Приложение 2

 

МЕХАНИЗМИ НА ЗАЩИТА

 

Защитните механизми са формулирани за пръв път от Зигмунд Фройд и са доразвити от дъщеря му Ана Фройд, като са наречени от нея „защитни механизми на аза”.

Човешката психика се е приспособила да ни предпазва от болезнените или нежелани емоционални състояния, да ги държи на разстояние или да ги прави по-поносими. Това става с механизмите на защита, които са несъзнателни процеси, насочени към намаляване въздействието на негативните преживявания. Хората си измислят, преиначават, забравят и си вярват в неща, които да им щадят психиката, да ги предпазват от угризения на съвестта, да им помагат да се чувстват по-сигурни, да запазят уважението към себе си, да се мислят за невинни и с високо самочувствие.

Когато възможностите на възрастния човек намаляват и вече не заема предишните си позиции в обществото, то той прилага механизмите на защита и се самозаблуждава, че е още млад и е най-добрият. Околните, даже и да забелязват тези му прояви, е по-добре да не му противоречат. Това му помага да не възприема реалността като тревожна и опасна за него. Това изкривяване не може да се смята за умишлена лъжа или преувеличение и трябва пак да повторим, че е безсъзнателно и човек активизира защитата спонтанно, без да разбира какво прави.

Ето някой от най-разпространените механизми на защита:

Рационализация има тогава, когато индивидът обяснява своето поведение по най-подходящия за себе си начин, като събитията се преоценяват или омаловажават според необходимостта. Това не трябва да се бърка със съзнателни лъжи или умишлени измами. Рационализацията допринася за поддържане на самоуважението, избягване на отговорност и вина. При нея има известно количество истина, но и голяма доза самозаблуда. Пример е Езоповата басня за лисицата и гроздето, което тя, като не може да достигне,  решава, че е кисело.

Отричането е отхвърляне на мисли, чувства, мотиви, нужди или реалност, които са неприемливи за индивида. Той подсъзнателно отказва да приеме или да се изправи пред заплашваща ситуация и се държи така, сякаш няма проблем. Отказва да разбере реалната причина за поведението си. Алкохолиците често отричат своята зависимост от алкохола. Родител, чието дете е извършило лоша постъпка, казва: „Моето дете не може да извърши това“. Болен, на когото е съобщено, че има смъртоносно заболяване, се държи така все едно, че ще оздравее. Възрастният човек вижда деменцията в другите, но в себе си много трудно.

Изтласкване, наречено още потискане чрез забрава, е мощен и ефикасен механизъм. Представлява изключване от съзнанието на импулси и емоции, които биха причинили страдание на индивида. Той отрича всяко действие, водещо до отрицателни емоции, като изтласква случилото се, което се изразява в избирателно забравяне на случката или събитието. Отстраняват се чрез отхвърляне от съзнанието нежеланите и стресиращите импулси, свързани с конфликт, стрес или  травмиращи състояния. Например, когато на човек му предстои някакво неприятно задължение, той забравя телефонния номер, на който е длъжен да позвъни.

Изместване на емоциите има, когато те се пренасочват от един субект към приемлив заместител. Например агресивните чувства, вместо към работодателя, се насочват върху семейството и вкъщи избухва скандал с децата след служебен проблем.

Изместване на целите или компенсация е психологичен механизъм, при който се постигат успехи и превъзходство в една област, за сметка на неуспехи в друга. Така се преодоляват комплекси за малоценност. Това е несъзнателен опит да се преодолеят реални или въображаеми дефекти, като се постига успех и превъзходство по друг начин и в други ситуации.

Измисляне има тогава, когато се съчиняват въображаеми факти. Те се смятат за действителни и са изгодни за засегнатия, осигуряват му психичен комфорт. Когато нещо не може да се обясни, се измислят конспиративните теории, те внасят яснота в неизвестното.

Обвиняване на другите за грешките и несполуките. По този начин личността намалява собственото си чувство за вина.

Извинение е психологичен механизъм, при който собствените неуспехи се обясняват с външни фактори, независещи от индивида.        

Соматизация или бягство в болестта има тогава, когато емоционалното напрежение, свързано с вътрешен психичен конфликт на личността, предизвиква болестна телесна симптоматика, например силно главоболие. По този начин се избягва или отлага във времето решаването на проблема.

Регресията е връщане към инфантилни поведенчески механизми и по-ранни детски стратегии. В емоционално трудни ситуации възрастните могат да се държат като деца, да имат импулсивни реакции, да поемат неоснователен риск или да проявят агресивни действия срещу авторитети.

Фантазиране се наблюдава, когато се извършва въображаемо решаване на конфликта. Създава се атмосфера, каквато човек би желал, а не каквато е в действителност.

Хуморът представлява наблягане върху забавната, ироничната страна на даден конфликт или стресор. Хуморът позволява на личността да прояви толерантно отношение към онова, което по принцип би могло да бъде възприето като ужасяващо.

Вярата в Бог е много разпространен защитен механизъм, въпреки че психолозите, за да не влизат в конфликт със съвременното общество, не го споменават. Във всички религии задължително присъства някакъв вид живот след смъртта. Това внася голямо успокоение във вярващите. Тук не става въпрос дали има бог или не. И да има, и да няма, хората ще си го измислят, за да си облекчат и обяснят живота около себе си.

Много хора са ме питали, какво отношение имат механизмите на защита, към достойните старини, че да ги дам като приложение. Те не са видяли себе си в тях. Да ги прочетат още веднъж и, ако могат, да ги осмислят.

По своя път човек среща пречки, които не може да отстрани, но може да направи обход чрез защитен механизъм. Това е по-доброто разрешение на проблема, отколкото да няма никакво. Но не винаги може да се съществува в състояние на отричане или обвинение на другите за своите собствени проблеми, заменяйки реалността с променена картина.

Защитните механизми може да се превърнат в пречка по пътя към успеха. Човек, който често прибягва до тях, е обречен да бъде губещ. Това важи с пълна сила и за нас, навършилите пенсионна възраст. Често се заблуждаваме, че щом още ходим на работа и младите колеги се допитват до нас, даже ни ласкаят, ако сме им началници, то сме със запазен интелект и още работоспособни. Това внася успокоение у нас, но трябва да сме реалисти и да виждаме истината, която е, че вече сме остарели, трябва да се приберем вкъщи и да се грижим за здравето си.

 

 

Към съдържанието