ДЕМЕНЦИЯ

Последна редакция на 15.03.2019 г.

Какво е деменция?

Думата „деменция” (от лат. dementia) значи буквално „без ум”, „без разум”, „извън ума си”. Това е по-скоро синдром (група от симптоми) отколкото отделно заболяване. Започва постепенно с незабележимо начало, което обичайно се изявява след 50-55 годишна възраст. Най-честа причина, в над 50% от случаите, това е болестта на Алцхаймер, а за около 20% – е съдовата болест. По-рядко може да бъдат – болестта на Паркинсон, множествената /десиминирана/ склероза, мозъчният  микроинсулт или инсулт, някои инфекции, отравяния и травми на мозъка.

Гореизброените заболявания увреждат мозъка, като засягат паметта, речта, мисленето, концентрацията и поведението. Наблюдава се при всички хора в напреднала възраст, като проявите са от леко забравяне до изразена деменция. Отнема се най-скъпото, което човек има – съзнанието. Без способността да се управляват мисловните процеси се губи човешката същност и се превръщаме във вегетиращи тела.

Обикновено деменцията се свързва със загубата на паметта и възможността за ориентация, но има и много други признаци, които далеч предхождат същинската загуба на паметта. Това са:

Способността за разграничаване на буквалната от метафоричната реч. Ако допреди това човек е можел да разграничава неискрената реч, шегите, сарказма, изобщо небуквалната реч и е изгубил тази способност, това може да е сигнал за увреждане на мозъка от дементен тип.

Обонятелните и вкусовите центрове в мозъка се засягат и вкусовите възприятия се влошават.

Влошава се емоционалното състояние и изразяващо се в често сърдене по незначителен повод, като за това вината е винаги в околните.

Вещите им непрекъснато изчезват по мистериозен начин, но те не допускат, че за това е виновна лошата им краткосрочна памет, а обвиняват близките си.

Наблюдава се забавяне на реакциите и движенията във физически план. Влошава се равновесието.

Характерното презапасяване с храна и предмети от бита също е много показателен белег на започваща деменция. Способността на мозъка да осъзнава ситостта на стомаха, както и да преценява необходимостта от дадени предмети постепенно изчезва. Пациентът не може да обясни нито непрестанния си глад, нито трупането на ненужни вещи.

Затруднено е справянето с финансовите проблеми. Наблюдава се или излишна и немотивирана свидливост, или безразборно харчене на парите за ненужни вещи.

Страдащите имат големи проблеми при работа с нови уреди или нови технологии, но не си признават, че не могат да се справят поради слаба памет, а измислят друга причина. Например заявяват, че не ползват смартфон, защото чрез него ги следят.

Разказват едни и същи истории или задават вече задавани въпроси, като нямат спомен, че са го правили преди това.

Дават съвети на младите около тях, като си мислят, че дългият им житейски път ги е научил на много неща, но наставленията им не са адекватни на съвременната действителност и стават смешни в очите на околните.

Отнасят се безкритично към състоянието си и трудно се отказват от високоплатената си работа, която вършат обикновено задоволително. Това, че поддържат трудовите си ангажименти, от една страна е добре – пази психиката им и им дава самочувствие, че са още млади, но от друга – нямат достатъчно свободно време, за да проявят адекватни грижи за здравето си. А колкото по-рано се погрижат за себе си, толкова по-добре.

 

Кои са рисковите фактори за развитие на деменция?

Рисков фактор е възрастта след 65 годишна възраст, въпреки това не може да се постави точна граница, защото се наблюдават случаи и при по-млади хора.

Фамилна обремененост – хората, в чието семейство вече има случаи на деменция са под по-голям риск от развитие на заболяването. В някои фамилии са открити генетични мутации, които най-вероятно определят настъпването на страданието.

Злоупотреба с алкохол – консумацията на алкохол в големи количества е рискова за развитие на деменция.

Атеросклероза – натрупването на мастни плаки по стените на кръвоносните съдове.

Нарушен мозъчен кръвоток, причиняващ микроинсулти или по-голям инсулт.

Симптомите при деменцията варират според причината за нейното възникване, но някои от по-честите от тях са:

Проблеми с паметта – в началото най-често е засегната краткосрочната памет, т.е за близки събития, което създава проблеми при извършване на рутинни действия като например готвене, писане, плащане на сметки.

Забавяне на мисловния процес, което води до трудности при взимане на решения, неспособност да се разсъждава и да се решават по-сложни логични проблеми свързани с планиране на житейските ситуации.

Затруднения при задържане на вниманието и концентрацията.

Дезориентация и трудности при разпознаване на познати хора и места и често загубване даже и в добре позната обстановка.

Проблеми с говора – спънки при изразяване и намиране на точните думи.

Промени в емоционалната сфера – наблюдава се тревожност, безпокойство, депресия и др.

Координацията на движението е влошена и изпълнението на по-сложни задачи, например шофирането е опасно.

Поддържането на личната хигиена и на добрия външен вид не е на нужното ниво.

Страдат от мании за преследване, имат страх от обир, изнасилване, кражба.

Промени в съня – обикновено нощно безсъние, а задрямване през деня.

Забравят да се хранят и да пият течности, което води до недохранване и цялостно отпадане.

Имат халюцинации и/или делюзии (т.е. твърда вяра в несъществуващи неща)

Не приемат лекарствата си с всички последици от това.

С развитието на деменцията, се губи способността да се  разпознават приятелите и хората от семейството.

В крайните стадии се загубва способността за ходене, самостоятелно обслужване и хранене.

В последната фаза на заболяването се появяват и проблеми с уринирането, пациентите могат да се подмокрят.

За лечение на деменцията, лекарите се насочват към това, което причинява симптомите. По-малко от 20% от причините са обратими: злоупотреба със субстанции, хематоми, метаболитни нарушения (например, дефицит на витамин B12), ниски нива на тиреоидни хормони, натрупване на течност в мозъка, хипогликемия и дори ХИВ-свързани неврокогнитивни разстройства. Останалите форми на деменция, като например болестта на Алцхаймер, съдовата деменция и болестта на Паркинсон са необратими и се влошават с времето. Лечението им да не кажем е невъзможно, но е много трудно. Някои медикаменти могат да забавят развитието или да облекчат симптомите, но ефектът им не е голям.

Първата група от мероприятия са насочени към подобряване на кръвоснабдяването на мозъка:

Физическа активност от всякакъв вид, но най-полезни са аеробните (свързани с повишена консумация на кислород) занимания.

Натоварване на мозъка с интелектуални занимания, но не и гледане на турски сериали.

Намаляване на телесното тегло, ако е необходимо.

Спазването на пости, веганско хранене, лечебно гладуване.

Отказване на цигарите и спиране употребата на алкохол.

Контрол на кръвното налягане и поддържането му в нормални стойности.

Измерване на кръвната захар и стойностите на холестерола и при нужда корекция на хранителния режим.

Втората група мероприятия са насочени към улесняване начина на живот:

Оставяне на бележки за напомняне.

Съставяне на прости списъци с ежедневни задачи.

Опростяване на средата и изпълняването на задълженията винаги по един и същи начин, посещаване само на познати места.

Слушане на успокояваща музика.

Разговорите с болния да са с прости думи и да му се говори бавно.

Оставяне на светнати лампи през нощта, за да се намали рискът от падане.

Прогноза и възможни усложнения

Ранните симптоми на деменцията обикновено са леки и трудно разпознаваеми, но с времето състоянието на пациентите се влошава. В повечето случаи те сами трудно могат да разберат, че страдат от това заболяване, затова заобикалящите ги трябва да ги посъветват за консултация с компетентен лекар, който да прецени за какво точно се касае.

Продължителността на живота при човек болен от заболяването е различна, като варира от месеци до десетки години. Симптомите прогресират и състоянието се влошава с нарастване на възрастта. Настъпва необратимо увреждане на мозъка.

В крайните фази на заболяването човекът не е способен да се грижи за себе си дори в най-елементарния смисъл на думата. Добре е да се мисли какво ще се прави тогава, защото е напълно възможно, от един момент нататък, грижата за болния да е непосилна за близките му. Общуването с хора, които са преживели или преживяват същото предизвикателство, може много да помогне за справянето с проблемите.

Към съдържанието