Камчия 2015 г. 24-29.08. и 16-21.09.
В края на август продължителният ремонт на домашното огнище свърши и решихме да ходим на море. Заключих добре боядисаната пътна врата и тръгнахме достатъчно рано за гара Търново, иначе щяхме да останем без места във влака за Варна. Всичко беше предварително продадено.
Този път се бях уредил с добра компания за море, на снимката се вижда, че е доста младо гадже, като за мен, старчок на възраст над 60-те, даже е отлично.
Да минеш през гара Горна Оряховица и да не си купиш горнооряховска скара, то си е престъпление.
На гарата във Варна пристигаме точно на време.
Бързаме да посетим гаровата закусвалня, която се слави с най-вкусното шкембе в България, но и другите манджи също са добри.
След това с градски автобуси 22 или 41 се пътува до автогара Варна (телефон за информация 052 748 349). Слиза се на петата спирка от гарата. От 6 сектор в 15.50 тръгва автобус за устието на Камчия, минава през селата Горен и Долен Близнак и към 16.30 е вече в центъра на комплекса срещу хотел "Лонгоз". След доста обикаляне, успяваме да се настаним в едно мизерно бунгало в комплекс "Романтика", но само за два дни. Снимки от вътрешното обзавеждане не слагам, защото е много мизерно, но и цената му е много ниска - 15 лв. на вечер за цялото бунгало, а вътре имаше стая с три легла и в хола на дивана може да спи още един човек. На облегалките на дивана на земята, може да се настани и дете. Гадната миризма на мухъл няма как да се покаже на снимка.
.
През тези два дни ходехме на плаж и проучвахме всички други бунгала.
Ето плажът с поглед на север. Няма концесионери и затова сме си сложили чадъра където ни е каф.
А тук снимката е с поглед на юг. Няма спасители и никой не почиства боклуците.
Стигнахме и до устието на Камчия.
На третата вечер се настанихме в "Захарчето". Базата е наречена така, защото на входа има сладкарница.
Друга забележителност е, че в двора на базата има дърво на Киви отрупано с плодове.
Тук настаняването не беше в бунгало, а в една тухлена вила с две помещения на първия етаж и с две - на втория. Ние бяхме на първия етаж, а цялата вила се запълни чак в събота срещу неделя. Въобще беше много тихо и спокойно място.
Тук си струва да сложа снимки от вътрешното обзавеждане. В ляво е входната врата, а насреща - входът за банята. В долапа имаше няколко чинии, ножове, вилици и лъжици.
Ето и леглата. В раклата в ъгъла освен двете пухени юрганчета имаше и няколко одеала като резерв за студено време. База Захарчето е единствената, която работи целогодишно, отоплението е с климатик. Управителят си живее тук и настанява по всяко време. Плащахме за двете легла по 32 лева на вечер, но в силния сезон е по-скъпо.
А тук се вижда как става приготвянето на храната на 400-ватовият котлон.
Пазарувахме в близкия магазин, който работеше денонощно и беше много добре зареден.
Вилата ни беше максимално отдалечена от морето и за да стигнем до нея минавахме през къмпинг Нептун.
В къмпинга имаше много удобно място за палатки и каравани с добре поддържана тоалетна.
Една от атракциите в комплекс Камчия е возенето с лодка.
От лодката се вижда лонгозът и различни къщи, ето тук най-голямата - на сина на ректорката на Варненския свободен университет.
Повечето бараки са доста мизерни, защото са на рибарите, които от тук излизат в морето да ловят риба.
Ами така изкарахме тук шест дни и сутринта на спирката потеглихме с автобуса за Варна и после с влака за Търново. Автобуси за Варна има на 9.30 и 16.50 по разписание, но може да тръгнат и по-рано. По нищо не личи, че е спирка, трябва да я знаеш предварително мястото.
