МЕХАНИЗМИ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЗАЩИТА

 

Защитните механизми са формулирани за пръв път от Зигмунд Фройд и са доразвити от дъщеря му Ана Фройд, като са наречени от нея „защитни механизми на аза”.

Човешката психика се характеризира със способността да се предпазва от отрицателните външни или вътрешни влияния. Психологическата защита е несъзнателен процес насочен към намаляване въздействието на негативните преживявания. Тя присъства във всеки човек и го защитава от стресови влияния, повишено безпокойство, отрицателни мисли, водещи до лошо здраве. Хората си измислят и си вярват в неща, които им щадят психиката, предпазват ги от угризения на съвестта, помагат им да се чувстват по-сигурни, да запазят уважението към себе си, да са винаги невинни и с високо самочувствие.

Всички защитни механизми съдържат в основата си два основни компонента. Първият е, че те са безсъзнателни и човек активизира защитата спонтанно, без да разбира какво прави. На второ място, основната задача на защитните инструменти е да изкривят реалността, колкото е възможно повече или да я премахнат напълно, така че субектът вече да не я възприема като тревожна или опасна. Това изкривяване не може да се смята за умишлена лъжа или преувеличение.

Ето някой от най-разпространените механизми на психологическа защита:

Рационализацията е защитен механизъм, при който индивидът обяснява своето поведение по най-подходящия за себе си начин, като събитията се преоценяват или омаловажават според необходимостта. Това не трябва да се бърка със съзнателни лъжи или умишлени измами. Рационализацията допринася за поддържане на самоуважението, избягване на отговорност и вина. При нея има известно количество истина, но и голяма доза самозаблуда. Пример е Езоповата басня за лисицата и гроздето, което тя, като не може да достигне,  решава, че е кисело.

Отричането е отхвърляне на мисли, чувства, мотиви, нужди или реалност, които са неприемливи за индивида. Той подсъзнателно отказва да приеме или да се изправи пред заплашваща ситуация и се държи така, сякаш няма проблем. Отказва да разбере реалната причина за поведението си. Алкохолиците често отричат своята зависимост от алкохола. Родител, чието дете е извършило лоша постъпка, е склонен да отрече „моето дете не може да извърши това“. Болен, на когото е съобщено, че има смъртоносно заболяване, се държи така все едно, че ще оздравее.

Изтласкване, наречено още потискане чрез забрава, е мощен и ефикасен механизъм. Представлява изключване от съзнанието на импулси и емоции, които биха причинили страдание на индивида. Той отрича всяко действие, водещо до отрицателни емоции, като изтласква случилото се, което се изразява в избирателно забравяне на случката или събитието. Отстраняват се чрез отхвърляне от съзнанието нежеланите и стресиращите импулси свързани с конфликт, стрес или  травмиращи състояния. Например, когато на човек му предстои някакво неприятно задължение той забравя телефонния номер, на който е длъжен да позвъни.

Изместване на емоциите има, когато те се пренасочват от един субект към приемлив заместител. Например, агресивните чувства вместо към работодателя, се насочват върху  семейството или вкъщи избухва скандал с децата след служебен неуспех.

Изместване на целите или компенсация е психологичен механизъм, при който се постигат успехи и превъзходство в една област, за сметка на неуспехи в друга. Така се преодоляват комплекси за малоценност. Това е несъзнателен опит да се преодолеят реални или въображаеми дефекти, като се постига успех и превъзходство по друг начин и в други ситуации.

Измисляне има тогава, когато се съчиняват въображаеми факти. Те се смятат за действителни и са изгодни за засегнатия, осигуряват му психичен комфорт.

Обвиняване на другите за грешките и несполуките. По този начин личността намалява собственото си чувство за вина.

Извинение е психологичен механизъм, при който собствените неуспехи се обясняват с външни фактори, независещи от индивида.        

Соматизация или бягство в болестта има тогава, когато емоционалното напрежение, свързано с вътрешен психичен конфликт на личността, предизвиква болестна телесна симптоматика, най-често главоболие. По този начин се избягва или отлага във времето решаването на проблема.

Регресията е връщане към инфантилни поведенчески механизми и по-ранни детски стратегии. В емоционално трудни ситуации възрастните могат да се държат като деца, да имат импулсивни реакции, на поемат неоснователен риск или да проявят агресивни действия срещу авторитети.

Фантазиране се наблюдава, когато се извършва въображаемо решаване на конфликта. Създава се атмосфера, каквато човек би желал, а не каквато е в действителност.

Хуморът представлява наблягане върху забавната, ироничната страна на даден конфликт или стресор. Хуморът позволява на личността да прояви толерантно отношение, към онова, което по принцип би могло да бъде възприето като ужасяващо.

По своя път човек среща пречки, които не може да отстрани, но може да направи обход чрез защитен механизъм. Това е по-доброто разрешение, отколкото да няма никакво разрешение на проблема. Но не винаги може да се съществува в състояние на отричане или обвинение на другите за своите собствени проблеми, заменяйки реалността с променена картина. Психологическата защита може да се превърне в пречка по пътя към успеха. Човекът, който често прибягва до защитни механизми, е обречен да бъде губещ.