Спано поле

Спано поле - 9-12.07. 2018 г.

Преди десет години бях за пръв път на заслон Спано поле. Много се впечатлих и написах пътепис, в който на дълго и на ширироко се възхищавах на околните красоти. Сега ще разкажа за по-практични неща, които да са от полза за тези, които евентуално ще се запътят на там.

Пътеката от хижа Яне Сандански си е все така неясна, както беше и преди десет години. Тръгва се по асфалтов път, като първото отклонение в ляво е маркирано с жълта боя. По него се тръгва за пътеката от хижа Яне Сандански до  хижа Вихрен.

След това първо разклонение се продължава направо по асфалтовото шосе и се излиза на второ. На дясно е шосето за местността Туричка черква, на ляво е пак шосе, но за Спано поле, а направо по пътека, маркирана със синьо, се отива до хижа Беговица. Тук е първият тънък момент. Ако се тръгне по асфалтовия път на ляво се обикаля много. За да се спести този голям завой се тръгва по пътеката за хижа Беговица и след няма и 20 метра има добре утъпкано отклонение в ляво. По него по много стръмна пътека се излиза на пътя за Спано поле. Това спестява обикалянето по един огормен завой, но не е маркирано въобще. Ако наоколо има някой местен с радост ще ви го покаже.

След това се продължава по асфалтовия път и се стига до един охранителен пост на Е-он. Там пазачът е достатъчно добър да ви заведе до следващия завой и да ви покаже подсичащата пътека, която вярно е маркирана, но така, че ако той не я покаже, няма да я видите. На следващия голям завой пак има подсичаща пътека, която вече няма кой да я показва и трябва да се гледа за нея. Ако не се използват тези преки пътеки, времето малко се удължава, но винаги се стига до едно водохващане, което се вижда на снимката. До там може да се отиде и с лека кола.

 От тук, зад табелата, тръгва пътеката за Спано поле.

Вече няма къде да се сбърка, но пък в началото е ужасно стръмно. Преди десет години съм отивал за два часа и половина от водохващането до заслона, но сега ми трябваха цели пет часа от хижа Яне Сандански до заслон Спано поле.

Все пак има едно място, където пак един местен оператор на биологични единици /овчар - пояснявам за тези, които не знят какво значи "оператор на биологични единици"/ ни помогна. Това е когато пътеката минава по едно дървено мостче. Преди мостчето има пирамидка с камъни, което подсказва, че трябва да се мине по него, но след това няма никаква маркировка, освен друга каменна пирамидка, която подсеща, че тук някъде ще да е пътеката. След като я намерите, вече нататък до местността Арнаутов гроб е добре утъпкана, даже има и маркировка. А от Арнаутов гроб се събира с пътя, по който се движи високопроходимият джип на хижаря и по него се стига до заслона. Ето карта, на която всички пътеки са обозначени.

Промените се виждат веднага. Направена е нова голяма столова, над нея има спално помещение и зад нея друго. Иначе къщичките калинки, защото са на точки, са си все същите. Така общият капацитет на заслона вече е над 40 човека.

 

 Ето ме и в новата столова.

А тук съм пред първо бунгало. То на този заслон, колкото пъти съм спал, винаги ме настаняват в него.

Заслонаджиите са нови и много разтропани. Винаги има бобена, шкембяна, пилешка и гъбена чорба на цена от  3 лв. но я сипват в огромни купички. Може да се хапнат пържени картофки, кашкавал пане, скара, сирене натюр, на прилични цени. За закуска има пържени филии за левче, а обикновена филия е 20 стотинки, но само от бял хляб. Чаят е по левче в пластмасова чашка. Сигурно е имало и кафе, но не съм обърнал внимание. Но за съжаление не предлагат нищо друго. Около бунгалата е заринато с коприва, но  копривена чорба няма, а гъбената е от гъби купени от складовете на едро в град Сандански. Не са набрани в близките гори, както всеки би си помислил. Написали са си меню с ценоразпис и се придържат стриктно към него. Бирата е кенче, като Пиринското е за 2.50 лв., Шуменско за 3 лв. и Амстел по 3.50 лв. Наливат и канички с домашно вино, има ракия и уиски. На фантите и колите не си спомням цената. Може да се заслади само с вафли или кроасани. Цената на нощувката е 15 лв. на вечер. Места се запазват на телефон 0882/700077.

Другото нововъведение е банята, която е на бойлер с дърва и я палят редовно, но водата се затопля бавно. Нужникът си е все така далече и труднодостъпен. Пътеката до там през нощта се осветява от непрекъснато включена лампа.

От околните красоти успях да се кача до Бърдеришка порта, в дясно от Муратов връх, но не го покорих. На снимката се вижда Муратов връх /2669 м н.в./.

Отидох до Синанишка порта, но и на връх Синаница не се качих. Ето на снимката връх Синаница /2516 м н.в./, гледан от портата.

От портата се вижда Синанишкото езеро.

Тази година минах по пътеката от Бърдеришка до Синанишка порта. Вижда се целият Голямоспанополски циркус.

Друго, което видях за първи път е Попинолъжкия водопад. Намира се на пет минути път от хижа Яне Сандански.

Впечатление ми направиха и кучетата. Тази година всички бяха много големи, от породата Българско овчарско куче и въобще не лаеха, а се умилкваха около туристите с надеждата някой да им даде нещо за хапване. Ето снимка на едно куче.

Сега някои интересни подробности, които могат да помогнат при пътуването до заслона. На гарата в Сандански обикновено чака жълтата кола на бай Драго, но за да сте сигурни, че ще е там, може да му се обадите на телефон: 0888 256682. Той качва до Попина лъка /хижа Яне Сандански/ само за 20 лв. Такситата возят за 4-5 лв. до града, а до Попина лъка вземат 25 лв.

Телефонът на хижа Яне Сандански го има в интернет и цената за нощувка е 12 лв., но  бай Велко ще ви  приюти и за 10 лв. Също е с баня и е прилично и чисто. Телефонът му е 0878 313991. Държи заведение на 200 метра над хижата и винаги е там.

Автобусчето от автогара Сандански се движи в петък, събота и неделя, сутрин и вечер, но когато започне по-усилен сезон. В средата на юли явно пътникопотокът е недостатъчен за ефективното му използване и не вървеше.

Да си пожелаем юли месец 2028 година пак да се кача на този заслон, защо не и през юли 2038, юли 2048 и т.н. и т.н. :)

Ето връзка към пътеписа от 2008 година: https://prodanov.org/patepisi/spano_2008.pdf

За повече подробности питайте на адрес: gprodanov@mail.ru

Другите ми пътеписи се четат от страница: https://prodanov.org/

Юли 2018 г.