Георги Проданов

Кадемлията 2013

На връх Голям Кадемлия - 2276 м н.в. съм се качвал много отдавна. Преди две години там построиха заслон и оттогава се каня да спя в него. Компания за такива авантюри се намира трудно и пак тръгнах сам. В един горещ юлски понеделник следобед се качих на влака с посока село Габарево. Престоят на гара Тулово бе повече от час и го използвах да хапна шкембе чорба и да пийна наливна бира. Предвидливо напълних две шишета с вода. Влакът имаше едночасово закъснение и едва на смрачаване бях на крайната гара. Имах идея докато е светло да извървя пътя из черешово-ореховата градина и да бивакувам в началото на стръмното изкачване, но се отказах. Вечерях домашен домат и сирене. Чакалнята беше с разбити стъкла и доста мръсна, затова легнах на една от двете пейки пред гарата и веднага съм заспал. Някъде към 23.30 пристигна един велосипедист. И той я е знаел тази чакалня, че е удобна за преспиване, но след като видя, че е разбита, зае другата пейка. Рано сутринта тръгнал от София за Котел и вече доста изморен решил тук да почине малко. Много беше жаден и му налях от моята вода.

Сутринта се събудих в 5.00 и веднага тръгнах. Велосипедистът още спеше. Чак в края на градината спрях на едни пейки да хапна и да почина. Там посрещнах изгрева на слънцето. Едни ревове, нещо средно между лай и грухтене, много ме притесниха, но се оказаха сръндаци, които се придвижваха на скоци като кенгура. Изядох домата и яйцата да не ми тежат. Чешмата в черешовата градина и тази в началото на пътеката бяха пресъхнали, но водата щеше да ми стигне до хижата.

Изкачването нагоре си е трудно и ми отне четири-пет часа. На хижата нямаше никой. Оставена бе бележка, че хижарят слязъл за продукти и ще се върне следобед. Явно не е слязъл днес - щях да го срещна! То е ясно, че е зарязал хижата още в неделя вечерта и ще се качи чак в четвъртък, петък. Лошото е, че всичко е заключил, а мислех тук да почина да хапна, а защо не и да пренощувам. Добре, че знам от къде идва водата, намерих чешмата, заредих с вода - 2 литра и половина, изкъпах се и без да почивам продължих по стръмното нагоре. Стана доста жегаво и точно преди да навляза в гората намерих един малинак. Е, нямаше как да не похапна малинки. После в края на гората обядвах, подремнах малко и точно преди поредното изкачване пак попаднах в малинак. Тук вече се развихрих, имаше още много време до мръкване, защо да не хапна тази горска благина.

После подсякох от ляво връх Вълча глава и се изкачих на връх Танас тепе - 1875 м н.в. За тези, които са били по тези места това е върхът с дъждомера. Слязох на седловина Каминчето, където се отклонява надясно лятната пътека за хижа Мазалат. Вече стана към 17.00, а аз още не бях видял Кадемлията. Покорих и Зли връх (Мазалат) - 2197 м н.в. и най-после се видя постройката на желания връх. А часовникът вече показваше 18.00. Реших да почина и вечерям с рибна консерва. Оставаха за покоряване още два върха Пиргос - 2191 м н.в. и Малък Кадемлия - 2228 м н.в. Изкачването ставаше по един и същи начин – хапвам бонбонки, изкачвам върха, слизам, почивам и пак бонбони.

Всичко се развиваше по план, когато на Малък Кадемлия започна да вали дъжд и град и излезе страхотна мъгла. С моята лятна екипировка, анцуг и тънка фанела и летни обувки започнах да треперя от студ. Краката ми веднага се намокриха. Извадих новия дъждобран, купен от Метро, но той не може да ми покрие раницата, няма кой да го метне над нея. Смъкнах раницата и бързо наслагах багажите в найлонови торби (добре, че поне торби бях взел). Облякох дъждобрана, метнах раницата отгоре и вече мокър продължих по зимната маркировка, която ме смъкна на 1500 м н.в. и от там по пътя ще се качвам пак, но няма друг начин. Ако тръгна в тази мъгла направо към Кадемлията през каманаците и клека няма да стигна до никъде. В 20.00 стъпих на шосето, по което се стига до върха. Температурата не я знаех колко е, забравих си термометъра, но умирах от студ. Даже ми мина мисълта да тръгна по пътя надолу и да търся хижа Мандрата, но до там са поне три часа път, а започваше да мръква. Ситуацията беше повече от критична и се зарекох: повече по Стара планина – никога, повече без шапка и ръкавици – никога, повече без зимното си яке – никога, повече без зимни обувки – никога, повече на налудните идеи (мои и на приятели) да не се връзвам. ЩЕ ПОСЕЩАВАМ САМО ХИЖИ С НАДМОРСКА ВИСОЧИНА НАД 2000 МЕТРА, ДО КОИТО МОЖЕ ДА СЕ ОТИДЕ С ЛИФТ ИЛИ С АВТОМОБИЛ ПО АСФАЛТОВО ШОСЕ И АКО ИМАМ ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАПАЗЕНА СТАЯ! То не се заричам за последен път, но ще видим дали този път ще си изпълня заканата.

В 20.50 бях на връх Кадемлията. В гъстата мъгла бързо намерих заслона и като влязох вътре се оказа доста топло – нали цял ден го е пекло слънцето. Даже не се налагаше да паля печка. Бързо свалих мокрите дрехи от мен и облякох всичките си сухи дрехи, които не бяха много - две блузи, потник, тънка фанела, друга тънка фанела, надолу два чифта чорапи, анцуг, друг анцуг, даже облякох и двете блузи закачени на вратата на заслона. Пъхнах се в спалния чувал и в 21.15. бях готов за сън. Но нали човек трябва да се изпикае. На излизане от заслона видях между двете врати една свита на кълбо усойница, но ми беше много студено да се занимавам с нея, нека изкара нощта на топло, пък и не може да влезе в заслона. Тя ако е можела до сега да е влязла. После вече ми стана топло, даже излязох от чувала, пусках и радиото, пак хапнах фъстъци и други вкусотии, като енергийни барчета за културисти, домашна питка, шоколад за диабетици...

Сутринта първата ми работа беше да се заема със змията. Затворих вътрешната врата на заслона, да не ми се мушне вътре и я изхвърлих с щеката навън. Тя малко се разсъска, но с още няколко изхвърляния я отдалечих от заслона, а и тя май разбра, че нейното царство е свършило и запълзя надолу.

После се заех да разгледам заслона. Направен е много добре, стабилно. Отвътре облицован с дъски има голяма маса, добра печка и доста дръвца - вътре сухи, а отвън мокри. Има брадва. Но това, което пишат, че можел да подслони 10 човека е трудно изпълнимо. За един турист е идеално и да спи, и да си изсуши дрехите. И пет-шест ще се сместят, но за повече няма къде да седнат. На голямата маса може да се нахранят повечко хора, но да спят могат само четирима. Двама на масата и на двете пейки още двама. Сега да не описвам подробно всичко, има снимки в интернет, но заслонът е правен от хора дето му разбират. Запуших дупката, от където е влязла змията. Точно съжителство с усойница не ми е особено по вкуса!

Реших да отида за вода на чешмата, която видях по шосето на 30 минути преди заслона. Обух сандалите си, вървях бавно, беше ясно и се откриваха страхотни гледки към околните върхове. Докато се върна, да хапна и то станало време за следобедна дрямка. След 16 часов преход с преодоляване на 1814 метра денивелация бях малко изморен, обувките ми бяха още мокри и реших да остана още един ден на заслона.

Следобед пак направих разходка и намерих маркираната с пирамидки пътека за хижа Триглав и помпената станция, която от близко изворче е качвала вода до релейната станция, останките, от която са още на върха, но не се ползват от никого. И сега може да се напълни вода, но тече много бавно. Набирах и доста мащерка. Докато се прибера пак заплющя дъжд и без малко да ме намокри, а бях си облякъл всичките дрехи по мен. Аз така и не ги съблякох през целия ми престой на заслона. Вечерта - вкусно хапване и пак радио развлечения. Хващат се станции от целия Балкански полуостров.

На следващия ден реших, че то времето тук ще си е все такова, няма смисъл да го чакам да се оправя, а и обувките ми бяха сухи и можех да тръгвам. Станах в 6.00, събрах багажа, изметох, поизчистих, не че беше много мръсно, но друго си е като му удариш една метла. Прибрах още мокри дърва вътре на сушина, че не се знае кой ще я закъса като мен за подслон. В 7.00 тръгнах пак по шосето, защото мъглата беше непрогледна и препръскваше дъжд. Обувките ми се намокриха почти веднага и така цял ден не можаха да изсъхнат. Все пак по едно време се изясни, видях маркираната пътека и реших да тръгна по нея, тя подсича един голям завой и пести около час ходене. Точно се успокоих, че вече знам докъде съм стигнал и тогава излязоха трите кучета, двете големи от порода Българско овчарско куче, третото едричък помияр. А овчар и стадо не се виждат никъде! Е, викам си, и сега, ако се измъкна жив и здрав, повече по планина със стада няма да стъпя. Щом пиша пътеписа, значи съм се измъкнал някак си. Пък и нали нося газово пищовче, но само с два патрона!

Дотам, където се събират пътеките от хижа Тъжа и от хижа Мазалат, стигнах за четири часа. Само спрях да изям последната рибна консерва, докато не беше заплющяло пак дъжд. Няма как да се седне и почива - леко препръскваше. Времето започна да се оправя и колкото по-надолу слизах, толкова по-горещо ставаше.

В общи линии се върви все по сенчест път. От ляво видях водопад Кадемлийско пръскало. Подминах хижа Триглав, отбих се само на хижа Русалка, която е на 1110 м н.в. Питах хижарите колко време е пътят до гарата. Това бяха първите хора, които срещнах, след като говорих с колоездача на гара Габарево. Според хижаря се слиза за два часа, а според хижарката за три. Взех го за два часа и половина.

След хижа Русалка има пряка пътека, която подсича завоите на шосето, но отбивките са доста лошо маркирани. Като се излезе на шосето не се тръгва надолу, както всеки би очаквал, ами по някога нагоре и там е пряката пътека. Успях и аз да се заблудя на първото пресичане на пътя, но се усетих на време и се върнах да търся пътеката. То не, че е фатално да се изпусне отбивката, но ще се върви по пътя и ще се загуби много време.

В село Тъжа се влиза по улица Стара планина, където е и къщата на проф. Чернев - моят научен ръководител. Вече няма сложен некролог и не можах да я позная.  Отбих се в първия магазин и хапнах кисело мляко. Взех си кашкавалка и кренвирши за из път. След 11 часово слизане бях на гара Тъжа.

Влак за Търново имаше чак на сутринта, но успях да убедя началничката на гарата да ми даде един билет Тъжа – Велико Търново за пътнически влак, пък аз ще се оправям някак. Според разписанието трябваше да пристигна на гара Тулово в 20.00 и да чакам до сутринта до 8.00. и в Търново да съм в 10.15. Но след като ми даде билет, Чайка експрес навлезе в гарата и началничката спря локомотива пред сами гарата. После се разбра, че трябвало да му каже за някакви промени по трасето и да не кара бързо. Е, аз какво да стоя и да чакам ли? Питам началничката на влака да се качвам ли и тя казва, добре. Добре, добре, но после се оказва, че от Тъжа до Тулово може да ме таксува само като нередовен пътник, тоест за 9 лв. След като билетът ми до Търново струва 3.45 лв., то на началничката на влака тази цена от 9 лв. и се видя непосилна и взе мъдрото решение да не ме таксува, а ако се качи контрола евентуално на Казанлък, тогава да ми пуска глобата за 9 лв. Аз се съгласих и така пристигнах на гара Тулово, където имаше влакче за Царева ливада. Взех си една бира и със саламите и кашкавалката, които предвидливо си бях купил в село Тъжа, хапнах и закрих похода. Не, че е голяма файда от този влак, но вечерта в 22.30 бях на гара Царева ливада.

Кебапчийката Ценка още работеше и веднага изядох останалите й едно кебапче и едно кюфте. От ресторанта се носеха малко чалгаджийски ритми, но все пак беше много по-цивилизовано от габаревската гара. Заспах на една пейка пред гарата, като предвидливо затворих вратата на чакалнята. Както и очаквах към 5.00 стана толкова студено, че се наложи да вляза вътре и да си доспя до 5.52 часа, когато дойде влакът ми. В 6.40 си бях в родно Мърново.

Доволен съм, че отидох до този заслон. Въпреки, че е най-близкото най-високо място се убедих, че не става за чести посещения. Отиването до там с храна за няколко дни, с дебели дрехи и инвентар за спане е много трудно. Преодолява се денивелация от над 1800 метра, което за един ден е убийствено както нагоре, така и надолу. Чак сега като се прибрах усетих болки в краката и разбрах, че много съм се преуморил или много одъртял?!?

Юли 2013 г.

Tyxo.bg counter e-mail: prodanov@dir.bg       website: https://prodanov.org/