Карандила 2014 г.

Решихме Йожко, Славчо и аз да се качим на Карандила. Ние с Йожко не бяхме ходили там много отдавна, а на Славчо, нали e от Ямбол, му е наблизо и му е познато, та да ни заведе и ни покаже забележителностите.

На гара Сливен пристигнахме около обяд. Славчо ни чакаше с колата и веднага тръгнахме към подножието на парк Карандила. Там направихме една снимка с куче, че преди 35 години тримата имахме една такава пред хижа Македония, та да ги сравним. Но за сравняването после.

Тръгнахме нагоре по Хайдушката пътека, която тръгва от Информационния център.

На заслона направихме по-дълга почивка.

 

От ляво на пътеката започна да се вижда телевизионната кула, което показваше, че вече наближаваме.

За няма 3 часа и половина се качихме до Туристически дом Карандила. Това е хотел с легла за над 100 човека, ресторант, барче, но в момента беше само пазачът, който го наглежда, колкото да не го окрадат.

Водата още не беше пусната в стаите, но пазачът бай Стефан се съгласи да ни пусне да преспим за по 10 лв. на легло, като ползваме неговата тоалетна. Той се придвижва малко трудно и затова на долната снимка със Славчо се уговарят, как да му купим от близкото заведение "минерална вода". Така той казва на евтината ракия, на която е голям почитател.

Преди вечеря се разходихме по Карандила. Ето Йожко по сливенските каманаци.

Минахме и покрай хотел Бяла мечка. Там е малко по-скъпо, по 25 лв. на легло.

Докато стигнем до телевизионната кула и то се мръкна.

Вечерта хапнахме зрял бобец със зелева салата и пийнахме водка и бира.

На сутринта пак направихме снимка, този път без куче, но много по приличаше на тази от преди 35 години.

Може да сравните и да установите, че въобще не сме остарели за тези 35 години.

На връщане минахме по друга по-дълга пътека, но много по-красива.

Ето тук се вижда "Халката" с Йожко.

Славчо и аз сме спрели за кратка почивка.

Халката, но от много по-ниско.

Това е лифтът и град Сливен.

Тук сме вече долу в ниското, където се събират няколко пътеки, идващи от Карандила.

Ето карта на Карандила, на която се виждат всички пътеки.

 

 

Това е домът на алпиниста.

А това Фиатчето на Славчо, което за наше учудване си беше на паркинга, където го оставихме.

Тук снимка на Карандила от гарата.

А това е самият туристически дом, където спахме,  но погледнат от гара Сливен.

Прибрахме се навреме с чувство на изпълнен дълг, че успяхме да повторим снимката след толкова много време. Това не значи, че сме се отказали да я направим и пред хижа Македония, но това ще го отложим за четиридесетата годишнина, която е през 2019 година!?!