КОЙ СПОРТ МОЖЕ ДА НИ ПОДМЛАДИ?

Спортът има ползотворно въздействие върху всички органи и системи на тялото, както при млади, така и при възрастни. Мускулите придобиват по-голяма издръжливост и сила, костите стават по-здрави, ставите по-гъвкави, подобрява се работата на сърцето  и се увеличава обемът му, по-добре циркулира кръвта и лимфата, което води до по-добро кръвоснабдяване на клетките, увеличава се капацитетът на белия дроб, стимулира се имунната система, като се повишават защитните сили на организма и намаляват възпаленията, усилва се обмяната на веществата, което способства за поддържане на нормално тегло, нивата на кръвната захар се поддържат по-ниски и намалява рискът от инсулинова резистентност и диабет, вътреочното налягане намалява и това спира глаукомата, сънят е дълбок и спокоен, потиска се растежът на раковите клетки, стимулират се функциите на мозъка. Гореизброените полезни въздействия се дължат на миокините – хормоноподобни вещества, които се отделят от мускулите и по кръвен път достигат до цялото тяло. Когато се занимаваме със спорт се образуват ендорфин и анандамид, хормони на щастието, които са естествен еквивалент на морфина, а това противодейства на стреса и води до жизнерадост, даже до еуфория..

Активното движение отдалечава старостта по няколко механизми. Умерените интензивни аеробни натоварвания увеличават производството на ензима теломераза, който спомага за възстановяване на повредените теломери. Това са краищата на хромозомите, скъсяването на които е свързано със скоростта на стареене. Редовните физически упражнения са един от естествените начини да се повишат нивата на BDNF (brain-derived neurotrophic faktor). Това е белтък, който помага за развитието и функционирането на нервните клетки и може да стимулира образуването на нови такива, да увеличава връзките между тях и така да противодейства на деменцията.

Тялото и мозъкът са програмирани от еволюцията така, че изискват физическа активност. Човек е създаден да се движи от раждането до смъртта. Напредналата възраст и липсата на опит не са пречка за спортуването, а са причина да се започне. Възрастните се нуждаят от движението в същата степен, ако не и повече, отколкото младите.

Спортът е полезен, но възрастните не спортуват. Не им остава време от многото ангажименти – пазаруване, приготвяне на храна, пране, почистване, работа в градината, грижи за внуците, гледане на телевизия, занимания в интернет, срещи с приятели. Ако се подредят по важност всички задължения, то грижата за здравето трябва да е на първо място. Причината да не се спортува е не че няма време, а няма желание и мотивация. Ако 50-те минути, отделени за гледане на блудкав телевизионен сериал, се използват за бягане или друга аеробна тренировка, то ползата за здравето ще е голяма.

Оправдания се намират – едни се страхуват да не се увредят или получат травма, други да не “настинат”, а някои робуват на общественото мнение и им е неудобно да се появят по къси гащета и маратонки покрай жилищния блок – какво ще кажат хората и т.н. На такива трябва да се обясни, че това, да си с провиснали тлъстини, е много по-срамно, отколкото да спортуваш ежедневно. Активното движение е най-полезно точно за затлъстелите, защото добре развитата мускулатура изразходва много повече енергия, отколкото подкожните мазнини. Атлетичното тяло, дори когато спи, гори повече калории и това спомага на всяка здравословна диета. Ако трябва да се подържа абитурентското тегло, както вече препоръчахме в раздела за храненето, то без редовно спортуване, приеманите количества храна трябва да е толкова минимално, че трудно може да се издържи на подобни ограничения.

Трябва да се знае, че проблемите при спортуването са в първите няколко дни. След три седмици, а според други автори доста повече, спортът става необходимост. Вече споменахме, че се отделят ендорфини и ако се пропусне тренировка, се изпитва неудовлетвореност. Има такива хора, които започват спортни занимания, но желание не се появява. Може би не са избрали подходящ спорт, удобно за тях време или са преуморени от други ангажименти.

Какви са изискванията към спортните занимания? Те трябва да носят удоволствие. За да има положителен ефект от спорта, той трябва да е достатъчно активен. Пробягването на малко разстояние с бавно темпо в парка, разходката по магазините, почистването вкъщи, работата в градината, участието в туристически или ловен излет са дейности, много по-полезни от четенето, гледането на телевизия или развлеченията пред компютъра, но ефектът им е недостатъчен. Здравето се повишава не от еднократни занимания, а в резултат на системни тренировки с висока интензивност. Това може да бъде бягане поне три-четири километра, плуване – един километър, аеробни упражнения с висока интензивност в продължение на 30–50 минути. Ендорфините се отделят най-интензивно от 15-та до 30-та минута, като най-много са на 30-та, затова тренировките трябва да са минимум толкова. Така трябва да премине целият живот на човека, защото два-три месеца след спиране на заниманията ползотворният ефект бързо намалява.

Най-добре е да се бяга, но за много от възрастните това е невъзможно и те трябва да ходят, но колкото може по-бързо. Двигателната активност да се увеличава постепенно, за да може сърцето, белият дроб и костно-ставният апарат да се приспособят. Основно изискване е да се напредва оптимално – нито много бързо, нито много бавно. Особено важно е това за начинаещите. Много често те желаят бърз ефект, а като резултат получават травми, които спират тренировките им за дълго време. Други спортуващи обратно, напредват толкова бавно и постепенно, че за година не са постигнали почти никакви положителни промени.

Да се изминават по 7000 крачки на ден едва ли не се е превърнало в стандарт за дневна физическа активност, но истината е, че броят крачки варира в зависимост от индивидуалните нужди и цели. Важно е да сте активни всеки ден в зависимост от индивидуалните си възможности. Броят на крачките трябва да се увеличава, докато се достигне ниво, при което се чувствате добре.

Специалистите препоръчват спортните занимания да са няколко пъти в седмицата, така мускулите нарастват и се възстановяват най-добре. Според съвременната спортна физиология, когато клетките извършат дейност над определен минимум, в тях се образуват структури, запазващи се няколко дни и позволяващи на организма да се подготви за следващи натоварвания. Ако интервалът между тренировките е по-голям и те са примерно един път в седмицата, то този ефект се губи и при всяко ново занимание се започва отначало. Обратно, ако интервалът е по-малък и се спортува всеки ден, то мускулите не могат напълно да се възстановят.

Въпреки това препоръчвам ежедневните тренировки в едно и също време от денонощието. Така се изработва траен навик и въпросът: "Ще бягам ли днес?" не се задава въобще. В уреченото време бягащият се облича и тръгва. Това, че вън вали дъжд или е много студено, не може да го спре. Вече бе споменато, че при активен спорт се отделят ендорфини и трениращият не може да се лиши от тях и ден. А когато се спортува с желание, съзнателно и доброволно, тогава ефектът е по-добър.

Необходимо е натоварванията да са съобразени с индивидуалните особености, възрастта, пола, здравното състояние, предварителната подготовка и индивидуалните предпочитания, а партньорите за спорт да са с приблизително еднакви физически възможности.

Дали натоварването е достатъчно като интензивност и продължителност, се разбира лесно, като се следи за общото състояние и самочувствието. Ако след тренировка се чувства приятна умора, която бързо отминава, то натоварването е било оптимално, ако възстановяване не настъпва, а се изпитва нервност, раздразнителност,  лошо самочувствие, сънят е влошен, тогава има предозиране.

Подходящото трасе и място за спорт, удобните обувки и лекото облекло също са от значение. А при избора на спорт се имат предвид личните предпочитания, свободното време, финансовите възможности, трудовата дейност, местоживеенето, възрастта и др. Всеки си определя сам спортното занимание, но в него задължително трябва да има три компонента: аеробно натоварване, силова тренировка и разтягащи (стречинг) занимания, каквито са йогийските. За по-възрастните са задължителни и упражнения за равновесие.

Не е необходимо, а и не може да се разкаже за всички видове спорт, но дейностите, свързани с придвижване в пространството, са най-достъпни за човека и затова ще представя само тях.

Ходенето е най-привичното и обичайно средство за поддържане на жизнения тонус и двигателната активност на организма, особено при хора с влошено общо физическо състояние. Ежедневната разходка да има продължителност от 30 до 50 минути и да протича с малко по-бързо темпо от обикновеното ходене – до изпотяване. Гръбнакът да е изправен, така видът ни е по-младежки, а дишането по-пълноценно. Може да се практикува по всяко време и навсякъде, като се избягват шумните и прашни улици, а се предпочитат паркове и градини. Не се изисква нито особена сръчност, нито някакви спортни съоръжения и екипировка. Ако се използват щеки и се практикува така нареченото северно ходене (nordic walking), тогава се натоварват и мускулите на раменния пояс. Това е още по-благоприятно за организма.

Редуването на различно темпо по време на ходене, известно като интервално ходене, е един от най-ефективните начини за увеличаване на ползите от физическата активност. Вместо поддържането на едно и също темпо, опитайте да редувате бързо ходене с периоди на бавно ходене. Примерно три минути бързо ходене, три минути бавно. Хора, практикуващи интервално ходене, показват значителни подобрения в общото си здраве, включително сърдечно-съдовата функция, метаболизма, подобрява се контролът над кръвната захар. Бързото ходене с темпо над 5 км/ч намалява риска от смърт от всякаква причина.

Оздравителното бягане е по-добро средство от ходенето. На стената на Форума в Древна Гърция се четат думите: “Искаш ли да бъдеш силен – бягай, искаш ли да бъдеш красив – бягай, искаш ли да бъдеш умен – бягай.” С основание може да се добави: “Искаш ли да бъдеш здрав и да се чувстваш млад – бягай”.

Дозировката да е индивидуална, в зависимост от възрастта, пола, здравословното състояние и предварителната подготовка, като интензивността на бягането трябва постепенно да се повишава. Започва се с бързо ходене, което се редува с бягане, като целта е да се премине маршрут от три-четири километра максимално бързо. Ако резултатите се записват, всеки се състезава със себе си, като стремежът е времето за пробягване на определеното разстояние да е все по-малко.

Колоезденето също е добър начин за придвижване в пространството. В света има около един милиард велосипеди. Придвижването с колело е идеален начин да се поддържа фигурата, като се натоварват равномерно всички части на тялото, особено бедра, прасци, корем, седалищни мускули, горни крайници. Подобрява се кръвообращението на краката и се решават проблеми с разширени вени и хемороиди.

Бягането на място, скачането на въже, аеробната гимнастика, плуването, също са добри средства за натоварване за организма и те трябва да продължават от 25 до 45 минути.

Горепредставените спортни занимания се наричат аеробни, защото повишават консумацията на кислород. Те са най-полезни за сърцето и белия дроб, но трябва да се изпълняват с нужната интензивност. Контролът се извършва, като се следят ударите на сърцето за една минута. Честотата на сърдечната дейност на хора, сега започващи тренировките, не трябва да се повишава с повече от 30–40 удара в минута от честотата в покой. Например, ако преди натоварването пулсът е бил 70 удара в минута, то при най-интензивните натоварвания не трябва да превишава 100–110. При бягане, проведено според възможностите, пулсът трябва да се връща на изходните стойности след 15–20 минути.

При спортната практика пулсовата честота се променя бързо, даже в границите на една минута, затова пулсът се измерва за 10 секунди и се умножава по шест, за да се получи резултатът за една минута.

Аеробните натоварвания спомагат за разграждането на натрупаните мазнини. За да става това максимално ефективно, натоварванията трябва да са такива, че пулсът да е 60–70% от максималния, който се получава, като от числото 220 се извадят годините на възрастта. Например за 60-годишен мъж максималният пулс ще е 220 – 60 = 160 удара в минута. А 60%–70%  от 190 са 96–112 удара в минута. Тогава изгарянето на мазнините ще е най-високо. При аеробна работа, която продължава до час, мазнините покриват до 50% от енергийните нужди, а при работа, която продължава повече, този дял може да достигне до 70–80%. Колкото е по-трениран един организъм, толкова по-бързо и по-пълноценно разгражда мазнините и те в по-голяма част участват в енергоснабдяването.

В резултат на системни и продължителни спортни занимания пулсовата честота за една минута в покой може значително да се снижи под нормата от 60 до 80 удара и да достигне 40 до 50. Това е така наречената спортна брадикардия (забавяне на пулса). Тя показва, че сърцето е увеличило компенсаторно своя обем и работи много по-икономично. Всеки, спортуващ за здраве, трябва да си постави за цел да намали пулсовата честота в покой под 60 удара в минута и да я поддържа на по-ниски стойности.

На когото измерването на пулса му се вижда сложно, то интензивността на аеробното занимание може да се прецени, като се следи дали е достатъчен въздухът, приеман през носа. Ако той не достига и се налага да се вдишва през устата, то натоварването е прекомерно. Ако спортната дейност не е довела до изпотяване, при обичайни температури и облекло, то тренировката не е била достатъчно активна.

Силовите упражнения (кондиционен културизъм) оформят силна и красива мускулатура, независимо от възрастта. Трябва да се започне с лицеви опори, коремни преси, клякания и да се продължи с гири, щанги, пружини и др. Тези занимания трябва да се комбинират с други спортове, увеличаващи кислородната консумация. Целта на трениращия трябва да е оптимално развита мускулатура, която да използва при различните видове спорт и при житейските си дейности, а не основното да е добрият външен си вид, с който после да се парадира.

Туристическите походи, работата в градината, ловните и риболовни излети също са свързани с физическо натоварване. Туристите и ловците завършват мероприятието с добро похапване и употреба на алкохол, а при селскостопанския труд се обременява гръбначният стълб с еднообразни движения. По-добро е ангажирането със Спининг риболов, който не случайно е наречен спортен, заради разнообразните движения. Гореспоменатите занимания не отменят ежедневното спортуване с възможно по-висока интензивност.

В заключение може да се каже, че физическите упражнения и спортът са подходящи за всички възрасти. С движение може да се компенсира допуснатото разточителство при храненето. Вместо да се търси диета с “вълшебни” съставки, теглото може да се намали чрез постепенно увеличаване на физическата дейност и главно на разтягащите упражнения, каквито са йогийските асани. Докато не се обръща достатъчно внимание на правилното съчетаване на храненето и движението, няма да има успех.

Добрата физическа форма не може да се постигне, като се лежи на дивана пред екрана на телевизора или телефона. Трябва да се избере някаква спортна практика и да се започне. Пожертваните 60–90 минути на ден се възвръщат стократно. Иска се потене и самодисциплина. От няколко занимания не може да се очаква много. Колкото е по-нетрениран човек, толкова повече време ще му трябва, за да постигне успех, но си заслужава. Само тези, които влагат време и енергия, се радват на крепко здраве и психическа устойчивост. Много хора се чудят по колко време на ден да отделят за спорт. Могат да се възползват от съвета на американския детски ендокринолог Роберт Лустиг. Той счита, че колкото време се прекарва пред екрана на телевизора, компютъра и мобилния телефон, толкова време трябва да се спортува.

Заниманията с йога се практикуват от древността и са много популярни в цял свят. Думата йога означава сливане, на човека с природата, с макрокосмоса. Това е средство, което свързва малкия Аз, индивида, с големия, универсалния Аз. Може да се каже също, че това е начин Атманът, индивидуалната душа да се обедини с Брахмана, с божественото. Средствата за постигане са йогийско дишане (пранаяма), заемане и задържане на определени пози (асани), очистителни процедури (крия), йогийско хранене, концентрация, медитация, спазване на нравствена и морална чистота.

Повечето хора започват занимания с йога за опазване и повишаване на здравето, за добър външен вид, за спокойствие и преодоляване на стреса. Да, такива ефекти има, те се проявяват далеч преди постигането на основната цел, затова и популярността на Йога непрекъснато нараства. Множат се и клубовете, в които се преподават по-лесните дихателни практики и асани, точно тези, харесвани от клиентите. С тях не може да се постигне крайната цел на йога, но това е все пак едно добро начало. Не трябва да се критикуват съвременните йога инструктори, че работят срещу заплащане и не преподават истинската йога. Все пак те дават началната информация, а търсещият ще намери пътя към усъвършенстването.

За това как да се изпълняват отделните йога практики има твърде много информация, но за обяснението на йога от гледище на съвременната физиология не се говори, затова ще го разгледам подробно.

В какво се състои по-голямата полза на йогийските асани от тази на спортните занимания? И при двете дейности се изпълняват движения, при които нервните окончания в края на мускулите се дразнят и изпращат информация в мозъка, че се извършва работа. Той отчита това и подава команди на вегетативната нервна система, тази, която контролира несъзнателно вътрешните органи, да започне разграждането на собствените резерви, за да осигури енергийно процеса. Разликата се състои в това, че при спортните занимания мускулите се съкращават, извършват работа и изразходват голяма част от отделената енергия, а при асаните мускулите се разтягат обикновено под тежестта на собственото тяло и почти не изразходват енергия. Това е причината след изиграването на ежедневния си комплекс йогите да не са гладни и да се чувстват заредени с енергия. При спортистите е обратно, те са изморени и с повишен апетит.

Подобно "подлъгване" на мозъка се получава и при активното дишане. Едновременното усилено движение на дихателната мускулатура и повишаването на концентрацията на въглеродния диоксид при задържане на дишането е комбинация, която се получава при спортни занимания или активна трудова дейност, по време на които се изразходва голямо количество енергия. Когато в мозъка попаднат сигнали, че дихателната мускулатура се движи активно и е увеличена концентрацията на въглероден диоксид, той не може да разграничи дали наистина са извършени активни движения или само йогийско дишане с последващо задържане на въздуха. И в двата случая се подават команди към вегетативната нервна система и също започва разграждане на собствените енергийни ресурси. Получава се много повече енергия, отколкото е била изразходвана за дихателните движения. Практикуващият йога има чувството, че след активно вдишване и задържане е усвоил праната от въздуха и се е заредил с енергия, а всъщност е мобилизирал собствените си енергийни източници.

Според йогите праната е най-много на морския бряг и в гората. Ползата е от това, че там въздухът е йозиран и затова е много полезен. Насочването на мисълта към приемането на прана само усилва ефекта. Друго известно място, откъдето йогите извличат праната, е добре сдъвканата храна, така тя се усвоява по-добре, а насочването на мисълта към процеса на дъвкане усилва процеса. Концентрацията, особено по време на йогийската практика, засилва още повече ползотворния ефект, от дишането и асаните.

Съвременната физиология обяснява това по следния начин. При дишане йогата усеща как праната навлиза в организма и той я концентрира и насочва към определени места. При изпълнението на асаните мисълта винаги е в мястото на най-силното съпротивление (там, където е най-трудно да се разтегне определен мускул и неговото сухожилие). Тези мозъчни центрове, които се активират при насочване на мисълта, и тези, които стимулират отделянето на собствената енергия при дишане и изпълнение на асани, за които стана дума по-горе, са възбудени едновременно или малко един след друг. Това позволява между тях да се изградят нервно-мозъчни връзки. След многократното повтаряне на йогийско дишане, асани и насочване на мисълта винаги по един и същи начин, връзките между тези центрове стават много по-трайни и се получава взаимното им възбуждане. Тогава ефектът от йогийската практика е много по-силен. Ако се посещават места с йонизиран въздух, дъвче се храната много добре, диша се според изискванията и се изпълняват редовно асаните, но мисълта не се насочва към тези дейности, то пак съществува ползотворно въздействие, но ефектът е по-слаб. 

По подобен начин може да се обясни засиленият ефект, ако Йога се практикува винаги в едно и също време. Създава се връзка между центровете, командващи изпълнението на асаните и дихателните упражнения, и биологичния часовник, който се намира в мозъка. Йогите отправят препоръка упражненията да се изпълняват рано сутрин, защото считат, че тогава праната е най-много. Тя не може да се мери и никой не знае кога колко е, но сутрин въздухът е най-чист, а и тогава практикуващият може да си осигури най-лесно достатъчно време и спокойствие. Това предполага, че заспиването също трябва да е по-рано, което в съвременното общество е трудно изпълнимо.

 Така се обяснява и защо практикуващите Йога в студиата усещат по-голям ефект от заниманията, от колкото изпълнението им вкъщи. И тук се създават подобни връзки между видът на мястото, гласът на водещия, миризмата от запалените свещи, звукът от тибетските купи или от припяването на мантри.

Ползата от концентрацията е много голяма, защото при нея се дисциплинира умът да е насочен само в една посока. Тя е въведението към медитацията, при която мозъкът се лишава въобще от всякаква информация.

Комбинацията от пранаяма, асани, оскъдно хранене, особено лишаването от информация при медитация, се преценява от организма като критично състояние и се стимулира епифизната жлеза, наричана още трето око. Тя отделя наркотичното вещество диметилтриптамин (ДМТ). Това предизвиква у практикуващия йога някои явления, наречени екстрасензорна перцепция (extrasensory perception), каквито са телепатията и ясновидството. На диметилтриптамина се дължат и предсмъртните преживявания. Те са много критично състояние, при тях се отделя най-голямо количество ДМТ, който предизвиква виденията за преминаване през светлинен тунел и виждане на божества, близки роднини и подобни. Изключително активната пранаяма стимулира отделянето на ДМТ и много от напредналите йоги имат различни видения. За опитите с това вещество може да се прочете в книгата на Рик Страсман "ДМТ – молекулата на духа."

За да се постигнат висши състояния трябва да се практикуват по-трудни асани, пранаямата да е продължителна. С такива занимания може да се излекуват много заболявания, дори и такива, които са нелечими от съвременната медицина. Необходимо е и едно уточнение, което рядко се споменава от пропагандиращите йога или друга система за здравословен начин на живот. Йогийската практика наистина може да излекува всяка болест, стига да не е прекалено късно, но лечебният ефект трае само докато тя се прилага. Спрат ли се пранаямата и асаните, очистителните процедури и вегетарианското хранене, болестта се връща много бързо. По подобен начин стоят нещата при лечението със съвременните фармацевтични препарати, много от които също са доживот.

Описвам само йога, защото тя е най-популярна, а информацията за нея е най-разпространена. Има много други древни и съвременни практики. Всички много си приличат.  В основата винаги стоят не много активно натоварващи упражнения, които разтягат умерено мускулите; някакви дихателни занимания; задължително присъства насочването на мисълта, което създава допълнителен център в мозъка; има и съпровождащи звуци и ритуали. Каквото и да се избере, ползите за практикуващия са налице.

Ще спомена само разпространената в България паневритмия. Тя е лесна за научаване, концентрацията в изпълнението е непринудено, защото трябва да се следи партньора, останалите участници в кръга, музиката и текста, но ефектът не е по-малък от този на йога.

Медитацията трудно се поддава на описание с думи. Много хора считат, че с нейна помощ ще се избавят от стреса, ще са по спокойни и лесно ще преодоляват трудностите в живота. Всъщност целта на медитацията не е бърза почивка или добро самочувствие, а свързване с космичното (божественото) съзнание и откриване на безкрайния извор на мъдростта. Това не може да се опише, при всеки е различно. Изпада се в състояние, в което няма нито време, нито пространство, всичко е вечност, удовлетворени са всички желания, няма какво повече да се знае, има само съвършен покой и абсолютно блаженство. Усвояването на медитацията, това е най-големият подарък, който може да си направите през живота, защото е пътят към просветлението, към духовното извисяване – все понятия, които могат да се разберат едва след като се постигнат.

Най-добро време за медитация е рано сутрин, преди изгрев слънце. Тогава много малко дразнители могат да ни попречат. Желателно да е в едно и също време, на тихо място в удобна поза и със затворени очи. Най-лесно е да се започне с концентрация. Най-популярен е примерът със съсредоточаването върху вдишването и издишването. Умът се съсредоточава върху тези действия, а се забравя за всичко останало – обкръжението, нещата наоколо.

В началото е трудно, мисълта се отклонява от дихателния процес и се насочва към нещата, които ни вълнуват в момента, идващите отвън звуци и т.н. Това смущава и разочарова, но ако такава концентрация се практикува за по 5–10 минути два пъти дневно, сутрин и вечер, то умът малко по малко започва да се съсредоточава върху дишането. Добра подготовка за концентрацията е, ако при изиграването на ежедневния йогийски комплекс мисълта се насочва съм най-проблемния участък при изпълнението на асаната и се следи дихателният процес, а не да се мисли за ежедневните проблеми.

След известно време се усеща, че концентрацията върху дишането е по-добра, външният свят не се забелязва, изпада се в състояние, пълно с радост, щастие и покой, но в началото това трае кратко. Ако се практикува редовно, то преживяването ще се изпитва все по-често и за по-продължително време.

Концентрацията в дихателния процес се отразява благотворно на здравето. Сънят става по-дълбок, повишава се ефикасността на ежедневната работа. Човек е спокоен и уравновесен, чувства се сякаш току-що се е събудил след хубава почивка. В моментите на нервност, ако се практикува такава концентрация само за няколко минути, се забелязва успокояване.

Това упражнение за постигане на внимателност спрямо дишането, е една от най-простите и ясни практики, имащи за цел да развият способността за съсредоточаване. Тази опитност е необходима и за дълбокото разбиране, проникване и прозрение в природата на нещата.

Друга много разпространена концентрация е тази в отделните части на тялото. Започва се отпускане на краката, на туловището, на ръцете и на всички части на главата. На тази основа през 1932 година немският лекар Йоханес Шулц разработва автогенния тренинг, ползвайки йога практиките.

След усвояване на концентрацията в дишането и убеденост от полезността ѝ, може да се изучат и по-сложни медитативни техники, водещи до връзка с отвъдното. Това става много по-лесно, когато мозъкът прецени, че ситуацията за него е критична, така той търси помощ от всеобщото съзнание. Затова медитацията и молитвите са най-ефективни след пост или гладуване и при лишаване на мозъка от информация, както е при медитация или молитва. Субектът може да преживее чувство на безгранично съзнание. Йогите наричат това състояние Самадхи. Иска ми се да предупредя, че повечето последователи на Йога няма да достигнат до това състояние, а ще си останат на нивото на спокойствието и уравновесеността, което не е никак малко.

   Към съдържанието