Пета глава

ЗА ЛЕЧЕНИЕТО

Лекарите лекуват болестите, със здраве трябва да се сдобиете сами.

Болестите са неизменна част от нашия живот и създават проблеми на човечеството през цялата му хилядолетна история. Лечителското изкуство също е много старо и с него хората се занимават още от дълбока древност. Има различни начини за лечение, но правилният избор не е лесен.

Конвенционална или алтернативна медицина – коя е за предпочитане?

В нашето общество обикновено се търси помощта на конвенционалната медицина, наричана още официална или научна. На основата на материалистичната представа за света и човека тя изучава заболяванията и тяхното лечение. Натрупаният многовековен опит е записан и се изучава от студентите в медицинските университети, където обучението е трудно, продължително и скъпо.

Съвременното високоразвито общество е създало системи за здравеопазване, които гледат на човека не като на единно цяло, а на състоящ се от отделни части. Лекуват се пo-скоро симптомите на дадената болест, а не се търси възможността да се отстранят причините, от които е породена. За лечение най-често се използват продуктите на фармацевтичната промишленост, а билкотерапията е по-малко разпространена. Лекарите не я изучават и рядко я прилагат.

Болните от високоразвитите индустриални общества вярват на научната медицина, защото тя успява да отстрани телесния им дискомфорт без особено тяхно усилие, като използва бързодействащи лекарства. Страдащите са доволни, че болката се преодолява бързо. Малко са тези, които се интересуват кое е породило заболяването, а още по-малко са хората, готови да изоставят навиците, които са причинили здравословния им проблем.

Алтернативната медицина включва всяка лечебна практика, която не попада в областта на конвенционалната медицина. Това са методи и средства, за които не е проверено, че са ефективни и те са в противовес с доказателствата на научната медицина. Включват се терапии с историческа, културна или религиозна, а не с научна основа.

Важна част от алтернативната медицина заема окултната (скрита) медицина, която използва връзките на човека с един невидим и неразбираем за нас свят. Според нея всяко страдание носи някакво важно послание, за това, къде е сгрешено в мислите, чувствата или действията. Когато тази информация се осъзнае и се коригира поведението, болестта сама по себе си става излишна и си отива. Нуждата от лечение отпада.

Двете направления в медицината имат предимства и недостатъци. Официалната медицина лекува всички болни, но резултатите невинаги са положителни. Окултната медицина може да излекува всяка болест, но не при всекиго има ефект. Успяват тези, които имат вяра в успеха. Метод или уред за измерване на вярата няма, затова научните доказателства за ефективността на окултното лечение не са достатъчни, даже липсват. Повечето лечители са без медицинско образование и понякога биват преследвани от закона, защото болните, които се осланят на тях, изпускат благоприятния момент за провеждане на ефективно лечение от конвенционалната медицина и изходът може да е фатален.

Рязка граница между двете направления в медицината няма. Официалната медицина използва научно доказани знания, но според нея  вярата в изцелението също оказва влияние за изхода от болестта. Даже хирурзите, които са най-далеч от окултната медицина, са забелязали, че раните на вярващите в оздравяването зарастват по-бързо.

Затова сега се говори за комплементарна (интегративна) медицина. Това са тези методи от алтернативната медицина, които добре се съчетават с конвенционалната медицина. В момента законодателството в България допуска лечител с утвърдени и проверени възможности да работи с пациенти под наблюдението на лекар. По този начин се изпълняват разпоредбите на Световната здравна организация, която признава официално съществуването на алтернативната медицина, като приема, че тя може да бъде допълваща или алтернативна на официалната медицина. Според европейските закони всички страни членки на Европейския съюз са длъжни законово да прилагат методи на алтернативно лечение.

Изборът на добър лечител (лекар), който да даде компетентно мнение и съвет към какви методи за изцеление да се насочи болният, е труден. В съвременното комерсиализирано общество представителите и на двете направления в медицината се ръководят от желанието си за печалба. Ако диагностичните и лечебни процедури, които е необходимо да се направят за излекуването на болния, съвпадат с финансовия интерес на лечителя или лекаря, то той ще ги извърши и пациентът ще се излекува. За съжаление, се предприемат ненужни или излишно скъпи начини за диагностика и лечение и у обикновения човек винаги остава съмнението, че и с по-евтини средства би се постигнал положителен ефект.

Изборът на добро лекарство също не е лесен. Конвенционалната медицина използва препарати, произведени от фармацевтичната индустрия, които водят до бързо подобрение, донякъде са безвредни, за да може пациентът да ги използва продължително време. Прекъсването на лечението е нежелано, а понякога опасно или невъзможно. Окончателно излекуване не може да се постигне, а и не е необходимо, защото здравият не плаща.

Според окултната медицина препаратите от химически произход обикновено се поставят на най-ниското стъпало, защото са чужди на организма. Далеч по-ефективни се считат природните оздравителни средства. Те не се продават в аптеките, защото са безплатни и достъпни за всички. Опирайки се на природата и на собствения си организъм, мнозина са успели да се излекуват от най-тежки страдания и да заживеят без болести. Но не са малко и тези, които не са имали достатъчно воля и вяра, и при тях окултната медицина не е постигнала ефект.

Билколечението не е толкова безобидно, а поведението на билкарите е подобно на това на фармацевтите. Най-добър ефект има, ако билките се берат от болния или от човек, който добре ги познава и знае кога е най-доброто време за тяхното събиране. Ако няма такава възможност, закупуването трябва да става от билкови аптеки.

За всяка билка има особености при нейното приготвяне. При едни най-ефективна е запарката (билката се поставя във вряла вода), при други е отварата (билката се вари определено време) и после престоява, колкото е необходимо. Таблетките от пресовани билки (д-р Тошков) или капките от спиртен извлек (акад. Хлебаров) са по-малко полезни, но са много удобни за употреба.

Понякога билколечението може да има и окултен характер. Ето пример от практиката на известен билкар. При него водят жена с жлъчна криза. Камък е запречен в жлъчния канал и изходът е само операция. Лечителят обаче разсъждава така: „В зърното на гроздето семката е вътре, но при ягодата семките са вън. Как да обясним на организма да постъпи не като гроздето, а като ягодата и да изхвърли камъка навън. Ще вземем листа от ягода повече, отколкото листа от лоза. Нека да си премерят силите в един съд с гореща вода и ягодата да победи. После болната да изпие чая. Клетките са мислещи, те ще ни разберат и ще възприемат импулса.” В резултат на „лечението” кризата отминава бързо. Жената засега избягва операцията.

Естествено, че никой фитотерапевт (билколечител) няма да се съгласи, че с листа от ягода и лоза може да се изхвърли камък от жлъчния канал, но подобни билкови смеси, нямащи нищо общо с лечението, е препоръчвала и ясновидката Ванга. Те в много случаи са били ефективни, но само за страдащия, на когото са препоръчани.

Не може да се разгледат всички методи на лечение на алтернативната медицина, но ще бъдат представени някои, които изглеждат парадоксални и техните привърженици невинаги дават компетентни обяснения на какво се дължи ползотворният им ефект.

Например гладолечението е унаследено от нашите прадеди – животните. Когато те се разболеят или се наранят, обикновено се скриват някъде, нямат възможност да си търсят храна, защитните им сили би трябвало да намалеят и те да загинат. Но при някои, в резултат на глада, защитните сили парадоксално се увеличават. Само такива животни оцеляват и ние сме техни потомци. Затова и гладуването води до увеличаване на защитните сили. Това обяснява защо е възможно с глад да се лекуват инфекциозни болести (Ковачева, 1998). Има сериозни научни данни, че лишаването от храна лекува атеросклерозата, хипертонията, диабета тип 2. За съжаление, след започване на храненето теглото бързо се възстановява, а с това и болестите се връщат. Няма съмнение, че гладуването като лечебен метод има смисъл, но след това трябва да се практикува хранителен режим, който да поддържа тегло според нормите. Ако погледнем  гладуването в глобален план, то след като се лишим от нещо (храна), то би трябвало да получим в замяна нещо друго (здраве).

Още по-учудващо е лечебното въздействие на урината. Нали тя е отпаден продукт на обмяната на веществата, какво полезно може да даде на организма? При нея лечебният ефект е многостранен.

Първо при употребата ѝ организмът си набавя минерални соли, витамини и вода. Отпадните продукти от кръвта – урея и амоняк, които се отделят чрез урината, попадат в храносмилателната система, там те се разграждат до по-прости и безвредни вещества и се използват от организма.

Второто полезно на уринотерапията е, че тя е добър диагностичен метод за здравословно хранене. Когато се приемат нездравословни храни, употребява се алкохол, то урината е горчива и неприятна, задейства се рефлексът на повръщането. Такава урина се пие трудно. Следователно, ако някой може да ползва урината си за лекарство, то е само ако се храни здравословно.

Има и още един ползотворен ефект в уринотерапията. Ако човек може да повярва, че ще му помогне урина, то той е готов да повярва, че ще се излекува, а за въздействието на вярата върху лечението вече се спомена.

Пиенето на обикновена вода от водопровода също има някакъв лечебен ефект, но не се препоръчва и рекламира, защото никой не извлича печалба от това. Затова не се инвестира в изследвания за лечебните свойства на водата. Този метод поне със сигурност е безопасен, въпреки че много малко автори твърдят, че е резултатен (Батманджелидж, 2007). За ефективността му няма публикувани никакви научни доказателства.

Изключително интересни са диагностичните и лечебни методи, които се основават на идеята за наличието на биологично активни точки, разположени по ириса, ушната мида, лигавицата на носа, езика, ходилата, дланите, по цялото човешко тяло. Въздействието върху тези точки се извършва чрез натиск, с игли, затопляне или по друг начин. Такива манипулации се прилагат и в медицински заведения, но това не значи, че съвременната наука може да даде логично обяснение. На материално ниво такива връзки не са открити, но лечебната практика показва, че между увредения орган и съответната точка се осъществява взаимодействие и се забелязва лечебен ефект.

Най-трудно доказуемо си остава лечението само с вяра в излекуването. То е в основата на много системи за здравословен начин на живот, но в чист вид се наблюдава при почитателите на Бруно Грьонинг. Те стоят седнали няколко минути по два пъти на ден с отворени длани, приемат “лечебния ток” и това е достатъчно за излекуването от всички болести. Примерът е подходящ, защото привържениците на Бруно Грьонинг са се постарали да докажат, с наблюдения от дипломирани медици, излекуването на много болни. Такива методи на лечение само с вяра са много трудно изпълними. Не може лесно да се повярва, че ще настъпи излекуване, без да се прави нищо, без да има ограничения в храненето и в начина на живот.

Тук е мястото да споменем някои методи за лечение и въобще за въздействия върху живота на човека, които пак се основават на вярата, но все пак имат някакъв материален субстрат. Такива на първо място са молитвите, отправени към божествата, припяването на мантри, правенето на мудри, носенето на различни талисмани и суеверията (от всуеверие – "вярване във всичко"). Те, като конкретни действия и предмети, нямат пряко отношение към здравето, но вярата в тях ги прави лечебни и въздействащи. Затова на повечето хора числото 13 носи нещастие, но има и такива, за които то е щастливо число.

Много интересен експеримент в голям мащаб се извършва от българите в страната и в чужбина през месец март, когато всички си закичват мартеница с пожелание за здраве и щастие. Червеният конец не подобрява здравето и статистиката показва, че заболяемостта през този месец е висока, а българите, според няколко проучвания, са едни от най-болните и нещастни хора на планетата. Това не значи, че червеният конец, вързан на малкото дете, няма да му помогне да е по-здраво. Ако майката вярва в такива въздействия и особено ако се грижи добре за него, то наистина ще е много по-здраво. А ако мудрата за отслабване се прави вместо закуска, обяд и вечеря, то редукцията на теглото е гарантирана.

Все пак не може да се отрече, че молитвите, мантрите и мудрите помагат на практикуващия ги да се вглъби в желанието си за постигане на конкретната цел. Така се създават няколко възбудни огнища в мозъка – там, където се мисли за даденото желание, и в центровете, командващи произнасянето на мантрата, или тези, управляващи мускулатурата за изпълнението на мудрата, което засилва въздействието на мисълта. Как те ще въздействат, зависи от съзнанието на човека, който ги повтаря.

Трудно се дава съвет какъв начин на лечение да избере болният. Кое при него ще се окаже най-ефективно зависи от възгледите му за живота. Ако е материалист и не вярва в съществуването на Свръхестественото, то е добре да прилага методите на научната медицина, ако е религиозен и вярва във Висша сила, да използва окултната медицина. Все пак си струва всичко да се опита, като не се забравя принципът на Хипократ “Първо да не се вреди!” От медицинска гледна точка не може на раково болен да се даде съвет само да си повтаря по 100 пъти на ден “аз ще оздравея”, защото дали вярва в това и дали ще се излекува, е трудно да се предскаже. Ако се види статистиката, то чудодейни изцеления от ракови заболявания стават, но много рядко.

Най-разпространените заболявания и тяхното лечение

Така наречените простудни и грипни заболявания най-често са причинени от вируси. Основната грешка, която се допуска, е, че веднага се вземат мерки за понижаване на телесната температура. Организмът се е приспособил да си повишава температурата, за да може да затрудни максимално развитието на микроорганизмите. Най-правилното поведение тук е да се изчака естественият ход на болестта. Такива препоръки могат да се дадат само на хора, водещи здравословен начин на живот, закалени, със силни защитни сили. За останалите, боледуващи по няколко пъти на сезон, такова изчакване е опасно. Получават се усложнения, като пневмонии, пиелонефрити, менингити, миокардити и други тежки заболявания. Трябва да се отбележи, че телесна температура над 38–39 градуса е доста опасна за организма и при повишаване над тези стойности е необходимо да се използват понижаващи температурата средства. Не може да не се предупреди, че при съвременните непрекъснато боледуващи деца такова изчакване е рисковано. Тяхната температура може много бързо да се повиши над 40–42 градуса, което да е фатално. Това е причината педиатрите веднага да изписват понижаващо температурата средство и антибиотик, даже и при вирусни инфекции, при които антибиотикът не действа, но повлиява добре прибавената бактериална инфекция. Не че педиатрите не знаят за лечебното въздействие на високата температура, но рискът да ги обвинят в бездействие е много голям.

Най-доброто предпазване от острите вирусни инфекции е редовното спортуване и закаляването, а за лечение се препоръчва използването на природни антибиотици (фитонциди) като чесън, лук, див чесън (левурда), пчелен клей (прополис), пчелен мед и др. За възпалено гърло добре действат гаргара с лайка или хлебна сода.

Що се касае за използването на ваксини за грип, то според някои организмът излишно се алергизира, а ако не се предвиди точно кои вируси ще са активни в предстоящия зимен сезон, то ефективност от ваксината няма да има.

През последните години се забелязва тенденция да се отрича ползата от задължителните ваксинации и да се акцентира твърде много на опасните последици в резултат на използването им. Лансира се идеята за т.нар. информиран избор, тоест всеки сам да решава за децата си дали да се ваксинират, или не. Като се имат предвид огромните печалби на фармацевтичните фирми от продажбата на ваксини, то те ще направят всичко възможно информацията за ползите от ваксините да е преобладаваща, така че доколко изборът ще е добре направен, е трудно да се каже. Ако все пак се отиде в другата крайност и се допусне голяма част от децата да останат неимунизирани, това създава реална опасност от избухване на епидемии. Наблюдаваните епидемични взривове в България през 2010 г. от морбили и 2007 г. от заушка се дължат точно на такива големи групи от неимунизирани деца. Водещата се пропаганда против ваксините е престъпление, нарушаващо националната сигурност, и според лекарите епидемиолози трябва да се преследва от закона.

Артериалната хипертония (повишеното кръвно налягане) е една от водещите причини за заболяемост и смъртност в света. Най-често се наблюдава есенциалната (самостоятелна) хипертонична болест. Причините за нея са затлъстяване, прекомерна употреба на сол, повишена консумация на алкохол, тютюнопушене, стрес, намалена физическа активност. Нарушава се сложният механизъм на регулация, поддържащ тонуса на кръвоносните съдове, те се свиват и кръвното налягане се повишава.

В началото заболяването протича безсимптомно, а след това пациентите се оплакват от главоболие, замайване, световъртеж, шум в ушите. Артериалното налягане се покачва над 140/90 mm Hg (милиметра живачен стълб) в началото инцидентно, а с напредване на заболяването може да остане постоянно повишено.

Страданието прогресира и в резултат на съпътстващите го затлъстяване, отлагане на атеросклеротични плаки по вътрешната страна на кръвоносните съдове (атеросклероза), тютюнопушене, диабет. Стените на кръвоносните съдове се удебеляват, губят еластичността си и по-лесно могат да се разкъсат или в тях да се образува кръвен съсирек, който напълно да ги запуши. Настъпват усложнения като миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, бъбречна недостатъчност, запушване на кръвоносни съдове на крайниците и последваща гангрена. В резултат на тези заболявания умират над ⅔ от хората в България.

Лечението на хипертонията има за цел кръвното налягане да се поддържа под 140/90 mm Hg, а за пациентите със захарен диабет или бъбречно заболяване дори още по-ниско – под 130/80 mm Hg. Най-добре е измерените стойности сутрин преди ставане от леглото да са под 120/80 mm Hg. За медикаментозното лечение с фармацевтични препарати е необходима консултация с лекар кардиолог, който трябва да определи подходящите лекарства, което не е лесно. Трябва да се имат предвид цялостното състояние на организма, наличието на съпътстващи страдания, миналият (благоприятен или неблагоприятен) опит на болния с определен клас медикаменти, възможността за взаимодействие с други препарати, необходими за лечение на съпътстващи заболявания. Цената също има значение. Скъпото лекарство е непосилно за пациента, а евтиното е неизгодно за лекуващите лекар и фармацевт. Съображенията за цената не трябва да стоят над ефективността и поносимостта към медикамента.

Официалната медицина счита, че след като веднъж е започнала, хипертоничната болест не може да бъде излекувана, а само контролирана. Ако приемът на лекарството спре, кръвното налягане се покачва отново и рискът от усложнения нараства. Затова на болния се казва, че лечението е до края на живота му.

Лекарите знаят, че повишеното кръвно налягане много бързо може да се понижи до нормалните стойности, ако страдащият спре консумацията на готварска сол, премине на вегетариански режим на хранене и намали теглото си до стойности, които е имал, когато е бил на 19 години. Опитът им е показал, че това за възрастните пациенти е трудно изпълнимо и затова дават съвет лекарствата да се използват пожизнено.

Ако някой все пак реши да опита спирането на медикаментозното лечение, то най-благоприятен период за това е лятото, когато в резултат на високите температури кръвоносните съдове се разширяват, губи се натрий и вода при изпотяването и кръвното налягане спада. Този процес може да се подпомогне, като се използват подходящи билкови комбинации, дъвчат се листата на суров здравец, консумира се чесън или се използват чеснови капсули, употребява се до една чаена лъжичка канела на денонощие и др. Много добър ефект се получава при гладолечение. Кръвното налягане трябва да се следи ежедневно и ако стойностите при сутрешното измерване започнат да надвишават тези, препоръчани от личния лекар, то веднага се започва приемът на предписаното лекарство.

За раковите заболявания се пише най-трудно, защото при тях изходът често е фатален, а причините не са добре проучени. Официалната медицина има много добра система за лечение на ранните форми на рак. Това означава, че ако се посети онколог тогава, когато е налице само симптомът кашлица, то ракът на белия дроб е лечим. Тогава, когато не се изпитва радост от храната и се направи преглед с ендоскоп, то диагнозата рак на стомаха не е фатална. Ако жената има контактно (при полов акт) кръвотечение и потърси помощ, може да се спаси от рак на шийката или на тялото на матката. Когато има малка бучка в гърдата и се направи операция навреме, тя също ще се излекува. Но за съжаление на такива “леки”, според пациентите, симптоми не се обръща внимание, а профилактичните прегледи не са популярни, въпреки че са задължителни.

Болният отива при лекар тогава, когато злокачественото образувание се е развило и е дало разсейки в други органи. Операцията е неизбежна и ако е успешна, животът на пациента може да се удължи. След оперативното лечение се започва с лъчетерапия или химиотерапия, което унищожава евентуално останалите след операцията ракови клетки. Болният трудно понася тези средства, психиката му се уврежда и резултатите невинаги са положителни.

Основният съвет, който трябва да се даде на страдащия, е да смени коренно начина си на живот и въобще възгледите си за света. Това е лесно да се каже, но е невъзможно да се изпълни. Човек трудно променя начина си на живот.  Нали в резултат точно на неразумното си поведение се е разболял от тази коварна болест. Ако е можел да промени нещо, то той е щял да го направи по-рано и да избегне фаталната диагноза.

Ето какво съветва Петър Дънов за преборване на рака: “Любов към всички, вяра, надежда, прави мисли, чувства и постъпки. В болния да стане пълен вътрешен преврат, да стане друг човек, да тръгне по друго направление, да тръгне към Бога. Тогава може да се излекува.” (Дънов, 2009).

В редица държави се счита за етично болният от неизлечим рак да не се уведомява за състоянието му. Но дали това е правилно? Да оставим настрана въпроса за начина, по който обреченият би могъл да изживее последните си месеци, за проникновенията, до които би достигнал, но статистиката сочи, че "чудодейните изцеления" стават по-често, когато болният знае за състоянието си.

Добра препоръка е да се четат книги за излекувани от рак. За такива факти официалната медицина почти не говори, защото не може да ги обясни, но книги за чудодейно оздравяване има много (Хиршберг и Бараш, 2000; Елисеева, 2001; Алексиев и Георгиев, 2002; Уайл, 2007; Герсон и Уокър, 2012). В посочената литература са описани много случаи на необичайно оздравяване, които са добре документирани, но още никой не е в състояние да разбере механизма на този феномен. Според официалната медицина вероятността за чудодейно излекуване е едно към сто хиляди, но според други източници то може да е много по-често. Оздравяването става, защото вътре в организма нещо се отключва, но какво? И защо това се случва само на малцина късметлии? Медицинското търсене не е насочено в тази, все още недостатъчно изследвана, област.

За лечението на рак от д-р Роял Райф (Royal Rife), д-р Рике Хамер (Ryke Hamer), д-р Тулио Симончини (Tullio Simoncini) и българина д-р Продан Христов може да се прочете повече в интернет. Авторът няма преки наблюдения на гореспоменатите методи и му е трудно да ги коментира.

Но за лечителката Хулда Кларк трябва да се спомене. Според нея причината за всички видове рак, СПИН и много други заболявания са различни паразити, а билковият препарат Триактал може да помогне в 95% от случаите. Това е билкова комбинация от сладък пелин, орехови обвивки и карамфил в точно определени концентрации, която е изключително ефективна срещу повечето паразити, но раковите заболявания не се причиняват от тях. Тази заблуда отклонява хората от стандартните лечебни процедури, което води до фаталния им край. Самата лечителка е убедена в правотата на своето лечение, но, за съжаление, то не е могло да ѝ помогне и тя умира от рак.  Въпреки това безсъвестни търговци продължават да рекламират и да продават Триактала като противораково лекарство на изключително завишени цени, въпреки че като противопаразитен препарат той може да се закупи за няколко евро. В Русия е познат като Тройчатка и се приготвя в домашни условия.

Повишената киселинност на стомаха, гастрита и язвената болест са проблем за ⅓ от българите. Съвременните лекарствени средства спомагат за бързото решаване на проблема и благодарение на тях язвената болест не води до усложненията, познати в миналото. За съжаление, тези препарати прекратяват отделянето на солна киселина само докато се приемат. След спиране на употребата им киселините се отделят компенсаторно в още по-големи количества, дискомфортът е силен и неминуемо пак се прибягва до тяхната употреба.

В голяма част от случаите паренето зад гръдната кост не се нуждае от лекарства. Оплакванията могат да се облекчат с промени в храненето и начина на живот. Трябва да се забележи от кои храни и напитки се предизвиква паренето и те да се избягват. Най-често симптомите се влошават от пушене на цигари, употреба на алкохол, цитрусови сокове, шоколад, кафе и напитки с кофеин, пържени храни, чесън и лук, люти храни, черен пипер и храни, богати на домати – лютеница, сосове, пица. Оплакванията намаляват, ако се намалят порциите храна и се приложат принципите на разделното хранене. Помагат много спокойната обстановка, добрият нощен сън, умереният спорт и избягването на стресовите ситуации.

Ако оплакванията не преминават след диетата и промяната в начина на живот, то може да се използват антиацидни препарати, даже и хлебна сода. Препаратите, неутрализиращи солната киселина, използвани в миналото, не са предпочитани от официалната медицина. Счита се, че не са достатъчно ефективни и се използват само при по-леките форми на повишена киселинност или при бременност. Ако употребата им е необходима, то не трябва да се използват над препоръчаните дози, посочени в упътването, приложено към съответното лекарство, защото нарушават минералния баланс на организма. Ако с цел неутрализиране на киселините се приема хлебна сода повече от 2–3 чаени лъжички дневно, то се увеличава натрият в организма и това води до повишаване на кръвното налягане.

Някои автори говорят за содата като "пепел от божествения огън" и за нейното благотворно влияние върху организма. Допустимо е да се употребява до една равна чаена лъжички дневно за алкализиране на организма. За полезното въздействие на хлебната сода проучвания не се правят поради ниската цена на продукта.

Билковите чайове от жълт кантарион, лайка, мента, маточина, делянка и др. често решават стомашните проблеми. Консумацията на зелев сок, богат на витамин U, също помага. Благотворно влияние оказват заниманията с Йога, за които бе писано в предната глава за спорта и закаляването: http://prodanov.org/kniga/sport.htm#sp5

Ако проблемът не се реши с гореизброените средства, то се търси лекарска помощ, правят се нужните изследвания и чак тогава се изписват медикаменти от групата на Н2-блокерите или тези, наречени "инхибитори на протонната помпа". Симптомите се подобряват за няколко седмици и тогава лекуващият лекар препоръчва спиране на медикаментозното лечение. За да се намали рискът от рецидив на оплакванията, то дозата се намалява постепенно, а възвръщащата се повишена киселинност се потиска с антиацидни препарати.

Спирането на приема на инхибиторите на протонната помпа се налага, защото тяхната дълготрайна употреба има отрицателни въздействия върху организма, които са описани в упътванията към продавания медикамент. Н2-блокерите са по-безвредни, но и с тях не трябва да се прекалява, защото се наблюдава привикване и непрекъснато увеличаване на дозата.

В началото на 80-те години двама австралийски патолози – Бари Маршъл и Робин Уорън – откриват, че в долната част на стомаха на страдащи от гастрит или язва живее киселиноустойчивата бактерия, наречена от тях Хеликобактер пилори. Когато тя се отстрани с подходящи антибиотици, то язвите заздравяват. Това твърдение не се приема от медицинската общност и затова Маршъл се подлага на експеримент, като се заразява с бактерии, заболява от тежка форма на гастрит и след това се излекува с антибиотици. За това свое откритие двамата учени печелят Нобеловата награда за медицина едва след 25 години – през 2005 г. Сега вече лечението с комбинация от антибиотици и инхибитори на протонната помпа се прилага масово. Има много успешно излекувани пациенти, но и много рецидиви. Бактериите се унищожават, но след време болният се заразява повторно и оплакванията се появяват отново.

Кариесът е едно заболяване, което е много по-разпространено даже и от съдовите заболявания, но понеже няма фатални последици, не му се обръща никакво внимание. Широко разпространено е вярването, че зъбите се развалят от определени бактерии, които се хранят с остатъците от храна, отделят киселина и по този начин разрушават зъбния емайл. Логично е да се допусне, че ако зъбите се почистват редовно сутрин и вечер с четка, паста за зъби и дентален конец, ако се използва дъвка без захар след всяко хранене, то проблемът ще се реши.

Връзка между добрата устна хигиена и кариеса няма и това много ясно личи от факта, че съветите на стоматолозите се спазват, но на 99 % от хората в България зъбите са увредени. В останалия цивилизован свят положението е подобно. Там, където се употребява храна, изискваща добро дъвкане, където не се използват сладкарски изделия, употребяваните продукти са произведени на ниви без активно торене, а животните, ползвани за храна, се отглеждат по естествен начин без хормони, витамини и антибиотици, то там кариесът е под 1%. В такива региони съветът да се ходи на шест месеца на профилактичен преглед при стоматолог не се изпълнява, защото няма такъв. А и какво би работил, като там няма хора с развалени зъби?

За да се научи повече за профилактиката на кариеса, е добре да се прочете повече за д-р Уестън Прайс (1850–1948), американски стоматолог, автор на бестселъра "Nutrition and Physical Degeneration" (Хранене и физическа дегенерация).

Наблюдателният читател ще забележи, че се препоръчва учен, живял в края на 19 и началото на 20 век. От това може да се направи погрешният извод, че авторът няма доверие към съвременните изследователи и е привърженик на теорията за световната конспирация срещу здравето. Според нея лекарите, в съюз с фармацевтите, крият природните средства и принуждават хората да се лекуват със скъпи препарати, за да извличат огромни печалби.

 Такъв заговор няма, а лекарите и фармацевтите не са злодеи и печалбари, но целта на всяка фармацевтична фирма, а и на всяка друга, е печалбата. Инвестират се големи суми в разработването на високоефективни и максимално безвредни лекарства, които бързо да премахват болката и дискомфорта, без да се налага болният да променя навиците и начина си на живот. Провежда се клинично изпитване, което задължително доказва високата ефективност и безвредност на препарата. Налагането на пазара става със специално назначени дистрибутори, които рекламират лекарствата сред медиците и ги стимулират финансово, за да ги използват в работата си. Такъв вид дейност може би е законна, но доколко е морална?

Медицинското образование е подчинено и подпомагано от фирмите производителки на лекарства и апаратура и много от младите колеги вярват, че това, което са учили, е единственото и най-полезното за пациента. След дългогодишна практика много от тях намират информация и започват да прилагат в практиката си алтернативни и евтини методи на лечение, които, за съжаление, не намират място в учебните програми при обучението по медицина.

В заключение трябва да се отбележи, че много хора считат болестите като разплата за неразумно поведение, но тяхното значение е много по-всеобхватно. Както егоизмът и стремежът към пари и власт са необходимо условие за развитието на обществото напред, то и заболяванията, заедно с нещастията, мъките, премеждията, са необходим елемент на живота и не могат да изчезнат.

Още в първа глава бе споменато, че всеки получава това, което заслужава. Така че цялостното ни отношение към света и хората също е от голямо значение. Всеки трябва да се стреми да коригира постъпките си, така че да преодолее болестите си. Ако не може напълно да се излекува, то поне страданията да са поносими и да не пречат в осъществяване на житейските му цели. Здравословното хранене, редовното спортуване и закаляване, избягването на стреса, неупотребата на алкохол и тютюневи изделия, ограничаването на безпричинния прием на лекарства може много да помогне в изпълнението на тази задача.

(към съдържанието)