Младенов в Китай

КИТАЙ И ТИБЕТ 2016

След продължителна подготовка за това голямо и продължително пътешествие, багажът е събран и вече съм на автогарата във Велико Търново. Чакам автобуса за Истанбул.

Голямо бреме беше докато наглася всичко, но ако почна да разказвам и за подготовката ще е скучно. Който мисли да ходи по тези места да ми пише и ще му обяснявам с подробности.

Та на 19.05. вечерта в 21.00 се качих на автобуса за Истанбул и рано сутринта бях там. До летище Ататюрк се придвижих лесно и в 14.45 вече летях за Москва, а в 21.35 бях в Бойнг 777 с посока Пекин. Там пристигнах по тяхно време в 10.00. Летището е много голямо, по-голямо е от истанбулското. Въздухът не е чист. Това си личи още при слизането самолета. В Истанбул и Москва е свеж.

Хотела го намерих, както го бях проучил по интернет. Той е на самия гаров площад на Западната гара, който е много обширен. В началото малко пообикалях докато го намеря, но това е по вина на картата, не е отбелязан точно. Питах няколко човека, които бяха много любезни, но не знаят английски и колкото мен, но все пак ми помогнаха. 

След като се настаних, първата ми работа беше да се наспя и чак след това тръгнах из Пекин. Посетих известния площад Тянанмън и много други забележителности.

Хората са облечени прилично. Дрехите са като у нас. Нали и ние ги носим същите, шити в Китай:) Чантите на жените са същите модели като нашенските по същата причина. Младежите са с телефони в ръка и непрекъснато са заети с
тях.

Пекин е красив и през нощта. 

 

На следващият ден посетих и Великата стена. Впечатляващ градеж!

Ето някои мои впечатления от Китай.
    Навсякъде има надписи на китайски и английски. Даже в тоалетните има линия с надпис да изчакаш на това място и пред прага на тоалетната клетка пише: “Внимание! Има праг.” Такива предупредителни надписи има навсякъде даже крановете за вода хотела са означени от къде тече топлата и от къде е студената вода.
    По-чисто е отколкото у нас. Навсякъде има хора с метли, машини, парцали и чистят. Чистачите са спретнати, прилично облечени и постоянно работят. Не се подпират на метлите като нашите циганки.
    Метрото е добре уредено и много бързо. На повечето места има прозрачна преграда към линията и влакчето спира така, че вратите на вагона и на преградата съвпадат с разлика от 20 см. Има охрана, която следи за реда. На някои спирки, охранителя се качва на една нарочно поставена стойка и от там наблюдава, като при нередност или опасност свири с полицейска свирка.    Навсякъде се грижат за гражданина, да не се увреди.
    Имах представа, че китайците са слаби. Нищо подобно, дебели са, но не повече от българите. Много бързо свикнах с физиономиите им.
    Правят впечатление на забързани и заети хора. Като че не се виждат повъртащи се и без работа. Може би за всеки е намерено занимание, но навсякъде има много народ. Длъжностните лица са с хубави униформи.

На 25.06. се срещнахме с колегата Иванка Янчева и се качихме на влака за Лхаса - столицата на Тибет. До там се пътува два дни, влакът се изкачва над 5000 м н.в. но това става през нощта и не сме усетили. Във влака има кислород и няма проблеми с високопланинската адаптация.

За Тибет и столицата Лхаса може също да се разказва дълго. Много се строи, но се чувства, че китайците са натрапени. Само тук видяхме снимка на ръководството на Китайската комунистическа партия.

Малките ученици и те с червените вратовръзки и с униформа.

 

Три дни разглеждаме Лхаса и забележителностите. Това са дворецът Потала, централният храм Джоканг, манастирите Дрепунг, Сера, Ганден и Рамоче, историческата улица Баркхор и други. Необходима е все пак някаква високопланинска адаптация и затова чак на четвъртия ден тръгваме към подножието на Джомолунгма.

 

Ето и заветната снимка в подножието на Еверест. Мечтата на всеки турист е да покори този връх, но и до подножието му да стигнеш пак си е победа. 

 

Tyxo.bg counter e-mail: sir.mladenov@gmail.com