Последна редакция на 21.03.2024 г.

 

ПРЕДИСЛОВИЕ ИЛИ ОТ КАКВО ЗАВИСЯТ НАШИТЕ СТАРИНИ

Кой определя нашата съдба и бъдеще? Какви ще са нашите старини? Някои считат, че това зависи от поведението на отделния човек. Според други всичко е предопределено и се движи от божествени сили. Мнението на хората, по този жизнено важен въпрос е различно. Науката ги дели на две големи групи.

Едните са материалистите. Те са любители на природните науки и математиката. Логическото мислене, което имат, ги кара да вярват, че съзнанието е продукт на материята, която винаги я е имало, че всичко става случайно и писанията за това как Господ е създал света, земята и човека, са измислени, от хората, за да си обяснят всичко заобикалящо ги.

Вторите са идеалистите. Те вярват, че Господ (или Висша сила) е сътворил всичко около нас. Според едни от тях всичко е предопределено и ние не може да го променим. Според други все пак някои неща зависят и от нашето поведение, вяра и молитви към Бога. Има и такива, които вярват, че се прераждаме и предишните ни животи също определят сегашната ни съдба.

Освен тези две големи групи, съществуват и хора, които се определят като агностици. Според тях светът е непознаваем. На човешкия ум му е трудно да си представи безкрайното и вечното, защото понятията ни за време и пространство са много ограничени. За наше удобство ние възприемаме времето като минало, настояще и бъдеще, а осъзнаването, че всичко е едно и всичко е сега, на този етап от развитието на човечеството, е неразбираемо. В научната литература рядко се дискутират тези проблеми, но в художествената литература има такива подсказки. Вижте в Приложение 3.

Само допускането, че всичко става едновременно, може да обясни как, от една страна нещата са предопределени и ясновидците ни ги предсказват, а от друга, зависят от нашата воля и действия. Това заключение е много важно. То показва, че, за да имаме достойни старини, за да сме здрави и щастливи, не е предопределено, а зависи и от самите нас.

Много хора остават с впечатлението, че ако се вярва искрено в нещо, ако се стремим към него и се молим за сбъдването му, то "отзивчивата вселена" ще ни го изпълни. Трябва да разсеем тази заблуда, която за съжаление е много разпространена, защото е написана и споделена от тези, които вярват в линейния ход на  времето. Те са убедени, че ние първо вярваме и мечтаем за нещо и едва след това то задължително се случва. Не могат да си представят, че всичко става едновременно. Написани са хиляди мотивационни книги, в които се дават съвети, как точно да е отправена молбата, как да си представяме, това което искаме да стане, да вярваме искрено, че то ще се сбъдне.

Поживелите повечко години са се молили, вярвали и вече на практика са се убедили, че не се случва винаги. Някои са се разочаровали, защото нито са забогатели, нито имат добро здраве, да не говорим за достойни старини. Нещата са доста по-сложни и неразбираеми за хората и за съвременната наука. Вярата и молитвата не са достатъчни. Трябва и още много други неща да се направят.

Доста автори са написали какво трябва да се свърши, за да сме здрави и да запазим жизнеността си до дълбока старост, но малко от тях обясняват, защо да е точно това, което те препоръчват. Увереността им, че тяхното е най-доброто, се основават на това, че като са работели по тяхната система са постигнали успехи, излекували са се, помогнали са на много страдащи, написали са книги и са световно известни. Но хората са различни, на едни помага едно, на други друго. В настоящата книга, съветите които давам не са само какво трябва да се направи, а и защо трябва да се прави точно то. Ако осъзнавате, че дадената препоръка ще ви помогне, то вероятността да я спазвате е много по-голяма. Това четиво дава точно такъв подход, затова всичко е обяснено съобразно с еволюционното развитие на човека и съвременните открития на науката.

 За съжаление трудностите пред възрастния са много: зрението се влошава, слухът и обонянието отслабват, вкусът се изменя, косата оредява и побелява, зъбите опадат, бръчките по лицето са непоправими, стойката се прегърбва, сексуалните функции затихват, краткосрочната памет отслабва, трудно се намира точната дума, способността за мислене не е както преди. Нищо достойно няма след 70-80 годишна възраст.  Може ли това да се избегне, процесите на стареене да се забавят?

Бих казал, че това, от една страна, е много лесно и същевременно много трудно, направо непостижимо. Защо е така ще разберете, когато прочетете следващите глави. Там давам препоръки за здравословното хранене, каква да е двигателната ни активност, как да се справим по-лесно с проблемите на старостта и да се предпазим от най-често срещаните болести, като избягваме употребата на лекарства.  

Трябва да предупредя, че точна рецепта за всеки няма и не може да има, поради силно индивидуалната реакция на всеки организъм. Книгата е предназначена за интелигентни хора, които са способни да схванат принципите застъпени в нея, творчески да ги прилагат, съобразявайки се с реакциите на собственото си тяло и неговите възможности.

 

Към съдържанието

================================================================================================================================================

От тук надолу са останали материали от предишни варианти на "Предисловие", които ми е жал да изтрия. Може на някой да са от полза.

Всеки иска да живее дълго, но в добро здраве, без да е в тежест на близките си. Постъпките и разказите му да не предизвикват присмех в по-младите. Финансовите му средства да са достатъчни. Казано с едно изречение, да има достойни старини. Да прибави живот към годините си, а не години към живота си.

Ако се повярва, че всеки сам определя своята съдба, в зависимост от това какво мисли, в какво вярва и как действа, то ако се спазват дадените в книгата съвети, то животът ни ще е по-лек и добър и наистина ще имаме достойни старини.

Вече никой не чете дългите философски разсъждения, въпреки че те са много важни. В зависимост от убежденията на човека се определя и неговата вяра, а тя е важна. Лесно се забелязва, а и статистиката го доказва, че вярващите и живеещите в религиозни общности живеят много по-дълго и по-щастливо. Те се хранят по-здравословно, като спазват редица ограничения, наложени им от вярата.  Съчувствието на другите членове на общността им помага много. Преодоляват стресовите ситуации по-лесно с молитви или медитация.

Някои ще каже, че да се повярва в някоя от съвременните религии не е лесно и е прав. Поне да лъжеха всички еднакво, а то при едни душата ти отива в Рай, други чакат Христос да се върне и да ги заведе и те не знаят къде, а някои се надяват, че ще се преродят в следващ живот. Повечето религиозни системи се основават на вяра в някаква форма на задгробен живот или прераждане. Съвременната наука  не е в състояние да обясни еднозначно произхода и същността на съзнанието при човека. Независимо от тази неопределеност днешните учени са настроени атеистично и считат религиозните вярвания за спекулативни и антинаучни.

Вярващите веднага ще ми опонират и попитат да не би да не знам за хилядите доказателства за задгробен живот? Разбира се, че ги знам, даже в предишната ми книга "Здраве без лекарства" ги бях написал като приложение. Може да ги прочетете от тук: https://prodanov.org/kniga/chudesa.htm

Това, че ясновидец може да види миналото и бъдещето и може да установи контакт с твой починал близък не доказва, че душата му се намира някъде, а само това, че минало, настояще и бъдеще са едно и нашите представи за света са на много ниско ниво.

Преди да се заемем с решаването на многобройните проблеми на старостта се налага да обсъдим всемирната, наричана от някои божествена, справедливост. Не само, че всичко става едновременно, но изглежда, че е много добре съгласувано. Религиите отчитат това и го обясняват разбираемо за човека със съществуването на всемогъщ бог, който следи всичко и всеки, и в зависимост от нашето поведение раздава справедливост. Всичко се записва в тефтера на Свети Петър или в Акашовите страници или по друг начин (зависи от религията), но винаги има възмездие.

Това съгласуване на минало, настояще и бъдеще подчинява ли се на някаква Висша справедливост? Много хора, наблюдавайки внимателно заобикалящия ни свят, са убедени, че такава съществува. Тя най-добре се изразява със санскритската дума "дхарма", която няма еквивалент в европейските езици, а се превежда като "задължение, правда, морален закон". Тези, които се съобразяват се с нея, даже успяват да постигнат завидно здраве и щастие.

Има ли доказателства, че съществува въобще някаква справедливост? За съжаление,  научни доказателства за нея не съществуват. Много факти говорят, че по-скоро такава няма. И на добрите люде се случват неприятни неща, а при природни бедствия и войни загиват огромен брой хора. Всички ли са виновни? В други случаи малки деца се разболяват от тежки болести и умират, без да са имали възможност да съгрешат. Това ли е Божествената справедливост? Мъките и нещастията по света са неописуеми! Количеството на страданието около нас е несъвместимо със съществуването на милостив, справедлив и всемогъщ Бог, както религиите ни го представят. Тяхното оправдание за Бога е, че неговите действия са необясними – „Неведоми са пътищата Божии.” Така се казва в Посланието на апостол Павел към римляните (рим.11.33).

Това, че има Висша справедливост, не може да бъде доказано. Има голяма вероятност ние хората сами да сме си я измислили по механизмите на психичната защита, които са описани в приложението в края на книгата. А трябва ли да има доказателства? Ако се знаеше със сигурност, че след като убиеш, излъжеш, откраднеш, изневериш, навредиш на друг, после те чакат наказанията на Ада, то кой би вършил престъпления? Правилата щяха да се спазват, светът щеше да е съвсем различен, наистина много по-добър, но щеше ли да има някакво развитие и усъвършенстване?

Нали желанията за богатство, власт, слава и секс са в основата на развитието на човечеството. Омразата, завистта и желанието за господство – това са човешки качества, абсолютно необходими за просперитета на света. Ако всички хора бяха смирени, не завиждаха, не ламтяха за повече и се задоволяваха с това, което имат, то развитието щеше да спре. И сега има общества, в които хората вярват в Бог, задоволяват се с малко и живеят примитивно, без съвременните придобивки на цивилизацията. Такива са последователите на Висарион в Русия, àмишите в САЩ и много други. Но с какво те допринасят за материалния напредък на обществото?

Доказателства за Висша справедливост няма, но въпреки това много хора са убедени, че злобата, омразата, лакомията, лицемерието, горделивостта, суетата се наказват, а трудолюбието, смирението, желанието да се направи нещо добро за себеподобните се награждават. Колкото повече човек се стреми да си достави удоволствия и развлечения, толкова повече болести и нещастия му се случват, а който не си угажда, не задоволява прищевките си и работи за благото на останалите, то той получава повече здраве и щастие.

Не е авторът човекът, който може да даде отговор на такъв фундаментален въпрос – има ли вселенска справедливост или ние сме си я измислили, за да си направим живота по обясним и лесен. Хиляди учени, добре платени и работещи в световни институти мълчат, аз ли да им върша работата? Но мога да дам съвет, да се повярва във Висшата справедливост и да се работи за спазването на нейните закони. Който постигне мир със себе си, обуздае желанията си и живее за другите, може да се надява, че ще получи здраве, щастие, разбира се достойни старини и лека смърт.

Защо съществува такава Висша справедливост, как се осъществява и каква е ползата от нея за развитието на света? Мнозина считат, че когато Висшите сили наказват лошите постъпки, това ще накара хората да са по-добри. Но откак съществува светът, човешките пороци са неизменни и човечеството с нищо не се е подобрило в нравствено отношение.

Много читатели ще си помислят, че щом Висши сили движат света, то каквото и да правят, те не могат да променят своята съдба, не могат да подобрят своето здраве, не могат да станат по-щастливи. Но това не е вярно.

Вече беше написано, че когато човек желае нещо искрено, вярва и се стреми към него, то нерядко се сбъдва. Позитивното мислене, вярата и молитвата (за тези, които вярват в Бог) наистина са ефективни, но процесите са много сложни и неразбираеми за нас. Повечето хора, а и много учени и автори на мотивационни книги, като „Тайната” на Ронда Бърн, остават с впечатлението, че в резултат на искрената вяра и на силния стремеж към нещо, то се сбъдва. Всъщност желаното се случва, защото това съответства на Висшата справедливост. След искрена молба и вяра, особено след като се вложи доста труд, желаното ще се случи. Който води здравословен начин на живот, обикновено живее дълго и без болести, а отдалият живота си за другите, умира в съня си.

Книгите на автори, в които се утвърждава позитивното мислене, се купуват, църковните храмове се посещават, вярващите се молят, исканото един път се случва, други път – не. Каква е истината? Ако се напише, че желаното се случва, то се изпада в положението на авторите на мотивационни книги, които търпят критика, че създават неизпълними очаквания. Ако се застъпи тезата, че няма връзка между вярата и сбъдването на желанията, то ще се отчаят хилядите вярващи. Затова всеки да вземе решение сам за себе си, като се огледа наоколо. Обикновено младите, здрави и щастливи хора вярват, че желаното се случва, но възрастните, които виждат болните и нещастните около себе си, са по-скептично настроени. За всекиго е различно!

Малко са тези, на които всичко се случва така, както са си го пожелали. Те вярват, че има вселенска справедливост, живеят според нейните правила. Това са хора отдали живота си на другите и са единици – обикновено монаси, отшелници, живеещи в пост и лишения. Съвременните проучвания са установили, че такива възможности или са дадени по рождение, или се постигат с много глад, студ, молитви или медитация. В такива ситуации сетивната информация към мозъка рязко спада и той преценява ситуацията като много критична. Започва отделянето на естествения наркотик диметилтриптамин (ДМТ) от епифизната жлеза, което води до навлизане в безвремието. Получават се различни видения и екстрасензорни възприятия. Подобни опити са описани от Рик Страстман, в книгата му "ДМТ – молекулата на духа". Той прилага големи дози от това наркотично вещество, синтезирано изкуствено, и получава много интересни резултати (Страсман, 2004). Такива наблюдения са правени и с други психоделични (халюциногенни) вещества, каквито са изкуствено синтезирания LSD (диетиламид на лизергиновата киселина) и ралюциногенните растения Пейот (Lophophora Williamsii), Джимсънова трева (Datura inoxia), гигантската лиана Аяуаска (Banisteriopis caapi) и гъбата (Psylocibe Mexcana).

Подобни изследвания са епизодични и не са приоритет на съвременната наука, защото не водят до преки финансови ползи. Ако се докажат нещата, за които засега само се предполага, те не могат да бъдат казани наготово на човечеството в прав текст. Твърде много са хората на ниско интелектуално развитие и със силна вяра в тяхната религия. Ако разберат, че техният бог не съществува, а е измислен, за да им се обясни заобикалящия ги свят, за тях това ще е голям стрес. Тази неподготвеност на човечеството е и причината да няма срещи с други цивилизации. Не сме готови за това.