Покоряване на връх Голям БЕДЕК 2016

Ето дойде време да покоря и връх Голям Бедек. Пътувах с ранния влак и в 7.00 вече тръгвах от гара Кръстец.

Минах през закрития вече рудник "Лев" и по стар римски път излязох на шосето от гара Кръстец, на разклон, където пътят се разклонява за хижа Българка - най-левия и средния (малко по-пряк, но скоро се събира с първия), и този в дясно, който е за хижите Армеец, Планинец и Ивайло.

След два часа вече съм на Виканата скала.

 

В двора на хижа Българка са направили интересна катерушка.

Хижа Българка е затворена въпреки, че е неделя.

До самата хижа има прилично заслонче, в което може да се подслонят няколко човека от силен дъжд.

На средата на пътя между хижа Българка и връх Малък Бедек се намира чешмата Бабин Райкин чучур.

 Минава се и покрай няколко навесчета, като това:

Похарчени са много пари за солиден дървен материал, а в заграденото между стените не може да се влезе. Картата, която е сложена на всяко такова място, е много лоша и няма отбелязано къде се намира дадения заслон на нея. Казано с други думи, похарчени са много европейски пари, за да вземе някой комисионната, а ползата за туриста  е минимална.

След пет часа ходене се вижда връх Малък Бедек, на който вече съм бил преди пет дни и затова го подсичам по пътя от ляво.

След малко се появява и връх Бузлуджа в средата на снимката, а съвсем в ляво е и Голям Бедек.

По маркировката Ком - Емине се изкачвам на връх Голям Бедек. Всъщност правилно на новите карти е отбелязан само връх Бедек (Малък Бедек 1488 м н.в.) и връх Караджова Кула (1511 м н.в.), защото Голям Бедек няма, това е едно равно място, както се вижда и на снимката, през което минава билната маркировка. Ако се тръгне от там на юг по шосето свързващо ветрогенераторите се отива на най-високото място - Караджова кула. 

Ето на тази снимка съм на най-високото място - връх Караджова кула.

За да не станат недоразумения, то вадя картата и компаса и уточнявам всички околни върхове.

Връщам се отново на билната маркировка и по нея продължавам на запад. Намирам една огромна поляна с диви малини, на които обезателно трябва да дойда в края на месец юли и да се наям на корем.

След поляната вече се вижда в дясно връх Бузлуджа, а в ляво връх Атово падало.  В неговото подножие се намират хижите Младост и Бедек. 

Но за да ги видя, то трябва да сляза от връх Голям Бедек, да изкача едно малко връхче и хижите се появяват.

Вече съм вървял 6 часа и нямам повече време, трябва да се връщам. Тръгвам на обратно, но вече не вървя по билната маркировка, а по шосето свързващо ветрогенераторите. Долната снимка е направена от връх Караджова кула, направо се вижда Голям Бедек, а на дясно се отива до Малък Бедек, който се вижда най в ляво на снимката.

 Всеки ветрогенератор си има женско име. Ето това е Боряна.

Подсичам връх Малък Бедек от дясно и достигам до познатото ми заслонче, на което обядвах преди няколко дни.

От тук нататък вече пътят ми е познат. За два часа слизам на големия навес на поляната под връх Мъхченица и след още два часа съм пред чешмата в квартал Късовци. Най-интересното беше, че гущерът сниман на предишния пътепис си беше на същото място, но този път се скри много бързо и не можах да го снимам.

На центъра на Плачковци снимам други забележителности.

На гара Плачковци съм съвсем на време. До тръгването на влака има още половин час.

Във влака съм единствения пътник. На гара Дряново се разминаваме с Дунав експрес - спален влак, който пътува от Будапеща, като спира в Букурещ, Велико Търново, Казанлък и завършва пътуването в Истанбул.  Успявам да заснема само един спален вагон, но видях, че във вагон ресторанта точно сервираха вечерята

И последно снимка на родно Мърново, за да се види, че съм се прибрал още по светло.

Верно, че пътеписът вече е завършен, но нещо пак ме бута към Плачковци. И тръгнах отново след няколко дни. Този път минах по ЖП линията и направо покрай оръдието излязох на центъра. Въобще съм прогонил пътека, която пести поне 10 минути.

След това за няма и половин час вече съм на чешмата в Късовци.

Човекът, който ми направи снимката, беше с майка си, която въпреки че е на 88 години каза, че и тя иска да се снима, та затова слагам тук нейна снимка, да се види. Патериците на пейката са нейни, но иначе жената е съвсем с акъла си.

След още половин час вече съм на голямата поляна, от където се вижда невисок връх, който трябва да  е Мъхченица, целта на днешното ми пътешествие.

След още час и съм на поляната със заслона под връх Мъхченица. Без да спирам се отправям по пътеката към връх Бедек, където предния път си забравих бамбуковата щека. Естесвено, че никой не беше я бутнал даже.

Като се връщам пак до заслона, решавам да покоря и връх Мъхченица. Трудно е да се каже кое е точно върхът, но нарочих това за най-високото място и го снимах.

По-голям проблем беше връщането, защото не можах да намеря от къде съм се качил, забих се в едни шипки и ми трябваше 45 минути да се измъкна обратно на пътеката и на заслона. Там се видях с габровски туристи, които ми препоръчаха да сляза по път, тръгващ в северна посока от заслона. Така и направих. Ето пътя.

След петнадесет минути ходене достигнах до чешмата.

Добре че имаше направено заслонче, с две пейки, където дремнах следобеден сън, докато премине дъждът. След това за 40 минути достигнах до ловния заслон с езерце и чешмичка. И тук започна дъжд, но пак го изчаках под навеса, под който ловците си правят разпивка.

На чешмата, построена от ловците е сложен поучителен надпис.

Докато аз придремвам сърничката се разхожда наоколо.

 След като спря и този дъжд, по добре очертан черен път, излязох на асфалтовия път от с. Бардарите до с. Носеи и бързо достигнах до последното. И там стари къщи, но чешмата построена през 1925 година си е забележителност.

 

След това по асфалтовия път достигнах до квартал Долни Цоневци, който го дели от Плачковци само този мост.

 

На гарата пристигнах малко уморен, влакът ми пристигна по разписание и се прибрах благополучно в Търново.

 

Маршрутът до връх Бедек ми е любим и ходих там още много пъти с най-различни хора. Ето ме на върха през февруари 2021 година.

А тук съм през септември 2023 година с Радослав.

Който иска да чете и другите ми пътеписи, да отвори страницата: http://prodanov.org/