МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ

Смъртоносният квартет (deadly quartet)

 

Метаболитният синдром представлява комплекс от взаимно свързани рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет. Наричат го още смъртоносния квартет, защото повишаването на кръвната захар и мазнините в кръвта, повишеното кръвно налягане и затлъстяването в областта на корема в началото не дават никакви субективни оплаквания. Много хора считат, че са били здрави и са получили сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт съвсем изненадващо, което не е вярно.  Повишеният риск е можело да се установи предварително с лабораторни изследвания и измерване на ръста и теглото.

За метаболитен синдром говорим когато:

1. кръвната захар е над 5.5 mmol/l  сутрин на гладно;

2. артериалното кръвно налягане  е трайно повишено, като систолното е над 140 mmHg, а диастолното е над 90 mmHg;

3. нивата на триглицеридите са над 1.7 mmol/l, а нивото на HDL-холестерола (добрия холестерол) е по-малко от 0.9 mmol/l за мъжете и по-малко от 1.0 mmol/l за жените;

4. обиколката на талията за мъжете е над 90 см., за жените над  88 см., а ИТМ /Индексът на телесната маса/ е над 25. ИТМ се получава като се раздели теглото в килограми на ръста в метри на квадрат.

Според Българския институт “Метаболитен синдром” (БИМС) се изисква наличието на поне 3 от горепосочените критерии, за да се приеме наличие на метаболитен синдром. Показателите са приети през 2010 год., когато работна група към института ги е изготвила с национален консенсус.

Не само у нас, но и в световен мащаб, честотата на метаболитния синдром нараства непрекъснато. В  общата популация са засегнати около 20–25% от хората, но се среща рядко при деца, а достига над 50% при мъжете и жените в напреднала и старческа възраст. Важен проблем е „подмладяването” на метаболитния синдром. Непрекъснато се увеличава броят на подрастващите и младите пациенти, включително в нашата страна. Статистическите данни варират в зависимост от пола, възрастта, етноса, условията на живот и използваната дефиниция за синдрома.

Основна причина за повишената честота на метаболитния синдром е нарастването на броя на хората със затлъстяване в областта на корема, както и увеличаването на пациентите с артериална хипертония, за което способства и интензивният начин на живот в днешно време. Но има и много засегнати с нормално тегло, както и обратно някои пълни хора нямат никакви отклонения. 

 Метаболитният синдром се обуславя в голяма степен от генетични предпоставки. В далечното минало първобитните хора са живеели в условия на хранителен дефицит и са развили механизми, чрез които максимално да усвояват храната и да я натрупват. Това им е позволило да оцелеят при продължително недохранване и така „спестовните” гени са се съхранили в тяхното поколение. В последните 100 години обаче, хората от Европа, Северна Америка и части от Азия, живеят в абсолютно променени условия – храната е общодостъпна и евтина. При този хранителен излишък „спестовните” гени се превръщат в неблагоприятен фактор.

Метаболитният синдром не е толкова медицински проблем, колкото педагогически. Поставянето на диагнозата е лесно и може да се извърши от неспециалист, като се преценят лабораторните изследвания и данните от ръста и теглото. Лечението е още по елементарно. Рязкото намаляване на телесното тегло до абитурентски стойности и увеличаването на двигателната активност водят до бързо и трайно подобрение. Проблемът е, че синдромът се наблюдава при възрастни хора, които изключително трудно променят своите хранителни и двигателни навици. Личните лекари са се убедили в това и затова се опитват да помагат с медикаментозни средства, които засега са със скромен, да не кажем никакъв, ефект.

 

За написването на материала е ползвана статия в списание Наука Ендокринология бр.2 от 2010 година  https://publishing.arbilis.com/wp-content/uploads/2013/09/NE_2010_2_2.pdf

 

Към съдържанието