Приложение

ЧУДЕСАТА ПО СВЕТА

Наблюдават се множество явления, които противоречат на законите на природата, валидни към дадения исторически момент, затова ги наричат паранормални или свръхестествени (supernatural). Най-интересното и необяснено досега е екстрасензорната перцепция (extrasensory perception) – получаване на информация за околната среда без използване на познатите сетивни канали. Към нея се включват: ясновидството – способността да се узнават вече случили се събития (ретрокогниция) или които ще се случат (прекогниция) и телепатията – предаването на мисли от разстояние между две и повече лица, без използване на познатите видове сетивност.

Подобно явление е психокинезата – способността да се осъществява материално въздействие върху неодушевени предмети без помощта на физически или други познати форми на контакт и левитацията – преодоляване на земното привличане от собственото тяло или от околни предмети.

Понятието извънтелесно преживяване (ООВЕ – Out of Body Experience) обозначава ситуация, в която “психичната” същност на индивида може да напусне тялото си и да се движи свободно, разполагайки при това с всички способности на мозъка, сетивността и паметта. Преживяващият реално вижда, чува и усеща всичко, докато се намира на място, различно от тялото си. Явлението най-често се наблюдава в състояние на клинична смърт. Възможността на организма да се материализира на две места едновременно е наречено билокация. Това преживяване е по-често срещано при мистици и светци. Субектът може да бъде видян, пипан и да се разговаря с него. За свидетелите изглежда все едно, че човекът е там физически, а не е някакъв вид привидение.

Измежду множеството явления на паранормалния свят могат да бъдат посочени: чудодейните изцеления със силата на мисълта и вярата; психосилите на растенията; лечебното въздействие на минералите; лечебната реинкарнация (връщане в предишни животи с лечебна цел); магьосничеството (правене и разваляне на магии); радиестезията (получаване на отговори на зададени въпроси, които се получават чрез движение на махало); рабдомантите – хора, които откриват подпочвени води и метали; явлението полтъргайст (poltergeist от немски означава буквално „тропащ дух”), бретарианизмът – sun gazing (слънцеяди – хора, които почти не се хранят, а приемат енергия направо от слънцето); синхронните явления (когато е необходима някаква информация, тя точно тогава се повява; търсен ли е някой човек, той идва; ако някой предложи идея, то друг мисли за това в същия момент). Много хора говорят за интуиция или шесто чувство, то им помага да вземат правилно решение в трудна ситуация.

Неразгадани остават и житните кръгове (crop circles). Те показват, че има някой, чиито технически възможности му позволяват да прави сложни форми от житни кръгове по целия свят и въпреки това никой да не знае кой е той и защо прави това. Сложността на рисунките и тяхната точност, скоростта, с която се появяват, както и неповторимостта им, позволяват да се предположи, че това е дело на по-висш разум или сила.

 

Фиг. 1

Досега не е открито как са построени пирамидите в Египет. Нашият почти съвременник, латвиецът Едуард Лийдскалнин (1887–1951), живял в САЩ, през 1919 година обявява, че знае тайната на египетските пирамиди и сам, за 28 години, издига т.нар. Коралов замък (Coral Castle) в град Хоумстед, щата Флорида. В този замък има един 30-тонен камък, 9-тонна порта и много други с по-малки размери, които той сам е издигнал. Невероятно е да си представим, как е премествал и дялал огромните скални блокове, като е използвал само ръчни инструменти. Лийдскалнин идва от семейство на каменоделци в Латвия и се предполага, че оттам вероятно е придобил някои умения, които е използвал за построяването на замъка. Това обаче не обяснява извършената непосилна и мистериозна работа.

Изключителен интерес предизвиква така наречената пси-хирургия или хирургия с подръчни средства, без обезболяване, без спазване на асептиката, без следоперативни усложнения и с незабавно и окончателно оздравяване на болния. Подобни са свръхчовешките способности на дервишите суфи, които забиват нестерилни предмети в тялото си и не изпитват болка, а раната веднага се затваря и заздравява без последици.

Фиг. 2

Ходенето по жарава, нагорещена до стотици градуси, и то, без да се получават изгаряния, е разпространено на много места по света. По време на огнения танц играчите изпадат в транс и могат да предсказват бъдещето. Това може да се наблюдава в България по време на християнския празник на Св. св. Константин и Елена в странджанските села Бродилово и Костѝ.

Не може да не се отбележат множеството начини за предсказване на бъдещето. Едни от най-популярните предсказания са: според разположението на звездите (астрология), гаданията на кафе, на боб, леенето на “куршум” или на восък, с помощта на карти Таро, по линиите на ръцете (хиромантия), по рождената дата и други цифри (нумерология),  несъзнателно писане под влияние на външни сили (психография), тълкуването на сънища, хвърлянето на пръст или пясък (геомантия), викането на духове на починали (некромантия), които дават точна информация за живота на починал близък, но могат и да предсказват бъдещето. Повечето хора не вярват в предсказанията на подобни врачки и ги смятат за шарлатанки.

Отдавна не е тайна секретната програма на САЩ за екстрасензорен шпионаж, оповестена публично в началото на 1995 г. Подобни изследвания има и в бившия СССР, за които още няма официални данни. Проучвания в тази насока са правени в Китай, както и многото опити за разкриване на престъпления с помощта на екстрасенси в различни държави по света.

Гореизброените явления си имат привърженици и отрицатели. И едната, и другата страна привеждат твърде много факти в полза на своите тези. Любопитният читател може да потърси за всяко отделно явление повече информация в интернет. Важно е да се признае, че съществуват факти, за които човек трябва да е твърде ограничен и с много предразсъдъци, за да ги отрече изцяло само защото те влизат в противоречие със съществуващите до даден момент научни знания.

За подобни феномени се говори и пише от дълбока древност до наши дни. Личности с такива способности са обкръжавани с особена тайнственост и са считани за дарени от боговете със способността да проникват в миналото и да проглеждат в бъдещето. До техните услуги прибягват както главатарите на племето, така и цялото село. Наблюденията и изследванията на техните пророчества установяват, че най-често гаданията имат двусмислено съдържание, но са така представени, че всеки заинтересован избира онова, което повече му се харесва.

В Европа в началото на Средните векове на магията и викането на духове се гледа като на почтено занятие, но с течение на времето то се вулгаризира и губи своя престиж. В Западна Европа и Ориента, през Средните векове те некромантите са считани за магьосници, които знаят начини за сношаване с дявола. Викането на обикновени духове се счита за грях и е строго забранено от църквата.

Библията е категорична в отношението си към такива хора. В книга Второзаконие на Стария Завет четем: „Не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва отпреде ти.” (Второзак. 18:12).

В книга Левит Бог нарежда: „Не яжте нищо с кръв, не врачувайте и не гадайте” и „Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци, и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквернят. Аз съм Господ, Бог ваш” (Левит 19:26, 31).

Докато църквата отрича подобни явления, тя толерира всички вярващи, които могат да виждат светии, да разговарят с тях и дори да виждат и говорят с Бога.

Известно е, че голяма част от т.нар. религиозни чудеса в крайна сметка се оказват обикновени самозаблуди и суеверия, но има няколко, за които си струва да се разкаже. Такова чудо се случва в село Фатима, намиращо се на 150 км. от Лисабон. Това е напълно реално събитие, което е наблюдавано едновременно от 70 000 свидетели. Изследователите смятат, че е най-грандиозното свръхестествено явление през ХХ век.

На 13 май 1917 г. Лусиа душ Сантуш (10-годишна) и двамата ѝ братовчеди Франсиско (9-годишен) и Ясинта (7-годишна) се намират на 3 километра от родното си село Фатима. По обeд внезапно пред тях се появява същество, което е обгърнато от ослепителна светлина. То моли децата да идват на същото място на 13-тия ден от всеки месец до 13 октомври 1917 г. и се представя за Дева Мария. Обещава на децата, че на 13 октомври 1917 г. ще направи такова чудо, че хиляди хора ще повярват в силата на Бога.

Преди обeд на 13 октомври часове наред вали проливен дъжд и цялата местност потъва в кал, но мрачното и студено време не може да спре любопитната тълпа, която според наблюдателите надвишава 70 000 души. Присъстват журналисти от големите вестници, учени, хора на изкуството, лекари, учители, множество вярващи, както и хиляди подигравателно настроени атеисти и скептици.

Изведнъж, около 13.30 часа, до трите деца се поява светлинното същество, което няколко минути разговаря с тях. Внезапно мрачните облаци се разпръскват и се разкрива яркото слънце и цялото синьо небе. След няколко мига слънцето придобива странен сребрист цвят. Хората вече могат да гледат към него продължително, защото то изобщо не ги заслепява.

Слънцето започва да се върти шеметно около оста си като огнена топка и подобно на гигантски прожектор излъчва във всички посоки огромни светлинни снопове, обагрени в цветовете на дъгата. То оцветява по най-фантастичен начин небето, скалите, земята, дърветата, дрехите и лицата на огромната тълпа. За три минути слънцето се спира и отново започва светлинен танц. След кратка почивка за трети път слънцето подновява своето фантастично многоцветно въртене. Изумителното слънчево видение продължава около 12 минути и е забелязано от хора, намиращи се на повече от 40 километра около Фатима.

Изведнъж след края на фееричния си танц слънцето се отделя от небосвода и със зигзаговидни движения започва стремително да пада към ужасената тълпа. Едновременно с това то излъчва все по-интензивна топлина. Тогава поразената тълпа започва да крещи и да се моли. Всички падат на колене върху калната земя, много от хората припадат и губят съзнание. Най-после, спирайки се изведнъж, слънцето се изкачва отново на мястото си, правейки същите зигзаговидни движения. Тълпата се успокоява. След миг хората с изненада забелязват, че земята и дрехите им са напълно сухи!

Слънчевото чудо във Фатима е описано в най-престижните световни енциклопедии – енциклопедия “Britannica”, енциклопедия “Americana” и най авторитетната испанска енциклопедия “Gran Enciclopedia Rialp” том 9, 1984 г.

За чудото в град Лурд се знае, че от февруари до април 1858 г. в една дива местност край този град Св. Богородица се явява 18 пъти на малката Бернадет Субиру, както и на други вярващи. Тогава малкото момиче, водено от напътствията на самата Богородица, открива извор с лечебна сила. След това са регистрирани 68 случая на чудодейно изцеление, които са медицински доказани.

Животът и действията на някои медиуми и ясновидци са изключително интересни. Явлението прекогниция (предсказване на бъдещето) е показателно, че нашите представи за време не са реални, затова ще разкажем за най-известните от тях.

Мишел дьо Нотр-Дам, по-известен като Нострадамус (1503–1566) предсказва предстоящи събития и бъдещето на известни личности. Шумното одобрение на французите амбицира Нострадамус да продължи попълването на трите големи сборника “Центурии” (“Столетия”). Първите два съдържат по 100 четиристишия, а третият – само 53, вероятно поради намесата на цензурата на папската инквизиция. Мишел Нострадамус разказва за съдбата на света до 3797 г. Неговите предсказания са обсъждани от стотици тълкуватели.

Даниел Д. Хиум (1833–1886) е медиум, известен с осъществяване на левитация на предмети и на самия себе си. Още по-изумителна е способността му да прехвърля свои способности временно върху други хора. Дори скептиците откриват, че в присъствието на Хюм могат да левитират и също като него стават устойчиви на огън. Хюм често пъха двете си ръце, а понякога и лицето си, в нажежена до бяло жарава, без да се изгори. Той взема от огъня пламтящи въглени, слага ги в носна кърпа и ги подава на гостите, които ги държат по няколко минути, без да получат изгаряне – нито те, нито носната кърпа. Убеден спиритуалист, Хюм смята, че тези явления се предизвикват от духовете на умрелите, за да докажат, че продължават да съществуват.

Еусапия Паладино (1854–1918) е най-изтъкнатият медиум на физическите ефекти в историята на психичните изследвания. Никой друг не е подлаган на толкова много и така продължителни проучвания и не е осигурил по-последователни доказателства за реалността на редица явления, свързани с провеждането на сеанси в опитни условия. Тя е изследвана в продължение на повече от двадесет години най-малко от петдесет учени от Италия, Франция, Полша, Русия, Англия и САЩ. През 1891 година Чезаре Ламброзо прави серия от сеанси и достига до пълна убеденост, че явленията са истински. През следващата година е създадена седемчленна комисия от изтъкнати учени от различни области. Комисията се ръководи от ректора на Миланския университет. Провеждат се седемнадесет сеанса, а докладът на комисията е положителен.

Едно от най-значителните изследвания върху способностите на Еусапия Паладино е извършено от екип на Института по обща психология в Париж, в който влизат Пиер и Мария Кюри, Анри Бергсон и Шарл Ришс (всичките те са бъдещи лауреати на Нобелова награда), както и Жак Арсен д'Арсонвал. Четиридесет и трите сеанса се провеждат от 1905 до 1908 година и заслужават специален интерес както поради използваните инструментални методи, така и поради строгостта на упражнения контрол. Освен обичайните за нея действия, Еусапия успява да разреди един електроскоп и да увеличи теглото на теглилката със 7 килограма, като и в двата случая няма физически контакт.

Едгар Кейси (1877–1945) тълкува миналото, но също така вижда и в бъдещето както за отделни хора, така и за човечеството като цяло. Предсказва двете световни войни, уточнявайки времето на началото и края им, краха на стоковата борса през 1929 г. и бързото преодоляване на депресията, започваща през 1933 г., расовото насилие в Америка (при това с абсолютна точност за времето на разпространението му), говори за смъртта на двама президенти – Рузвелт и Кенеди, макар че не посочва имената им.

Кейси изпада в състояние на безсъзнание, а информацията, която съобщава, я записват други хора. Не по-маловажен е фактът, че са запазени точни записи на над 14 000 тълкувания, които е направил през живота си. Те са грижливо обработени, подредени и предоставени на вниманието на заинтересовани изследователи. Това са живи послания в пълния смисъл на думата, съдържащи огромни области от знания, които могат да бъдат използвани и от следващите поколения, помагайки на неспирните усилия на човека да разбере себе си и света, който обитава.

Волф Месинг (1899–1974) е полски евреин, който след германската окупация на Варшава попада в нацистки затвор и по чудо избягва от там. Емигрира в Съветския съюз, където го очаква ново изпитание – подозрителният Сталин, който, за да се увери в качествата му, го кара без документ да изтегли 100 000 рубли от близката банка. Волф, разбира се, успява. Феноменалният Месинг е ясновидец, хипнотизатор, телепат и медийна звезда. Гастролира на сцените и демонстрира уменията си. Предсказва, че ако Германия тръгне на Изток, я очаква крах, а Фюрерът ще се самоубие. Месинг точно предсказва не само смъртта на любимата си съпруга, но и своята собствена смърт.

Дорис Стоукс (1920–1987) е най-известният британски медиум за своето време, прочута по целия свят, особено в Австралия и Нова Зеландия. Тя притежава свръхестествена способност да чува недоловими за човешкото ухо звуци. Духовете ѝ говорят, а тя само предава посланията. Никога не изпада в транс и не използва намалено осветление, нито пък други странни ефекти, а се обръща към невидимото със същата дружелюбност, с която говори на публиката. Дорис жъне успех след успех, като дава точни и подробни сведения за участниците в сеанса и за гласовете, които чува. Често много от скептиците за броени минути променят мнението си за нея. Информацията, която дава, съдържа тривиални подробности, например за цвета на завесите в дневната, или загриженост за здравето на домашен любимец. Сякаш Дорис чете мислите на участниците в сеанса или пък наистина мъртвите ѝ говорят.

Въпреки всичко Дорис Стоукс е една от малкото медиуми, които въобще някога са признавали, че са използвали измама. На млади години тя успява веднъж да подслуша разговорите сред публиката и използва чутите имена в своите „послания". Тогава нейният дух-покровител я кара да се извини на тези, които е измамила, и да си признае какво е извършила, защото в противен случай няма да получава повече информация от „отвъдното". Дорис твърди, че след този случай нито веднъж не се е изкушила отново да използва такава информация.

Чико Ксавиер (1910–2002) е прочут из цяла Бразилия и е един от най-плодовитите автори на португалски език. Написал е близо четиристотин книги, които според него са плод на няколкостотин „безплътни автори", предаващи произведенията си чрез неговото посредничество като медиум.

Първата книга на Чико Ксавиер се появява през 1932 година и се превръща в литературна сензация. Тя е озаглавена „Парнас или отвъд смъртта" и съдържа 259 стихотворения, под които стоят имената на почти всички известни бразилски и португалски, вече починали, поети, всичко 56 на брой. След сериозно проучване на стихотворенията от литературни критици се установява, че авторите демонстрират същите особености, които им придават характерната за тях приживе индивидуалност.

И досега не е намерено задоволително обяснение за феноменалното литературно творчество на Чико. Той не само че не си приписва никакви заслуги за своите произведения, но отказва да приеме каквото и да е заплащане. Всички печалби отиват за благотворителни цели за спиритуалистите. Неговите книги са забележителни не само с широкия си обсег, но и с качествата си на интересна и поучителна белетристика. Не съществува друг медиум, предоставил толкова доказателства за реалността на общуването с духове и създал такова разнообразие от добре написани и интересни книги.

Розмари Браун (1916–2001) е английски медиум, която от ранна възраст вижда духове на починали хора. Подобно на Чико Ксавиер работи с починали композитори. Тя твърди, че те ѝ диктуват своя музика, която желаят да стане достояние на хората. Сред имената на композиторите са Лист, Й. С. Бах, Хендел, Бетовен, Шуберт, Монтеверди, Рахманинов, Дебюси, Брамс, Робърт Шуман, Моцарт, Григ, Пуленк, Игор Стравински. Браун има слабо музикално образование, но достатъчно, за да може да записва музиката. Тя има нотирани около 400 музикални произведения, за които музикални специалисти установяват, че отговарят на стила на композиторите, за които тя твърди, че са ѝ диктували музиката.

Стойна Димитрова по-известна като Преподобна Стойна (1883–1933) е родена в село Хазнатар, сега в Гърция. На седем години ослепява след боледуване от едра шарка и се твърди, че от тогава има ясновидски и лечителски способности. За нея Ванга казва, че е три пъти по-силна от нея. Последните 20 години от живота си прекарва в мелнишкото село Горна Сушица (от 1953 година Златолист) в църквата Свети Георги. Прозвището си получава от съселяните си, заради аскетичния си живот, който прекарва в пост и молитва. Светицата винаги е помагала на тези отишли с чисто сърце, но нейната сила се проявявала особено силно, точно вечерта на 5-ти срещу 6-ти май преди големият празник Гергьовден. Тогава хиляди хора са се стичали да пренощуват в храма и да измолят от нея помощ и застъпничество през Бога.

За обикновените хора тя е светица. Из Петричкия край още се носят легенди за живота ѝ и невероятните неща, сътворени от Стойна: как е "примирала и шетала при Бог", левитирала, докато се е моли, виждала бъдещето, церила нелечими болести, а живеела скромно и тихо.

Преподобна Стойна предсказва смъртта на цар Борис III след опита за убийство на монарха в Арабаконак. Тя казва: "Не бойте се за царо ни и не страшете за неговио живот. Комуто е дадено да бъде отровен, него куршум не го лови." Пророчеството ѝ е направено 1925 година, а Борис умира през 1943 година. Пророчествата ѝ са грижливо записани по заръка на самата ясновидка. Ето едно от тях:

"България ще лети все по-надолу и по-надолу, като на празен геран ведрото, докато удари дъното и не остави надежда на никой жадуващ... Тогава онези, що са били прокудени по чужди земи, ще се върнат чрез внуци и правнуци. Те затуй някога са били от Бога изпратени далече от тук, за да бъдат опазени, защитени и съхранени за новото време. Ще се върнат и ще направят от България храм с древна позлата и нови икони. И тогава тук няма да има градове, а само села и чифлици. И децата ще са повече от звездите."

Най-пълното описание на живота и пророчествата на Преподобна Стойна е направено в книгата "Съвършената", издадена през 2014 година от Неда Антонова.

Влайчо Жечев (1894–1981) роден в село Коньово Новозагорско. Никой не пише за него приживе, но той е много популярен сред народа с пророчествата си. Наричан е безсребърник, защото е отказвал да взема пари и дарове за добрините си. Способността си да вижда миналото, настоящето и бъдещето, и да изцелява нелечимо болни той обяснява с Божията промисъл.

Когато избухва Балканската война, обикаля и предрича кой ще се върне от фронта и кой не. На фронта попада през 1916 година, но отказва да носи пушка и да убива. След завръщането си от войната става последовател на Петър Дънов и сам изнася сказки на различни теми. Макар и да се жени той не живее със съпругата си и се отдава на целомъдрие.

През 30-те години се среща с цар Борис III, като посредник е царският съветник Любомир Лулчев. Царят се интересува ще има ли престонаследник. Дядо Влайчо пророкува, че ще има наследник от мъжки пол, но "нито ще е цар, нито ще е царствен".

Заради популярността си сред народа комунистическата власт започва да го притеснява и да го кара да признае, че е шарлатанин. В едно от виденията си през 1947 година предрича скорошната смърт на Георги Димитров и въпреки че познава датата, това е достатъчно да го обвинят за народен враг и да го пратят в концлагер.

През 60-те години се организира национален конкурс – анкета за ясновидци и дядо Влайчо е поставен на първо място, преди пророчицата Ванга.

Лично е посещаван от Людмила Живкова, но той ѝ разказва мрачни неща, както за баща ѝ, така и за бъдещето на страната ни. Казва ѝ че ще има опит за атентат срещу Тодор Живков.

За дарбата му най-добрите свидетелства са на хората, които са пращали благодарствени писма, съхранени и до днес в музей изграден в родното му село.

Слава Севрюкова (1903–1991) е родена в гр. Нова Загора. В рода ѝ по майчина линия лечителки и ясновидки са баба ѝ и майка ѝ. Дарбата, многократно увеличена, се предава на Слава. Още като дете на 8–9 години тя осъзнава, че е надарена със способности на ясновидец.

По време на „Народната власт” (1944–1989) при Слава идват тайно държавни и партийни величия, като министърът на отбраната армейски генерал Иван Михайлов, Соня Бакиш – съпругата на министър-председателя Станко Тодоров. Постепенно ледовете на забраните се стопяват, настават по-„отворени” времена за ясновидката Слава. Посещават я редица известни руски учени, а и някои български също ползват услугите ѝ. Проф. Г. Лозанов – директор на Института по сугестология, се интересува има ли бъдеще неговата оригинална система за изучаване на чужди езици в сънно състояние. Според ясновидката „Това няма да го бъде. Знанието е временно. Не отсяда в мозъка там, където трябва.” Народният лечител Петър Димков поддържа лични контакти със Слава, Кубрат Томов, изследовател на сензитиви и феномени – също.

Повратна точка в живота на Слава Севрюкова е месец февруари 1962 г. Тогава тя се запознава с доц. Иво Лозенски. През 1963 г. двамата започват съвместни психотронни изследвания (изследвания със силата на мисълта) в различни области на науката. Връзката с доц. Лозенски продължава до кончината ѝ, т.е. почти 30 години.

Психотронните изследвания на двамата са публикувани в множество статии и в монографията „Психотронични изследвания на микросвета”. Канени са на много международни изяви по психотроника. Докладите им се слушат с възхищение и недоумение. Жената „психотронен микроскоп” прави много сензационни открития, които и до сега озадачават физиците. На практика психотронният екип Севрюкова – Лозенски предлага нов модел за строежа на атома. Засега техният модел не е потвърден, нито е опроверган от академичната наука.

Евангелия Гущерова по-известна като Баба Ванга (1911–1996) е с уникални ясновидски способности. Пророческата ѝ дарба, по нейни думи, започва на 5 април 1941 г., когато ѝ се явява конник с думите: “Утре започва войната!” И наистина на следващия ден германците нападат Югославия и Гърция, с което започва участието на България във Втората световна война. Мълвата за ясновидството на Ванга се разнася из цяла България и въпреки военновременните затруднения с транспорта скоро към дома ѝ в Петрич потича поток от хора. Сред тях е и цар Борис III, чиято смърт пророчицата предсказва с точност до седмици.

Дори настъпилите политически промени след 1944 г. не са в състояние да накарат хората да спрат да търсят помощта на Ванга. Нейната слава вече е толкова голяма, а предсказанията и съветите, които дава на хората, толкова точни, че скоро даже и партийните величия, които громят от трибуните суеверията и религиозните заблуди, също започват да се допитват до нея. През 1966 г. Ванга е в София, за да кръсти сина на свои приятели. По това време я представят на тогавашния министър-председател Тодор Живков. Благодарение на него от следващата година тя става първата щатна гадателка в комунистическа България със заплата от 220 лева.

Същевременно Ванга се превръща в обект на изследване. Дълги години с нея се занимава лично проф. Георги Лозанов от Института по сугестология. През 1974 г. се провежда научен диспут за Ванга. На него видният психиатър проф. Никола Шипковенски показва заснети на филм сеанси на Ванга. Макар и осакатен от цензурата, заснетият материал е бил показан в документалния филм “Феномен”. Оригиналните документални записи от филма са представени в книгата „Ванга Автентично” (Тошева, 2006).

Според проф. Георги Лозанов, който е започнал изследванията още в края на 50-те години, Ванга е пророк, който може да предсказва бъдещето, и дарбата ѝ не е шарлатанство. Той изпраща анкетни карти на посетителите на Ванга и се оказва, че процентът на сбъдване на прогнозите е над 80%.

По думи на самата Ванга, ако на определено лице тя предскаже някакво нещастие, или даже смърт, това не може да се предотврати. Според нея жизненият път на човек не може да се изменя.

Вера Кочовска (1945–2011) предсказва сватбата на японския престолонаследник Нарухито. Лекува основателя на корпорация “Сони” г-н Ибука. “Видяла” е катастрофата на принцеса Даяна и се е обадила на английския посланик, за да предупреди (Георгиева, 2004, с.14).

За нея невидимият свят е толкова реален, колкото е и физическият, тя вижда картини от миналото като живи и чува всякакви звуци от там. Изследвана е и от доц. Йорданка Пенева, завеждаща лаборатория за интердисциплинарни изследвания на екстраординарни феномени към Шуменския университет през 1990 година. Изключителните ѝ способности са проверявани в Япония и в Русия. През 2004 година в клиниката за възстановителна неврология и терапия в Москва на снимки от ядрено-магнитен резонанс ясно се вижда на нивото на очите ѝ отзад на тила светещо поле. Според ръководителя на клиниката проф. Брюховецки, Кочовска е феномен, който не може да бъде обяснен (Стефанов, 2004). 

Има и такива хора, чийто девиз е: “Око да види, ръка да пипне, докато на мене не ми се случи подобно нещо – не вярвам!”. На тези ревностни отрицатели на паранормалното трябва да се каже, че част от тези феномени могат да бъдат изкуствено предизвикани от химични вещества на тях самите, те лично да ги усетят. Известни са халюциногенните растения: пейот (Lophophora Williamsii), джимсънова трева (Datura Inoxia), гъбата (Psylocibe Mexicana), гигантската лиана Аяуаска (Banisteriopsis caapi) или изкуствено синтезираните психоделични (халюциногенни) вещества LSD – диетиламид на лизергиновата киселина (Гроф, 2000) и DMT – диметилтриптамин (Страстман, 2004).

Наркотиците са под възбрана за употреба в България и затова не могат да се използват, но за успокоение на невярващите в извънсетивните явления те могат да се предизвикат и с хипервентилация (учестено дишане), медитация и други подобни практики. Има ги описани в литературата и който иска, може да се заеме сериозно с изучаването и практикуването им. На своя отговорност, разбира се!

Какъв извод трябва да се направи от изброяването на тези многобройни чудеса. След като в една книга успяват да ни убедят, че душата на мъртвите съществува и може да се разговаря с нея; в друга – че същата тази душа се преражда в хора от различни поколения; щом има ясновидци, които предсказват бъдещето, то единственото смислено обяснение е, че информацията за света – минал, настоящ и бъдещ – съществува. Фактът, че някои могат да управляват материята с мисъл, други да приближават биологична материя до нагрети на хиляди градуси материали, без тя да изгори, трети проникват в живи организми, без това да носи отрицателни последици, показва, че има връзка между материята и мисълта, която е абсолютно неразбираема за съвременната наука.

Точната причина за появата на човека на земята също е неразбираема за съвременните учени и е най-голямото чудо, необяснено от науката. Много популярна е “Теорията на интелигентния дизайн” и течението креационизъм, което произхожда от религиозните среди и има претенциите да е научно[1]. Привържениците му критикуват известните досега доказателства за еволюционното развитие на човека. Те оборват еволюционистите, като заявяват, че е невъзможно от неживи вещества да се получи жив организъм без божествена намеса; съществуващите палеонтологични находки не доказват убедително произлизането на организмите един от други; онтогенезата не е кратко повторение на филогенезата (индивидуалното развитие на организма не повтаря неговото историческо развитие); животът не се е зародил във водна среда, а Господ е създал всички животни такива, каквито са в момента; естественият подбор не може да доведе до създаване на нови животински видове.

За съвременната биологична наука връзката на човека с животните е неоспорима. Факти като този, че на ръката има пет пръста, като за хващане са необходими само три, показва произхода на горния крайник на всички бозайници от перките на риба.

Ноктите на ръцете растат по-бързо от тези на краката, това показва нашия произход от първобитните хора, които с ровене в земята са намирали част от храната си и ноктите на ръцете им е трябвало да растат по-бързо.

Връзката на човека с общите ни предци, живели на места, богати с плодове, показва фактът, че само при човека и маймуните не се натрупва витамин С като резерв.

Мускулатурата на ухото също е остатък от животинските ни прадеди, които си мърдат ушите, за да определят посоката на шума.

Хватателният рефлекс[2] у кърмачето е унаследен от нашите прародители, при които маймунчето се захваща за майка си и не ѝ пречи при скоковете от клон на клон.

Вроденият порок на сърцето, който представлява отвор между двете камери, е остатък от влечугите, които имат две камери на сърцето с отвор помежду им.

Наличието на заболяването херния при хората, а отсъствието му при животните, показва, че изправеното ходене е твърде отскоро в развитието на човека и затова има слабост в съединителната тъкан, подкрепяща коремните органи.

Примери от областта на медицината може да се дадат още много, затова повечето лекари, религиозни или не, подкрепят еволюционната теория.

Най-силното доказателство за нашия произход от животните е фактът, че в нашето индивидуално ембрионално развитие ние повтаряме еволюционното си развитие (Онтогенезата е кратко и бързо повторение на филогенезата). Развитието на зародиша при всички многоклетъчни животни, размножаващи се по полов път, започва с оплодено яйце. В зародишното им развитие всички органи водят началото си от едни и същи зародишни пластове. Забелязва се, че при всички гръбначни животни от различните класове съществува поразително сходство във формата, наличие на опашка, зачатък на крайници, а кръвоносната им система е с един кръг на кръвообращение. След това сходството между зародишите намалява, като в началото се появяват чертите на класа, на рода и накрая на индивида. Зародишът на човека в ранните стадии на развитието си прилича на зародиш на риба, на земноводно, на влечуго, в по-късните стадии – на другите бозайници, а в най-късните – на плода на човекоподобната маймуна.

Пръв Чарл Дарвин достига до идеята за връзката между индивидуалното и историческото развитие на организмите. С това свое откритие той никога не е мислел да оспорва религията и да отрича съществуването на Бога, защото сам той е вярвал в Него. В своето съчинение "Произход на видовете" той казва: "Има нещо величествено в този възглед за живота, според който той с всички свои различни сили първоначално е създаден от Твореца из малко форми или, може би, само от една" (Дарвин, 2011). 

Гореизброените факти показват връзката на човека с животните, но еволюционната теория също има неясни моменти, като зараждането на живота (преходът от нежива към жива материя), преминаването на един биологичен вид в друг, без да са налични археологични останки на междинните видове. От наше гледище, на хора, живеещи в пространство и време, наистина е трудно да се повярва, че молекулите на първата жива клетка са се подредили случайно, но ако се има предвид, че времето и пространството ги има само в нашето съзнание, че всичко става едновременно и нищо не е случайно, то групирането на молекулите в първата клетка не трябва да ни учудва.

Причината да се разглежда този дискусионен въпрос е тази, че само с животинския произход на човека може да се обясни защо лакомията, желанието за властване и секс са така дълбоко вкоренени в човешката същност. Те дават огромно предимство в борбата за съществуване. Това са качества, които са в основата на повечето съвременни заболявания. Те са толкова вкоренени в нашата същност, че стремежът за преодоляването им се сблъсква с големи трудности.

От всичко гореказано за екстрасензорните възприятия, за неясните теории за произхода на човека и от още хиляди неразгадани тайни се разбира, че познанията за заобикалящия ни свят са много примитивни. Не случайно в Библията е казано: Гледат, а не виждат, чуват, а не слушат, нито разбират (Ев. на Матея 13:13).

Съвременната наука приема за вярно само това, което сетивата могат да регистрират и човешката логика да обработи. Поради това нашите представи за време и пространство са повърхностни. Не са точни и разбиранията ни за болестите и тяхното лечение.

Назряла е необходимостта от преразглеждане на съществуващите представи във физиката, теологията, психологията, медицината и в науката изобщо. Идеята, че Земята е кълбовидна, е била също толкова стряскаща за човечеството, което тогава е било убедено, че тя е плоска. Трябва да отхвърлим нашите предразсъдъци и да погледнем на света такъв, какъвто е.

(Към съдържанието)

---