Последна редакция на 25.01.2024 г.
Жизнено важният елемент на стреса е не какво ви се случва, а как вие реагирате
на него.
ИЗБЯГВАНЕ НА СТРЕСОВИ СИТУАЦИИ ПРИ ВЪЗРАСТНИТЕ
За къде е тръгнал, до къде е стигнал, ако посоката е вярна как да продължава нататък за да стигне до целта.
Например пенсионирането за повечето хора е много стресов фактор, но за този, който го е чакал с нетърпение не е. Очевидно тези двама души ще реагират различно на един и същи фактор.
Не винаги може да контролирате нещата, които ви се случват, но може обикновено да контролирате начина, по който реагирате.
Списък с целите за цялата година, един за
месеца и един за няколко дни напред. Определете приоритетите на всяка цел, но
бъдете реалисти, защото недостижимата цел само ще ви донесе стрес. след това
направете списък на нещата за вършене, като се концентирате към краткосрочните
неща. Започнете от трудните неща. Целите не трябва да са насочени навън, а
навътре към вас. Не се поставяйте цел да станете богат, а да се чувствате богат.
Съществува една цел, която трябва да е винаги на чело и тя е да бъдете щастливи.
Най-стресогенният фактор в живота на
възрастния човек е страхът от смъртта. Мисълта, че повече няма
да го има никога е жестока. Ако може да се съгласи със съжденията направени още
в предисловието, че времето е само наше понятие, то тогава ще знае, че понятията
никога и винаги също не съществуват. Но това е много трудно за разбиране от
хората и те са си измислили религиите. В основата на всяка от тях стои вярването
в задгробния живот. Едни от религиозните хора вярват, че душата им след
смъртта отива в Рая, други считат, че се прераждат отново в зависимост от
поведението си на земята и други подобни твърдения. Тези надежди на хората се
основават не само на голословните твърдения на свещениците, но и на много
феномени като викането на духове на починали и разговарянето с тях, на извънтелесните преживявания, когато изпадналият в клинична смърт попада за
кратко в светъл тунел, вижда своите починали близки и пак се връща в тялото си.
Въздържане от говорене, от медии, от интернет. Въздържането о т
гледане се извършва като си държите очите затворени някъде о т един час до три
дни. Пълната тъмнина помага да започне да се произвежда човешкият хормон на
растежа и помага на хормоналната система да се стабилизира (в по-голямата си
част т я се регулира о т хипофизата). Въздържане от работа
Всички
религии проповядват една обективно недоказуема, но пък субективно примамлива
доктрина, а именно че човешката личност оцелява след физическата смърт.
Тези явления са възможни, само защото информацията за миналото, настоящето и бъдещето съществува едновременно и в споменатите по-горе състояния тя може да бъде „разчетена”. Това създава впечатлението, че част от нас отива някъде след смъртта. Всъщност, душата е едновременно тук, на земята, в дадения човек и в други хора, в други времена. Затова се вярва в истини като тази, че човекът е бог в развитие, че всяка душа е част от божественото начало, че тази част от вечността, която е в нас (Атман) и космическата душа (Брахман) са едно и също.
Марк Твен се е справил с този проблем така: „Аз не страхувам от смъртта. Бил съм мъртъв в продължение на милиарди години, преди да се родя, но не съм изпитвал и най-малко неудобство от това". е близко по дух до вече цитираната мисъл на Марк Твен. Да си мъртъв едва ли е по-различно от това да си „нероден" – аз лично смятам, че ще бъда същото, каквото съм бил и по времето на Вилхелм Завоевателя или на динозаврите и трилобитите
Все пак има и друга гледна точка, която отхвърля представата, че смъртта е унищожение на съзнанието. Според това може би по-древно вярване някаква част на човешкото същество оцелява дори след като физическото тяло престане да функционира и е напълно унищожено. Този непреходен аспект е бил наричан с най-различни имена, сред които „психика", „душа", „разум", „дух", „собственото Аз", „естество" и „съзнание". Но независимо как я наричаме, представата, че човек след физическата си смърт преминава в друга сфера на съществуване, се нарежда сред най-почитаните и древни вярвания на хората.
Ако някой се страхува от смъртта, искрената вяра в безсмъртието на душата може да му бъде от огромна полза – стига, разбира се, да не реши, че ще отиде в ада или чистилището. Мнимата вяра може да бъде също толкова утешителна, колкото и истинската — поне до момента, в който се разделяш с илюзиите си.
но пък се страхуват от самия процес на умирането? Впрочем този страх е основателен, особено като се има предвид, че ние сме единственият биологичен вид, на който е отнето правото да отскочи до най-близката ветеринарна лечебница, за да бъде безболезнено освободен от мъките си
Ако все пак страхът от самата смърт, чрез различните вярвания, се преодолява, това, че за да умре човек, то здравното му състояние трябва рязко да се влоши, да му спре сърцето или дишането, е много плашещо. Не на всички се случва да легнат вечерта и повече да не се събудят. Съветите, които се дават в книгата за здравословно хранене и активен спорт, помагат животът максимално да се удължи, а чрез прилагането на някои йогийски практики самата смърт да се възприеме като пътешествие в отвъдното.
Един от най-големите страхове, преследващи човечеството, е страхът от смъртта и „наближаващата старост" – състоянието, когато ставаш тежест както за себе си, така и за околните. Страхът от старостта, безпомощността и неспособността да се грижиш сам за себе си, е стаен дълбоко в човешките сърца.
Възрастният човек има две големи притеснения, едното е от смъртта и че вече никога няма да го има, а другото е да не се залежи и да е в тежест на близките си. Повечето хора, в зависимост от техния мироглед, вярват, че умира само тялото, а душата отива в някакво хубаво място или се преражда отново за следващ живот. Тези надежди на хората се основават не само на голословните твърдения на свещениците, но и на много феномени като викането на духове на починали и разговарянето с тях, на извънтелесните преживявания, когато изпадналият в клинична смърт попада за кратко в светъл тунел, вижда своите починали близки и пак се връща в тялото си и много други. Проблемът на тези, които са прочели повече книги е този, че са разбрали, че всяка религия дава различни твърдения, често пъти противоречиви едни на други. Това ги кара да се съмняват, че всичко това е измислено от хората за тяхно успокоение. Сега, в ерата на интернет, информацията за всички религии е лесно достъпна и такива съмнения се засилват. Не може един милиард християни да вярват, че душата им ще отиде в Рая, още толкова мюсюлмани да са убедени, че в техния Рай ги чакат 77 сексиготовни девици, а милиарди будисти и индуисти да са убедени, че душата им ще се прероди за следващ живот. Много по-вероятно е това да за измислици за успокоение на хората.
За да се внесе известна яснота, то трябва да се започне от мисълта на Аристотел, който казва: Сред неизвестното в обкръжаващата ни природа, най-неизвестно е времето. И наистина то за нас е почти неразбираема величина. Ние го схващаме линейно – минало, настояще, бъдеще. Но тази представа е само за наше удобство. Всъщност всичко съществува едновременно. Всичко е сега. Това е много трудно за разбиране в триизмерния свят, защото нямаме поглед отгоре, за да видим, че нещата стават заедно. Точно така ясновидците виждат нашия живот и затова говорят с увереност както за миналото ни, така и за бъдещето. Те се намират в средата на един кръг, там на където са обърнати с лице е настоящето, от едната страна е миналото, а от другата е бъдещето, те съществуват едновременно. Осъзнаването, че всичко е Едно и всичко е Сега е толкова абстрактно, че не е необходимо да го разбирате. Затова привържениците на агностицизма са най-близо до истината, като казват, че светът за нас хората е непознаваем.
Това, което синхронизира миналото, настоящето и бъдещето от света в който живеем с отвъдното, където времето и пространството имат непонятни за нас измерения, можем да го наречем и Бог.
Практическият извод от горните разсъждения е, че щом няма време, то нас винаги ще ни има в отвъдното. Илюзиите, с които ни омайват различните религии са само, за да се опитат да обяснят случващото се поради това, че някой може да види в безвремието, да го прогнозира или даже да създава впечатлението, че го насочва в желаната от него насока.
Това, че всичко е едно и става едновременно по-лесно може да се обясни, защо всеки получава това, което заслужава, но според делата и помислите си. Повечето хора аргументират тази всевселенска справедливост с наличието на божество, което следи нашето поведение и в зависимост от него раздава справедливост.
Тезата, че един или няколко богове са създали света, ръководят го и раздават правосъдие, е била приемлива в предишни времена, но не може да отговори на въпроса: Какво е правил Бог преди да създаде света или какво е имало преди Големия взрив, за който пък говори официалната наука. Всъщност светът винаги го е имало, всевселенската справедливост - също.
Нека всеки внимателно се вгледа в поведението си и да се опита да разбере, защо животът му е точно такъв. Ако иска да го преобрази, за да е здрав и щастлив, то трябва да се опита да промени своето държание. За съжаление човек не може да прецени критично своите постъпки. Той вижда сламката в очите на брат си, а гредата в своето око не вижда /Матея 7:3/. За зло или добро хората са такива и винаги е било така. Не случайно в бибилията е казано: Гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират /Матея 13:13/.
Някои ще кажат: Дай доказателства за това, че няма време и пространство и че има всевселенска справедливост. Фактите са хиляди, но не отговарят на критериите на съвременната наука за достоверност. Необходимо ли е въобще да има доказателства? Даже е опасно ако ги има. Ако се знаеше със сигурност, че желанието за богатство, власт, слава, които са основните стимули за работа на съвременния човек, се наказват, то кой би работил така усърдно за развитието на човечеството.
Това, че всичко става едновременно донякъде обяснява и произхода на живота. Според противниците на еволюционната теория на Дарвин вероятността, аминокиселините да се подредят по точно този ред, е толкова малка, че е невероятно да се случи. Всъщност много хора смятат, че нищо случайно няма. Няма и нищо нарочно, а всичко става едновременно. В момента, когато започват да се редят аминокиселините и когато се получава резултатът, това става едновременно. За силата която координира процеса във времето може да се каже, че е и Бог, но най-точно е да се твърди, че това е неразбираемо за съвременния човек.
Вторият голям страх на възрастните хора е от тежки и продължителни болести. Вече бе казано, че има всевишна справедливост и много хора считат, че болестите са наказания за нашето поведение или ни се дават за да ни научат на нещо. Официалните версии за причината на болестите се изучава от етиологията. Причините обикновено са две генетичните дадености и условията на живот. Но за самото заболяване има и други причини. Дали това е някакво наказание или нещо което да ни накара да научим нещо ново е трудно да се каже, но е твърде възможно това да е така. Официалната причина дадена от етиологията да съвпада и с други божествени причини.
Вече бе споменато, че основните причини за лошото здраве на човека са обилното хранене, обездвижването, прекомерната употреба на упойващи вещества и не на последно място – стресът и психичните травми.
Съществува мнението, че за да постигнеш целта си, е необходимо ясно да формулираш поръчката си, а сетне да пуснеш в пространството тази мисъл-форма и известно време да не си спомняш за нея, та да не попречиш на изпълнението на желанието. Ако всичко беше толкова просто...
Едни смятат, че съдбата е в ръцете на нейния господар. Други вярват, че тя е предопределена. Трети отиват още по-далеч, като гледат на съдбата като на участ или орис, изпратена на човек свише и предопределена от деянията му в минали животи.
По-долу са разгледани най-честите стресогенни фактори, които водят до заболявания и се предлагат някои начини за справянето с тях.
Друг важен проблем на възрастните е това, че си мислят, че страдат от безсъние. Това се получава, защото им е трудно да издържат цял ден без сън и много често дремят през деня, което влошава качеството на съня им през нощта. Буденето за нощно уриниране може да влоши нещата. Но най-трагично става, когато започнат да употребяват успокоителни и приспивателни лекарства от групата на транквилантите. Тези вещества не подобряват качеството на съня, а водят до пристрастяване и задълбочяване на проблемите.
Никой не е дал точен отговор на това защо спим. Сред неизвестното в обкръжаващата ни природа, най-неизвестни са времето и сънят. Много вероятно между тях да има и пряка връзка, но за това е трудно да се коментира.
Въпреки че не е ясна причината поради която спим, то ползите от него са известни. Подобрява паметта, засилва имунитета, предотвратява раковите заболявания, болестта на Алцхаймер, диабета, понижава апетита, забавя стареенето, повишава успеха и ефективността и продуктивността на извършваната работа, подобрява тонуса на кръвоносните съдове и предотвратява хипертонията, инфаркта и инсулта, ускорява възстановяването на двигателните навици след инсулт. Недоспалият човек създава риск за катастрофи при шофиране. Съвсем не е случайно, че СЗО е обявило недоспиването за епидемия в индустриално развитите държави. Причините за лошия сън са няколко, но първата е, че светлината, особено ЛЕД крушките и екраните на компютрите и айфоните потискат отделянето на хормона мелатонин, като забавят отдетлянето му с три часа. А това е хормонът, който предизвиква съня.
https://www.dw.com/bg/40-%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81-%D0%B8-%D1%84%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%B1%D1%83%D0%BA/a-14974006
по време на пост се спира и интернетът
За тези от вас, които се
чудят защо хладната синя светлина е най-мощната от видимия светлинен спектър по
отношение на регулирането на освобождаването на мелатонина, отговорът се крие в
древното минало на предците ни. Човешките същества, а смятаме, че това се отнася
и за всички форми на сухоземни организми изобщо, са произлезли от морските
създания. Океанът функционира като светлинен филтър, блокиращ по-голямата част
от жълтата и червената светлина с по-дълги
вълни. Остава синята светлина с по-къси вълни. Това е причината океанът,
а също и това, което виждаме, когато сме потопени под повърхността му, да
изглежда син.
Следователно голяма част от морските създания са еволюирали в спектъра
на синята видима светлина, включително и еволюцията на подводното зрение. Нашата
специална чувствителност към хладната синя светлина е рудиментарен пренос от
морските ни предшественици. За съжаление, този еволюционен обрат на съдбата сега
се е върнал, за да ни преследва в новата ера на синя LED светлина, разстройвайки
мелатониновия ни ритъм, а така и ритъма ни на сън и будуване.
Ако подходим към въпроса „Защо спим?“ от еволюционна перспектива, това само усложнява загадката. От каквато и перспектива да го погледнем, сънят ще изглежда като най-глупавият от биологичните феномени. Когато спите, не можете да търсите храна. Не можете да общувате. Не можете да си намерите партньор и да се възпроизведете. Не можете да изхранвате или защитавате поколението си. Още по-лошото е, че сънят ви прави лесна плячка. Сънят със сигурност е едно от най-озадачаващите човешки поведения. Още повече че последвалото упорито оцеляване на съня през еволюционния процес означава, че той би трябвало да носи огромни ползи, които далеч надвишават всички очевидни опасности и вреди.
Какво може да се направи за да се подобри сънят?
Очевидните методи включват намаляването на приема
на кофеин и алкохол, премахването на електронните екрани от спалнята и
поддържането на спалнята хладна. В добавка пациентите трябва:
(1) да установят
редовно време за лягане и събуждане, дори и през почивните дни, (2)
да си
лягат само когато са сънени,
и да избягват задрямването на дивана рано вечерта,
(3) никога да не лежат будни в леглото за дълги
периоди от време; вместо това
да стават и да се занимават с нещо тихо и
отпускащо,
докато се върне желанието им за сън,
(4)
да избягват дремките през деня,
ако им е трудно да заспиват нощем,
(5)
да намалят провокиращите тревожност мисли и
грижи, да
се научат да се отпускат психически преди сън и
(6)
да премахнат видимите циферблати на часовници в
спалнята,
като така предотвратяват тревожността си, когато ги зърнат нощем.
1. Придържайте се
към режим за сън.
Лягайте си и се будете по едно и също време всеки ден.
Като същества на навика, хората се затрудняват да се приспособяват към промени в
модела на сън. Спането до по-късно през почивните дни няма напълно да ви
компенсира за недоспиването през седмицата и ще ви е по-трудно да се будите рано
сутрин в понеделник. Настройте алармата си за лягане.Често се будим с нея, но не
я използваме, когато дойде време да си лягаме. Ако трябва да запомните само
един съвет от всичките 12, то нека да е този.
2. Физическите
упражнения са чудесно нещо, но не и твърде късно през деня.
Опитвайте се да се движите поне 30 минути на ден през повечето дни,
но не по-късно от 2 до 3 часа преди лягане.
3.
Избягвайте кофеина и никотина.
Кафето, кока-колата, определени чайове и шоколадът съдържат стимуланта кофеин,
а ефектът от него може да се задържи до 8 часа, преди да изчезне напълно.
Следователно чаша кафе в късния следобед може да ви затрудни да заспите
вечерта. Никотинът също е стимулант, като често принуждава пушачите да спят
твърде леко. В добавка те често се будят твърде рано сутринта поради никотиновия
глад.
4.
Избягвайте алкохолни напитки преди сън. Алкохолното питие преди лягане може да ви помага да се отпуснете, но
прекаляването с алкохола отнема вашия БДО сън, като ви държи в по-леки фази на
съня. Приемането на голямо количество алкохол може да доведе и до дихателни
затруднения през нощта.
Също така ще сте
склонни да се будите посред нощ, когато ефектът от алкохола е преминал.
5.
Избягвайте обилните количества храна и напитки късно вечер. Леката закуска не е проблем, но сериозното
хранене може да причини лошо храносмилане, което пречи на съня.
Приемането на твърде много течности нощем може да стане причина за чести
събуждания поради необходимостта да уринирате.
6. По възможност
избягвайте лекарства, които отлагат или нарушават съня ви. Някои често
предписвани медикаменти за сърце, кръвно налягане или астма, както и някои
лекарства без рецепта и билкови лекове за кашлица, простуда или алергии могат да
нарушат модела ви на сън. Ако имате проблем със заспиването, говорете с лекаря
или фармацевта си, които да проверят дали някои от лекарствата, които приемате,
не допринасят за безсънието ви, и попитайте дали можете да ги вземате по друго
време на деня или рано вечерта.
7.
Не
подремвайте след 15 ч.
Дремките могат да помогнат за наваксването на пропуснатия сън,
но ако са в късния следобед, могат да ви попречат да
заспите вечерта.
8. Отпуснете се
преди сън. Не препълвайте деня си със задачи така, че да не ви остане време за
почивка. Отпускащи дейности като
четенето или слушането на музика трябва да са
част от ритуала ви преди заспиване.
9. Вземете си
гореща вана преди сън. Спадането на телесната температура след излизане от
ваната може да ви помогне да се почувствате сънливи, а ваната може да ви накара
да се отпуснете и да забавите ритъма, така че да сте по-подготвени за сън.
10.
Тъмна
спалня, хладна спалня, спалня без електронни джаджи. Отървете се от всичко в спалнята си,което може да ви
разсее от съня, като шумове, ярки светлини, неудобно легло или твърде висока
температура. Ще спите по-добре, ако поддържате температурата в стаята по-ниска.
Телевизорът, клетъчният телефон, компютърът в спалнята може да са разсейващи
фактори и да ви лишат от нужния сън. Комфортните матрак и възглавница могат да
улеснят добрия сън нощем. Страдащите от безсъние често гледат часовника.
Обърнете
го така, че да не го виждате, за да не се тревожите колко е часът, докато се опитвате
да заспите.
11. Излагайте се
на правилното количество дневна светлина. Тя е ключова за регулирането на
ежедневния модел на сън.
Опитвайте се да излизате навън, на естествена слънчева светлина, поне за 30
минути на ден. Ако е възможно,
будете се по изгрев слънце
или използвайте много ярко осветление сутрин. Експертите по съня препоръчват,
ако заспивате трудно, да се излагате на сутрешна слънчева светлина за час и да
приглушавате осветлението, преди да си легнете.
12.
Недейте
да лежите будни в леглото. Ако сте все още будни, след като сте били в леглото
повече от 20 минути, или ако се почувствате тревожни, станете и се заемете с
някаква отпускаща дейност, докато ви се доспи. Тревогата, че не можете да заспите, може да ви
затрудни още повече.
[1]
Препечатано от NIH Medline Plus (Internet).
Bethesda, MD: National Library of Medicine (US); summer 2012. Tips for
Getting a Good Night’s Sleep. Взето от
https://www.nlm.nih.gov/medlineplus/magazine/issues/summer12/articles/summer12pg20.html.
https://lifestore.bg/blog/kak-rabotqt-serotonin-dopamin-endorfinite-i-drugite-hormoni-na-shtastieto серотонин, допамин, еднорфини, окситоцин.
Той казва, че хората реагират на стреса по два различни начина: някои ядат и наддават на тегло , докато други отказват храна и съответно отслабват.
При възрастните хора липсва емпатията или казано на български съчувствието и съпреживяването на чуждото нещастие. За тях най-важни са техните проблеми, а как се справят младите не ги интересува. Те са млади ще се оправят.
Стрес има и то това, че производителите на хранителни добавки създават у нас страх, че всичко около нас е замърсено, че почвите са изтощени и в нашите храни няма нужните минерали, затова трябва да си ги набавяме, като си купит точно от тяхната добавка.
Най-голям
проблем създават междуличностните конфликти при съвместното съжителство.
Повече тук:
https://prodanov.org/kniga/stres.htm
Стресът и конфликтите на работното място са по-различни от тези при общуването в личния живот.
Взаимоотношенията между хората в семейството, в местоработата и навсякъде се подчиняват на едни и същи правила. Всеки иска да е център на внимание и да е най-важният. Неговите проблеми са най-големи, информацията за неговите близки е най-интересна, възгледите му за живота са най-правилни, а религията му е единствено вярната. За да сме заобиколени с приятели, то трябва да сме конформисти (съглашатели, приспособенци, угодливи), направо лицемери. Нека околните говорят за себе си, а ако ние трябва да кажем нещо, то да е само това, което те искат да чуят за себе си. Никога да не казваме истината. Не случайно Лао Дзъ е казал: Гласът на истината е неприятен за слуха. А българската поговорка гласи: Кажи истината и бягай.
Хроничният
недостиг на финансови средства е силен стрес за много хора. За
съжаление, рядко се провеждат обучения как да се харчат по-малко пари, а да се
печелят повече. Прочетете повече тук:
https://prodanov.org/kniga/stres.htm
https://prodanov.org/kniga/stres.html#st3
На повечето хора времето никога не стига.
Те непрекъснато са заети, но резултатите им са незадоволителни и
това за тях е отрицателен стрес. Повече тук:
https://prodanov.org/kniga/stres.htm
https://prodanov.org/kniga/stres.html#st4
Не се страхувайте от безсънието.
В заключение може да се каже, че в зората на човечеството стресът помага на хората по-добре да се приспособяват към опасната околна среда, а сега причинява много болести. За неговото избягване има два начина:
– да се избегне въздействието на стреса;
– да се промени начинът, по който се реагира на стреса.
Дотук се коментира само как да се отбягват стресовите ситуации, но това не винаги е възможно. Когато стресът се прояви, е много важно как ще му се противодейства. Забелязано е, че религиозните хора, тези, които вярват в предопределеността, по-лесно се справят с трудните житейски ситуации. Те приемат съдбата си такава, каквато е и не се оплакват. Знаят, че човек не може да има всичко, че Господ (Силата, движеща света), като дава едно, взема друго, но справедливост има. На искрено вярващите помагат много молитвите, но съвременният човек е по-склонен да се занимава с медитация.
Медитацията е добро средство за справяне със стреса.
За съжаление тя трудно се поддава на описание с думи. Много хора считат, че с нея не само ще се избавят от стреса, ще са по спокойни и лесно ще преодоляват трудностите. Всъщност целта на медитацията не е бърза почивка или добро самочувствие, а свързване с космичното (божественото) съзнание и откриване на безкрайния извор на мъдростта. Това не може да се опише, при всеки е различно. Изпада се в състояние, в което няма нито време, нито пространство, всичко е вечност, удовлетворени са всички желания, няма какво повече да се знае, има само съвършен покой и абсолютно блаженство. Усвояването на медитацията, това е най-големият подарък, който може да си направите през живота, защото е пътят към просветлението, към духовното извисяване – все понятия, които могат да се разберат, едва след като се постигнат.
Най-добро време за медитация е рано сутрин – преди всекидневните задължения да уморят тялото и да предадат на мозъка много информация и той да иска да спре да работи. Става се сутрин 10–15 минути по-рано, желателно в едно и също време, и се медитира на тихо място в удобна поза и със затворени очи. Най-лесно е да се започне с концентрация. Най-популярен е примерът със съсредоточаването върху вдишването и издишването. Умът се съсредоточава върху тези действия, а се забравя за всичко останало – обкръжението, нещата наоколо.
В началото е трудно, мисълта се отклонява от дихателния процес и се насочва към нещата, които ни вълнуват в момента, идващите отвън звуци и т.н. Това смущава и разочарова, но ако такава концентрация се практикува за по 5–10 минути два пъти дневно, сутрин и вечер, то умът малко по малко започва да се съсредоточава върху дишането. Добра подготовка за концентрацията е, ако при изиграването на ежедневния йогийски комплекс мисълта се насочва съм най-проблемния участък при изпълнението на асаната и се следи дихателният процес, а не да се мисли за ежедневните проблеми.
След известно време се усеща, че концентрацията върху дишането е по-добра,
външният свят не се забелязва, изпада се в състояние, пълно с радост, щастие и
покой, но в началото това трае кратко. Ако се практикува редовно, то
преживяването ще се изпитва все по-често и за по-продължително време.
Концентрацията в дихателния процес се
отразява благотворно на здравето. Сънят става по-дълбок, повишава се
ефикасността на ежедневната работа. Човек е спокоен и уравновесен, чувства се
сякаш току-що се е събудил след хубава почивка. В моментите на нервност, ако се
практикува такава концентрация само за няколко минути, се забелязва успокояване.
Това упражнение, за постигане на внимателност спрямо дишането, е една от най-простите и ясни практики, имащи за цел да развият способността за съсредоточаване. Тази опитност е необходима и за дълбокото разбиране, проникване и прозрение в природата на нещата.
Друга много разпространена концентрация е тази в отделните части на тялото. Започва се отпускане на краката, на туловището, ръцете и на всички части на главата. Разработен е през 1932 година от немския лекар И.Г.Шулц .
След усвояване на концентрацията в дишането и убеденост от полезността
ѝ,
може да се изучат и по-сложни медитативни техники водещи до връзка с отвъдното.
Такава връзка е много по-лесна, когато мозъкът прецени, че ситуацията
за него е критична, така той търси помощ от всеобщото съзнание. Затова
медитацията и молитвите са
най-ефективни след пост или гладуване. Според Нюберг и Д’
Акуили всички тези религиозни чувства се коренят не в емоциите или
самозалъгването, а в генетично заложени мозъчни връзки (Newberg, 2002).