Белмекен 2014 г.

Съществуват много кътчета в България, в които е останала частица от сърцето ми, частица, която винаги ме приканва да отида пак, и пак, и пак, и в пек, и в мраз. Мястото е уникално красиво, енергийно зареждащо и някак магнетично. Когато имам нужда да се отпусна, да презаредя батериите, съзнанието ми все чертае път натам. ТОВА Е МОЕТО МЯСТО.

Високопланинската спортна база Белмекен е известна с уникалната си природа, а надморската височина и предлаганите условия за спорт могат да се сравняват само с високопланинските спортни комплекси Сиера Невада (Centro de alto rendimiento de Siera Nevada) в Испания и Фон Ромьо (Font-Romeu) във Франция.

Но пътуването до там е продължително. Тръгнах от Търново в 5.22 и във Велинград пристигнах чак в 15.20.

Обадих се на бай Велико (този, който ме кара миналата година), но той вече беше пред гарата и веднага поехме през Юндолския проход. Пътят е добре асфалтиран и прилично широк. На самата Юндола се отклонихме по по-тесен асфалтов път, който лъкатушеше през горите и наближихме язовир Белмекен.

След няма и час, от как тръгнахме и бяхме на контрастената на язовира. Той има две - една основна на север и тази южната, по която минава пътят за спортната база. Навън валеше и доста застудя.

Накрая видяхме и хотела.

На рецепцията се чудят като съм самичък в стая дали да не ме таксуват по 48 лева на вечер , но аз им казвам, че нямам проблем, да ми сложат съквартирантка и да ме таксуват по 33 лв. В този момент влиза управителят и като го питат, той правилно решава, че аз съм си запазил само легло и то струва 33 лв. на вечер със закуска. Така че минавам тънко, а те други човек няма от къде да вземат. Другите са паралии и си плащат да са самички в стая.

Отидох да оставя багажа в стаята, а те през това време ме регистрираха.

Първо пуснах компютъра и установих, че има две незаключени мрежи, включих се в едната, но много с нет не се занимавах, защото от прозореца се виждаше, че вятърът е успял да раздуха облаците и реших да отида да побягам на стадиона. Първо минах през кантара пред залата за силови тренировки. Това е може би най-високо разположеният кантар на Балканския полуостров. Но тази година е сменен с нов електронен.

Явно тази година съм в много по-добра форма, защото миналата бягах по 2 километра, а сега пробягах 4! Иначе стадионът си е стандартен 100 на 60 метра и пистата си е дълга точно 400 метра.

След това се прибрах в стаята, окъпах се и започнах да подреждам всичко в гардероба и шкафчето. То и на палатка не е лошо, но в хотелче си е по-добре. Има кое къде да си сложиш. Вечерта хапнах краставица със сирене, засладих си с медец и веднага заспах.

На сутринта отидох в 8.30 (тогава е времето за хранене на гостите) в столовата. Там отборите вече бяха хапнали и излизаха. Келнерката ме знаеше по име и ми предложи да си избера маса. Ето слагам снимка на столовата, за да се види как изглежда.

Всеки отбор си има определени маси и закуската му е сервирана. Аз си избрах маса зад една колона, където не е се вижда телевизорът и винаги ще ям там. Тук всеки си има място.  Веднага ми донесоха  две препечени филии хляб, масълце, саламче, сладко от праскови и сиренце, но от хубавото. И кана с чай разбира се. Това всичкото е включено в цената на нощувката.

След закуска тръгнах веднага по едно пътче, което върви на запад от Базата. Времето беше много студено, но аз си носех дебел пуловер, шапка и ръкавици, и аха да ги извадя. Бях направил план да вървя около два часа и наистина вървях толкова, даже и малко повече. Стигнах до едно водохващане. Пътчето не е нещо кой знае колко забележително, но пък времето беше страхотно, ту ме обгръщаха облаци, ту се подаваше слънцето. На връщане стана доста топло и се съблякох по къси гащета. Намерих нацъфтяла мащерака и набрах доста. Прибрах се към 14.00 окъпах се и му дремнах малко. Пак се претеглих и реших да не обядвам. Следобед бягах, но този път 4400 метра. Чак на последната обиколка започна дъжд, който после се усили, почнаха да падат светкавици, даже токът спря за малко. Преди вечеря пак се претеглих и вече кантарът показваше 59.89 кг. Тук кантарът е с по-голяма точност от търновския.

За вечеря изядох две малки рибни консерви със содена питка и после си засладих с фруктозени биквити с мед. Кой ме кара да пия и едно кафе 3 в 1 и после цяла нощ не можах да спя.

На другия ден закуската беше още по-богата. Пак две препечени филии, масло, сладко, кашкавал и една малка чиния пълна с нарязан суджук. За каната с чай да казвам ли? Ами трябва да кажа, защото аз прекалявах, като си наливах по три чаши чай с по четири чаени лъжички захар. Така и така съм си платил, поне да се наям като хората. След като хапнах добре се чудех на къде да тръгна.

Миналата година успях да се кача на връх Белмекен 2626 м н.в., но не съветвам никой през месец май да тръгва натам. Иска се перфектна зимна и лятна екипировка, резервни дрехи, много закален организъм и топло време. Наложи се да газя в дълбока леденостудена вода, да преодолявам стръмни снежни склонове и заблатени поляни. Е, гледката от високото беше уникална. Виждаха се високите върхове от Пирин, връх Мусала, Черни връх от Витоша и всички бяха още в сняг. Даже и дежурните облаци над връх Ботев си бяха там.

        Тази година реших да съм по-скромен и да покоря Славов връх - 2306 м н.в. По пътя към контрастената, над която е този връх, се минава покрай едни бараки, които са собственост на бай Али и там е много по-евтино, по 18 лв. на вечер, а всичко е ново и леля Сайда поддържа много чисто. Има си кухня и столова, напълно оборудвани с посуда и може човек да си готви безсолни манджи. Трябва и там да отседна някога. Али Хърльов 0887 900 046 е телефонът за резервации.

Като стигнах до контрастената, минах по нея и от високото в далечината се виждаше и истинската стена.

После леко, леко тръгнах по посока на върха, но след като се забатачих в клека и след като разбрах, че това към което вървя, въобще не е Славов връх, бързо се отказах. Ето тук карта, за да се види от къде се минава за този връх.

След като доста се лутах в клека успях да сляза обратно на контрастената и реших да обиколя язовира. То не, че е кой знае какво, но след като минах по истинската стена, започна дъжд. Час и половина вървях в дъжда и само доброто ми яке ме спаси от измокряне.

 На обяд пак не ядох нищо, но за вечеря вече хапнах консерва с постни зелеви сърми и пак содена питка. С този начин на хранене имам храна за още поне два дни! Така че няма нужда да ходя в столовата или в барчето да си купувам каквото  и да било. Ето все пак как изглежда барчето вътре.

Слагам снимка на втория корпус, където е барчето. Там стаите са за по трима човека и не всички имат тераси, има и стаи двойки, но те гледат на север и са мрачни, а цената навсякъде е еднаква. Има и трети корпус, там стаите са само с по три легла, но той работи само през лятото.

А това е снимка на главния вход. Обикновено пред него стои едно дребно и добронамерено кученце, за разлика от миналата година, когато бяха три, доста едри песа и ме гледаха лошо, особено като бягам по пистата.

Последния ден, направих сутрешното бягане, хапнах последната закуска, която пак беше много. Две филии препечени, масло, сладко, сирене, шунка и после келнерката ми донесе още една малка чинийка с шунка. Е, не можах да я изям, защото видях бай Велико да пристига с таксито. Занесох му шунката да хапне и той.

На връщане огледах хижа Смирненски. Тя е на 1860 м н.в. и работи по-скоро като хотел с ресторант. Намира се на 12 километра от базата на Белмекен.

На Юндола спряхме за да купя сладко от боровинки по 4 лв. бурканчето и голяма пита кашкавал за 11 лева.

От гара Велинград тръгнах в 10.36 и въпреки, че по радиото съобщиха, че Хаинбоазкият проход е затворен, то до Трявна автобусът мина безпроблемно. В Търново пристигнах на 20.00 само с половин час закъснение.

Белмекен 17, 18, 19. 06. 2014 година.