РАВНЕЦ 2012 – НАЙ-ХУБАВИЯТ ПОХОД ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 34 ГОДИНИ!
С колегата и приятел Славчо Крачев ходим на походи от 1978 година. Още на първото ни съвместно пътешествие направихме едно екстремно изкачване от Боровец до хижа Мусала и от тогава, където и да тръгнем, все някакви перипетии и разбира се убийствено продължителни преходи.
Този път обаче, походът беше кулинарно-приспивателен. Още на гара Велико Търново хапнах сутрешна бобена чорба. В гр. Казанлък, където чаках Славчо, намерих бившия гарнизонен стол и обядвах със славянски гювеч и баклава.
В Карлово напазарувахме това-онова и ядохме шкембе чорба в нова закусвалня на главната улица. При изкачването до хижата не си давахме много зор и стигнахме по тъмно към 19.00. В новопостроената баня имаше доста топла вода и я изпробвахме. После хапнахме пилешка чорбица и легнахме да спим.
За хижарката леля Марче и за другите обитатели от животински вид, за стаите, цените и други подробности ще четете в пътеписи от предишни походи до тази хижа.
На другия ден за мое щастие имаше такава мъгла, даже лек дъждец, че не посмяхме да си подадем носа навън. Хапнахме по бобена чорба и продължихме да си лежим горе в стаята. Някъде към 14.00 почна да ни доскучава и решихме мъгла не мъгла да опитаме по маркираната пътека да излезем някъде на високото. А по прогноза трябваше в планините да е ясно и слънчево. Тръгнахме по лятната маркировка и няма и след час излязохме от мъглата.
Гледката от високото е изумителна.
Слънцето печеше и използвахме да направим малко плаж.
Гледките бяха убийствено красиви, то и от снимките се вижда.
Като си начесахме крастата да походим, и надолу към хижата.
Като навлязохме пак в мъглата започна да се мръква, коловете едвам се виждаха, но този район на нас ни е твърде познат, за да се загубим. Благополучно се прибрахме почти по мръкнало.
За вечеря хапнахме в стаята вкусни немски лидълски рибни консерви, Славчо запали печката и на сладък лаф до късно вечерта. Направихме планове за походи и морски пътешествия поне за следващите 60 години.
На сутринта по обичайната пътека до гара Карлово и се прибрахме благополучно. Това бе първият ми поход със Славчо, на който не съм тичал до изнемога и затова го отчитам, като най-хубавия ни съвместен поход за последните 34 години.
16-18.11.2012 година