Хижа Козя стена - хижа Ехо

Идеята за това пътуване се зароди на една традиционна понеделнишка среща у дома. Йожко предложи да посетим хижите на запад от прохода Троян - Кърнаре. Веднага извадихме картите, компютъра и маршрутът беше готов.

 

Написахме писмо на Славчо, за да го поканим, но впоследствие се оказа, че той има други ангажименти по това време и няма да може да дойде.

В нарочения ден 10.10. метнах раница на гръб и тръгнах към гарата.

 

Срещата се състоя на гара Павликени в последния вагон на експресния влак Златни пясъци.

На гара Троян пристигнахме към 13.30

Пообиколихме малко из град Троян и на юг от центъра намерихме механа Старата къща. Там хапнахме по чорба с пърленка на съвсем прилични цени - шкембето за 1.90 лв. и то добре увряло и вкусно.

Върнахме се до автогарата и от там с такси се качихме на най-високата точка на прохода Троян - Кърнаре - 1525 м н.в. според други 1565 м.

На изток се вижда Арката на свободата. Въпреки, че проходът не е сред важните точки в Руско-турската освободителна война и още по-малко в събитията по навлизането на съветската армия в България през септември 1944 г., то арката е посветена на "руските и съветски освободители", но сред населението паметникът е известен като Чорапогащника.

На запад започва Централен Балкан.

Йожко се запозна подробно с картите.

Аз се уредих с две леки, но солидни пръчки, разгледахме наоколо и точно в 15.00 търгнахме в западна посока.

 Ходенето е приятно, по почти равен черен път. Ту ни пече слънце, ту сме обградени в мъгла.

Неусетно достигаме до първият паметник от маршрута.

До него се стига по черен път, проходим за джипове.

Продължаваме нататък, като от време на време правим и почивки.

И така продължаваме да ходим по добре отъпканата пътека вече повече от два часа, но хижата още не се вижда.

След повече от два часа ходене вече е крайно време да се хапне нещо сладко!

А Йожко гледа маршрута и се чуди защо още не се появява тази хижа, нали била на два часа път от прохода Беклемето.

След три часа ходене достигаме до отклонението към хижа Хайдушка песен.

Виждаме и втория паметник по маршрута, което показва, че хижата вече е близо.

Най после, след три часа и половина ходене, хижата се появява изведнъж пред очите ни.

След точно три часа и половина вече сме на терасата пред хижата. Надморската височина е 1562 м н.в.

Влизаме и в столовата.

Хижарят запалва печката и веднага слагам бързоувиращи спагети за вечеря. В хижата не се предлагат чорби - има само напитки и вафли.

В столовата има още две групи, едните са от Павликени и веднага познават "техния" доктор! Ние сме доста уморени и се отправяме към 207 стая.

Ако някой се интересува повече за хижата - колко стаи, колко легла, то плановете на отделните етажи са качени в интернет на този адрес: http://www.bg-market.com/hija-kozq-stena/plan-sketch.htm Личното ми мнение е, че се стремят да поддържат максимално чисто. Цената на легло на вечер е 12 лв. с карта на БТС правят минимална отстъпка. Леглата са над 100 и едва ли някога се запълват всичките. Тоалетните и умивалните са на всеки етаж. Отоплението е на печки с дърва и хижарят беше заредил дръвца за една нощ, но ние не се възползвахме, беше топло.

Сутринта времето беше идеално.

Имаме достатъчно време и без да бързаме се приготвяме за тръгване. Появява се и хижарският котарак. Понеже на снимката се вижда и новата раница на Йожко, то трябва да се отбележи, че е много хубава и най-важното пълна тежи само няколко килограма повече от моята, което си е постижение. Йожко се заканва още да намали багажа!

Павликенската група е по-бърза от нас и вече са готови за тръгване.

Ние също сме стъкнали багажа.

 

Малко преди 10.00 вече сме тръгнали от хижата и сме на отклонението за Розино.

 

За закуска се намират необрани още къпини.

 

Пътеката минава покрай скали...

 

... през гори...

 

... въобще виждат се всякакви красоти.

 

След 2 часа ходене настигаме палвикенската група в подножието на връх Ушите.

На схемата, която гледа Йожко, се вижда целият ни тридневен маршрут и затова я слагам и нея.

Ето ме и мен възкачен на самия връх.

Тук се намира и отклонението към хижа Хайдушка песен.

Предястието за обяд е червени боровинки.

Основният обяд е от рибни блюда.

Вече вървим доста време, но хижа Козя стена още се вижда в далечината.

Последно изкачване преди хижа Ехо.

Ето и самата хижа Ехо. След 5 часа сме там, но не бих казал, че сме бързали особено. Напротив почивките бяха добри и продължителни.

Хижа Ехо е доста променена, разпределението е по съвсем друг начин, но бързо се ориентирам и след половин час вече хапвам лещена чорба на масата пред хижата.

Хижарската котка веднага се появява. Те са котарак, котка и две малки котета. Ето мама котка.

Влизам в спалното да почина. С павликенската група сме в едно помещение, но до вечерта там настаняват още няколко малки групи. Вече няма спални помещения без прозорци, но пък са само четири и то големи.

Йожко решава да изкачи съседния връх Каваклан и от там снима близкия връх Юмрука.

Вечерта в столовата е пълно, но все пак намираме две места за сядане и хапваме бобена консерва с това онова. Въобще през целия поход не сме останали гладни.

Нощувката с толкова много хора не е от най-приятните, но се преживява някак. Сутринта ставам рано и снимам връх Юмрука в мъгла.

След час слънцето е изгряло и мъглата се е вдигнала.

Вижда се добре и връх Вежен.

Разхождам се до близкия параклис в подножието на връх Юмрука.

Снимам хижа Ехо и връх Каваклан.

Разглеждаме табелата с маршрутите до околните хижи. Времетраенето на преходите  е дадено доста амбициозно.

Ние сме готови, но трябва да чакаме павликенската група. Те знаят пътеката за хижа Хайдушка песен.

Тръгваме обратно по пътеката към хижа Козя стена до връх Ушите.

Йожко малко изостава от групата, но пък е направил страхотна снимка на връх Ботев, специално за Славчо.

 От тук нататък вече сме в ниското, но и тук има красоти.

На това място се разделят пътеките за хижа Васильов и за хижа Хайдушка песен.

Време е за обяд, който е по-скромен, но Йожко си носи топла вода в термоса и си приготвя бързоувиращи спагети.

След четири часа ходене наближаваме  и първите вили.

На хижа Хайдушка песен пристигаме след почти четири часа ходене.

В близост с хижата има и бунгала в които нощувката е за по 10 лв. на вечер. Чудесно място да се скрие човек от градската шумотевица. А през лятото на четири километра в село Чифлика има и минерален басейн.

След това с такси слизаме в град Троян и на гарата изчакваме да дойде влака.

Правим кратък отчет на похода. Според нас маршрутът не е труден, като изключим слизането последния ден. Хижите са добри, чисти и добре поддържани. Местата са красиви и си струва човек да ги посети.

На гара Павликени Йожко слиза, а аз пристигам на гара Горна Оряховица съвсем на време и с автобус № 10 се прибирам благополучно в Търново.

10-12.10. 2014 година. Троян - Козя стена - Ехо - Хайдушка песен.