Последна редакция 4.01.2018 г.

 

Втора глава
ИЗБЯГВАНЕ НА СТРЕСА И НА ДРУГИ КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

Вече бе споменато, че основните причини за лошото здраве на човека са обилното хранене, обездвижването, прекомерната употреба на упойващи вещества и не на последно място – стресът и психичните травми.

Повечето автори посочват, че най-силен от стресовите фактори е този при загуба на близък човек. Това наистина е голяма трагедия, но тя не влошава толкова здравето, а и обикновено с времето се преодолява.

Друг много силен стресогенен фактор би трябвало да е страхът от смъртта. Но това не е така, защото всеки, в зависимост от вярата, мирогледа и житейската си философия, по един или друг начин си изгражда някакво предварително разбиране и отношение към смъртта. Едни от религиозните хора вярват, че душата им след смъртта отива в Рая, други считат, че се прераждат отново в зависимост от поведението си на земята и други подобни твърдения. Тези надежди на хората се основават не само на голословните твърдения на свещениците, но и на много феномени като викането на духове на починали и разговарянето с тях, на извънтелесните преживявания, когато изпадналият в клинична смърт попада за кратко в светъл тунел, вижда своите починали близки и пак се връща в тялото си. За такива и други подобни феномени може да се прочете в приложението "Чудесата по света": http://prodanov.org/kniga/chudesa.htm

Тези явления са възможни, само защото информацията за миналото, настоящето и бъдещето съществува едновременно и в споменатите по-горе състояния тя може да бъде „разчетена”. Това създава впечатлението, че част от нас отива някъде след смъртта. Всъщност, душата е едновременно тук, на земята, в дадения човек и в други хора, в други времена. Затова се вярва в истини като тази, че човекът е бог в развитие, че всяка душа е част от божественото начало, че тази част от вечността, която е в нас (Атман) и космическата душа (Брахман) са едно и също.

Ако все пак страхът от самата смърт, чрез различните вярвания, се преодолява, това, че за да умре човек, то здравното му състояние трябва рязко да се влоши, да му спре сърцето или дишането, е много плашещо. Не на всички се случва да легнат вечерта и повече да не се събудят. Съветите, които се дават в книгата за здравословно хранене и активен спорт, помагат животът максимално да се удължи, а чрез прилагането на някои йогийски практики самата смърт да се възприеме като пътешествие в отвъдното.

По-долу са разгледани най-честите стресогенни фактори, които водят до заболявания и се предлагат някои начини за справянето с тях.

Най-голям проблем създават междуличностните конфликти при съвместното съжителство. За тяхното преодоляване е писано твърде много, дадени са много полезни съвети, но дали има добри резултати?

Най-често се прави опит за промяна на партньора, но това е неефективно. Той трябва да се приема и евентуално изтърпява такъв, какъвто е, а не да се правят опити за превъзпитанието му. Непрекъснатото мърморене и натякване, съществуващо в много семейства, не води към положителни промени, а само излишно влошава взаимоотношенията. Ако трябва другият да направи компромис заради нас, то трябва да се погледне от неговата страна. Не трябва да се настоява за нещо, за което, ако ние сме на негово място, няма да отстъпим. Специалистите по семейни проблеми съветват партньорите да общуват помежду си и да споделят какво ги дразни у другия, но от това той рядко се променя.
        Всеки съжителства с такъв човек, с какъвто заслужава, какъвто му е отреден според Висшата божествена справедливост. Семейният живот е траен, когато има нужната търпимост към недостатъците на другия, когато двамата се нагаждат един към друг. Причина за щастливата и дълготрайна връзка е, че партньорите се отказват от опитите да се налагат един над друг.

Вроденият егоизъм е пагубен за съвместното съжителство. Ако се прави безкористно всичко за другия, то нещата ще се подобряват. А дали и той ще прави същото? Напълно естествено е на всеки да му се струва, че той е този, който се жертва и дава повече, но в очите на партньора нещата изглеждат по друг начин.

В много семейства и двамата искат да са водещите, да са важните и значимите. Не е проблемът кой да изхвърли боклука или да измие загорялата тенджера, а кой да е лидерът. При някои двойки единият отстъпва водачеството, примирява се с ръководството на другия, а в двойките, в които никой не иска да се подчини, скандалите са чести и нерядко се стига до раздяла. За да се чувства всеки значим и важен, е нужно непрекъснато да му се казва, че той е най-умният, най-красивият, най-добрият. Възхищението към партньора трябва да е ежедневно, даже и много да не се вярва в положителните му качества, похвалата може само да помогне.

Сексуалните взаимоотношения са много важни за съвместното съжителство. Те са „лепилото” на семейството. При мъжа желанието за секс е високо, докато той е млад, и постепенно с възрастта то намалява, но почти никога не изчезва. При жените сексуалните желания в началото на съвместния живот може да не са силни, но с възрастта либидото  им се увеличава и малко преди климактериума то е най-високо.
        Мъжът, веднага след полов акт, има слабо желание за секс, но постепенно то се засилва и след 3–5 дни вече е високо. Остава такова, докато не се задоволи. При жената има 28-дневна цикличност и обикновено в периода около овулацията (отделянето на яйцеклетката), желанията ѝ са най-силни, но има големи индивидуални различия. В дните преди месечното кръвотечение у някои жени се наблюдава предменструален синдром (нервност, раздразнителност и др.). Тогава семейните взаимоотношения са в критичен период и двамата партньори трябва да са много внимателни при контактите си един с друг.

Отношението към секса при двата пола е различно. Мъжът не може да разбере защо е пренебрегнат от сексуалната си партньорка, за да може тя да се гримира и приготвя с часове за предстояща важна среща, а да няма няколко минути време за един бърз секс. На него не му е ясно, че това как тя ще изглежда, за нея е много по-важно от това, че неговото сексуално желание е останало незадоволено. За жената е непонятно как два часа след семейна караница мъжът може да иска да прави секс.

По-голям проблем възниква, когато сексуалните желания на двамата партньори рязко се различават. При продължително съжителство обикновено възможностите и желанията на двойката се нагаждат, но взаимният сексуален интерес намалява. Понякога при един от партньорите сексуалното желание се загубва по ред причини. Ако не се намери решение на въпроса, бракът е застрашен. Като крайна мярка, загубилият сексуален интерес може да препоръча на другия да потърси друг партньор, с който да задоволява половия си нагон. Това в България рядко се случва, но все пак е условие връзката да се запази и децата да се чувстват комфортно. В някои западноевропейски държави жената и любовницата, както семейният приятел и мъжът са приятели и това не впечатлява никого.

За да се съживи сексуалното желание, може да се използва извлек от билката Бабини зъби (Tribulus terrestris) или произведеният от нея български препарат Трибестан. Чаят от тази билка стимулира отделянето на хормона тестостерон, който засилва либидото и в двамата партньори. При мъжа добър ефект дава консумацията на покълнало жито, овесени ядки, пшеничени зародиши и всички видове семена в процес на покълване, които съдържат витамин Е. Добро средство е комбинацията от покълнало жито с мед, орехи и лимон. Ако партньорът би възприел тези храни като намек за полово безсилие, те могат да се предложат от партньорката като средство “против косопад”, за “премахване на бръчки” и да се използват от двамата партньори. Идеално средство са обърнатите пози от йогийската практика – свещ, стойка на глава. Те повишават нивото на отделяните полови хормони и подобряват сексуалния живот.

За всички стимулиращи средства трябва да се има предвид, че организмът свиква с тях и след прекратяване на употребата им може да се очаква намаляване на потентността. Това важи и за билката Бабини зъби, която действа по механизма на хормоналните препарати и след като се спре приемът, се получава обратен ефект.

При жената може да се препоръча интимна гимнастика. Най-ефикасното упражнение е и най-простото за изпълнение – свиват се мускулите на влагалището и се остава така няколко секунди. Такава тренировка е незабележима и може да се прави, докато се гледа телевизия, чака се на спирката на градския транспорт и т.н. Започва се с 50 повторения дневно и постепенно се достига до 300–500, разпределени на няколко сеанса във времето от сутринта до вечерта. Така мускулите не се претоварват и им се осигурява постоянен тонус. Към обикновените свивания и разпускания на влагалищната мускулатура може да се прибавят и упражнения с топче, което се поставя във влагалището. Първо се научава то да се задържа продължително време, а след това да се придвижва нагоре-надолу чрез свиване и разпускане на влагалищната мускулатура.

За сексуалните неблагополучия и тяхното преодоляване може да се прочете повече на следната интернет страница: http://prodanov.org/chetiva/zaseksa.html

Изневярата не решава сексуалните, нито други проблеми. Независимо от съветите на семейните консултанти, които предупреждават, че сексът с нов партньор е неоправдан стрес, то никакви правни и морални норми не могат да спрат сексуалния нагон. Дали ще е само еротична авантюра или влюбване, зависи от конкретния човек и отделяните от него хормони.
        Честата смяна на партньора е не само хормонално обусловена, но и генетично предопределена. "Раздавалото се" наляво и надясно младо момиче запазва тази своя потребност от постоянна смяна на партньора в по-нататъшния си живот и не може да се задоволява с една постоянна връзка. При мъжете нещата са подобни. Отпечатъкът от многото сексуални контакти си остава за цял живот. Два хормона определят поведението на мъжа и жената. Отделянето на по-голямо количество тестостерон засилва сексуалните желания и води до честа смяна на партньора, а когато е повече хормонът окситоцин, то преобладават моногамните взаимоотношения и грижите за деца и внуци са на първо място.

Сексуалните норми, установяващи верността към един партньор, се появяват едва с възникването на частната собственост и семейството, не са затвърдени генетично и затова лесно се нарушават. Партньорите не трябва да приемат толкова тежко изневярата, себелюбието им да не е толкова силно, а да приемат факта, че са пренебрегнати заради друг, който е по-добър от тях в някои отношения.

Широко разпространено е погрешното схващане, че виновен е само изневерилият, а измаменият е станал жертва. Вината винаги е в двамата, но реакцията на потърпевшия най-често е да обвини изневеряващия, а не да потърси причини в себе си. Всъщност, той ги търси, но невинаги успява да ги намери. Най-доброто решение е бързо да прости. Прошката в семейните отношения, не само при изневярата, дава най-бърз резултат. Нали все пак това е човекът, който е избрал да живее с вас, може и да не е най-добрият, но той е вашият човек. Щом искате да живеете с него, то щедро прощавайте и не забелязвайте недостатъците му, така ще е по-добре и за двамата. От сърдене, цупене и мълчание полза няма.

Причината за изневярата невинаги е само силното сексуално желание. Нерядко изневеряващият търси признание, уважение и себеутвърждаване. Затова и разказите за сексуалните подвизи, измислени или реални, са толкова разпространени и при двата пола. Хвалбите са за комплексарите, по-добре е да се забрави за тях, те носят много неприятности.

За да се ограничи изневярата до минимум, то партньорът трябва да се пази добре, да не се оставя самичък, даже и в интернет. И там вече е много опасно.
       Трябва да се разбере кой какво иска от брака и да му се дава. За мъжа сексът е много важен. Да се наказва за други прегрешения с лишаване от това удоволствие, е лошо решение. Въпрос на време е да си намери любовница, където сексът ще е сигурен, и тогава семейството е застрашено. Друго важно за мъжа е да се чувства водач в семейството, да има кой да му се възхищава и да му казва колко е значим.

Жената иска сигурност и закрила, внимание, възможност да споделя многобройните си впечатления (нерядко сплетни и злословия) за околните. Тя иска да покаже пред обществото, че има мъж, че и тя е избрана и предпочитана от някого, че е намерила добър баща за своите деца. Това за нея е много важно.

Разминаването между предварителните нагласи за бъдещото съжителство и получилият се резултат също води до стрес. „Виновна”, разбира се, е любовта. Тя помага да се намери “идеалният” партньор и създава неоправдано очакване за щастливо семейство. Ако предварително се знае, че това е почти невъзможно, ще се спестят много бъдещи недоразумения. Самият факт, че при сватбения ритуал се казва: “И нека смъртта ви раздели” внушава, че семейството е нещо много хубаво и е завинаги. Всички влюбени го вярват, но фактите са по-различни. Обикновено половината от двойките се разделят.

Ако предварителните нагласи за семейния живот са неправилни и мъжът смята, че жената е длъжна да му готви, пере, глади и гледа децата, а тя счита, че партньорът ѝ трябва да се грижи за компютъра, колата, капещите кранчета, електрическата инсталация, да размества мебелите и пали печката на дърва, то нищо добро няма да се получи. В семейството всеки трябва да може, и да прави, всичко необходимо за съществуването и на двамата. Така ще има уважение към труда на другия.

Изборът на партньор е много важен, но не той определя по-нататъшната съдба на връзката. Ето основните неща, по които трябва да има единомислие в бъдещата двойка: в какво жилище ще се живее, в какво населено място, кой трябва да пере, кой да готви, какво да се яде – скъпи храни или домашно приготвени, колко често да се чисти и ремонтира жилището, какво облекло да се купува – модно, скъпо, евтино, трайно, каква кола да се кара, да се сменя ли всяка година мобилният телефон, да се говори ли непрекъснато по него или само в крайна нужда, да се отоплява ли добре жилището през зимата или да се стои на по-студено, да се купува ли предмет, който не може да се използва за нищо съществено, а цената му е висока, да се дават ли повече пари за вещи, които пестят време, да се употребява ли редовно алкохол, да се пушат ли цигари, каква религия да се изповядва, да се посещава ли религиозен храм и т.н. Различия ще се появят и при отглеждането и възпитаването на децата, но те възникват по-късно – при избора на партньор децата още ги няма. Съвпадение по толкова много въпроси не може да има. А появят ли се различия, конфликтът и стресът са налице.

Който търси подходящия идеален партньор, с когото за всичко да има единомислие, ще си остане сам за цял живот. Някои избират и такъв вариант, но самотата също е стресогенен фактор. Колкото и материалистично да звучи, съвместното съжителство е една взаимноизгодна сделка. Жената получава сигурност, мъжът – домашен уют, а и сексът е подсигурен за двамата. Когато взаимната изгода от съжителството спадне или е рязко в полза на едната страна, то връзката се разпада. Егоизмът у човека е много силно развит и когато се засегне интересът му, той го търси с всички средства.

Други не могат да намерят партньор и това за тях е стрес. Те се оправдават, че нямат достатъчен избор от интелигентни и красиви представители на противоположния пол. Всъщност, намирането на подходящ човек зависи от търсещия, от неговите изисквания и ниво на отделяните хормони. Ако младият мъж намали мастурбацията, то тестисите започват да отделят по-малко сперматозоиди, а повече тестостерон, тогава и околните партньорки изглеждат по-красиви, ухажването става по-активно и ако е насочено към някоя не толкова атрактивна и млада – то успехите идват веднага.

Замяната на стария партньор с нов при възникнал проблем, бил той сексуален или от друго естество, се счита за грешка от специалистите, занимаващи се със сексуално и семейно консултиране. Те препоръчват да се запази настоящето семейство, даже и то да не е от най-безконфликтните, защото раздялата и разводът са едни от най-силните стресори в човешкия живот. Нареждат ги веднага след смъртта на близък човек. Проблемите, които са се породили, не са от „лошия” партньор, а от самия индивид, така че и в новата връзка, рано или късно, ще се получат същите критични ситуации. По-добре е да се направи опит да се решат трудностите в дадената връзка, отколкото да се търси нова. Тя може да се окаже по-лоша.

Не трябва да се остава с впечатлението, че е по-добре непременно да се запази статуквото. Напротив, има много примери, когато вторият брак е доста по-траен, все пак човек, препатил един път, би трябвало да се е поучил от грешките си.

Взаимоотношенията с децата също са силен стресогенен фактор. За това, какви да са отношенията с тях и как те да се възпитават, ни учи педагогиката. С няколко думи казано, всеки трябва да се отнася с нужното уважение към децата си и да не забравя, че всяко следващо поколение е по-съвършено от предишното, колкото и на възрастните това да им изглежда невероятно. Ако на децата се дават повече пари и по-малко съвети, нещата ще са много по-безконфликтни, но да не се забравя също, че многото пари не действат възпитателно.

Трябва да се преодолее изкушението постоянно да се наднича през рамото на детето и то да се напътства при всеки неуспех. Грешките, които то прави, са безценни уроци, които ще се окажат много важни за бъдещия му живот. Не случайно се казва, че най-сигурният начин да направите труден живота на вашите деца, е като се опитвате да го направите лесен за тях.

Много тежко става за родителите, когато децата напуснат семейството, а понякога и родното място. Но още по-лошо се получава, ако двете поколения живеят заедно в един дом. Съвместното съжителство е много по-силен стрес от раздялата. Не е добра идея две жени да ползват една кухня, особено ако това са снаха и свекърва.

Накрая трябва да се спомене, че както целият живот е изпълнен с премеждия и нещастия, това с пълна сила важи и за съвместното съжителство. Добре е да се живее с надеждата, че точно нашата връзка, точно с този партньор, е „завинаги” и ще е от щастливите. Ако сме от малкото избрани това да е така – добре, но броят на такива двойки е доста малък.
       Стресът и конфликтите на работното място са по-различни от тези при общуването в личния живот.

Отношението към началника е много важно. Шефът е този, който ръководи. Има си причини за неговата власт и той трябва да бъде третиран с необходимото уважение. Подчиненият може да направи опит да наложи собствено мнение, но е необходимо да се покаже респект към началника. Дори ако се знае, че той е некадърник, кариерист и нагаждач, известни са манипулациите и мошеничествата, с които се е уредил на ръководното място, това не дава основание да не се уважава. Все пак подчиненият не се е възползвал от подобни ситуации, не се е издигнал до неговото положение.

Когато се представя някакъв въпрос относно собствената работа, то това да става конструктивно, в положителна светлина. Да се наблегне на това, с какво ще помогне на фирмата. Ако шефът чувства, че подчиненият е загрижен за работата, той в повечето случаи ще възнагради активността му. Преди да се поиска по-висока заплата, трябва да се познава състоянието на фирмата. Ако тя има финансови проблеми, то моментът за повишение е неподходящ. Ако двама души вършат една и съща работа, имат еднакъв трудов стаж и еднакъв опит, но получават различни заплати, то недооцененият е редно да поиска повишение. Необходимо е той да се обоснове защо заслужава по-висока заплата. Това, че за обучението на детето му е необходима висока такса, или че съпругът (или съпругата) са без работа, няма нищо общо с работата във фирмата и увеличаването на заплатата. Когато се води разговор за пари, личните проблеми си остават вкъщи.
       Ако не се получи заплатата, за която се претендира, не трябва да се изпада в лошо настроение. Да не се започва с обвинения: „Ама еди-кой си получи по-висока заплата!..." Щом не ви се дава по-висока заплата, това може да означава или че вие не сте толкова ценен за фирмата, или фирмата не може да си позволи лукса да ви притежава. От вас ще зависи да намерите друга месторабота, където да бъдете оценен по достойнство.

Отношението на шефа към подчинените трябва да е уважително. Когато се говори с подвластен, не е опасно да се покаже сърдечност. Ако някой от подчинените има проблеми в личния си живот, то е добре да се изслуша. Позицията на надзирател, от когото служителите треперят, не е подходяща. Въпреки че страхът може да бъде средство за поддържане на дисциплината, много съвременни анкети и изследвания показват, че хората не работят добре, когато действат под заплаха, а когато са похвалени и оценени. За да има добри резултати в работата, то отношението към подчинените трябва да е положително.

Когато има слабости, трябва да се критикува, а ако на някого трябва да се каже, че не работи добре, то трябва да му се посочи алтернатива, за да разбере, че фирмата има вяра в него, и че при определени условия той може да свърши и повече работа.

Клюките да се избягват. Най-правилната политика е никога да не се участва в тях. Дори и да не се разнасят активно, дори само да се слушат, пак може да се получи обвинение. Най-добре е да се реагира незабавно, като се каже спокойно: „Не ми е приятно да ми се говори по този начин за другите колеги!"

Ако някой е изпаднал в неприятна ситуация – било в работата, било в любовта, по всяка вероятност ще се почувства по-добре, ако сподели неприятностите си с колега, особено с някого в подобно положение. Но когато препятствията се преодолеят, да не се споделя новото щастие с околните. В най-добрия случай ще завидят, а може и да навредят. Щастието да не се демонстрира и да се подлагат завистниците на изпитание!

Не се препоръчва да се споделят интимните отношения с колегите, това може да се отрази зле на репутацията в службата. Тайните за съпруга (съпругата), за любимия човек, за всеки извън работната среда да се пазят. Само така ще има сигурност, че няма да бъдат използвани във вреда на потърпевшия.

В службата няма място за сексуални задявки нито за единия, нито за другия пол. Защото наистина не само мъжете, но и жените, търсейки сексуални контакти, създават неприятности на колегите си. Всяко такова начинание трябва да бъде прекъснато незабавно!

Флиртуването прави живота в службата значително по-приятен, захласването по някого даже може да повиши работоспособността. Няма нищо лошо във флиртуването и харесването дотогава, докато не му се „изпусне краят". Да не се започва някаква афера, за която предварително се знае, че няма да приключи добре.

Мъжете също могат да бъдат жертва на сексуално преследване. Ако се започне флирт с по-възрастната от вас шефка и ако тя ви хареса, също може да се увлече! Когато работата стане неудържима и тя открито предложи среща, при отказ може да последва уволнение.

Смесването на бизнеса с развлеченията се толерира от някои фирми. Те сами финансират мероприятия като тиймбилдинг. Идеята е да се подобри екипната дейност на организацията или институцията. Възникването на уникални и весели ситуации, които допринасят за сближаване и опознаване, са фактор за успешните резултати на фирмата. Но много често в компания човек се поотпуска, езикът става по-свободен, облеклото – небрежно, може да се изкаже някое нетрадиционно мнение или да се споделят някои интимни тайни, особено след употреба на алкохол. Може да се смесват бизнесът и удоволствията, но всичко трябва да е под контрол.

Взаимоотношенията между хората в семейството, в местоработата и навсякъде се подчиняват на едни и същи правила. Всеки иска да е център на внимание и да е най-важният. Неговите проблеми са най-големи, информацията за неговите близки е най-интересна, възгледите му за живота са най-правилни, а религията му е единствено вярната. За да сме заобиколени с приятели, то трябва да сме конформисти (съглашатели, приспособенци, угодливи), направо лицемери. Нека околните говорят за себе си, а ако ние трябва да кажем нещо, то да е само това, което те искат да чуят за себе си. Никога да не казваме истината. Не случайно Лао Дзъ е казал: Гласът на истината е неприятен за слуха. А българската поговорка гласи: Кажи истината и бягай.

Всеки е заобиколен с хора, които са мнителни, във всичко виждат заплаха за себе си и близките си, непрекъснато от нещо се страхуват и така привличат лошите неща върху себе си. Разбира се, че ни се иска да им кажем, че те сами са си виновни за нещастията, които им се случват, но това е безсмислено. Нито ще ни повярват, нито мисленето им ще стане по-позитивно, само ще ги загубим като приятели.

В критичен момент, при тежка житейска ситуация, всеки иска да сподели с друг, да се оплаче. Изслушвайте внимателно приятелите си, съчувствайте им, ако можете с нещо, им помогнете, но вие никога не им се оплаквайте. За тази цел са платените психотерапевти, а изповедта и покаянието пред свещеник е още по-полезна за вярващите.

Хроничният недостиг на финансови средства е силен стрес за много хора. За съжаление, рядко се провеждат обучения как да се харчат по-малко пари, а да се печелят повече.
        Как да се намалят разходите?
        Животът може да бъде хубав, дори и без много средства, а здравето и щастието малко зависят от финансовото състояние. Да се харчи по-малко, не означава да се изпитват лишения или да се пропускат истински важните неща.

Ако всяка покупка се записва, то много точно се вижда къде изтичат парите. Има специални компютърни програми, с които лесно се следят разходите, но даже само да се проследява по колко се харчи общо на месец, това действа дисциплиниращо.
        Пестенето от храна се осъществява трудно, особено от хората, които обичат да си угаждат. Ако теглото се поддържа в долните граници на нормата, нуждата от енергия е по-малка, използва се по-малко количество храна и това е икономично и изключително здравословно, но удоволствието от храната е недостатъчно. За здравословното хранене и оптималното тегло, което е най-добре да се поддържа е написано в трета глава от книгата: http://prodanov.org/kniga/hranene.htm#hran1

Ето няколко съвета, които могат да намалят финансовите разходи за хранене:

Да се употребява храна, която е претърпяла колкото се може по-малко преработка и съответно е преминала през по-малко прекупвачи. Най-добре е продуктите да се набавят директно от тези, които ги произвеждат. Така се спестява от печалбата на търговците и от данък добавена стойност, събиран от държавата. В България вече са създадени първите хранителни кооперативи. Това са групи от хора, които сами организират производството на храни или ги доставят директно от производителя.

Да се пазарува в малки количества и всичко да се оползотворява, да не се изхвърля никога храна. Не случайно старите хора казват, че е грехота да се изхвърля дори трохичка хляб, защото никой не е по-голям от хляба.
       Да се предпочита вегетарианското меню, което е по-евтино и по-здравословно. Рязко спадат разходите за храна, ако се спазват християнските пости, а те са над 200 дни в годината. Когато се използва месо, то да е от студенокръвни животни, отглеждането на топлокръвните е по-скъпо и уврежда природата.

Да се спазват принципите на разделното хранене, така веществата се усвояват по-добре. Подобен ефект има и доброто дъвкане. Засищането става с по-малки количества храна и намаляват изразходваните средства.

Организмът е по-добре приспособен към родните продукти, те за него са по-полезни, транспортните разходи за тях са по-малки и цената съответно по-ниска. Биохраните по магазините са за предпочитане пред останалите, но са много скъпи и невинаги са толкова био, за колкото се предлагат. Много хора, живеещи в градски апартаменти, мечтаят да живеят на село и сами да произвеждат биологично чисти храни, но това не е лесно.

Най-евтини, а и най-здравословни, са домашно приготвените ястия, напитки и сладка от собственоръчно набрани плодове, зеленчуци и билки. Тученицата расте идеално в градината, а и в сандъче на балкона. Глухарче може да се набере навсякъде и гарантирано в него няма нитрати, както е в салатите, продавани на пазара. По-добър е домашно изпеченият хляб и подквасеното вкъщи мляко. Готвенето у дома трябва да е развлечение и удоволствие, а храненето в ресторант или с ястия, приготвени на щандовете за готова храна, да е само при необходимост. Там храната е допълнително овкусена, за да се привлекат клиенти, и излишно оскъпена от разходите за помещението, за обслужващия персонал и за печалбата на собственика.

Пазаруването в големите вериги супермаркети трябва да е много внимателно и по предварително изготвен списък. Там се привличат клиенти с намаляване на цените на стоките, но това е не от загриженост за хората, а за да пласират залежалите си продукти, да освободят финансови средства и най-вече да се подмами клиентът да влезе в магазина. След това, покрай няколкото намалени изделия, се купуват и много други скъпи неща.

Рекламите по телевизията да се гледат много внимателно, да се запомнят рекламираните продукти и да не се купуват, защото в цената на рекламираната стока е включена и цената на рекламата, която е много висока. Рекламното съдържание е изработено от професионалисти психолози и има манипулативен характер.

Употребата на наркотични вещества е сериозен финансов и здравен риск, а желанието да се спрат и невъзможността да се осъществи това намерение, е стресогенен фактор както за наркомана, така и за близките му. Проблем е, че с времето организмът привиква към упойващите вещества, което води до непрекъснато увеличаване на дозата. Затова опасните и навсякъде забранени наркотици да не се използват, разрешените, като тютюнопушенето и употребата на алкохол, рязко да се ограничават, а относително безопасните стимуланти, съдържащи кофеин, като кафе, чай, йерба мате, гуарана, листа от кока, какао да се използват не повече от седмица, и то за ограничаване на апетита и редукция на теглото, а не ежедневно, както е общоприето.

Разходите за жилището трудно се ограничават. Парите за отопление могат да се намалят, ако се поддържа по-ниска температура в обитаваните помещения. Така хората, които живеят в тях, са по-закалени, боледуват рядко и изразходват по-малко средства за лекарства.

Повишаването на енергийната ефективност на сградите чрез топлинна изолация не е чак толкова ефективно, не води до много големи икономии, но банките, отпускащи заема, и фирмите, изпълняващи поръчката, винаги печелят, затова такива дейности широко се рекламират. В стая, затворена с ПВЦ дограма и изолирана със стиропор, не влиза достатъчно въздух, там е нездравословно да се живее, ако няма изкуствена вентилация (Топузов, 2007, с. 168).

Много средства се икономисват, ако не се купуват нови мебели и електроуреди, а ремонт на жилището се прави на по-големи интервали от време. Красивата половина на човечеството трудно може да бъде убедена, че преустройствата са ненужни, затова може да ѝ се припомни, че съществува Висша справедливост и желанието всичко около нас да е ново и красиво, си има цена. Това са похарчените пари, неудобствата при извършване на ремонта, конфликтите с майсторите и др.

Ненужните помещения са излишен разход. Оптимално е за всеки член от семейството да има една стая и обща кухня. Ако някой не може да събере огромното си количество дрехи, обувки и други вещи в едно помещение, то е добре да се замисли дали всичко това му е необходимо. Тук трябва да се изключат публичните личности, за които облеклото е професионална необходимост.

Разходите за транспорт се увеличават, когато се притежава личен автомобил. Удобството е неоспоримо, но цената за закупуване и средствата за поддръжка са високи. Съществуващата реална опасност от катастрофи води до стрес. За съжаление, много хора си купуват голяма и мощна лека кола не толкова от необходимост, колкото за да се изявят пред другите.
        В развитите страни, за да се ограничи използването на личните автомобили, общественият транспорт е на дотации. Билетите за влак и градски транспорт са по-евтини, а върху автомобилното гориво се плаща акциз. Така с икономическо въздействие се стимулира използването на обществен транспорт, а се ограничава личният. Най-добрият начин за придвижване, с който човек е свикнал от стотици хиляди години, е ходенето пеша. За по-бързо придвижване да се използва велосипед – така е евтино и здравословно.

Хората, които ползват таксиметров превоз, обикновено не могат да си организират работата и в последния момент разбират, че пак времето не им стига. Има и такива, чиито пари не са изкарани с реален труд и могат да си позволят високата цена на тази услуга.

Купуването на излишни вещи, които почти не се използват, представлява голям финансов разход, изисква се място за съхранението им, губи се време за тяхната поддръжка, почистване и подреждане. За повечето хора дрехата не е вещ, която да ги предпазва от вредните външни фактори, а начин за показване пред околните. Костюмът създава илюзия за широки рамене и е облекло за мъже с комплекси, които няма с какво друго да се изявят пред останалите. На женските дрехи много бързо им минава модата и следващия сезон са неизползваеми.

Ако не се прахосва за ненужни вещи и придобивки, купени само за да впечатлят околните, то се икономисват много финансови средства. За съжаление, цялото съвременно общество се крепи на непрекъснато нарастващото потребление. Такъв начин на живот се пропагандира много умело в средствата за масова информация. Това не може да продължава безкрайно. Единственият изход за човечеството е да се ограничи безогледното пазаруване.

Съвети за намаляване на разходите могат да се дадат и в много други сфери от нашия живот. Например, да не се говори излишно по телефона, да не се ползват козметични и тоалетни средства, а само природни и безплатни такива, дрехи и обувки да се купуват само маркови и скъпи, които да се носят с желание и докато се скъсат, чак тогава да се купуват нови, да се гледа телевизия колкото се може по-малко и в никакъв случай да не се плаща за кабелна или сателитна телевизия, да се предпочитат филми, концерти, театрални постановки, книги и футболни мачове, които могат да се намерят безплатно в интернет, да не се ходи на курорт в чужбина, а само в България, и то на палатка, в безлюдни заливи или около планински езера, световноизвестните музеи да се разглеждат виртуално, да не се гледа домашен любимец, а цветята в двора или на терасата да са лечебни или подправки (здравец, индрише, турта, джоджен, алое и др.), да не се посещават без нужда лекари, а от лекарствата да се купуват само животоспасяващите.

При всяка закупена стока или услуга голяма част от парите се дават не толкова за суровините, необходими за производството и за вложения труд, колкото за печалбата на инвеститора, организирал производството, на търговеца, извършил продажбата и на държавата, която за всяка продажба взема данък добавена стойност. Колкото по-рядко се пазарува, толкова по-малко се дава за такива паразитни структури. А ако се изчака, т.н. отложено потребление, то може да се осъзнае, че и без исканата вещ може да се живее добре и тя въобще да не се купи.

Ако се отдалечи във времето придобиването на желаната стока, то през това време парите за нея ще носят лихва. За съжаление, в първата четвърт на XXI век лихвите са ниски. За централните банки на водещите икономически сили в света е по-лесно да прилагат политика на "quantitative easing" на български "количествени облекчения", т.е. да печатат пари, вместо да дават лихви на вложителите. По този начин всяка държава подпомага своята икономика, като обезценява валутата си. Така стоките стават по-евтини, продават се повече и производството се разширява. Тази парична политика засега дава ползи, но колко време ще може да продължи печатането на пари, без да се увеличи инфлацията, никой не се наема да прогнозира.

Гореспоменатите напътствия за икономии, а и много други подобни на тях, създават известни неудобства, но в света има баланс. Само този, който се лиши от нещо, ще получи за сметка на това друго, а тези, които си угаждат във всичко, за компенсация ще имат неприятности, болести и страдания. Повечето хора не са осъзнали взаимосвързаността на нещата, не са осмислили сентенцията, че най-богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко, и искат да притежават все повече пари.

Как да се увеличат приходите?

Наличието на голямо състояние създава много грижи и не води до здраве и щастие. Въпреки това повечето хора непрекъснато се стремят към богатство и затова ще посочим пътя към придобиването му, което не става нито с много работа, нито с късмет. Печеленето на големи материални блага се осъществява единствено чрез присвояване (кражба), заблуда (лъжа) и корупция (вземане на подкуп). Още Балзак е казал, че зад всяко голямо богатство се крие престъпление. В световната история няма сведения за забогатял човек само затова, че е бил умен или работлив. Но примерите за не много умни, но предприемчиви, започнали производство, назначили хора, които да работят за тях, и забогатели на техен гръб, са много.

Кражбата, лъжата и вземането на подкуп се наказват във всички държави. Единствено е узаконено присвояването от труда на наемните работници. Притежателите на средствата за производство им плащат по-малко, отколкото те изкарват. Печалбата е в резултат от експлоатацията на човешки труд. Търговците и банкерите също печелят добре, но това е, защото предприемачите им отстъпват част от печалбата, получена при производството. Всъщност, има търговци и банкери, които печелят много повече от полагаемото им се, защото сключват негласни споразумения и първите продават над реалните цени, а вторите вземат високи лихви за заемите, а дават ниски – на вложителите.

Следователно, най-онеправдани и най-експлоатирани са хората, които работят за другите. В малко по-добра позиция са тези със свободни професии. При тях печалбата от труда им остава за собствена употреба. Най-добре са тези, които имат собствен бизнес и наемат хора, които да работят за тях, но и това не е никак лесно, отговорностите са много, рискът от фалит е голям, стресът – също. В привилегировано положение са инвеститорите. Те предоставят своите пари на предприемачите и търговците, за което получават приходи. Желаещите да станат инвеститори са много, но затова се изисква наличен капитал и добри познания, за да се предвиди коя инвестиция е най-печеливша.

В различните периоди от развитието на човечеството изгодните капиталовложения са били различни. В началото на ХХ век в България е било добре да се купува земя, да се дава под аренда и да се извлича печалба. Тогава нивите са се смятали за ценност. Марк Твен казва: „Купувайте земя, момчета, вече не я произвеждат.” През втората половина на същия век в България земята е кооперирана, а голяма част от населението отива да живее в градовете. Тогава най-печелившо става притежаването на имот в града – непрекъснато поскъпва и може да се даде изгодно под наем. И досега по-възрастните хора казват: „Имот никога не губи.” Всъщност жилищата също се амортизират и губят от стойността си, но много по-бавно, от колкото хартиените (фиатни) пари, които се използват в момента.

Когато една стока е в малко количество и се очаква желаещите да я придобият да се увеличават, то тя става изгодна инвестиция. Но понякога желанието да се придобие нещо, което се очаква да поскъпне, води до нереално увеличаване на цената и до така наречения „финансов балон”. Първият такъв случай е с цената на луковиците за лалета в Холандия през 17 век. Оттогава досега има много примери, въпреки това финансовите балони не могат лесно да бъдат забелязани от обикновените хора. Те купуват нещо скъпо, защото очакват, че ще поскъпне още повече, но то след време се обезценява и го продават на голяма загуба.

Лесно може да се познае, че една инвестиция е поредната измама за наивници, ако се обещава голяма доходност, доста над пазарната, ако се очаква възвръщаемостта да е за много кратко време, ако се представят хора, които вече са спечелили, ако се говори, че няма никакъв риск, ако инвестицията е в нова технология, която според предлагащия скоро ще превземе света, ако трябва да се плати веднага, защото утре вече ще е късно, ако се споменава, че се разполага с тайна информация, известна само на ограничен кръг от посветени, ако схемата е обяснена със сложни и неразбираеми термини и др.

По принцип добро капиталовложение трябва да е влагането на средства в акции на предприятия, които печелят и дават редовно дивиденти, но, за съжаление, в България пазарът на акции е много рисков, няма добра законова база и ефективен контрол над фирмите, акциите на които се търгуват на финансовата борса. Влагането на пари в инвестиционен фонд, който се управлява от професионалисти, е по-добро решение, но и тук рискът не е малък. Ако се провали цялата финансова система, се губи всичко. Брокерите винаги печелят и когато акциите се качват, и когато спадат. Те си вземат договорения процент, затова ревностно рекламират влагането на средства в инвестиционни фондове.

Освен от предприемачество и инвестиции, добри пари се изкарват, ако се започне  работа в държавна институция или в партийна централа. Там заплатите са гарантирани и високи, а отговорността е по-малка. Особено добре платени са работещите в общоевропейските структури.

Друг разпространен начин за печелене на пари, в края на ХХ и началото на XXI век, беше емиграцията в държави с висок стандарт на живот. След демократичните промени много наши сънародници заминаха на гурбет в чужбина, но бързо разбраха, че в съвременните високоразвити общества капиталите отдавна са натрупани, законите се спазват и пари наистина се печелят, но с много труд. Там кражбата, лъжата и вземането на подкуп се установяват лесно и се наказват бързо.

Много разпространена е информацията за възможността да се спечели само с вяра и позитивно мислене. Така парите сами идват. Съществува огромно количество литература, но в нея не се дава аргументация, защо това става. Мъглявите обяснения за отзивчивата Вселена, която дава на всеки, който знае как да си поиска, не са убедителни и малко хора успяват да повярват. Такава възможност за печалба има, но тя е не защото някой е вярвал и се е надявал, че ще спечели, а защото Висшата справедливост така е отредила. Такива пари са заслужени и обикновено се използват за благото на другите.

В тази насока интересни са йогийските мудри (положения, заемани с пръстите на ръцете), които привличат финансови средства. Ето най-популярната мудра за привличане на богатство, пробвайте я и спечелете:

 

 

Мнозинството от хората вярват и се надяват, че ще забогатеят, ако участват в игрите на късмета, но нищо не се получава. Държавата толерира такива начинания, разрешава да се рекламират, защото данъците от хазарт са високи. Тук само би могло да се отбележи, че вероятността да се спечели от лотария е равна на тази от поразяване от гръмотевица, тоест почти никаква.

Авторът се придържа към следния финансов съвет: от по-бедни не вземам, на по-богати не давам. Но това е трудно осъществимо. Обикновено става точно обратното. Инвеститорите чрез лихвата и предприемачите чрез експлоатацията вземат от бедните и затова многото пари, които са натрупали, не им носят здраве и щастие. Бедните пък непрекъснато дават на богатите, като си продават труда на безценица, а после спечеленото с лека ръка предоставят на банки, търговци, производители на вредни или безполезни стоки, на мобилни оператори, застрахователи, електроразпределителни дружества и т.н. И затова си остават финансово несъстоятелни.

Голяма грешка допускат бедните родители, които косвено вземат от своите очевидно също бедни деца. Облеченото като кукличка дете, с най-нови дрешки и играещо със скъпи играчки, гали самолюбието на мама и татко, но това са пари от неговото бъдеще. По-добре е тези средства да се инвестират подходящо за образованието и жилището на младия наследник.

Друго важно правило, което повечето хора отхвърлят, това е да се пести от всичко. Изгасената крушка и спреният компютър икономисват стотинки, от това не се става милионер, но Божествената справедливост помага на пестеливите и те никога не остават бедни и гладни.

Взаимодействието с финансовите институции в България е трудно, опасно и предизвикващо стрес занимание.

Вземането назаем трябва да става в изключително редки случаи, като преди това, в продължение на половин година, всеки месец се заделя сума, която ще е необходима за вноската. Това донякъде дава гаранция, че заемът ще бъде обслужван безпроблемно. Само който не дължи пари на никого, няма да се притеснява за такси, за лихви, за просрочени плащания. Ще може да спестява и да си купи желаната стока, когато може да си я позволи.

Кредитните и дебитните карти са удобни. Избягва се носенето на много пари в брой, но при тях има известна, макар и минимална, опасност от нерегламентирано източване на банковата сметка. Картите дават лесен достъп до повече средства и позволяват да се купуват много повече стоки – осъществяват се така наречените импулсни покупки. Доказано е, че хората харчат много повече чрез кредитни и дебитни карти в сравнение с парите в брой. Пазаруването в интернет също е импулсно, защото става лесно и на момента. После се оказва, че закупената стока е ненужна или със съвсем ограничено приложение.

Внасянето на пари в банка е безрискова и ниско доходна инвестиция, използвана от много хора. Трябва да се предпочитат банки, даващи по-голяма лихва, но там рискът за спестяванията е по-голям. Гарантирането на влоговете от държавите в целия Европейски съюз се обезпечава от печатниците за пари, а не от някакви реални активи. Ако пред фалит са няколко банки, то могат да бъдат спасени, но ако всички вложители решат да изтеглят спестяванията си, то кризата ще е огромна.

Златото е добро средство за съхраняване на спестявания, а в някои периоди и добра инвестиция, но не трябва да се забравя, че стойността му се определя само от това, че хората го смятат за ценно. Иначе то няма висока стойност и не може да се използва за почти нищо полезно. Във времена на криза цената му се покачва, всеки търси сигурност, но при растеж в икономиката цената пада или десетки години се задържа на едно ниво. Подобен на златото начин за запазване на финансови средства, независим от държавните институции, е използването на виртуалната валута биткойнт.

Финансовите пирамиди, наричани от финансистите "схема на Понци", се основават на това, че привличат инвеститори с обещания за висока доходност. С парите, събрани от новите излъгани, до един момент се плащат високите лихви, но за да съществува схемата, паричният поток от нови въвлечени в играта трябва постоянно да нараства, което е невъзможно. Организаторите, ако успеят да избягат далеч от измамените вложители, печелят, но по-често ги хващат и попадат в затвора.

Някои съвременни финансисти оприличават съвременната парична система на пирамида. Това тяхно мнение се дължи на законовата база, която позволява кредитиране с частичен резерв (fractional reserve lending). Това ще рече, че банката за 100 лв. привлечен капитал може да отпусне до 900 лв. заеми. Тоест тя раздава кредити срещу несъществуващи пари. Ако в един момент всички вложители си поискат парите, те не са налични, но съвременните банки и тогава не фалират, защото държавата ги подкрепя с напечатани пари без реално покритие. Така се финансират и част от разходите на правителствата. За да не се създава паника у населението, вече бе споменато, че печатането на пари се нарича "количествени облекчения".

В заключение може да се каже, че пари се печелят и спестяват трудно, а вероятността да се загубят в резултат на измами е голяма. Здравето и щастието не зависят от тях, но е по-добре да са в достатъчно количество. Ако Висшата вселенска сила прецени, че парите ще се използват за добри дела, тя ще намери начин да ги осигури, но този, който иска да има много, за да харчи само за себе си и да властва над другите, едва ли ще ги придобие лесно.

В духа на тази книга може да се добави, че инвестицията в здраве е най-добра. Който успее да се научи да се храни оскъдно и да спортува много, да харчи само за най-важното – това са предпоставки за дълъг и щастлив живот.

На повечето хора времето никога не стига. Те непрекъснато са заети и правят нещо, но резултатите им са незадоволителни и това за тях е отрицателен стрес. За да се разбере защо ефективността е ниска, специалистите по организация на времето и оптимизация на труда дават съвет да се записва, поне няколко дни, как се изразходва времето. Това не отнема кой знае колко усилия, но се вижда веднага, че съвременният човек изразходва много време за гледане на телевизия, за водене на безсмислени телефонни разговори, за разглеждане на интернет страници, наученото от които бързо се забравя, за спорове в социалните мрежи и форуми, за качване на снимки и разказване къде е бил, за да преглежда и написаното от приятели. Всеки иска да изглежда велик поне в собствените си очи, но практическа полза от това няма.

За продуктивна работа остава малко време. Потвърждава се правилото на Вилфредо Парето 20 на 80, което гласи, че само 20% от усилията, които се правят, носят 80% от резултата, който се очаква. Затова трябва да се вършат най-важните неща, които са най-потребни. Останалото може да се отложи, да се делегира на друг или въобще да не се свърши. Всъщност, проблемът на повечето хора е, че започват да правят нещата, които обичат, а остават всичко останало за после. Затова и работят ниско ефективно. Отлагането е основен враг на продуктивността на всеки. Ако първо се извършват неприятните, но важни дейности, то продуктивността се увеличава и остава повече свободно време. Полезно е да се направи списък със задачите и да се поставят срокове за изпълнението им.

Докато се работи, трябва често да се задава въпросът: „В момента върша ли истински важна за мен работа или си намирам причини да я отлагам?” Дори самото задаване, без да се даде отговор, води до размисъл и значителна корекция на дейностите през деня.

Нито ден без ред (Nulla dies sine linea) гласи латинският израз. Затова, като се започне важна работа, то всеки ден трябва да се свършва нещо може да е малко, но постоянството се възнаграждава. Вниманието трябва да е насочено само към тази дейност, тогава ефективността е най-висока. За човешкия мозък е най-лесно, когато извършва една дейност.

Ако продължително време не може да се свърши някоя работа, то е добре да се приложи методът на самонаказанието (Чернев, 1988, с. 102). Докато не се приключи важното, любимите занимания се спират – не се контактува с приятели, не се ходи на море или на туристически поход, прекъсва се интернетът или се прилагат други самонаказателни действия.

Даже и да се спазват горните правила, ако непрекъснато се увеличават ангажиментите, като се започват нови дейности – купува се следващо жилище, открива се нова фирма, започва строителството на вила, подготвя се поредното екзотично пътешествие и др., то времето ще е недостатъчно. Трябва постепенно да се намалява трудовата ангажираност, съответно и възнаграждението също ще започне да намалява. Така че свободното време идва само тогава, когато може да се преживее с по-малко средства. Истината е една: колкото са по-малко нещата около нас, толкова по-лесно се поддържат, по-малко се харчи, по-малко се работи и свободното време е достатъчно.

Понастоящем гледането на телевизия и ползването на компютър и интернет са най-големите времеяди. Желанието да се получава непрекъснато нова информация е унаследено от нашите прадеди – животните. Така те намират по-добро местообитаване, по-вкусна храна и по-активен сексуален партньор. В резултат се възпроизвеждат повече. Затова хорта не могат да откъснат очи от цветния дисплей на телевизора или компютъра.

В повечето страни интернет пристрастяването се смята за сериозен социален проблем. Към него могат да се причислят онлайн порнографията, хазартът в интернет, пазаруването в мрежата, привързаността към компютърните игри, общуването в социалните мрежи, гледането на филми и риалити предавания, събирането на съмнително нужна информация и новини. Ето няколко съвета за освобождаване от тази зависимост: интернетът да се пуска, след като се свърши важната работа, телевизия да се гледа само вечер, като има ден без телевизия, а впоследствие въобще да не се гледа. Тогава идва истинската свобода от ненужна информация. Да се напомни и това, че компютърът прави умния по-умен, а глупавия по-глупав.

Някои считат, че като им отраснат децата, като се стабилизират финансово, като се пенсионират, тогава ще имат повече свободно време, но това в живота не се потвърждава. Проблемът със свободното време трябва да започне да се решава веднага, като постепенно се намаляват ангажиментите, особено тези, свързани с печеленето на пари, които после не се използват рационално. Времето е най-скъпото в нашия живот, не случайно китайците казват, че изгубеното злато може да се намери, но загубеното време – никога!

Психолозите съветват да се редува умствен с физически труд, докато се почива от една работа, да се свърши друга. Всички дейности да се извършват в едно и също време от денонощието, тоест да се спазва дневен режим, който задължително трябва да бъде написан и да е поставен на видно място.
        В заключение може да се каже, че в зората на човечеството стресът помага на хората по-добре да се приспособяват към опасната околна среда, а сега причинява много болести. За неговото избягване има два начина:

– да се избегне въздействието на стреса;

– да се промени начинът, по който се реагира на стреса.

Дотук се коментира само как да се отбягват стресовите ситуации, но това не винаги е възможно. Когато стресът се прояви, е много важно как ще му се противодейства. Забелязано е, че религиозните хора, тези, които вярват в предопределеността, по-лесно се справят с трудните житейски ситуации. Те приемат съдбата си такава, каквато е, и не се оплакват. Знаят, че човек не може да има всичко, че Господ (Силата, движеща света), като дава едно, взема друго, но справедливост има. На искрено вярващите помагат много молитвите, но съвременният човек е по-склонен да се занимава с медитация.

Медитацията е едно от средствата за справяне със стреса. Най-добро време за такава дейност е рано сутрин – преди всекидневните задължения да уморят тялото и да предадат на мозъка много информация и той да иска да спре да работи. Става се сутрин 10–15 минути по-рано, желателно в едно и също време, и се медитира на тихо място в удобна поза и със затворени очи. Медитацията е такова изживяване, което не може да се опише, все едно на слепец да се обяснят цветовете.

Затова е добре да се започне с концентрация. Най-популярен е примерът със съсредоточаването върху вдишването и издишването. Това е процес, на който обикновено не се обръща внимание. При него умът се съсредоточава върху тези действия, а се забравя за всичко останало – обкръжението, нещата наоколо.

В началото е трудно, мисълта се отклонява от дихателния процес и се насочва към нещата, които ни вълнуват в момента, идващите отвън звуци и т.н. Това смущава и разочарова, но ако такава концентрация се практикува за по 5–10 минути два пъти дневно, сутрин и вечер, то умът малко по малко започва да се съсредоточава върху дишането. Добра подготовка за концентрация е ако при изиграването на ежедневния йогийски комплекс мисълта се насочва съм най-проблемния участък на асаната и се следи дихателният процес, а не да се мисли за ежедневните проблеми.

След известно време се усеща, че концентрацията върху дишането е по-добра, външният свят не се забелязва, изпада се в състояние, пълно с радост, щастие и покой, но в началото това трае кратко. Ако се практикува редовно, то преживяването ще се изпитва все по-често и за по-продължително време.
        Концентрацията в дихателния процес се отразява благотворно на здравето. Сънят става по-дълбок, повишава се ефикасността на ежедневната работа. Човек е спокоен и уравновесен, чувства се сякаш току-що се е събудил след хубава почивка. В моментите на нервност, ако се практикува такава концентрация само за няколко минути, се забелязва успокояване.

Това упражнение, за постигане на внимателност спрямо дишането, е една от най-простите и ясни практики, имащи за цел да развият способността за съсредоточаване. Тази опитност е необходима и за дълбокото разбиране, проникване и прозрение в природата на нещата.

След усвояване на концентрацията в дишането и убеденост от полезността ѝ, може да се изучат и по-сложни медитативни техники. Целта на медитацията не е само бърза почивка или добро самочувствие. Чрез нея човек открива безкрайния кладенец от мъдрост и се свързва с космичното съзнание, което не може да се опише. Умът е неспособен да го обхване и определи. Изпада се в състояние, в което няма нито време, нито пространство, всичко е вечност, удовлетворени са всички желания, вече няма какво повече да се знае, има само съвършен покой и абсолютно блаженство.

Това състояние е функция на човешкия мозък. В него се намира зона за ориентация, която се свързва с религиозните чувства. Намира се в левия теменен дял на кората на крайния мозък. Когато областта на ориентирането бъде драстично лишена от информация, например при медитация или молитва, субектът може да преживее чувство на безгранично съзнание. Според Нюберг и Д’ Акуили всички тези религиозни чувства се коренят не в емоциите или самозалъгването, а в генетично заложени мозъчни връзки (Newberg, 2002).

 

/към съдържанието/