НА МИНЕРАЛНИ БАНИ В СЕЛО БАНЯ НОВОЗАГОРСКО

       Вече остарях и реших да отида на минерални бани. Дълго време търсих санаториум, в който да има минерална вода, която да е полезна за язвата ми, храната да е безсолна, за да не ми се вдига кръвното налягане и да не дават много месо и животински продукти, че и холестеролът ми се качва лесно. Такова място се оказа Центърът за здраве в село Баня Новозагорско.

      
Пътуването до Нова Загора с влак е удобно, приятно и евтино, особено за пенсионери като мен. Не знам защо, плащащите пътен данък, застраховка, винетка, скъп бензин с акциз и знам ли какво още автомобилисти, все говорят, че влаковете закъснявали, били мръсни и с неудобно разписание. Нашите влакове са си много добри, да не говорим, че по време на пътуването може да си дремнеш или да си щракаш на компютъра, което докато шофираш е невъзможно.

     
 Но да не се отклонявам от темата. От Новозагорската автогара има подходящи автобуси за село Баня, а с такси е 10 лева до входа на санаториума. Веднага след прекрачването на прага се разбира, че си на изключително различно място. Управителят Бисер Йорданов те регистрира светкавично и няма и минута-две вече си с ключа за стаята в ръка. Хората от персонала само питат: С нещо да помогнем? Усмихнати, поздравяват, ще кажеш, че си им личен гост, толкова ти се радват.

      http://novstart.com/index.php/bg/probg/paybg На тази интернет страница може да прочетете за условията в санаториума и цените за пребиваване, но мисля, че много по-интересно ще е да споделя личните си впечатления от престоя си там.
      Ще започна от това, което ме впечатли най-много. В санаториума може да изкараш десет дни без да си извадиш портфейла. Ядеш, пиеш, разхождат те в околностите, понякога и с автомобил, правиш процедури, докторът те консултира за каквото го попиташ по всяко време на денонощието и никой не ти иска нищо.
      Във фоайто има изложени всички хранителни продукти, кремове и книги, които се продават в електронния магазин. На никого не му е и минало през ум, че нещо може да се открадне.
      Минералната вода тече навсякъде, но като че ли е най-добре да се пие от автомата до столовата, който намалява количеството флуор, което в извиращата вода е малко над нормата. На самата рецепция има сложен надпис, от който се разбира, че алкохол, тютюнопушене, кафе и други подобни са абсолютно забранени.

       Коридорите и входното антре блестят от чистота. Чистачката забърсва непрекъснато, както се вижда и на снимката. Вътре в санаториума се ходи с домашни обувки, а тези, с които сме били навън се съхраняват в шкафовете до входа.

       Във фоайето е закачено и дневното разписание, което е доста натоварващо.

       Сутрин като стана, изигравам йогийския си комплекс, отивам да бягам и като се върна се включвам във физзарядката. Защо нямам снимка от това мероприятие не знам, но като отида следващ път ще направя. Обикновено се играе на площадката пред входа, а ако времето е лошо в залата за спорт. След това до 22 часа времето ми е уплътнено, както се вижда и от разписанието.
     
Капацитетът на сградата е до 40 човека, но като се има предвид, че и персоналът със семействата си спи тук, то реално могат да приемат до 20 човека. Всички стаи са с южно изложение и с тераска, която е дълга точно колкото едно шалте. Ако някой реши да избяга от хъркащ съквартирант, мястото е удобно за спане. За мой късмет, с моя нямах такъв проблем. Изгледът е към борова гора и паркинга пред сградата. Стаите са просторни, с две легла, две нощни шкафчета, масичка за писане, а по стените има закачени разни красоти.

      Във входното антре на стаята има два гардероба, за двамата посетители, които са напълно достатъчни да ми съберат дрехите и куфара. В най-горното шкафче намерих допълнително вълнено одеяло, въпреки че е излишно. В банята има душ кабина, тоалетна, мивка, сешоар, течен сапун и всичко е много чисто.

      Навсякъде в санаториума е топло. Горещата вода от минералния извор е прекарана под пода. Във всяка стая има малко табло, от което температурата може да се регулира по желание. Обикновено е настроено навсякъде да е 23 градуса и това се вижда на самото табло във всяка стая. Термометърът на входа показва малко повече, защото е закачен на по-високо.

      Веднага след сутрешната разходка започват лекциите за здравословен начин на живот на д-р Дамев. Той е занимателен лектор, живял е дълги години в САЩ и има специалност вътрешни болести. Възрастта му е почти 80 години, но всяка сутрин ходи да бяга и се храни изключително умерено.

      Другата важна, и също много интересна лекция, е на управителя Бисер. Тя започва с някой цитат от Библията, но се разискват много общочовешки теми, не се налагат някакви догми или определена религия. Лекторът е с достатъчно житейски опит и познания, което му позволява да дава интересни примери. Въпреки че повечето слушатели са на по-голяма възраст от него, го слушат с голям интерес  и се съгласяват с неговите заключения и полезни съвети. Лекцията е след 19.30 и замества вечерните новини. В санаториума няма телевизори, а интернетът е бърз само в столовата и фоайето.

       Други важни мероприятия са възстановителните процедури. До Спа центъра в приземния етаж се ходи с хавлия, която се предоставя, но трябва да се ползват бански, въпреки че рехабилитаторът на мъжете е мъж, а на жените е жена.
      На долната снимка се вижда, че ползвам магнезиева вана с аромати на мента, мащерка и знам ли какво друго е сложил обслужващият ме Радослав.

       Той се грижи за мен, все едно съм му баща. Носи ми винаги прясна студена вода, лед да си слагам на главата, а когато му се оплаках, че в сауната ми е много горещо, ми предложи много хитър вариант. Като ми стане нетърпимо топло да излизам, да вземам студен душ и пак да се връщам. Ето снимка на на сауната.

       А на снимката отдолу е и самият Радослав, който води и следобедните упражнения за гръб в спортната зала, които са много добре подбрани и след тях се чувствам много добре.

       Едно от най-важните мероприятия в санаториума това е веганското хранене. Ястията са такива, за каквито съм си мечтал постни, много слабо посолени, без олио и без захар, но много вкусни. Храненето е на блок маса, минаваш покрай тавите и си сипваш каквото и колкото си искаш, даже и по няколко пъти. Вечерята е много малка като количество и затова се налагаше да си правя сандвич сутрин на закуска и да го изяждам вечер към 22.00.

Хлябът е от пълнозърнесто брашно, замесен с квас и изпечен на място. По желание може да си го препечеш.

 

       Храната е вкусна, защото повечето неща са собствено производство. Не се използва изкуствена тор и пестициди. Оранжериите ни са пред очите и всеки ден можем да следим какво се прави в тях.

       На снимката се вижда столовата мястото за социални контакти. Тук Елеонора от Лондон /в ляво/ се интересува от веганското хранене на децата, защото тя има две внучки. Пояснения дава заместник главната готвачка Оля, която е майка на Русланчик. Той е петото дете в семейството и животинска храна не е опитвал. Развива се много добре и има отличен апетит. В дъното се вижда съквартирантът ми бай Пешо, да си препича филийки. Той е от Търново и е набор 1953-ти.

Ето Русланчик, хапващ с желание. Ами как няма да има апетит, като към храната се добавя хранителна мая, която освен че придава вкуса е и много полезна съдържа витамин В-12.

       А на долната снимка на масата е сервиран таратор, който по нищо не се отличава от този правен с кисело мляко.

       Записал съм всички храни, които ни предлагаха за тези десет дни. Който се интересува ще му пратя списъка на електронния му адрес. Следобед от 17.00 имаше готварски курс, на който най-подробно се обясняваше кое как се приготвя, а рецептите, извадени на ксерокс, се раздаваха на всеки присъстващ. Курсът може да го води главната готвачка Люба.

       Но може да го води и Дани, който пък поддържа заведението за веганско хранене в Нова Загора и също обяснява подробно всичко.

       След всяко хранене има лека разходка с водач някой от персонала. На снимката отдолу ни води Петьо, който е фотограф и се грижи за рекламирането на санаториума и интернет страницата. Той много добре познава района от санаториума до язовир Жребчево и също ме е водил на интересни места по поречието на река Тунджа.

 

       В спортната зала има много уреди за натоварване на различните групи мускули, за аеробни тренировки и за разпъване на гръбначния стълб.

       Персоналът също тренира. На снимката се вижда мама Оля, на която не ѝ личи, че е родила пет деца. Маша, седналата на тренажора, е още госпожица.

      В санаториума има достатъчно деца, както на персонала, така и гости. Много са възпитани, свирят на музикални инструменти, учат английски, знаят руски /майките им са рускоговорящи/, карат велосипеди и най-важното не вдигат шум. Ето двете деца на управителя.

       А тук съм с Любо и Вальо от София.

      След десетдневните грижи на персонала, накрая ни изпратиха тържествено с музикална програма.

       На следващата снимка се вижда как ни гонят да ни дадат добре опакован за из пътя квас, защото по време на готварския курс сме проявили интерес към приготвянето на техния здравословен хляб. Естествено, че е безплатно! Жената с фотоапарата в ръка е Дорето от Трявна, на която дължа всички по-качествени снимки, за което ѝ благодаря.

       Малко информация и за село Баня. Там има два хранителни магазина и дрогерия, в която могат да доставят още на следващия ден нужното лекарство. Бръснарницата е в частна къща и с питане може да се намери. Делничен ден през два часа има автобус до Нова Загора, празничен ден по-рядко. Модерната баня е разположена в голяма позанемарена градина. На снимката се вижда, че още от римско време е имало строежи и се е ползвало за водни процедури.

       В околностите на село Баня се намира язовир Жребчево. В събота, когато за хората от санаториума е празничен ден ни закараха до язовирната стена с техните леки коли.
       Така като го чете някой този пътепис ще си помисли, че е платен репортаж само хвалби, но наистина много ми хареса там. Но да отправя едно предупреждение. Санаториумът е на Адвентистите от седмия ден и персоналът и посетителите са абсолютно убедени, че Христос ще се върне и ще ги вземе за вечен живот. Не е необходимо да споделяте вашия мироглед, особено ако рязко се различава от техния. Те не допускат, че на повечето хора им е много трудно да се лишат от пържени картофки с бира, от следобедно кафенце с цигара, от сапунен сериал или футболен мач по телевизията.
       Последно, вървете и вижте! Такова нещо в България на друго място няма. Това е пример за човешки отношения, каквито хората там са постигнали и продължават да градят. Няма егоизъм, има само разбирателство и взаимопомощ. Ако можете видяното да го приложите и в собствения си живот, то ще е най-добре.
 
      А следващото лято ще има и плувен басейн. Ето, вече е почти готов. Аз ще съм там и ще ви чакам!

       Месец юни и месец ноември 2018 г.    Кортенски минерални бани.

 

Tyxo.bg counter Който иска да прочете и останалите ми  пътеписи да отвори https://prodanov.org
А за допълнителна информация може да ми пише на e-mail: prodanov@dir.bg