ПРЕДИСЛОВИЕ ИЛИ ОТ КАКВО ЗАВИСЯТ НАШИТЕ СТАРИНИ?

Кой определя нашата съдба и бъдеще? Какви ще са нашите старини? Някои считат, че това зависи от поведението на отделния човек. Според други всичко е предопределено и се движи от божествени сили. Мнението на хората, по този жизнено важен въпрос, е различно. Науката ги дели на две големи групи.

Едните са материалистите. Те са любители на природните науки и математиката. Логическото мислене, което имат, ги кара да вярват, че съзнанието е продукт на материята, която винаги я е имало, че всичко става случайно и писанията за това как Господ е създал света, земята и човека, са измислени от хората, за да си обяснят всичко заобикалящо ги.

Вторите са идеалистите. Те вярват, че Господ (или Висша сила) е сътворил всичко около нас. Според едни от тях, всичко е предопределено и ние не можем да го променим. Според други, все пак някои неща зависят и от нашето поведение, вяра и молитви към Бога. Има и такива, които вярват, че се прераждаме и предишните ни животи също определят сегашната ни съдба.

Освен тези две големи групи съществуват и хора, които се определят като агностици. Според тях светът е непознаваем. На човешкия ум му е трудно да си представи безкрайното и вечното, защото понятията ни за време и пространство са много ограничени. За наше удобство ние възприемаме времето като минало, настояще и бъдеще, а осъзнаването, че всичко е едно и всичко е сега, на този етап от развитието на човечеството, е неразбираемо. В научната литература рядко се дискутират тези проблеми, но в художествената литература има такива подсказки. Вж. Приложение 1.

Само допускането, че всичко става едновременно, може да обясни как, от една страна, нещата са предопределени и ясновидците ни ги предсказват, а от друга, зависят от нашата воля и действия. Това заключение е много важно. То показва, че за да имаме достойни старини, за да сме здрави и щастливи, това не е предопределено, а зависи и от самите нас.

Много хора остават с впечатлението, че ако се вярва искрено в нещо, ако се стремим към него и се молим за сбъдването му, то "отзивчивата вселена" ще ни го изпълни. Трябва да разсеем тази заблуда, която за съжаление е много разпространена, защото е написана и споделена от тези, които вярват в линейния ход на  времето. Те са убедени, че ние първо вярваме и се молим за нещо и едва след това то задължително се случва. Не могат да си представят, че всичко става едновременно. Написани са хиляди мотивационни книги, в които се дават съвети как точно да е отправена молбата, как да си представяме това, което искаме да стане, да вярваме искрено, че то ще се сбъдне.

Не само че всичко става едновременно, но изглежда да е много добре съгласувано и подчиняващо се на строги закони. У нас се създава впечатлението, че съществува всемирна, наричана от някои божествена справедливост. Има ли доказателства, че съществува въобще някаква справедливост? За съжаление,  научни доказателства за нея не съществуват. Много факти говорят, че по-скоро такава няма. И на добрите хора се случват отвратителни неща, а при природни бедствия и войни загиват огромен брой хора. Всички ли са виновни? В други случаи малки деца се разболяват от тежки болести и умират, без да са имали възможност да съгрешат. Това ли е Божествената справедливост? Мъките и нещастията по света са неописуеми! Количеството на страданието около нас е несъвместимо със съществуването на милостив, справедлив и всемогъщ Бог, както религиите ни го представят.

Това, че има Висша справедливост, не може да бъде доказано. Има голяма вероятност ние хората сами да сме си я измислили по механизмите за защита на личността, които са представени в Приложение 2. А трябва ли да има доказателства? Ако се знаеше със сигурност, че след като убиеш, излъжеш, откраднеш, изневериш, навредиш на друг, после те чакат наказанията на Ада, то кой би вършил престъпления? Правилата щяха да се спазват, светът щеше да е съвсем различен, наистина по-добър, но развитието и усъвършенстването нямаше да са толкова бързи. И сега има общества, в които хората вярват в Бог, задоволяват се с малко и живеят примитивно, без съвременните придобивки на цивилизацията. Такива са последователите на Висарион в Русия, àмишите в САЩ и много други, но допринасят ли те за материалния напредък на обществото?

Доказателства за Висша справедливост няма, но въпреки това много хора са убедени, че злобата, омразата, лакомията, лицемерието, горделивостта, суетата се наказват, а трудолюбието, смирението, желанието да се направи нещо добро за себеподобните се възнаграждават. Колкото повече човек се стреми да си достави удоволствия и развлечения, толкова повече болести и нещастия му се случват, а който не си угажда, не задоволява прищевките си и работи за благото на останалите, то той получава повече здраве и щастие. Не е авторът човекът, който може да даде отговор на такъв фундаментален въпрос – има ли вселенска справедливост или ние сме си я измислили, за да си направим живота по обясним и лесен. Хиляди учени, добре платени и работещи в световни институти мълчат, аз ли да им върша работата? Но мога да дам съвет, че е по-добре да се повярва във Висшата справедливост и да се работи за спазването на нейните закони. Който постигне мир със себе си, обуздае желанията си и живее за другите, може да се надява, че ще получи здраве, щастие, разбира се достойни старини и лека смърт.

Някои от хората, поживели повечко години, са спазвали нравствените правила, молили са се, вярвали са и вече на практика са се убедили, че нещата не се случват винаги, както са се надявали. Някои са се разочаровали, защото нито са забогатели, нито имат добро здраве, да не говорим за достойни старини. Нещата са доста по-сложни и неразбираеми за хората и за съвременната наука. Вярата и молитвата, животът, посветен на другите, не са достатъчни. Трябва и още много други неща да се направят.

Доста автори са написали какво трябва да се свърши, за да сме здрави и да запазим жизнеността си до дълбока старост, но малко от тях обясняват защо да е точно това, което те препоръчват. Увереността им, че тяхното е най-доброто, се основава на това, че като са работили по тяхната система са постигнали успехи, излекували са се, помогнали са на много страдащи, написали са книги и са световно известни. Но хората са различни. На едни помага едно, на други друго. В настоящата книга, съветите които давам, не са само какво трябва да се направи, а и защо трябва да се прави точно то. Ако осъзнавате, че дадена препоръка ще ви помогне, то вероятността да я спазвате е много по-голяма. Това четиво има точно такъв подход, затова всичко е обяснено съобразно с еволюционното развитие на човека и съвременните открития на науката.

В следващите глави има препоръки за здравословно хранене, за подходяща двигателна активност, за решаване на някои проблеми на старостта, за използване на нетрадиционни средства за лечение. Трябва да предупредя, че точна рецепта за всеки няма и не може да има, поради силно индивидуалната реакция на всеки организъм. Написаното е само за информационни цели и не трябва да се използва като заместител на професионален медицински съвет, диагноза или лечение. Книгата е предназначена за хора, които са способни да схванат принципите, застъпени в нея, творчески да ги прилагат, съобразявайки се с реакциите на собственото си тяло и неговите възможности.

Към съдържанието