ДЕМЕНЦИЯ

Последна редакция на 8.05.2019 г.

 

Думата „деменция” (от лат. dementia) значи буквално „без ум”, „без разум”, „извън ума си”. Това е синдром (група от симптоми), а не отделно заболяване. То е коварен проблем на старостта, защото започва незабелязано, а първите симптоми се възприемат безкритично от засегнатия. В началната фаза уврежданията са толкова леки, че даже ако се направят тестове за откриване на деменция, те ще покажат, че проблем няма. Когато се появят очевидните симптоми, страдащите са вече на такава възраст, че трудно променят начина си на живот, а това засега е единствената възможност за справяне с проблема. В крайните стадии не могат да се управляват мисловните процеси и се губи човешката същност – превръщаме се във вегетиращи тела.

Безсимптомното начало е след 50-55 години, а видимите промени се забелязват чак след 65. Най-честа причина, в над 50% от случаите, това е болестта на Алцхаймер, за около 20% е съдовата болест. По-рядко може да бъдат: болестта на Паркинсон, множествената (десиминирана) склероза, мозъчният микроинсулт или инсулт, някои инфекции, отравяния, травми на мозъка с хематоми, (кръвоизливи в мозъка), метаболитни нарушения (дефицит на витамин B12), ниски нива на хормони на щитовидната жлеза, хидроцефалия (натрупване на течност в мозъка), хипогликемия (ниска кръвна захар). Първо се засягат участъците отговорни за краткосрочната памет, емоциите и обонянието.

Рисковите фактори за развитие на деменцията са:

Възрастта след 60-65 години, но точна граница не може да се постави, защото се наблюдават случаи и при по-млади хора;

Фамилната обремененост на хората, в чието семейство вече има случаи на деменция. Те са с по-голям риск за развитие на заболяването;

Консумацията на алкохол в големи количества;

Атеросклерозата, хипертонията и натрупването на мастни плаки по стените на кръвоносните съдове;  

 

Деменцията протича в няколко фази или стадия, които имат характерни прояви и симптоматика.

Предементно състояние.

Нарушенията на умствените функции са много слаби и са трудно забележими даже и от околните. Човек все още може да се справя във всички ситуации и да живее самостоятелно, но се наблюдават симптоми, за които не всеки би се съгласил, че са признаци на деменция. Ето кои са те:

Способността за разграничаване на истината от лъжата , сарказма и метафоричната реч са влошени.

Много леко е нарушена паметта за близки събития, а за далечни е запазена;

Има известни трудности при намирането на някои думи, което затруднява говора;

Забавени са реакциите и движенията във физически план. Влошава се равновесието;

Вещите непрекъснато изчезват по мистериозен начин, но виновни са винаги другите, не се допуска мисълта, че за това причината е лошата краткосрочна памет;

Нежелание за посещение на непознати места и затруднено ориентиране в тях;

Затруднение при употреба на някои предмети, особено в които са използвани нови технологии. Признание, че не могат да се справят поради влошена краткосрочна памет не се прави, а се измисля друга причина. Например заявяват, че не ползват смартфон, защото чрез него ги следят или трудно набират буквите на малкото екранче и др.;

Емоционална лабилност, раздразнителност, апатия, депресия, агресивност, мнителност, околните ги дразнят, сърдят се по незначителен повод, като вината е винаги в другите.

Обонянието е леко нарушено, вкусовите възприятия се влошават, но се наблюдава повишен апетит за определени  храни;

Способността на мозъка да осъзнава ситостта на стомаха е нарушена;

Характерно е презапасяването с храна и предмети от бита, не може да се прецени необходимостта от дадени предмети  и се трупат ненужни вещи;

Затруднено е справянето с финансови проблеми, като се наблюдава или излишна и немотивирана свидливост, или безразборно харчене за излишни неща;

Има нужда от напомняне за някои ежедневни дейности;

Рефлексите са  забавени и има проблеми с преценката за скорост и разстояние;

Стават мнителни към всички, не харесват храна, предавания, хора, отрицателните нагласи преобладават особено към новите неща и идеи;

Загубват чувството за емпатия към околните;

Разказват едни и същи истории или задават вече задавани въпроси, като нямат спомен, че са го правили преди това;

Наблюдават се мании за преследване, страх от обир, кражба, изнасилване и др.;

Промени в съня, като обикновено има нощно безсъние, а задрямване през деня;

Проблеми с властите за дребни кражби от магазините, измама в лека форма, неподходящо поведение в социална среда;

Дават съвети на младите около тях, като си мислят, че дългият им житейски път ги е научил на много неща, но наставленията им не са адекватни на съвременната действителност и стават смешни в очите на околните.

Безкритични са към гореизброените симптоми. Смятат, че щом ходят на работа и изпълняват личните си и семейни задължения, то при тях проблем няма. Това нежелание да се видят собствените затруднения се дължи на подсъзнателните механизми за защита на Аза. Всичко, което може да засегне душевния комфорт на индивида, се отхвърля или просто не се забелязва. За повече виж Приложение №1.

 

Първа фаза на леките промени 

Симптомите стават забележими. Умствените функции отслабват. Започва проявата на проблеми на физическо ниво и човек става все по-зависим от грижите на друг за ежедневните си дейности.

Нарушена е паметта за близки събития, което създава проблеми при извършване на рутинни действия като например готвене, писане, плащане на сметки;

Повишена е трудността при намиране на думи;

Наличие на дезориентация, която води до загубване дори и в обичайна обстановка;

Наблюдава се депресия, неспокойствие, възбуда;

Има нужда от напомняне и помощ за повечето ежедневни дейности;

Забавянето на мисловния процес води до трудности при взимане на решения, неспособност да се разсъждава и да се решават по-сложни логични проблеми, свързани с планиране на житейските ситуации;

Затруднения при задържане на вниманието и концентрацията;

Промени в емоционалната сфера – тревожност, безпокойство, депресия и др.;

Координацията на движението е влошена, спъват се падат, а при изпълнение на по-сложни задачи, например шофирането е опасно;

Поддържането на личната хигиена и на добрия външен вид не е на нужното ниво;

В тази фаза тестовете за деменция се позитивират. Влошено е разпознаването на миризми, което може да бъде остановено от лекар оториноларинголог (уши,нос и гърлени болести). Най-популярният тест е за по 15 секунди да се изброят максимален брой цветове, градове, животни, плодове, градове.

При нормално стареене човек се отнася критично към такива изменения и се стреми да ги преодолява, а при деменцията – не.

Втора напреднала фаза

Симптомите се засилват, както и изменението на личността. Зависимостта от грижите на друг човек е голяма.

Започва дезориентация във времето (час, ден, месец, година, сезон). Бърка се настоящето с миналото;

Има проблеми с говора при изразяване и намиране на точните думи;

Ориентацията е много лоша, не се разпознават познати места;

Неспособност за справяне със сложни придобити навици (апраксия), необичайно забавяне на движенията;

Неспокойствие, възбуденост, обърканост, ажитираност (силна емоционална възбуда придружена с чувство на тревога и страх, усещане за пустота и отсъствие на мисли, нарушава се възможността  за разсъждение и установяване на сложни причинни връзки между явленията);

Нужда от напомняне и помощ за всички ежедневни дейности;

Трудности при разпознаване на членове на семейството и приятели;

Забравят да се хранят и да пият течности, което води до недохранване и цялостно отпадане или повишен апетит и неприлично хранене;

Имат халюцинации и/или делюзии (т.е. твърда вяра в несъществуващи неща);

Наблюдават се неприлични сексуални желания и постъпки.

Извършват непредвидими постъпки и самонаранявания;

Не приемат лекарствата си с всички последици от това;

 

Трета терминална фаза:

Физическите проблеми доминират, загубен е контролът над телесните фунции. Човекът е напълно зависим от грижите на друг дори за най-прости дейности.

Паметта е влошена и се губи връзката между настояще и минало;

Речта е крайно ограничена, засегнатите почти не говорят (мутизъм) или казват малко и несвързани думи;

Пълна липса на ориентация и липса на реакция към околния свят;

Изпълняват се малко спонтанни движения и се наблюдава пълна пасивност и безинциативност;

В крайните стадии се загубва способността за ходене, самостоятелно обслужване и хранене;

В последната фаза на заболяването се появяват и проблеми с уринирането и дефекацията.

 

Лечение на деменцията

За по-малко от 20% болните причините са обратими и това е при: злоупотреба със субстанции, хематоми (кръвоизливи в мозъка), метаболитни нарушения (дефицит на витамин B12), ниски нива на хормони на щитовидната жлеза, хидроцефалия (натрупване на течност в мозъка), хипогликемия (ниска кръвна захар). Останалите форми на деменция, като болестта на Алцхаймер, съдовата деменция и болестта на Паркинсон са необратими и се влошават с времето. Лечението им е много трудно. Някои медикаменти могат да забавят развитието или да облекчат симптомите, но ефектът им не е голям.

Първата група от мероприятия са насочени към подобряване функциите на мозъка:

Премахване на веществата, влошаващи работата на мозъка с помощта на лечебно гладуване. Препоръчва се един разтоварен ден в седмицата и три дни в месеца. Добре се отразява спазването на християнските пости, веганското хранене и др.

Физическа активност от всякакъв вид, но най-полезни са аеробните (свързани с повишена консумация на кислород) занимания.

Намаляване на телесното тегло, ако е необходимо.

Отказване на цигарите и спиране употребата на алкохол.

Контрол на кръвното налягане и поддържането му в нормални стойности.

Измерване на кръвната захар и стойностите на холестерола и при нужда корекция на хранителния режим.

Натоварване на мозъка с интелектуални занимания – гледането на сладникави сериали не е от полза.

За съжаление всички съвети са свързани с промяната на начина на живот, което за хора над 65 години е трудно. Затова е необходимо подготовката за предпазване от деменция да започне максимално рано. Здравословният начин на живот трябва да е приоритет от най-ранна възраст.

 

Втората група мероприятия са насочени към улесняване начина на живот:

Оставяне на бележки за напомняне.

Съставяне на прости списъци с ежедневни задачи.

Опростяване на средата и изпълняването на задълженията винаги по един и същи начин

Посещаване предимно на познати места, но при възможност и на нови.

Разговорите с болния да са с прости думи и да му се говори бавно.

Слушане на успокояваща музика.

Оставяне на светнати лампи през нощта, за да се намали рискът от падане.

Избягване на социалната изолация, но това не значи безразборна и безсмислена комуникация с много хора. По-добре е да се предпочитат контакти с по-млади хора, а не със себеподобни.

 

Прогноза и възможни усложнения

Ранните симптоми на деменцията обикновено са леки и трудно разпознаваеми, но с времето състоянието на пациентите се влошава. В повечето случаи те сами трудно могат да разберат, че страдат от това заболяване, затова заобикалящите ги трябва да ги посъветват за консултация с компетентен лекар, който да прецени за какво точно се касае.

Продължителността на живота при човек болен от заболяването е различна, като варира от месеци до десетки години. Симптомите прогресират и състоянието се влошава с нарастване на възрастта. Настъпва необратимо увреждане на мозъка.

В крайните фази на заболяването човекът не е способен да се грижи за себе си дори в най-елементарния смисъл на думата. Добре е да се мисли какво ще се прави тогава, защото е напълно възможно, от един момент нататък, грижата за болния да е непосилна за близките му. Общуването с хора, които са преживели или преживяват същото предизвикателство, може много да помогне за справянето с проблемите.

Един важен тест се нарича мини ментален преглед, MMSE. Този тест може да бъде особено полезен за диагностициране на деменция, понеже разглежда ориентацията, паметта и вниманието.

 

 

ДЕМЕНЦИЯ

Последна редакция на 5.04.2019 г.

 

Деменцията е един от най-коварните проблеми на старостта, защото започва незабелязано, а разстройството в работата на мозъка води до безкритично възприемане на първите симптоми. Засегнатият не взема мерки навреме, а предотвратяването може да стане само с промени в начина на живот, които колкото по-рано започнат, толкова са по-възможни. Възрастните забелязват, че краткосрочната им памет е затруднена, трудно намират някоя дума, емоционално са по-лабилни, дразнят се от околните, обонянието им не е като преди, но смятат, че щом ходят на работа и изпълняват задълженията си, то при тях проблем няма. Това нежелание да се видят собствените затруднения се дължи на подсъзнателните механизми за защита на Аза. Всичко, което може да засегне душевния комфорт на индивида, се отхвърля или просто не се забелязва. За повече виж Приложение №1.

В тази фаза на съвсем леки увреждания, даже ако се направят тестовете за деменция, и те ще покажат, че проблем няма. А когато се появят очевадните симптоми, вече страдащите са такава възраст, че трудно променят начина си на хранене, отношението си към спорта, а това да ги накараш да постят или да гладуват е невъзможно.

 

Какво е деменция?

Думата „деменция” (от лат. dementia) значи буквално „без ум”, „без разум”, „извън ума си”. Това е по-скоро синдром (група от симптоми) отколкото отделно заболяване. Започва постепенно с незабележимо начало, което обичайно се изявява след 50-55 годишна възраст. Най-честа причина, в над 50% от случаите, това е болестта на Алцхаймер, а за около 20% – е съдовата болест. По-рядко може да бъдат – болестта на Паркинсон, множествената /десиминирана/ склероза, мозъчният  микроинсулт или инсулт, някои инфекции, отравяния и травми на мозъка.

Гореизброените заболявания увреждат мозъка, като засягат паметта, речта, мисленето, концентрацията и поведението. Наблюдава се при всички хора в напреднала възраст, като проявите са от леко забравяне до изразена деменция. Отнема се най-скъпото, което човек има – съзнанието. Без способността да се управляват мисловните процеси се губи човешката същност и се превръщаме във вегетиращи тела.

Обикновено деменцията се свързва със загубата на паметта и възможността за ориентация, но има и много други признаци, които далеч предхождат същинската загуба на паметта. Това са:

Способността за разграничаване на буквалната от метафоричната реч. Ако допреди това човек е можел да разграничава неискрената реч, шегите, сарказма, изобщо небуквалната реч и е изгубил тази способност, това може да е сигнал за увреждане на мозъка от дементен тип.

Обонятелните и вкусовите центрове в мозъка се засягат и вкусовите възприятия се влошават.

Влошава се емоционалното състояние и изразяващо се в често сърдене по незначителен повод, като според засегнатия вината е винаги в околните.

Вещите на възрастните непрекъснато изчезват по мистериозен начин, но те не допускат, че за това е виновна лошата им краткосрочна памет, а обвиняват близките си.

Наблюдава се забавяне на реакциите и движенията във физически план. Влошава се равновесието.

Характерното презапасяване с храна и предмети от бита също е много показателен белег на започваща деменция. Способността на мозъка да осъзнава ситостта на стомаха, както и да преценява необходимостта от дадени предмети постепенно изчезва. Пациентът не може да обясни нито непрестанния си глад, нито трупането на ненужни вещи.

Затруднено е справянето с финансовите проблеми. Наблюдава се или излишна и немотивирана свидливост, или безразборно харчене за ненужни вещи.

Страдащите имат големи проблеми при работа с новите технологии, но не си признават, че не могат да се справят поради слаба памет, а измислят друга причина. Например заявяват, че не ползват смартфон, защото чрез него ги следят.

Разказват едни и същи истории или задават вече задавани въпроси, като нямат спомен, че са го правили преди това.

Дават съвети на младите около тях, като си мислят, че дългият им житейски път ги е научил на много неща, но наставленията им не са адекватни на съвременната действителност и стават смешни в очите на околните.

Отнасят се безкритично към състоянието си и трудно се отказват от високоплатената си работа, която вършат обикновено задоволително. Това, че поддържат трудовите си ангажименти, от една страна е добре – пази психиката им и им дава самочувствие, че са още млади, но от друга – нямат достатъчно свободно време, за да проявят адекватни грижи за здравето си. А колкото по-рано се погрижат за себе си, толкова по-добре.

 

Кои са рисковите фактори за развитие на деменция?

Възрастта след 60-65 годишна възраст, въпреки това не може да се постави точна граница, защото се наблюдават случаи и при по-млади хора;

Фамилна обремененост – хората, в чието семейство вече има случаи на деменция са с по-голям риск за развитие на заболяването, а в някои фамилии са открити генетични промени, които най-вероятно определят настъпването на страданието;

Консумацията на алкохол в големи количества;

Атеросклерозата и натрупването на мастни плаки по стените на кръвоносните съдове;  

Нарушеният мозъчен кръвоток, причиняващ микроинсулти или по-голям инсулт.

 

Симптомите при деменцията варират според причината за нейното възникване, но по-честите от тях са:

Проблеми с паметта, като в началото най-често е засегната краткосрочната памет, т.е за близки събития, което създава проблеми при извършване на рутинни действия като например готвене, писане, плащане на сметки;

Забавяне на мисловния процес, което води до трудности при взимане на решения, неспособност да се разсъждава и да се решават по-сложни логични проблеми, свързани с планиране на житейските ситуации;

Затруднения при задържане на вниманието и концентрацията;

Дезориентация, водеща до загубване дори и в обичайната обстановка;

Трудности при разпознаване на членове на семейството и приятели;

Проблеми с говора – спънки при изразяване и намиране на точните думи;

Промени в емоционалната сфера – тревожност, безпокойство, депресия и др.;

Координацията на движението е влошена и изпълнението на по-сложни задачи, например шофирането е опасно;

Поддържането на личната хигиена и на добрия външен вид не е на нужното ниво;

Наблюдават се мании за преследване, страх от обир, кражба, изнасилване и др.;

Промени в съня – обикновено нощно безсъние, а задрямване през деня;

Забравят да се хранят и да пият течности, което води до недохранване и цялостно отпадане;

Имат халюцинации и/или делюзии (т.е. твърда вяра в несъществуващи неща);

Не приемат лекарствата си с всички последици от това;

В крайните стадии се загубва способността за ходене, самостоятелно обслужване и хранене;

В последната фаза на заболяването се появяват и проблеми с уринирането, пациентите могат да се подмокрят.

За лечение на деменцията, лекарите се насочват към това, което причинява симптомите. По-малко от 20% от причините са обратими: злоупотреба със субстанции, хематоми (кръвоизливи в мозъка), метаболитни нарушения (дефицит на витамин B12), ниски нива на тиреоидни хормони, натрупване на течност в мозъка, хипогликемия и дори ХИВ-свързани неврокогнитивни разстройства. Останалите форми на деменция, като болестта на Алцхаймер, съдовата деменция и болестта на Паркинсон са необратими и се влошават с времето. Лечението им да не кажем е невъзможно, но е много трудно. Някои медикаменти могат да забавят развитието или да облекчат симптомите, но ефектът им не е голям.

Първата група от мероприятия са насочени към подобряване на кръвоснабдяването на мозъка:

Физическа активност от всякакъв вид, но най-полезни са аеробните (свързани с повишена консумация на кислород) занимания.

Натоварване на мозъка с интелектуални занимания, но не и гледане на турски сериали.

Намаляване на телесното тегло, ако е необходимо.

Спазването на пости, веганско хранене, лечебно гладуване.

Отказване на цигарите и спиране употребата на алкохол.

Контрол на кръвното налягане и поддържането му в нормални стойности.

Измерване на кръвната захар и стойностите на холестерола и при нужда корекция на хранителния режим.

Втората група мероприятия са насочени към улесняване начина на живот:

Оставяне на бележки за напомняне.

Съставяне на прости списъци с ежедневни задачи.

Опростяване на средата и изпълняването на задълженията винаги по един и същи начин, посещаване само на познати места.

Слушане на успокояваща музика.

Разговорите с болния да са с прости думи и да му се говори бавно.

Оставяне на светнати лампи през нощта, за да се намали рискът от падане.

 

Прогноза и възможни усложнения

Ранните симптоми на деменцията обикновено са леки и трудно разпознаваеми, но с времето състоянието на пациентите се влошава. В повечето случаи те сами трудно могат да разберат, че страд