Промахон 2014 г.

През 1981 година, като се върнах от Барселона, се зарекох повече в чужбина да не ходя. Причината беше, че разбрах в каква жалка държава живея - София ми се видя като село, за Търново да не говорим. И за да не изпитвам повече тези неприятни емоции, реших да си стоя в България. Но след 33 години си наруших заричането. Помислих си, че едно селце като Промахон, и то в закъсалата финансово Гърция, едва ли ще ме впечатли с нещо. Но след като разкажа за моето пътуване, ще разберете, че съм се излъгал.

Тук може би трябва да направя едно уточнение. В селото са живеели българи и се е казвало Драготин (Δραγοτίν). След Балканската война, през 1913 година, българското население се изселва и на негово място идват гърци, бежанци от Турция. След 1927 година го преименуват на  Промахон (Προμαχώνας), което на български значи бойница (амбразура).

Това пътешествие, като и повечето други, започна от гара Велико Търново.

Интересен момент от пътуването беше, че от гара Трявна се прехвърлихме на автобуси, които ни закараха до гара Дъбово.

Всичко беше добре организирано. Автобусите чакаха на паркинга срещу гарата. Места имаше за всички. Минахме през Хаинбоазкия проход. Заведението на хижа Предела работеше.

Друг интересен кулинарен момент от пътуването беше, че продължителния престой на гара Тулово го използвах да хапна бобена чорбица с домашните си кашкавалено-доматени сандвичи.

Това разбира се стана в заведението "При доктора", намиращо се на първи перон. Жълтата барака е много добре позната на туристите, посещаващи южните склонове на Стара планина, защото тук прекарват продължителните престои при смяна на влаковете. А чорбите са вкусни и евтини, като бобената е на цена 70 ст. ,  а тази от шкембе струва 1.20 лв.

На гара Подуене пристигнах по разписание, преспах при децата и на другия ден на ранина бях на гара София. Там влакът за Кулата тръгваше от западната част на гарата и видях този стар локомотив, на който друг път не бях обръщал внимание. От снимката се вижда, че валеше дъжд и беше много студено.

На гара Кулата пристигнахме 10 минути по-рано от предвиденото, защото от гара Генерал Тодоров, където става смяната, пуснаха влака 10 минути по-рано. Такова нещо ми се случва за първи път в живота, влак да тръгне по-рано.

От гарата минах през селото и след няма и километър достигнах граничния пункт. Прибрах фотоапарата, извадих личната карта и се приготвих за минаване на държавната граница. Но за мое учудване на този пункт не ме спря никой. Минах през специалното място с надпис: "За пешеходци", повъртях се около гишето, даже почуках на стъклото, но след като никой не ми обърна внимание се насочих към гръцкия граничен пункт. Между двата пункта има Free shop, но разглеждането му оставих за на връщане. До гръцкия граничен пункт настигнах едни момчета и тръгнах след тях. Показахме си личните карти, човекът зад гишето само ни кимна с глава и толкова. Очаквах, че ще ми вкарат името в компютъра да проверят да не съм някой обявен за издирване, но явно престъпниците не ходят с раници и пеша. Въобще граничният контрол мина абсолютно формално. Как разбират колко хора отиват в Гърция, като даже не ги записват, на мен не ми е ясно.

Веднага след границата се насочих към гарата на Промахон, от там е най-прекият път за селото. Учудващото е, че влаковете през тази гара са спрени от една година, но тя е много е запазена, хубава и няма никакви поразии по сградата и прозорците й.

Имаше чешмичка, която като пуснах, водата течеше.

От където и да я погледнеш тази гара, все хубава и нова. Всички врати бяха заключени, нямаше разписание, защото тук влакът за България не спира, а други влакове няма. Смяната на гръцкия дизелов локомотив се сменя с нашия електрически на гара Кулата. Там се извършва и паспортната проверка на пътниците.

На няма и 400 метра от гарата видях първата къща, изглеждаше много добре, а от там се чуваше лют скандал, викаше само гъркинята.

И следващите къщи, които видях бяха много китни и красиви.

Повечето са едноетажни най-много на два етажа и са много добре поддържани.

Стигнах в центъра, кметството се познава по знамето. На първия етаж имаше много прилично заведение, нещо кафе и ресторант. Очаквах, че отпред на табела ще е написано и на български език цената на това, което се предлага, но нямаше нищо такова. Явно на нашенецът му е скъпо в гръцките заведения и затова не го канят за клиент. Влязох вътре, но като не им знам езика и не посмях да остана. Имаше само трима човека, единият беше попа.

Ето това е площадът пред кметството с фонтанчето.

Срещу кметството на високото имаше църква.

Пред всяка къща имаше паркирана лека кола.

А пред някои имаше и по две коли.

В цялото село имаше само една изоставена къща и тя изглеждаше трагично.

Ето още една, изглеждаща зле, но все пак е обитаема.

И последната, която не беше в перфектно състояние, но все пак имаше слънчев панел на покрива.

Но освен тези три смотани къщи всички останали бяха все хубави, на някои имаше и знамена.

Снимах и един електромер - еднотарифен. Явно нямат проблеми с цената на тока, че да пестят от евтината нощна тарифа.

Имаше кабинка със стационарен телефон, а около боклукчийската кофа нямаше и боклуче.

Пощенските кутии за цялото село бяха на едно място.

Намерих надпис, че се дават стаи за преспиване, но на българки език не пишеше, явно нашенци не преспиват тук, а се прибират в България.

В горния край на селото се виждаше хотелчето.

Ето тук как изглежда хотелът от близо.

Тротоарите в цялото село бяха изключително качествено направени от големи плочи.

А на един стълб имаше щъркелово гнездо.

Все пак Промахон е село и в някои дворчета имаше селскостопански насаждения.

Ето узрели праскови.

А под тази вишна имаше стол, на който можеше да се стъпи и да се хапне, но не посмях, като не им знам езика, ако ме хванат няма да мога да се оправя.

В много малко къщи имаше домашни животни, куче не ме лая никъде, котка видях само една. Имаше само кокошки.

Селото е малко и успях да го разгледам цялото най-подробно. Видях още едно подобно заведение като кафе или ресторант, също много добре изглеждащо. И там влязох, но не посмях да си поръчам нещо, като не знам никакъв чужд език! Пари имах достатъчно, носех си 47 евро и 71 евроцента.

На фона на този много добре изглеждащ двор на хоризонта се виждаше планината Беласица.

 

Още една хубава къща.

И следващата е хубава, но е доста голяма, колкото селското хотелче.

Близо до кметството имаше хубава беседка с чешма, от която пих вода.

Никъде не намерих магазин за хранителни стоки. В един момент видях едно момче, което слизаше от едно бусче и във всяка къща носеше торбички с домат, чушки. Явно тук всеки си има кола и не го притеснява да пазарува примерно в България, където е много по-евтино. Не им е скъпо и да си плащат за разносната търговия.

Реших да се върна обратно по шосето от Солун за Кулата. На табелата в края на селото трудно можеше да се разбере нещо написано на гръцки, но се досетих , че на дясно е България, а на ляво е Серес.

Вече на шосето имаше табела, на която пишеше, че до границата е 800 метра, така че ако се върви по шосето за Солун и от там се отклони за Промахон разстоянието е около километър, много по-дълго от колкото през гарата, защото се обикаля повече.

Вървейки по пътя се замислих, от къде такъв висок стандарт в Гърция, а в България да сме толкова зле. А сме имали и по-добри времена, примерно преди 70 години. Спомням си моята търновска баба никога не садеше домат, даже и лук не си слагаше в двора, само цветя. Всичко си купуваше от пазара и с чиновническата заплата на дядо ми семейството се издържаше.

В миналото България е била по-добре от Гърция защото почвата ни е по-добра. При нас не е толкова жегаво през лятото и се образува много хумус, почвата е плодородна и всичко се ражда. И сега като им гледам по дворовете домата и картофите, ами те много по-назад от тези в моя двор. При тях се раждат само маслини, портокали, лимони. Преди 70 години почти не се е ходело на курорт на море, а сега се ходи. А гръцкото море е идеално за туризъм, така че те сега имат от какво да печелят и затова са толкова добре. С това не искам да оправдавам нашите крадливи политици, които според мене са главната причина да не сме като гърците.

Единственият крайпътен надпис, който видях на български, беше да не се хвърлят отпадъци. Явно от нас българите, освен да оставяме боклуци, друго не се очаква.

Иначе гръцкият път, и на снимката се вижда, в едната посока е от две асфалтови платна, още едно бетонно, мантинела и после около метър и половина окосена трева.

Почти всички надписи бяха само на гръцки и нищо не им се разбираше! Е, с по-голямо въображение от долния надпис е ясно, че са похарчили 450 милиона евро за тази област, може би за пътища, знам ли?

Малко преди границата и преди отклонението за гарата имаше крайпътно заведение с бензиностанция.

За автомобиладжиите ето и цените на бензина и на дизела.

След бензиностанцията, малко преди граничните пунктове, в една каравана се продаваха различни видове маслини, от същите кутии, от които ги продават и в България. Продавачката нещо ми говореше и то на гръцки. Толкова не можа ли да научи някоя българска дума? Да не говорим, че маслините й бяха на цена от 3 до 5 евро килограма. Че аз в Търново абсолютно същите маслини си ги купувам за по 5.95 лв. килограма.

Приближих гръцкия граничен пункт. Там нямаше никакви хора.

Ето на тези гишета си показах личната карта, но и сега никакъв интерес към моята личност.

След това между двата гранични пункта е Free shop-а.

Сега вече като няма безмитна зона, това е много луксозен гръцки магазин, в който се продава козметика и маслини в лъскави опаковки и бурканчета. Цените са доста високи. Питам на български продавачите къде да си оставя раницата, но те ми правят знак с ръка да влизам с нея. В ляво се вижда обособен голям магазин за облекло, там вече обслужващите бяха продавачки. Персоналът са млади хора облечени безупречно. Останах с впечатлението, може би грешно, че на мене се гледа с леко пренебрежение и съжаление, все пак щом си нося раницата, явно съм без лека кола. Не се застоях в този магазин много и излязох.

Този мост пресича самата граница.

Предполагам, че по рекичката минава граничната бразда.

Минеш ли по моста и си в България. Това проличава веднага, надписът Република България е покрит с клони и не се вижда добре. Няма кой да ги отсече!

На нашия граничен пункт си има специално място за преминаване на пешеходци. Чак след като преминах покрай гишетата, се появи някакъв и ми иска личната карта, показах му я, той я погледна, пак не ме записа никъде и ми я върна.

Като минах в Българско и на първата пейка седнах да почина и да хапна. Боклуците около пейката се виждат и на снимката. Термометърът поставен на раницата показваше 30 градуса по Целзий.

В нашенско имаше доста хора, мотаещи се без работа. Даже един циганин дойде да ми иска "бонбонки". Ядях бадемови ядки и му дадох малко.

  След нашия граничен пункт имаше много бараки, в които се продаваха главно хранителни стоки. Това се търси от гърците, защото е евтино. Пък и някой изгладнял по чужбината нашенец също би си купил с удоволствие.

Имаше и няколко таксита. Още на отиване таксиметърджиите ми предложиха услугите си за транспорт. Като им казах, че отивам пеша до Промахон, те ме информираха, че до там било 20 километра?!?

След като хапнах и починах, тръгнах към село Кулата. От граничния пункт до края на селото е съвсем близо. Първата къща, която видях, вече с очите на човек бил в Гърция беше тази:

 

Тротоарите и те доста по-различни от гръцките. Леките коли - също.

И тук в една къща имаше поставено знаме, но то много не личеше от простряното пране.

Е, имаше и по-прилични къщи, но тази каруца отпред?!?

А, като стигнах до гарата видях и магаре, докато в Гръцко в повечето къщи имаше много модерни трактори. Изводите всеки си ги прави сам.

Като пристигнах на гара Кулата, до тръгването на влака имаше много време. Извадих радиото, полегнах, даже съм задрямал малко. Тук се слуша местното чалга-радио Гея. Поздравлението за дадената компания или човек се излъчва докато не се получи заявка за следващо поздравление. Докато бях на гарата в Кулата, един час поздравяваха Теменужка за щастливия повод, който така и не разбрах кой е.

Влакът тръгна от Кулата точно на време. На гара Генерал Тодоров се прехвърлих на бързия влак от Петрич и направих снимка на Кожух планина, в подножието на която се намира местността Рупите с църквата и гроба на Ванга.

 Планините Беласица, Пирин, Славянка и Огражден не можах да ги снимам - бяха в облаци. Чак след Дупница малко се проясни и щракнах Рила.

В София пристигнах със съвсем малко закъснение и се прибрах благополучно.

На другия ден, докато ми тръгне влакът за Търново, реших да направя леко фотосафари из софийските улици. Забелязал съм, че като отиде някой в голям град, обикновено гледа да се снима пред местната забележителност. Примерно в Париж - пред Айфеловата кула, в Мадрид - на Пуерта дел сол, а в Лондон - разкрачен над Гринуичкия меридиан. Целта на тези снимки е да се качат в социалните мрежи и там да се види, че човекът е бил по тези места. Нормална човешка хвалипръцковщина (тщеславие). Всеки иска да каже: Вижте ме кой съм аз. Но за 61 години живот, мисля много добре съм разбрал кой съм и нямам нужда от такива снимки.

Според мене е много по-интересно какво ядат хората в този град и на какви цени. Ето тук зеленчуците на Женския пазар.

А на цената на тези портокали може и гърците да завидят.

Черешите и те не са кой знае колко скъпи - 1.50 лв.

На пазарчето при храм "Св. Седмочисленици" (за провинциалистите - това което е на ул. Граф Игнатиев) е малко по-скъпо.

Ето и цените на рибите. Само на Женския пазар сьомгата е толкова евтина. даже съм питал продавача, как така при него е на ниска цена и ми е обяснил, че той я внася в България, другите я купуват от него и затова я продават толкова скъпо.

Цените на някои бакалски стоки.

А тук са показани само сирена.

Ето и цените в китайски ресторант.

Освен от храна, хората се интересуват и от политика. Ето един надпис, който мисля добре показва някои политически настроения.

Понеже много хора се оплакват, че нямало работа, ето една обява за работа. Може би не дават голяма заплата, но да продаваш обеци не  е голяма философия.

Докато разглеждах магазините, напълних минерална вода от Централна баня.

Ползвах метрото при Лъвов мост като подлез.

През подлеза пред гарата отидох и на автогарата.

За Търново тръгваше и автобус, но аз съм фен на БДЖ, които ще ме возят само за 7.70 лв.

Пътуването ми завърши на гара Трапезица. От снимката се вижда огромната разлика между гарата на Промахон и тази на световно известния туристически център Велико Търново. Изводите оставам за четящите!

Промахон - Кулата - София 2.-3. 06. 2014 година.