На пазар в Одрин

Цяла България се извървя в Одрин да си пазарува евтино. Не можах да издържа на изкушението и ето ме една ранна съботна сутрин да чакам на ГКПП Лесово – Хамзабейли.

 За успешния шопинг е много важно да се тръгне на време, за да се мине границата възможно по-рано и по-бързо. В събота желаещите са много и стават големи задръствания. Нашият водач и шофьор Митко многократно е посещавал одринските пазари и знае всички тънкости и възможни препятствия. Затова тръгнахме от Велико Търново още в 4.00 часа и в 7.00 бяхме на границата. Граничарите, и нашите и турските, не създават никакви пречки, но все пак се минава паспортен контрол и митница и на двете граници и това отнема минимум час, защото има ранобудни, дошли преди нас. Малко преди 9.00 часа вече бяхме на първата спирка от маршрута, евтини складове на едро с най-разнообразни стоки – храна, дрехи и какво ли не.

Както виждате надписите са на български език. Не се учудвам, защото навсякъде са само нашенци и пазаруват яко.

Вече се налага да посетим тоалетна. Последно ползвахме такава на бензиностанция в Ямбол. Цената е в турски лири, но аз дадох българско левче. Лелята остана много доволна.

Клекалото е много по-физиологично от седалото, но не знам защо в България има само седала. Във всяка тоалетна има и канче за подмиване, което също е много по-добре от колкото при нас.

Иначе в тоалетната си е мизерно, но чисто.

Боклуджийските кофи са стари и очукани, а около тях мръсничко, като у нас.

След тези складове отиваме на зеленчуковата борса, където цените са съвсем приемливи и няколко човека си купуват цяла касетка с розов домат. Удобството да пътуваш с Митко е това, че автобусчето е навсякъде с нас и като се купи нещо, веднага се слага в багажника. А багажникът е голям, защото са махнати задните седалки. Първо за да има място за напазаруваното и второ, така седящите места са само 7+1 и по опашките по границите минаваме с леките коли, където става по-бързо, отколкото с автобусите.

След тези най-евтини места за пазаруване, отиваме в местните супермаркети и то в известните Мигрос и Тугра. Там може да се плаща и с българска банкова карта, а обменият курс е като на банката издала картата.

Ето щанд за месо.

Алкохол има всякакъв, но е много скъп.

Бирата също е с високи цени. Според турците Ефес е най-хубавата в цялото средиземноморие.

 Зеленчуци има всякакви.

Зелето и там е скъпо.

Много добре заредени са щандовете с риба, въпреки че град Одрин не е близко до море, а покрай него минават реките Марица и Тунджа.

Щандовете за играчки са много.

 Има и играчки Лего.

Разнообразието от стоки е много голямо. Има щандове за обзавеждане и дрехи, но не влязох, а снимах отдалеч.

 

 След това микробусът паркира до Марги аутлет.

Това си е вече място за пазаруване на българи.

Има и места за хапване.

"Тава джигер", ще рече пържен телешки черен дроб. Нарязва се на тънки ивички, кисне се цяла нощ в сода, измива се и после се пържи в олио. Става много вкусен.

Синият пазар е до Марги аутлет. Там има дрехи с надписи на маркови, но им личи, че са евтинджос. Виж плодове, зеленчуци и храни са добри.

Купих си зехтин за 4 лв. литъра и Пишмание, да черпя в Търново. Плащах в лева. Произходът на името "Пишмание" е интересен и ще го разкажа. Млад сладкар бил влюбен в закръглена дама. За да спечели сърцето ѝ измислил тази вкусотия. Прилича на памука, който се продава у нас по панаирите, но е много по-добра. Нарекъл сладкото изкушение "Шисмание", което се превежда "дебеланка". Тези негови усилия довели до това, че успял да се ожени за девойката. В началото бракът бил много щастлив, но после, както обикновено става, нещата се променили. Майсторът сладкар не можал да изтърпи жена си, напуснал я и променил името от "Шисмание" на "Пишмание", което означава "съжаление".

Синият пазар е с много сергии за дрехи, плодове и зеленчуци на прилични цени.

Най-престижно място за пазар е мол Ераста.

На последния етаж има заведения за хранене.

Най-накрая, след като багажникът на микробуса се напълни, Митко ни остави до Синагогата и ни отдели два часа да разгледаме централната търговска улица Сарачлар.

По тази улица вече имаше и турци, но аптеките бяха препълнени с клиенти, само българи. Толкова народ вътре, че не можах да вляза и да снимам турска атпекарка.

Главната търговска улица достига до пазара Улус. Успоредно на Сарачлар е и пазарът Паша чаршия. Дълъг е 300 метра и с четири входа. На тези пазари не отидох. За един ден толкова много шопинг ми дойде много.

Въпреки че заглавието на пътеписа е "На пазар в Одрин", предпочетох да посетя джамията Селимие.

Тя е голяма забележителност за Турция. Минаретата ѝ са по-високи от тези на Света София и куполът ѝ е по-голям. Около нея имаше спрени много турски автобуси с екскурзианти.

Но и тук в близост има голям безистен, за да може и местните да си купят сувенирче за спомен.

И тук обърнах внимание на тоалетните.

Явно навсякъде са едни и същи, защото ползвах такава и в магазин Мигрос, която беше най-чиста.

Тоалетаджията остана много доволен, че му платихме по левче. На всеки дава тоалетна хартия да си обършем ръцете и е много любезен.

Пак по моята специалност е и извозването на боклука, затова ето едно боклуджийско кошче в Одрин.

Направи ми впечатление, че по улиците жени нямаше, освен нашенки. Младите туркини, които видях, бяха с мъжа си и забулени, да им се вижда само лицето. Не ми беше удобно да ги снимам, но едни полицайки успях да щракна.

Накрая слагам снимка на бат' Величко, организаторът на цялото пътешествие, за което съм му много благодарен. Така като го гледате на снимката въобще не може да познаете на колко е години – на много, но не му личат.

Накрая ми се идска да сложа и няколко снимки от джамията Селимие. Много е красива и си заслужава да се посети.

Като знам каква е мъничка патриаршията на хълм Царевец, то нямам големи основания да се гордея, че съм българин. Но и турчин не искам да съм. Беднички и те горките като нас и си личи.

Другите ми пътеписи се четат от страницата https://prodanov.org/

Януари 2025 г.