото разстройство, схващащо се като “разстройство във функционирането на половата двойка” (Т. Бостанджиев, 2004, с. 236). То не съществува извън поведението на сексуалните партньори и става реалност едва когато двамата общуват полово.

Половото разстройство винаги е конкретно и засяга определена полова двойка. Ето защо нерядко и единият, и другият партньор в двойката, която страда от половото разстройство, в полова връзка с трето лице се оказва напълно полово способен. Както за появата, така и за преодоляването на половото разстройство или намиране на компенсаторни възможности за постигане на удовлетворяващо полово общуване, решаваща роля има емоционалното състояние, настроението, самочувствието, а то зависи от междуличностните отношения на двамата, от тяхната емоционално свързаност, готовността взаимно да си помагат и влияят еротично един на друг.

Полово разстройство, или както някой го наричат полово смущение, е налице, когато:

– жената или мъжът не изпитват сексуално желание (нарушено либидо), най-често срещаният проблем, който е причина и за много други разстройства в интимното общуване;

– не може да се извърши задоволителен полов акт, въпреки че има подходящи условия за това, а половите органи, жлезите с вътрешна секреция и нервната система не са засегнати от болестен процес (нарушен коитус);

– половото задоволяване е несъвършено или въобще не настъпва (нарушен оргазъм) (З. Шнабл, 1985, с. 98).

Половите смущения не могат да бъдат подредени в твърда и неизменна схема, всяко от тях е различно във всяка двойка. Обикновено страдат и двамата партньори, но характерът на оплакванията е различен. При мъжете най-честите оплаквания са от невъзможността за осъществяване на коитус – нарушена е ерекцията, а при жените има намаляване на сексуалното желание (либидото) и те имат проблеми с интензивността наоргазменото изживяване. Обикновено разстройството се проявява при един от двамата, като той търси специализирана помощ, но за решаването на проблема трябва да се включат и двамата партньори.

Полови разстройства у мъжа

Протичането на половия акт може да бъде нарушено най-често поради преждевременна еякулация или еректилна дисфункция (нарушена ерекция). При половите разстройства образуването на сперматозоиди обикновено е запазено и оплождането може да се извърши по изкуствен начин. За такива разстройства се използва и терминът “импотентност”, но неговата употреба е неуместна поради това, че има обидни нюанси, а и не уточнява за какво става дума – за нарушения в оплодителната способност или проблеми с ерекцията и еякулацията.

Нарушенията в половата сфера показват два върха, свързани с възрастта. Първият е между 20 и 30 години, т. е. по време на най-голямата полова активност у мъжа. Навлизането в пълноценен полов живот е свързано с частично неблагоприятни изживявания във връзка с първите полови контакти, при търсенето на партньорка и други подобни затруднения. Поведението на жената по това време има решаващо значение за евентуалното отключване на невротични симптоми. Вторият връх се причинява от възрастово обусловени нарушения, появяващи се обикновено след 50-годишна възраст и са свързани със заболявания на кръвоносните съдове (хипертония) и постепенното намаляване на отделяните хормони.

Причините за половите разстройства у мъжа могат да се разделят на няколко групи:

– Органично обусловени, свързани с аномалии на пениса, нараняване на нервите и на кръвоносните съдове след злополука, влошено кръвоснабдяване на пениса и нарушаване на механизмите водещи до изпълване на кавернозните тела. Това може да се получи при тромбоза или атеросклероза и при промени в кръвното налягане, което пречи за настъпване на ерекция. При някои заболявания на обмяната на веществата (например при диабет) 50% от болните имат подобни смущения. Възпалението на пикочния канал и простатата, които причиняват болка при ерекция и еякулация, могат да направят ерекцията невъзможна. Органичните причини са много редки.

– При въздействие на лекарствени средства – намаляващи кръвното налягане, сънотворни, успокоителни, антиалергични и за лечение на хроничен алкохолизъм.

– Хормонална импотентност настъпва, когато се увреди цялата секреторна система на регулация. Заболяванията на хипофизата, надбъбречните жлези, панкреаса или щитовидната жлеза могат да доведат до вторично намаляване на функциите на тестисите. Това води до нарушение на сперматогенезата и до невъзможност за оплождане.

– Психогенните полови разстройства са най-честите форми на нарушение у мъжа – над 90%. На преден план изпъкват проблемите с ерекцията и еякулацията.

В най-новите съвременни ръководства по сексология се допуска, че “и психогенно възникващите полови разстройства, както и тяхното фиксиране и генерализиране има свой материален субстрат. При тези състояния безспорно настъпват промени в нервните, а може би и в ендокринните звена, а чрез тях и в съдовата система на половите органи. Тяхната физиологична и биохимична същност все още не ни е известна, но несъмнено психогенното е по своему материален и органичен процес.” (Т. Бостанджиев, 2004, с. 243)

Преждевременната еякулация е най-често срещаното оплакване при младите мъже. Смущения могат да се проявяват с намалена или липсваща еякулация, но тогава трябва да се мисли за нарушения извъннервно-психичната сфера. Макар и рядко се наблюдава и забавена еякулация.

Еякулацията това е изхвърлянето на семенната течност от пикочния канал. Сперматозоидите се смесват със секретите от простатата и семенните мехурчета. Нервните центрове в гръбначния мозък, в резултат от сумиране на сетивни дразнения получавани при полов акт или при мастурбация, предизвикват еякулация. Тя протича в два етапа. През първия, в резултат на мускулните контракции на надсеменниците,семепроводите, семенните мехурчета и простатата, сперматозоидите и секретите на жлезите се транспортират в задната част на пикочния канал. Той се разтяга и това е отключващ момент за втория етап – изхвърлянето. То се осигурява от контракциите на мускулите, обвиващи корена и тялото на пениса.

В зависимост от времетраенето на сношението и броя на извършените фрикции ускорената еякулация бива (Т. Бостанджиев, 2004, с. 252):

– Бърза – при нея от вкарването на пениса до семеизпразването изминава повече от една минута и се осъществяват над 20–25 фрикции във влагалището;

– Незабавна еякулация – настъпваща най-късно до една минута и при не повече от 20–25 фрикции;

– Предкоитусна еякулация – осъществява се по време на първото проникване на пениса, даже преди започване на сношението.

Някои смятат, че еякулация, настъпваща 1–2 минути след въвеждане на пениса, не е нарушение на потентността на мъжа, а е невъзможност на жената да получи оргазъм за толкова кратко време. Всъщност проблем е не колко време да траят емисиите на пениса, а как може за това кратко време жената да постигне оргазъм преди еякулацията на мъжа.

Причини за преждевременната еякулация могат да бъдат полово въздържание с по-голяма продължителност (абстинентна хиперсексуалност) или младата възраст на партньора и много силното му желание за секс (юношеска хиперсексуалност). При тези случаи преждевременната еякулация е най-силно изразена в началото на половия живот в младите години. Постепенно с времето, при редовен полов живот, има тенденция да се забавя.

Когато след продължителни и задоволителни сексуални контакти с една партньорка мъжът еякулирапреди жената да е получила удовлетворение, обикновено това се дължи на недостатъчна предварителна любовна игра и извършване на половия акт по еднообразен начин. Причина може да е неправилната контрацепция – използване на прекъснато полово сношение.

Мъжът може да търси сексологична помощ за затруднена ерекция, а след внимателен разпит се оказва, че е затруднена само повторната ерекция, след като еякулацията е настъпила твърде бързо. До определена възраст такъв мъж е успявал да компенсира преждевременната еякулация с повторно сношение, след сравнително кратък период от време.

Понякога от притеснение, че ще свърши твърде бързо, мъжът може да има нестабилна ерекция. Така интимната близост може да се компрометира напълно.

Предпоставка за всички лечебни мерки са усилията на мъжа за постигане на сексуална хармония. Той трябва да обръща много повече внимание на любовната игра, да търси своята сексуална изява в способността да задоволява партньорката си. Еякулацията може да се забави с алкохол в строго индивидуални количества, чрез използване на презерватив или анестезиращи мехлеми, които намаляват чувствителността на главичката на пениса. Презервативите често намаляват способността на жената да постигне оргазъм, а анестезиращите мехлеми водят до възпаление. Може да се даде съвет на мъжа по време на полов акт да извършва отвличащи вниманието действия, да брои от 1000 на обратно и други подобни. Трябва да се препоръчват по-чести полови сношения. Тогава еякулацията е забавена и оргазмът на жената е по-пълен. Необходимо е да се използват пози, при които дразненето на мъжа е по-малко, а на жената е по-голямо.

В съвременната сексологична практика се цели изграждане на по-добър контрол над еякулацията, което може да се постигне с успокояващи медикаменти или чрез усвояването на някои похвати при полов акт. Например “стоп-старт техниката”, при която фрикционните движения се преустановяват, когато мъжът почувства, приближаването на еякулацията. Сексуалната двойка може да се обучава и в “техниката на притискането”. Тя се извършва като мъжът изважда пениса от влагалището, обхваща ръба на главичката с палец и показалец, и я стиска достатъчно силно. Рязкото притискане, особено рязкото отпускане в тази област, води до възникване на рефлекс, който подтиска рефлекса на еякулацията (Р. Бостанджиев, 2000, с. 157).

Добри резултати се получават при санаториално лечение с удобства за полово общуване и провеждане на сексуална терапия. (вж. Т. Бостанджиев, 2004, с. 309)

Профилактика на преждевременната еякулация би могла да се извърши, ако се отхвърлят остарелите разбирания за вредата от мастурбацията. Младите момчета да се инструктират как посредством целенасочени усилия за отлагане на еякулацията по време на мастурбация, да постигат контрол върху този рефлекс. Ако на юношата му е втълпено, че това е нещо срамно и забранено, той ще се стреми да извърши самозадоволяването по възможно най-бързия начин, за да не го забележат. Това допринася за изграждане на рефлекс за ускорена еякулация.

В много източни трактати за секса съществуват специални техники за забавяне на еякулацията. Ако мъжът чувства, че е близо до семеизпразването може да използва различни похвати.

Да спре движенията си и да изтегли своя нефритен стълб (пениса) така, че само върхът да остане внефритената врата (влагалището) на неговата партньорка. Когато страстта му се успокои, може да започне да навлиза дълбоко;

Да натисне силно мястото между скротума и ануса с лявата ръка, в същото време да поеме дълбоко въздух и да скръцне със зъби без да задържа дишането (този метод е проповядван от Лу Безсмъртния, но той е заповядвал на своите ученици да дадат клетва, че няма да разпространяват този метод);

Да притисне езика си в небцето, да изпъне гръб и да изправи врата си, като в същото време отвори ноздрите си, да затвори уста и да поеме въздух през ноздрите.

Според източните учители е напълно възможно да се да се регулира еякулацията, като най-добре е да се излива спермата два или три пъти на десет сеанса.

Ву Хсиен, учител от китайската династия Тан (618–907 г.), дава съвет на мъжа да опитва последователно един дълбок и един плитък любовни тласъка; след това – един дълбок и два плитки тласъка, което да повтаря два пъти; един дълбок и три плитки тласъка – да повтаря три пъти и т. н. Накрая трябва да достигне до един дълбок и девет плитки тласъка, което да повтори девет пъти. Този учител подчертава, че мъжът не бива да диша често, когато прави любов, защото ще загуби контрол над себе си и ще еякулира. Последната му дума е, че “един мъж може да практикува изкуството на съзнателното задържане за най-малко пет хиляди тласъка, преди да еякулира, тогава цялото му същество ще укрепне.” (Н. Дъглас, 1993, с. 286).

Забавената еякулация е много по-рядко оплакване. Обикновено възможността да се удължи половият акт се приема като проява на полова сила, тъй като в тези случаи ефективната стимулация на партньорката е по-продължителна и тя стига до оргазъм, а не рядко и до поредица от оргазми. Но нерядко жената получава удовлетворение и губи желание за продължаване на сношението. Тогава то се превръща в неприятно и досадно преживяване, и това създава проблем.

Причините за забавената еякулация могат да бъдат: малкият интервал между половите сношения, употребата на алкохол, някои медикаменти и др. Забавената еякулация може да бъде и психогенна. Когато тя настъпва бавно, коитусът е уморителен и неприятен за мъжа. В тези случаи се изгражда натрапливоневротичен механизъм, подобен на този при ускорената еякулация, но в обратна насока – страх, че еякулацията няма да настъпи, жената ще настоява за прекратяване на половия акт и ще остане недоволна.

Лечение рядко е необходимо, на мъжа трябва да се обясни, че не е задължително всяко сношение да завършва със семеизпразване, напротив липсата на еякулация съхранява сексуалното желание и позволява по-чести полови сношения.

Еректилната дисфункция е следващото смущение, заради което мъжът най-често търси сексологична помощ. Различните автори дават различни проценти (30 до 50%), но засегнатите са много повече, особено с напредване на възрастта (З. Шнабл, 1985, с. 173). При по-младите тези нарушения са не само по-редки, но и по-леко изразени, докато при по-възрастните, заедно с нарастване на честотата наерекционните оплаквания, нараства и тяхната тежест. Възрастта сама по себе си не е фактор, който нарушава способността за ерекция, но зачестяващите заболявания и използваните медикаменти за лечение, създават проблемите.

Под ерекция се разбира изправяне и втвърдяване на мъжкия полов член, в следствие на настъпващия кръвен застой и изпълване на кавернозните тела, в резултат на което той достига до различна големина. Вследствие на психичната и физична стимулация се отделя азотен оксид (NO), който увеличава отделянето на ензим (cyclic guanosine monophosphate, cGMP), отпускащ гладките мускули в кавернозните тела и това води до ерекция. Друг ензим – фосфодиестераза (Phosphodiesterase, PDE5) прекратява действието на първия и изправянето на пениса се губи. Виаграта, и подобните й препарати, блокират действието на втория ензим и по този начин удължават ерекцията.

Макар и да не представлява директна заплаха за живота на човека, влошената ерекция води до депресия, снижава работоспособността и има голямо значение върху качеството на живот на засегнатия. За повечето мъже добрата ерекция носи удовлетвореност от сексуалното общуване и е в основата на доброто им самочувствие.

Причините за влошената ерекция са от различно естество. Първите проблеми се пораждат при професионално пренапрежение, икономически сътресения, стресови ситуации, преумора, междуличностни конфликти, включително и с партньорката, хипокалорийна диета или гладуване, злоупотреба с алкохол или използване на някои медикаменти. Когато мъжът е претърпял подобен неуспех, дължащ се на тези външни причини, а това са съвсем естествени физиологични полови реакции, те засягат тежко мъжкото му самочувствие. Фиксирани в съзнанието, те доминират и при следващи общувания могат да доведат до неуспех. Получава се един порочен кръг, който редица мъже не могат сами да преодолеят. Създават си теории за провалите, които обикновено са неверни. Повечето от тях си мислят, че имат телесни недостатъци: хормоните им са малко, пенисът малък, че нервите им са “разбити”, че много самастурбирали. Това са психогенните причини.

Ако сексуалната партньорка се прояви като твърде нетърпелива, взискателна и създава напрегната обстановка с недоволство, упреци и подигравки, дори и с най-невинни закачки, това се възприема дълбоко и болезнено от мъжа. А ако трябва да се извърши полов акт в точно определеното време, когато жената е способна да зачене, това още повече усложнява нещата.

Твърде често млади и неопитни мъже, в желанието си да се представят добре пред особено желана от тях партньорка, претърпяват неуспех при първите си сексуални опити. Много често момичето е девствено, също неопитно и не съумява да изглади тягостното впечатление от претърпения провал, да успокои и да насърчи. Според Т. Бостанджиев (2004, с. 261) 18–20% от мъжете претърпяват неуспех при първите си опити за полово сношение, но ако не се фиксират психогенно, тези смущения напълно преминават.

Макар и много по-рядко, причините за влошена ерекция са органично обусловени и за тях вече споменахме. Такова схематично деление е прекалено опростено и не отговаря на действителността. Рядко нарушението е само психогенно или само органично. Ако ерекцията е нарушена при контакт с партньорка, но спонтанната – сутрин и по време на сън, при мастурбация, при контакт изключващ възможността за сношение е запазена, то това говори в полза на предимно психогенно нарушение. Тоталната липса на ерекция и наличието на придружаващи заболявания като хипертония и данни за съдови увреждания, диабет, тежки операции в областта на таза, ендокринни заболявания, депресивни състояния, алкохолизъм, говорят в полза на органично увреждане.

Съществува така нареченото лъжливо полово разстройство (мнима импотенция). Не рядко млади хора с неколкогодишна сексуална практика търсят сексологична помощ, защото имат полово сношение “само” по три пъти седмично. Те сравняват сегашните свои възможности с периода на юношескатахиперсексуалност, когато са мастурбирали по няколко пъти на нощ и вече се смятат за “импотентни”, въпреки че сексуалната им партньорка не е предявила към тях никакви изисквания. Причината за подобни “нарушения” е в резултат на честите полови сношения, без да се оставя време за възстановяване. Не се отчита наличието на рефрактерен период, през който извършването на сношение е невъзможно. Продължителността на този период с възрастта се увеличава и при всеки е строго индивидуална.

Как се постъпва при лечението в сексологичния кабинет? Започва се с разговор, в който участват двамата партньори поотделно и след това заедно. Прави се опит да се установи причината за смущенията. Тя най-често се дължи на самата личност или обкръжаващата среда. Еднократният или многократен неуспех по отношение на ерекцията и в резултат на напълно естествени процеси, например преумората, може да стане отключващ фактор за невроза. Нещо което е очаквано, то се случва. Собственото преувеличение на напълно нормални явления може да се засили и от неразбиране, нетактично поведение от страна на партньорката.

На мъжа трябва да се разяснят всички неправилни тълкувания за “малък пенис”, честотата на сношенията и др. Забранява му се полово сношение и мастурбация. Тогава напрежението от принудата изчезва, а влеченията нарастват. Ако успеят да се премахнат физическите и психическите натоварвания, това още повече допринася за разрешаване на проблема. Партньорката трябва да се приспособи към половите възможности, да стимулира мъжа, без да предявява някакви изисквания. Възможните неблагоприятни моменти за мъжа, като желанието за дете, страха от забременяване, семейните скандали, трябва да се избягват.

Препоръчва се на партньорите да спят заедно и близостта им да е естествена и непринудена, а общуването – без предварително планирано сношение. Стремежът не трябва да е към извършване накоитус, а двамата да прекарат приятно и да се почувстват щастливи от това, че са заедно. Да се използва широк диапазон от сексуални стимулации и еротични фантазии, любовна игра, при която и двамата да проявяват активност и усърдие. При създаване на благоприятни условия и при активно участие на партньорката, успех може да се очаква в голяма част от лекуваните.

Ако причината е преумора и изтощение, се препоръчва пълна почивка в тих морски курорт. Помагат много здравословната и богата на витамини храна, разходките, движението и спортът. В началото да се избягва всякаква еротична стимулация. Сексът да започва по-късно и то бавно и непринудено, като приятна игра и забавление, без да се бърза с осъществяване на сношение. То трябва да стане спонтанно, дори неочаквано за мъжа.

Използването на стимулиращи медикаменти не винаги е полезно и трябва да се назначава от лекар сексолог. Тези средства се приемат непосредствено преди половия акт. Проблемът се поражда от това, че когато човек глътне хапчето, започва да се самонаблюдава за очаквания ефект и още повече се засилва “тревогата на очакване”, стояща в основата на най-честите ерекционни нарушения.

Може да се използва извлек от билката бабини зъби (Tribulus Terrestris) или българският препаратТрибестан. Екстрактът от тази билка стимулира производството на лутеинизиращ хормон, който стимулира производството на тестостерон. Добър ефект има и препаратът сарженор, който съдържа аминокиселинитеаргинин и аспартат, даващи естествена енергия на организма.

Най-добре е разбира се вместо стимуланти да се полагат грижи за здравето – да се спортува и да се живее здравословно. При хранене да се използва покълнало жито, овесени ядки, пшеничени зародиши и всички видове семена в процес на покълване. Добро средство за подобряване на ерекцията е комбинацията от покълнало жито с мед, орехи и лимон. Ако партньорът би възприел тези храни като намек за полово безсилие, те могат да се предложат от партньорката като средство “против косопад”, за “премахване на бръчки” и да се използват от двамата партньори.

На тези, които страдат от влошена ерекция, често им се дава съвет от “компетентни” приятели да опитат с друга партньорка. Естествено извънбрачната сексуална връзка предизвиква у мъжа повече емоции, отколкото привичният полов акт със съпругата. При тези опити мъж, който вече е претърпял неведнъж фиаско по време на интимна близост с жена си, му придава твърде голямо значение, опасенията от неуспех са още по-големи и резултатът обикновено е нова несполука. Непознатата обстановка и възможно повишената взискателност на партньорката могат още повече да влошат нещата.

След 50-годишна възраст или след намаляване нивото на мъжките хормони, се препоръчва еякулацията да се извършва по-рядко. Проникването на пениса може да е ежедневно, но без еякулация. Така жената получава сексуално удовлетворение, а мъжът запазва желанието си за секс и възможностите му за ерекция са добри.

Тук е уместно да се направи едно уточнение. Много статистически данни доказват, че възрастните, правещи редовно секс, живеят по-дълго. Това дава основание на много автори да твърдят, че запазването на половия живот води до дълголетие, но всъщност е вярно това, че хората които могат да правят секс са по-здрави, не боледуват и живеят по-дълго. Иначе самият секс и съпътстващите го емоции са голямо натоварване за възрастния индивид и той не може да се препоръчва като средство за дълголетие.

Профилактиката на влошената ерекция може успешно да се извършва, ако се промени цялостната нагласа към секса. Не трябва да се смята, че мъжът винаги трябва да има сексуално желание и да е готов да прави секс; не всяка физическа близост между мъжа и жената трябва да завършва с вкарване на пениса; мъжът може да откаже сексуален контакт с жена; ако мъжът загуби ерекцията си при контакт с жена, това не означава, че е импотентен и др.

Половото сношение е само елемент от половото общуване, една от възможностите да се достигне до оргазъм и до сексуално удовлетворение, но не и единствената. При всяка сексуална двойка, рано или късно, настъпва момент, когато мъжката ерекция се влошава. Ако има психологическата нагласа, че всички методи на сексуално задоволяване са пълноценни и те се използват като алтернатива на проникването на пениса във влагалището, то проблемът лесно се преодолява.

Към половите разстройства у мъжа може да се причисли и повишената сексуалност (сатириазис). Тя се проявява с ненаситно желание за полово общуване – значително по-често, от колкото партньорката може да понесе. Дължи се на по-високата продукция на тестостерон. Половата неудържимост може да се проявява на пристъпи или да е трайно хронично състояние. Някои автори описват като особено отклонениедонжуанизма (петльов синдром). Тук повишената сексуалност е в комбинация с бързото изчерпване на желанието към даден партньор и смяната му с друг. Счита се, че това е приспособление на вида за създаване на разнообразно потомство, от различни партньорки, унаследено от прадедите ни.

Повишената сексуалност може да е проява на силна полова конституция, на юношескахиперсексуалност, на абстинентна хиперсексуалност след продължително полово въздържание. Нерядко тя се дължи на сериозни ендокринни нарушения.

Полови разстройства у жената

При жените най-честите разстройства са: намаленият или липсващ оргазъм и намаленото сексуално желание, наречено още полова студенина (фригидност).

Намаленият или липсващ оргазъм (аноргазмия) е най-честото полово разстройство при жените. За разлика от фригидността, при това смущение жените имат желание за сексуална близост, но при полов акт не стигат или рядко стигат до връхната точка и не изпитват удовлетворение.

Оплакванията имат специфичен характер и се наблюдават следните разновидности:

– Аноргазмия – невъзможност за достигане до оргазъм, независимо от начина на стимулация (при полово сношение, мастурбация, на сън);

– Коитална аноргазмия – липсва оргазъм само при коитус;

– Селективна аноргазмия – не се достига до оргазъм само с определен партньор;

– Хипооргазмия – намалена интензивност на удоволствените преживявания.

Съществува връзка между фригидност и аноргазмия. Колкото по-слабо е либидото, толкова по-честокоитусът завършва без оргазъм. Ако една жена е имала сексуално желание макар и рядко или с определен партньор, ако получава оргазъм на сън, при мастурбация, или половото й желание е след гледане на еротични сцени и при четене на такъв род литература, това е доказателство, че тя не е фригидна, и може да получи задоволителен оргазъм.

Причините за пълната липса на оргазъм или за намаляване на неговата интензивност са разнообразни. Неподходящото помещение, спящите в същата стая деца, лошото отопление, не предразполагат жената към пълноценен оргазъм.

Причините от страна на партньора са от изключителна важност. Обикновено способността за оргазъм у жената се изгражда по-бавно и е необходимо дълго време, понякога години. Важно е мъжът да се пригоди към потребностите на такава жена. Много девойки си спомнят за първото полово сношение като за грубост и в резултат на това се убеждават, че актът служи на мъжа само за удовлетворяване на нагона му. Както бруталната грубост, така и боязливата нерешителност на мъжа могат да охладят жената и нейните сексуални пориви. Решаващо е чувството за мяра и за подходящо време. Мъжът избира как да постъпи, да изчака, да моли или изисква смело, да взима, или да чака да му подарят.

Изключително важно е сексуалният партньор да познава ерогенните зони на жената до себе си и с много любов да ги използва, за да предизвика приятни изживявания и оргазъм. Повечето мъже знаят за клитора и ногавата голяма чувствителност, и че той е идентичен с главичката на пениса, но това не е съвсем точно. Той не е вълшебното копче за предизвикване на оргазъм. При жената е поста по-сложно. Малко мъже се опитват да намерят прословутата G-точка, дразненето в която предизвиква у някои жени изключителен оргазъм. Почти никой не се досеща, че около уретрата или в самата нея при малка част от жените се намират парауретланите жлази (на Скене или женска простата) При силна сексуална възбуда, най-често с вибратор, или с пръсти и то в областта на G точката, те отделят обилен секрет със състав подобен на този при мъжката просттата. Количеството на еякулационната течност може да бъде от няколко капки до 300 и повече милилитра и жените да усещат това като уриниране, но лабораторните изследвания показват, че това не е урина. В западната литература явлението се описва като скуърт (от англ. squirt – бликам, пръскам) и е съпроводено с изключителен оргазъм. Вижте тук:

http://newtantra.blogspot.com/2009/04/18.html

Причините у жената също трябва да се познават добре. Както мъжът не е в състояние да извърши полов акт по всяко време, така и жената не винаги е разположена за сексуално общуване. Колебанията на женското либидо могат да се влияят от много фактори – изтощение, преумора, заболяване, менструален цикъл. Някои жени имат най-силно желание малко преди или след мензис, а повечето – в средата на цикъла, когато им е овулацията. Каквато и да е причината да намалее либидото у жената и да не изпита оргазъм, тя запомня това състояние, започва да се самонаблюдава, тези очаквания доминират и при следващи общувания могат да доведат отново до неуспех.

Оргазмът при жената, в сравнение с мъжкия оргазъм, е по-разнообразен. При мъжа той е еднократен и всякога с достигане на връхна точка. При жената оргазмът варира както по протичане, така и по интензивност и локализация. Той може да бъде краткотраен, продължителен или вълнообразен, еднократен или многократен. Приятните усещания, изпитвани при жената по време на оргазъм, могат да се локализират в областта на клитора, на влагалището или да са с неопределена локализация – жената се затруднява да посочи точното място, където са съсредоточени тези усещания.

Жената често преживява удовлетвореност и без да достига до оргазъм. При оценяване успешността на половото общуване трябва да се изхожда не от наличността или липсата на оргазъм, а от това жената удовлетворена ли е от общуването. Много жени не могат да си дадат точна сметка какво са преживели и не различават оргазма от удовлетвореността.

Не на последно място са и взаимоотношенията между партньорите. Една нараняваща дума или един пренебрежителен жест, както и премълчаване на заслужена похвала или приветлива дума, могат понякога дълго да оказват влияние на сексуалното желание. Способността на жената да стига до оргазъм може да изчезне изведнъж, ако тя научи за изневярата на мъжа си. Загубата на доверие я разочарова и обижда.

Лечението на аноргазмията е много по-лесно от фригидността. Тук самата жена има желание да преодолее своя проблем, ако активно се включи и нейният партньор, резултатите ще са още по-добри. Прави се гинекологичен преглед, въпреки че проблемът много рядко е от органичен характер. След това се разговаря с двамата партньори поотделно и заедно. И след като се установи причината, се дават напътствия за преодоляването на проблема. Споделените от жената обстоятелства или условия, при които някога се е появил оргазъм, или по-силна възбуда, показват и пътя за лечението.

За по-добър оргазъм може да се препоръча интимна гимнастика. За неин създател се счита немският лекар Арнолд Кегел, който разработва своите специални упражнения с конкретна медицинска цел, воден от желанието да помогне на пациентките си, страдащи от сериозни проблеми като смъкната матка или спонтанно уриниране. Необичайният страничен ефект на заниманията е открит много по-късно, след което сферата на приложението им се разширява значително и лекарите започват да препоръчват интимната гимнастика на всички жени, не само за по-добро здраве, но и за по-пълноценни сексуални усещания.

Най-ефикасното упражнение е и най-простото за изпълнение – свиват се мускулите на влагалището и се остава така няколко секунди, елементарно и много резултатно. А най-хубавото е това, че незабележимата тренировка може да се прави докато се гледа телевизия или се чака на спирката на градския транспорт. Започва се с 50 повторения дневно и постепенно се достига до 300–500, разпределени на няколко сеанса във времето от сутринта до вечерта. Така мускулите не се претоварват и им се осигурява постоянен тонус.

Всъщност още преди няколко хиляди години древните египтянки, китайки, индийки и японки, използвайки интимната гимнастика, достигат до неподозирани нива на своите сексуални умения. Към обикновените свивания и разпускания на влагалищната мускулатура, може да се прибавят и упражненията с топче, което се поставя във влагалището. Първо се научава то да се задържа продължително време, а след това да се придвижва нагоре-надолу чрез свиване и разпускате на влагалищната мускулатура.

За полова студенина (фригидност) може да се говори тогава, когато една жена винаги и с всеки партньор, при всички обстоятелства и условия, въпреки хармоничните отношения с партньора си, няма сексуално влечение (либидо).

Когато липсва сексуално желание, макар пубертетът да е преминал, когато не помага събраният години наред сексуален опит, когато отношенията с любимия мъж, които отдавна биха пробудили у друга жена полова потребност, не пораждат такава, може да се говори с известна вероятност за полова студенина. Дори тогава тази диагноза се отнася само за съществуващото състояние. При някои жени половите желания се пробуждат много по-късно, в зависимост от условията на живот. Други, които десетилетия са приемани за фригидни, след среща с определен партньор, са ставали подчертано страстни.

Малка част от жените нямат никакво сексуално желание. За такива обикновено се считат тези, на които либидото се проявява много рядко и слабо: не буди желания за сношение, въпреки нежното ухажване на мъжа. Статистиките, които се занимават с фригидността на жените, дават доста противоречиви данни, което се дължи на различните определения на понятието.

Причините за половата студенина са разнообразни. Различава се първична фригидност, когато жената никога през живота си не е изпитвала полово желание; и вторична, когато след период на задоволителен полов живот желанието за секс се загубва. Причините за двете форми не винаги могат да бъдат установени, дори след основно медицинско и психологично изследване. Разлики между хората се срещат във всички области – на темперамента, на интелекта и други качества на личността, без да можем да ги обясним.

Често фригидните жени се извиняват за отказа да изпълняват съпружеските си задължения със състоянието на гениталиите си. Понякога смущения в обмяната на веществата, заболявания на вътрешните органи, употребата на някои лекарства, състоянията след гинекологични операции наистина са причина за намаляване на либидото. Някои жени съобщават, че след раждането не усещат влечение, но тук причината е косвена, жената се отдава изцяло на майчинските си грижи и оставя мъжа си на заден план.

Слабо желание за полово общуване може да се наблюдава при млади жени (физиологична фригидност на младата жена). Постепенно с обогатяване на половия опит състоянието се нормализира. При продължителна липса на полов живот, когато преобладават не сексуални интереси – научни, спортни, грижи за новородено дете, се получава абстинентна хипосексуалност (детренираност).

Половото влечение може да изчезне постепенно, ако вследствие на смущение на потентността или грубо неумение на мъжа, то не е било задоволявано никога. Макар че професионалната дейност не потиска половото влечение, то постоянната преумора на работа и вкъщи, потиснатостта от грижи и конфликти, може да има лош ефект. По време на отпуска и след разтоварване, жената отново може да стане нежна и любяща, стига липсата на полов живот да не е продължавала прекалено дълго.

Лечението на половата студенина е трудно. На много фригидни жени нищо не им липсва и само малка част от тях биха искали да имат по-силно влечение. Те не посещават сексолог или го правят само заради разочарования си съпруг. Някои жени разбират, че да имат полови потребности е по-нормално и по-добре, но и да желаят да се променят, това не става лесно.

Всичко, което според личния опит на жената би могло да събуди желание, трябва да се използва от двамата партньори, а това което влияе отрицателно – да се избягва. Главната роля се пада на мъжа. Обикновено жената се радва на ласките и затова интимният живот се ограничава само с тях. Дотогава, докато вкарването на члена предизвиква отвращение, мъжът не трябва да настоява за секс. С постепенното, едва уловимо задълбочаване на половата игра нежният допир на пениса до влагалището става приятен за жената и се стига до предпазливото му вкарване. Това се отдава толкова по-лесно, колкото по-хармонични са другите отношения между съпрузите. Ако споровете и караниците не стихват през целия ден, то искрицата на половото влечение бързо угасва.

В случай, че у една фригидна жена не се събуди полово влечение, тя трябва да получи изпълнен с разбиране съвет, целящ поне да преодолее отвращението от коитуса и бракът да се запази, въпреки несъвършенството в интимната сфера. Подходящо е да се задълбочава неговата душевно-еротична основа и духовна връзка.

В заключение може да се каже, че половата студенина все пак се чувства от жената като недостатък и трябва да се направи всичко възможно за премахването й.

Оправдани ли са предприеманите от някои страдащи от фригидност и аноргазмия жени опити за секс с други партньори? И тук може да се изтъкнат същите аргументи срещу подобни действия, както и при мъжете. Не може да се отрече, че смяната на сексуалния партньор в редица случаи има положителен ефект и жената за първи път може да изпита оргазъм при интимна близост. Като отива при друг партньор, тя иска да получи отговор кой е виновен за това, че не изпитва оргазъм, самата тя или мъжът й. Ако опитът излезе несполучлив, както обикновено става, след това, при последващо лечение, преодоляването на проблема е още по-трудно.

В случай на достигане на оргазъм с друг партньор, жената се надява, че и при близост с мъжа си ще го получи, но това не става. Повечето жени, изменили на мъжа си, търсейки оргазъм, впоследствие заявяват, че ако преди изневярата половият живот, макар и да не им е носел пълно удовлетворение, все пак е бил приятен или поне не е предизвиквал отрицателни емоции, след като са изпитали оргазъм с други мъж, вече са убедени, че за тяхната аноргазмия е “виновен” съпругът. Половият живот в семейството им става досаден, изчезва всяко сексуално желание и дори възниква отвращение към половия акт със съпруга. Най-честият финал на тази изневери е разпадането на семейството.

При някои жени половото влечение е толкова отслабено, че те изпитват силен страх и нежелание за полово сношение (коитофобия). Крайна форма на това състояние е вагинизмът, при който всеки опит за сношение води до рефлекторен спазъм на мускулатурата на влагалището и на тазовото дъно, и коитусътстава невъзможен. При много от тези случаи жената може да желае да има сношение и да реагира положително на еротични стимулации, но все пак не може волево да контролира поведението си. Най-чести причини за тези състояния са: неправилното полово възпитание, при което е внушаван страх и отвращение от половото общуване; страхът от дефлорация; преживяните травми при полов дебют; изнасилването; общуването с неприятен и нежелан партньор.

При леки форми на вагинизъм, обикновено сексуалната двойка търси помощ за губещата се ерекция на мъжа, но това е предизвикано от невъзможността да се осъществи сношение, поради спазъма на тазовата мускулатура у жената.

В редки случаи вкарването на пениса се отдава без трудности, но кратко време след това се получава спазъм на тазовата мускулатура, входът на влагалището се стяга. Тогава поради силното притискане на пениса, той отича и не може да бъде изваден, докато не се отпуснат мускулите на жената. Затова може да помогне вкарването на пръст в ануса й, ако и това не даде резултат се търси медицинска помощ.

За лечението на вагинизма първо трябва да се изключи наличието на някакво гинекологично заболяване. При девствени момичета, особено ако има съмнения за по-плътен химен, се извършва изкуственото му разкъсване с прилагане на локална анестезия. Често премахването на опасенията от болка при дефлорацията решава проблема.

В сексологичната практика има утвърден метод за преодоляване на вагинизма, като жената постепенно овладява контрола върху тазобедрената си мускулатура. Това се постига като се вкарват, в началото от самата жена, свещи с непрекъснато увеличаващ се диаметър. След като се достигне до такива с дебелина, колкото мъжки пенис, в упражненията се включва и сексуалният партньор, като той в началото само наблюдава, след това леко придържа ръката на партньорката си, а накрая сам поставя най-голямата свещ във влагалището. Чак след това се вкарва внимателно пенисът, като жената го придържа с ръка и бавно го допуска в себе си.

Повишената сексуалност у жената се нарича андромания. Свързва се с по-открито и директно изразяване на желанието за близост и предприемане на изпреварваща сексуална инициатива. Протича с ерекция на клитора или усилена лубрикация – отделяне на течност от влагалищната стена и отБартолиновите жлези. За повишена сексуалност у жената неправилно се счита нимфоманията. Това е по-скоро вид аноргазмия, такава жена извършва чести полови сношения с много партньори защото не може да получи сексуално удовлетворение.