Последна редакция на 15.11.2024 г.

СТРАХОВЕ СВЪЗРАНИ С ОСТАРЯВАНЕТО

Идеята, че липсва живот след смъртта поражда огромно притеснение у възрастния. За религиозните хора това не е проблем. Всички религии изповядват една обективно недоказуема, но пък субективно примамлива доктрина, че човешката личност оцелява след физическата смърт. Направени са редица изследвания, които потвърждават, че упованието в Бога допринася за намаление да това безпокойство. Статистически е доказано, че вярата в съществуването на божествена същност удължава живота на тези, които я носят в себе си.

За съжаление в настоящия момент има твърде много информация в интернет и е много трудно да се повярва, че душата на човека отива в рая или ада в зависимост от поведението му на земята, преражда се отново или други подобни твърдения. Това, че ще се прероди не е чак толкова успокоително, защото в новия живот няма спомени от предишните и натрупаният опит е безвъзвратно загубен.

Тези надежди на хората за живот след смъртта се основават не само на голословните твърдения на свещениците, но и на много феномени като викането на духове на починали и разговарянето с тях, на извънтелесните преживявания, когато изпадналият в клинична смърт преминава през светъл тунел, където вижда свои починали близки и пак се връща в тялото си. Известни са и случаи, когато върнат в предишен живот съобщава факти, които после се потвърждават. Тези данни не доказват живот след смъртта, а само това, че нашите представи за времето са много ограничени.  За ясновидците информацията за минало, настояще и бъдеще е достъпна и на базата на нея, човешките мозъци могат да я нагодят, даже и като разговор с починал роднина.

Вярата в божествения произход на човека, много често е разклатена, защото  е много трудно да се отговори на някои елементарни въпроси. Защо ноктите на ръцете растат по-бързо от тези на краката? Да не би произходът ни да е от маймуноподобно същство, ровило в земята да вади корени, с които да се храни?

Защо новороденото, веднага като се роди, така здраво се захваща на каквото му попадне между пръстите, че може да издържи собствената си тежест от поне три килограма. Това е известният хватателен рефлекса на новороденото. Някъде след шест месеца този рефлекс изчезва. Такъв рефлекс има и при маймуните. Да не би случайно и нашият произход да е от подобни животни?

Защо зародишът на човека, след сливането на яйцеклетката и сперматозоида преминава през фази, когато прилича много на риба, жаба, гущер и чак след втория месец започва да прилича на бебе, но доста окосмено, като маймунче. За какво му е било на Господ да направи такова развитие на човешкия зародиш, освен ако преди това човекът да не е минал през развитието на гореизброените животни?

Тези факти са много добре обяснени в учебниците по биология, по които всички завършили средно образование са учили, но явно са забравили. Биологията е област, по които съм компетентен, но има и много други въпроси от други области на науката, на които също никой не дава отговор. Как от една майка /Ева/ може да произлязат деца, които да говорят на различни езици, че и да имат различен цвят на кожата. Защо има толкова много религии, които на всичкото отгоре враждуват помежду си, като поне според християнството Бог е един.

Въпреки всичко гореказано вярата в несъществуващ Господ е масово разпространена и лесно обяснима с механизмите за защита. Човек винаги наглася така заобикалящата го действителност, както за него е най-изгодно. Виж повече в приложение 1.

Съвета, който мога да дам на тези, които вярват, че душата им ще се възнесе в небето, или ще се прероди, е, никога да не изоставят тази своя вяра, а на останалите мога да напиша: Не всеки проблем има решение и проблемът за страха от смъртта е един от тях.

Второто голямо притеснение е, че възрастният ще се разболее от тежка нелечима болест, ще се залежи и ще е в тежест на близките си. Ако все пак страхът от самата смърт, чрез различните вярвания, се преодолява, това, че често здравното състояние трябва рязко да се влоши, човек да изпадне в безпомощно състояние и невъзможността да се грижи сам за себе си е стаен дълбоко в човешките сърца. Не на всички се случва да легнат вечерта и повече да не се събудят. Съветите, които се дават в книгата за здравословно хранене и активен спорт, помагат животът максимално да се удължи, а чрез прилагането на някои йогийски практики самата смърт, да се възприеме като пътешествие в отвъдното.

На повечето хора, а най-вече на възрастните, времето никога не стига. Много време се губи за гледане на телевизия, за водене на безсмислени телефонни разговори, за разглеждане на интернет страници, наученото от които бързо се забравя, за спорове в социалните мрежи и форуми, за качване на снимки и разказване къде е бил, за да преглежда и написаното от приятели. Всеки иска да изглежда велик поне в собствените си очи, но практическа полза от това няма.

Понастоящем гледането на телевизия и ползването на компютър и интернет са най-големите времеяди. Желанието да се получава непрекъснато нова информация е унаследено от нашите прадеди – животните. Така те намират по-добро местообитаване, по-вкусна храна и по-активен сексуален партньор. В резултат се възпроизвеждат повече. Затова хорта не могат да откъснат очи от цветния дисплей на телевизора или компютъра.

В повечето страни интернет пристрастяването се смята за сериозен социален проблем. Към него могат да се причислят онлайн порнографията, хазартът в интернет, пазаруването в мрежата, привързаността към компютърните игри, общуването в социалните мрежи, гледането на филми и риалити предавания, събирането на съмнително нужна информация и гледането на актуални новини. Ето няколко съвета за освобождаване от тази зависимост: интернетът да се пуска, след като се свърши важната работа, телевизия да се гледа само вечер, като има ден без телевизия, а впоследствие въобще да не се гледа. Тогава идва истинската свобода от ненужна информация. Да се напомни и това, че компютърът прави умния по-умен, а глупавия по-глупав.

Ако продължително време не може да се свърши някоя работа, то е добре да се приложи методът на самонаказанието (Чернев, 1988, с. 102). Докато не се приключи важното, любимите занимания се спират – не се контактува с приятели, не се ходи на море или на туристически поход, прекъсва се интернетът или се прилагат други самонаказателни действия.

Даже и да се спазват горните правила, ако непрекъснато се увеличават ангажиментите, като се започват нови дейности – купува се следващо жилище, открива се нова фирма, започва строителството на вила, подготвя се поредното екзотично пътешествие и др., то времето ще е недостатъчно. Трябва постепенно да се намалява трудовата ангажираност, съответно и възнаграждението също ще започне да намалява. Така че свободното време идва само тогава, когато може да се преживее с по-малко средства. Истината е една: колкото са по-малко нещата около нас, толкова по-лесно се поддържат, по-малко се харчи, по-малко се работи и свободното време е достатъчно.

Някои считат, че като им отраснат децата, като се стабилизират финансово, като се пенсионират, тогава ще имат повече свободно време, но това в живота не се потвърждава. Проблемът със свободното време трябва да започне да се решава веднага, като постепенно се намаляват ангажиментите, особено тези, свързани с печеленето на пари, които после не се използват рационално. Времето е най-скъпото в нашия живот, не случайно китайците казват, че изгубеното злато може да се намери, но загубеното време – никога!

Психолозите съветват да се редува умствен с физически труд, докато се почива от една работа, да се свърши друга. Всички дейности да се извършват в едно и също време от денонощието, тоест да се спазва дневен режим, който задължително трябва да бъде написан и да е поставен на видно място.
        Голям проблем са междуличностните конфликти при съвместното съжителство. Партньорът трябва да се приема и евентуално изтърпява такъв, какъвто е, а не да се правят опити за превъзпитанието му. Непрекъснатото мърморене и натякване, съществуващо в много семейства, не води към положителни промени, а само излишно влошава взаимоотношенията. Ако трябва другият да направи компромис заради нас, то трябва да се погледне от неговата страна. Не трябва да се настоява за нещо, за което, ако ние сме на негово място, няма да отстъпим. Специалистите по семейни проблеми съветват партньорите да общуват помежду си и да споделят какво ги дразни у другия, но от това той рядко се променя. Всеки иска да се чувства значим и важен, затова е нужно непрекъснато да му се казва, че той е най-умният, най-красивият, най-добрият. Възхищението към партньора трябва да е ежедневно, даже и много да не се вярва в положителните му качества, похвалата може само да помогне.

Подобни проблеми съществуват в местоработата, в групата за спорт и туризъм и навсякъде се подчиняват на едни и същи правила. Всеки иска да е център на внимание и да е най-важният. Неговите проблеми да са най-големи, информацията за неговите близки да е най-интересна, възгледите му за живота да са най-правилни, а и религията му да е единствено вярната. За да сме заобиколени с приятели, то трябва да сме конформисти (съглашатели, приспособенци, угодливи), направо лицемери. Нека околните говорят за себе си, а ако ние трябва да кажем нещо, то да е само това, което те искат да чуят за себе си. Никога да не казваме истината. Не случайно Лао Дзъ е казал: Гласът на истината е неприятен за слуха. А българската поговорка гласи: Кажи истината и бягай.

При взаимоотношенията с децата, не трябва да се забравя, че всяко следващо поколение е по-съвършено от предишното, колкото и на възрастните това да им изглежда невероятно. Трябва да се преодолее изкушението постоянно да се наднича през рамото на порасналото вече дете и то да се напътства при всеки неуспех. Грешките, които то прави, са безценни уроци, които ще се окажат много важни за бъдещия му живот. Не случайно се казва, че най-сигурният начин да направите труден живота на вашите деца, е като се опитвате да го направите лесен за тях.

Много тежко става за родителите, когато децата напуснат семейството, а понякога и родното място. Но още по-лошо се получава, ако двете поколения живеят заедно в един дом. Съвместното съжителство е много по-силен стрес от раздялата. Не е добра идея две жени да ползват една кухня, особено ако това са снаха и свекърва.

В критичен момент, при тежка житейска ситуация, всеки иска да сподели с друг, да се оплаче. Изслушвайте внимателно приятелите си, съчувствайте им, ако можете с нещо, им помогнете, но вие никога не им се оплаквайте. За тази цел са платените психотерапевти, а изповедта и покаянието пред свещеник е още по-полезна за вярващите.

Хроничният недостиг на финансови средства е характерен за българския пенсионер. Този, на който не са достигали парите, когато е работел, не може да се очаква, че сага като е пенсионер, ще му стигат, даже и да се възползва от моите съвети.

Най-голям разход за пенсионера са средствата за храна. Ако теглото се поддържа в долните граници на нормата, нуждата от енергия е по-малка, използва се по-малко количество храна и това е икономично и изключително здравословно, но удоволствието от храната е недостатъчно. За здравословното хранене и оптималното тегло, което е най-добре да се поддържа вече сте прочели в главата за здравословното хранене.

Ето няколко съвета, които могат да намалят финансовите разходи за хранене:

Да се употребява храна, която е претърпяла колкото се може по-малко преработка и съответно е преминала през по-малко прекупвачи. Най-добре е продуктите да се набавят директно от тези, които ги произвеждат. Така се спестява от печалбата на търговците и от данък добавена стойност, събиран от държавата. В България вече са създадени първите хранителни кооперативи. Това са групи от хора, които сами организират производството на храни или ги доставят директно от производителя.

Да се пазарува в малки количества и всичко да се оползотворява, да не се изхвърля никога храна. Не случайно старите хора казват, че е грехота да се изхвърля дори трохичка хляб, защото никой не е по-голям от хляба.
       Да се предпочита вегетарианското, а по възможност и веганското, меню, което е по-евтино и по-здравословно. Рязко спадат разходите за храна, ако се спазват християнските пости, а те са над 200 дни в годината. Когато се използва месо, то да е от студенокръвни животни, отглеждането на топлокръвните е по-скъпо и уврежда природата.

Да се спазват принципите на разделното хранене, така веществата се усвояват по-добре. Подобен ефект има и доброто дъвкане. Засищането става с по-малки количества храна и намаляват изразходваните средства.

Организмът е по-добре приспособен към родните продукти, те за него са по-полезни, транспортните разходи за тях са по-малки и цената съответно по-ниска. Биохраните по магазините са за предпочитане пред останалите, но са много скъпи и невинаги са толкова био, за колкото се предлагат. Много хора, живеещи в градски апартаменти, мечтаят да живеят на село и сами да произвеждат биологично чисти храни, но това не е лесно.

Най-евтини, а и най-здравословни, са домашно приготвените ястия, напитки и сладка от собственоръчно набрани плодове, зеленчуци и билки. Тученицата расте идеално в градината, а и в сандъче на балкона. Глухарче може да се набере навсякъде и гарантирано в него няма нитрати, както е в салатите, продавани на пазара. По-добър е домашно изпеченият хляб и подквасеното вкъщи мляко. Готвенето у дома трябва да е развлечение и удоволствие, а храненето в ресторант или с ястия, приготвени на щандовете за готова храна, да е само при необходимост. Там храната е допълнително овкусена, за да се привлекат клиенти, и излишно оскъпена от разходите за помещението, за обслужващия персонал и за печалбата на собственика.

Пазаруването в големите вериги супермаркети трябва да е много внимателно и по предварително изготвен списък. Там се привличат клиенти с намаляване на цените на стоките, но това е не от загриженост за хората, а за да пласират залежалите си продукти, да освободят финансови средства и най-вече да се подмами клиентът да влезе в магазина. След това, покрай няколкото намалени изделия, се купуват и много други скъпи неща.

Рекламите по телевизията да се гледат много внимателно, да се запомнят рекламираните продукти и да не се купуват, защото в цената на рекламираната стока е включена и цената на рекламата, която е много висока. Рекламното съдържание е изработено от професионалисти психолози и има манипулативен характер.

Употребата на наркотични вещества е сериозен финансов и здравен риск, а желанието да се спрат и невъзможността да се осъществи това намерение, е стресогенен фактор както за наркомана, така и за близките му. Проблем е, че с времето организмът привиква към упойващите вещества, което води до непрекъснато увеличаване на дозата. Затова опасните и навсякъде забранени наркотици да не се използват, разрешените, като тютюнопушенето и употребата на алкохол, рязко да се ограничават, а относително безопасните стимуланти, съдържащи кофеин, като кафе, чай, йерба мате, гуарана, листа от кока, какао да се използват не повече от седмица, и то за ограничаване на апетита и редукция на теглото, а не ежедневно, както е общоприето.

Разходите за жилището трудно се ограничават. Парите за отопление могат да се намалят, ако се поддържа по-ниска температура в обитаваните помещения. Така хората, които живеят в тях, са по-закалени, боледуват рядко и изразходват по-малко средства за лекарства.

Повишаването на енергийната ефективност на сградите чрез топлинна изолация не е чак толкова ефективно, не води до много големи икономии, но банките, отпускащи заема, и фирмите, изпълняващи поръчката, винаги печелят, затова такива дейности широко се рекламират. В стая, затворена с ПВЦ дограма и изолирана със стиропор, не влиза достатъчно въздух, там е нездравословно да се живее, ако няма изкуствена вентилация.

Много средства се икономисват, ако не се купуват нови мебели и електроуреди, а ремонт на жилището се прави на по-големи интервали от време. Преустройствата са ненужни и желанието всичко около нас да е ново и красиво, си има цена. Това са похарчените пари, неудобствата при извършване на ремонта, конфликтите с майсторите и др.

Ненужните помещения са излишен разход. Оптимално е за всеки член от семейството да има една стая и обща кухня. Ако някой не може да събере огромното си количество дрехи, обувки и други вещи в едно помещение, то е добре да се замисли дали всичко това му е необходимо. Тук трябва да се изключат публичните личности, за които облеклото е професионална необходимост.

Разходите за транспорт се увеличават, когато се притежава личен автомобил. Удобството е неоспоримо, но цената за закупуване и средствата за поддръжка са високи. Съществуващата реална опасност от катастрофи води до стрес. За съжаление, много хора си купуват голяма и мощна лека кола не толкова от необходимост, колкото за да се изявят пред другите.
        В развитите страни, за да се ограничи използването на личните автомобили, общественият транспорт е на дотации. Билетите за влак и градски транспорт са по-евтини, а върху автомобилното гориво се плаща акциз. Така с икономическо въздействие се стимулира използването на обществен транспорт, а се ограничава личният. Най-добрият начин за придвижване, с който човек е свикнал от стотици хиляди години, е ходенето пеша. За по-бързо придвижване да се използва велосипед – така е евтино и здравословно.

Купуването на излишни вещи, които почти не се използват, представлява голям финансов разход, изисква се място за съхранението им, губи се време за тяхната поддръжка, почистване и подреждане. За повечето хора дрехата не е вещ, която да ги предпазва от вредните външни фактори, а начин за показване пред околните. Костюмът създава илюзия за широки рамене и е облекло за мъже с комплекси, които няма с какво друго да се изявят пред останалите. На женските дрехи много бързо им минава модата и следващия сезон са неизползваеми.

Ако не се прахосва за ненужни вещи и придобивки, купени само за да впечатлят околните, то се икономисват много финансови средства. За съжаление, цялото съвременно общество се крепи на непрекъснато нарастващото потребление. Такъв начин на живот се пропагандира много умело в средствата за масова информация. Това не може да продължава безкрайно. Единственият изход за човечеството е да се ограничи безогледното пазаруване.

Съвети за намаляване на разходите могат да се дадат и в много други сфери от нашия живот. Например, да не се говори излишно по телефона, да не се ползват козметични и тоалетни средства, а само природни и безплатни такива, дрехи и обувки да се купуват само маркови и скъпи, които да се носят с желание и докато се скъсат, чак тогава да се купуват нови, да се гледа телевизия колкото се може по-малко и в никакъв случай да не се плаща за кабелна или сателитна телевизия, да се предпочитат филми, концерти, театрални постановки, книги и футболни мачове, които могат да се намерят безплатно в интернет, да не се ходи на курорт в чужбина, а само в България, световноизвестните музеи да се разглеждат виртуално, да не се гледа домашен любимец, а цветята в двора или на терасата да са лечебни или подправки (здравец, индрише, турта, джоджен, алое и др.), да не се посещават без нужда лекари, а от лекарствата да се купуват само животоспасяващите.

А ако се изчака, т.н. отложено потребление, то може да се осъзнае, че и без исканата вещ може да се живее добре и тя въобще да не се купи. Ако се отдалечи във времето придобиването на желаната стока, то през това време парите за нея ще носят лихва. За съжаление, в първата четвърт на XXI век лихвите са ниски. За централните банки на водещите икономически сили в света е по-лесно да прилагат политика на "quantitative easing" на български "количествени облекчения", т.е. да печатат пари, вместо да дават лихви на вложителите. По този начин всяка държава подпомага своята икономика, като обезценява валутата си, това поевтинява стоките, продават се повече, производството се разширява и печалбата се увеличава.

На пенсионна възраст е безмислено да се обяснява как да се спечели повече, но съвети за това как да се запази стойността на вече спечеленото са необходими.

В различните периоди от развитието на човечеството изгодните капиталовложения са били различни. В началото на ХХ век в България е било добре да се купува земя, да се дава под аренда и да се извлича печалба. Тогава нивите са се смятали за ценност. Марк Твен казва: „Купувайте земя, момчета, вече не я произвеждат.” През втората половина на същия век в България земята е кооперирана, а голяма част от населението отива да живее в градовете. Тогава най-печелившо става притежаването на имот в града – непрекъснато поскъпва и може да се даде изгодно под наем. И досега по-възрастните хора казват: „Имот никога не губи.” Всъщност жилищата също се амортизират и губят от стойността си, но много по-бавно, от колкото хартиените пари, които се използват в момента.

Лесно може да се познае дали една инвестиция е поредната измама за наивници, ако се обещава голяма доходност, доста над пазарната, ако се очаква възвръщаемостта да е за много кратко време, ако се представят хора, които вече са спечелили, ако се говори, че няма никакъв риск, ако инвестицията е в нова технология, която според предлагащия скоро ще превземе света, ако трябва да се плати веднага, защото утре вече ще е късно, ако се споменава, че се разполага с тайна информация, известна само на ограничен кръг от посветени, ако схемата е обяснена със сложни и неразбираеми термини и др.

По принцип добро капиталовложение трябва да е влагането на средства в акции на предприятия, които печелят и дават редовно дивиденти, но, за съжаление, в България пазарът на акции е много рисков, няма добра законова база и ефективен контрол над фирмите, акциите на които се търгуват на финансовата борса. Влагането на пари в инвестиционен фонд, който се управлява от професионалисти, е по-добро решение, но и тук рискът не е малък. Ако се провали цялата финансова система, се губи всичко. Брокерите винаги печелят и когато акциите се качват, и когато спадат. Те си вземат договорения процент, затова ревностно рекламират влагането на средства в инвестиционни фондове.

Взаимодействието с финансовите институции в България е трудно, опасно и предизвикващо стрес занимание.

Вземането на заем трябва да става в изключително редки случаи, като преди това, в продължение на половин година, всеки месец се заделя сума, която ще е необходима за вноската. Това донякъде дава гаранция, че заемът ще бъде обслужван безпроблемно. Само който не дължи пари на никого, няма да се притеснява за такси, за лихви, за просрочени плащания. Ще може да спестява и да си купи желаната стока, когато може да си я позволи.

Кредитните и дебитните карти са удобни. Избягва се носенето на много пари в брой, но при тях има известна, макар и минимална, опасност от нерегламентирано източване на банковата сметка. Картите дават лесен достъп до повече средства и позволяват да се купуват много повече стоки – осъществяват се така наречените импулсни покупки. Доказано е, че хората харчат много повече чрез кредитни и дебитни карти в сравнение с парите в брой. Пазаруването в интернет също е импулсно, защото става лесно и на момента. После се оказва, че закупената стока е ненужна или със съвсем ограничено приложение.

Внасянето на пари в банка е безрискова и ниско доходна инвестиция, използвана от много хора. Трябва да се предпочитат банки, даващи по-голяма лихва, но там рискът за спестяванията е по-голям. Гарантирането на влоговете от държавите в целия Европейски съюз се обезпечава от печатниците за пари, а не от някакви реални активи. Ако пред фалит са няколко банки, то могат да бъдат спасени, но ако всички вложители решат да изтеглят спестяванията си, то кризата ще е огромна.

Златото е добро средство за съхраняване на спестявания, а в някои периоди и добра инвестиция, но не трябва да се забравя, че стойността му се определя само от това, че хората го смятат за ценно. Иначе то няма висока стойност и не може да се използва за почти нищо полезно. Във времена на криза цената му се покачва, всеки търси сигурност, но при растеж в икономиката цената пада или десетки години се задържа на едно ниво. Подобен на златото начин за запазване на финансови средства, независим от държавните институции, е използването на виртуалната валута биткойнт.

Финансовите пирамиди, наричани от финансистите "схема на Понци", се основават на това, че привличат инвеститори с обещания за висока доходност. С парите, събрани от новите излъгани, до един момент се плащат високите лихви, но за да съществува схемата, паричният поток от нови въвлечени в играта трябва постоянно да нараства, което е невъзможно. Организаторите, ако успеят да избягат далеч от измамените вложители, печелят, но по-често ги хващат и попадат в затвора.

Някои съвременни финансисти оприличават съвременната парична система на пирамида. Това тяхно мнение се дължи на законовата база, която позволява кредитиране с частичен резерв (fractional reserve lending). Това ще рече, че банката за 100 лв. привлечен капитал може да отпусне до 900 лв. заеми. Тоест тя раздава кредити срещу несъществуващи пари. Ако в един момент всички вложители си поискат парите, те не са налични, но съвременните банки и тогава не фалират, защото държавата ги подкрепя с напечатани пари без реално покритие. Така се финансират и част от разходите на правителствата. За да не се създава паника у населението, вече бе споменато, че печатането на пари се нарича "количествени облекчения".

В заключение може да се каже, че пари се печелят и спестяват трудно, а вероятността да се загубят в резултат на измами е голяма. Здравето и щастието не зависят от тях, но е по-добре да са в достатъчно количество. В духа на тази книга може да се добави, че инвестицията в здраве е най-добра. Който успее да се научи да се храни оскъдно и да спортува много, да харчи само за най-важното – това са предпоставки за дълъг и щастлив живот и достойни старини.

Друг важен проблем на възрастните е това, че страдат от безсъние. Никой не е дал точен отговор на това защо спим. Сънят е нещо, което прави всяко живо същество на планетата. За толкова милиони години еволюция, ако нямахме нужда от сън, досега природата щеше да се е погрижила да минем и без него. Не би ли било къде-къде по лесно да оцелеем в праисторически времена, ако не ни се налагаше да спим. През това време не се храним, не се размножаваме и на всичкото отгоре сме беззащитни в продължение на цели осем часа на ден. Не се ли оказва сънят едно от най-безсмислените неща които правим с една трета от денонощието си?

Важно е да слушате тялото си и да определяте колко сън ви е необходим, за да се чувствате отпочинали и енергични през деня. Ако се събуждате естествено без будилник и се чувствате добре, вероятно получавате достатъчно сън, независимо дали е точно 8 часа или не. Ако обаче постоянно се чувствате уморени и раздразнителни, може би се нуждаете от повече сън.

Въпреки че 8 часа сън е добро ориентировъчно количество за много хора, това не е универсално правило. Научните изследвания показват, че нуждата от сън варира значително между отделните индивиди и зависи от различни фактори като възраст, генетика, ниво на физическа активност и здравословно състояние. Някои хора се чувстват отлично с 6-7 часа сън, докато други се нуждаят от 9 или повече часа, за да функционират оптимално.

В ерата на социалните медии, където всеки може да се изкаже като експерт, а сензационните заглавия привличат повече внимание отколкото проверените факти, не е изненада, че сме затрупани от здравна информация с неясен произход. Често пъти сме оставени сами да се лутаме в морето от противоречиви съвети, опитвайки се да отсеем истината от измислицата.

Ако подходим към въпроса „Защо спим?“ от еволюционна перспектива, това само усложнява загадката. От каквато и перспектива да го погледнем, сънят ще изглежда като най-глупавият от биологичните феномени. Когато спите, не можете да търсите храна. Не можете да общувате. Не можете да си намерите партньор и да се възпроизведете. Не можете да изхранвате или защитавате поколението си. Още по-лошото е, че сънят ви прави лесна плячка. Сънят със сигурност е едно от най-озадачаващите човешки поведения.  Още повече че последвалото упорито оцеляване на съня през еволюционния процес означава, че той би трябвало да носи огромни ползи, които далеч надвишават всички очевидни опасности и вреди.

Но милиони години еволюция не са променили нещата, не само за нас, а за всички живи същества на планетата Земя.  А това означава, че сънят е жизнено важен за нас и ползите от него далеч надвишава негативите описани по-горе.

Сред неизвестното в обкръжаващата ни природа, най-неизвестни са времето и сънят. Много вероятно между тях да има и пряка връзка, но за това е трудно да се коментира.

Въпреки че не е ясна причината поради която спим, то ползите от него са известни. Подобрява паметта, засилва имунитета, предотвратява раковите заболявания, болестта на Алцхаймер, диабета, понижава апетита, забавя стареенето, повишава успеха и ефективността и продуктивността на извършваната работа, подобрява тонуса на кръвоносните съдове и предотвратява хипертонията, инфаркта и инсулта, ускорява възстановяването на двигателните навици след инсулт. Недоспалият човек създава риск за катастрофи при шофиране. Съвсем не е случайно, че СЗО е обявило недоспиването за епидемия в индустриално развитите държави. Причините за лошия сън са няколко, но първата е, че светлината, особено ЛЕД крушките и екраните на компютрите и мобилните телефони потискат отделянето на хормона мелатонин, като забавят отделянето му с три часа. А това е хормонът, който предизвиква съня.

Защо хладната синя светлина е най-мощната от видимия светлинен спектър по отношение на регулирането на освобождаването на мелатонина? Отговорът се крие в древното минало на предците ни. Човешките същества, а и всички форми на сухоземни организми изобщо, са произлезли от морските създания. Океанът функционира като светлинен филтър, блокиращ по-голямата част от жълтата и червената светлина с по-дълги вълни. Остава синята светлина с по-къси вълни. Това е причината океанът, а също и това, което виждаме, когато сме потопени под повърхността му, да изглежда син. Нашата специална чувствителност към хладната синя светлина е рудиментарен пренос от морските ни предшественици. За съжаление, този еволюционен обрат на съдбата сега се е върнал, за да ни преследва в новата ера на синята LED светлина, разстройвайки мелатониновия ни ритъм, а така и ритъма ни на сън и будуване.

Но да се върнем  към съня при възрастните. Мога да напиша много съвети, как да преодолеем безсънието: Да се ляга винаги в едно и също време, да се ограничи ползването на сините екрани три часа преди времето за сън, ограничете кофеиновите напитки през втората част на деня, увеличете времето за аеробни спортове, избягвайте лекарствата, които отлагат или нарушават съня, не използвайте приспивателни, свикнете ли веднаж с тях, после трудно се отвиква.

Оставете тревогата, че не може да заспите, това ще ви затрудни повече. Сутрин ставайте по едно и също време и започвайте да изпълнявате дневната си програма. а ако ви се доспи, то си дремнете. Често се вада съвет да не се спи следобед, че това влошава нощния сън. Това за младидте е добър съвет, но възрастните не могат да изкарат целия ден без да дремнат поне малко. Това влошава нощния им сън, но като цяло те си набавят необходимия сън, макар и на няколко пъти през деня.

Въздържане от говорене, от медии, от интернет. Въздържането от гледане се извършва като си държите очите затворени някъде от един час до три дни. Пълната тъмнина помага да започне да се произвежда човешкият хормон на растежа и помага на хормоналната система да се стабилизира (в по-голямата си част тя се регулира от хипофизата). Въздържане от работа

https://lifestore.bg/blog/kak-rabotqt-serotonin-dopamin-endorfinite-i-drugite-hormoni-na-shtastieto серотонин, допамин, еднорфини, окситоцин.

Той казва, че хората реагират на стреса по два различни начина: някои ядат и наддават на тегло , докато други отказват храна и съответно отслабват.

При възрастните хора липсва емпатията или казано на български съчувствието и съпреживяването на чуждото нещастие. За тях най-важни са техните проблеми, а как се справят младите не ги интересува. Те са млади ще се оправят. 

Стрес има и то това, че производителите на хранителни добавки създават у нас страх, че всичко около нас е замърсено, че почвите са изтощени и в нашите храни няма нужните минерали, затова трябва да си ги набавяме, като си купит точно от тяхната добавка.

Още Аристотел е казал, че сред неизвестното в обкръжаващата ни природа, най-неизвестно е времето.

В заключение може да се каже, че в зората на човечеството стресът помага на хората по-добре да се приспособяват към опасната околна среда, а сега причинява много болести. За неговото избягване има два начина:

– да се избегне въздействието на стреса;

– да се промени начинът, по който се реагира на стреса.

Дотук се коментира само как да се отбягват стресовите ситуации, но това не винаги е възможно. Когато стресът се прояви, е много важно как ще му се противодейства. Забелязано е, че религиозните хора, тези, които вярват в предопределеността, по-лесно се справят с трудните житейски ситуации. Те приемат съдбата си такава, каквато е и не се оплакват. Знаят, че човек не може да има всичко, че Господ (Силата, движеща света), като дава едно, взема друго, но справедливост има. На искрено вярващите помагат много молитвите, но съвременният човек е по-склонен да се занимава с медитация.

Медитацията е добро средство за справяне със стреса.

За съжаление тя трудно се поддава на описание с думи. Много хора считат, че с нея не само ще се избавят от стреса, ще са по спокойни и лесно ще преодоляват трудностите. Всъщност целта на медитацията не е бърза почивка или добро самочувствие, а свързване с космичното (божественото) съзнание и откриване на безкрайния извор на мъдростта. Това не може да се опише, при всеки е различно. Изпада се в състояние, в което няма нито време, нито пространство, всичко е вечност, удовлетворени са всички желания, няма какво повече да се знае, има само съвършен покой и абсолютно блаженство. Усвояването на медитацията, това е най-големият подарък, който може да си направите през живота, защото е пътят към просветлението, към духовното извисяване – все понятия, които могат да се разберат, едва след като се постигнат.

Най-добро време за медитация е рано сутрин – преди всекидневните задължения да уморят тялото и да предадат на мозъка много информация и той да иска да спре да работи. Става се сутрин 10–15 минути по-рано, желателно в едно и също време, и се медитира на тихо място в удобна поза и със затворени очи. Най-лесно е да се започне с концентрация. Най-популярен е примерът със съсредоточаването върху вдишването и издишването. Умът се съсредоточава върху тези действия, а се забравя за всичко останало – обкръжението, нещата наоколо.

В началото е трудно, мисълта се отклонява от дихателния процес и се насочва към нещата, които ни вълнуват в момента, идващите отвън звуци и т.н. Това смущава и разочарова, но ако такава концентрация се практикува за по 5–10 минути два пъти дневно, сутрин и вечер, то умът малко по малко започва да се съсредоточава върху дишането. Добра подготовка за концентрацията е, ако при изиграването на ежедневния йогийски комплекс мисълта се насочва съм най-проблемния участък при изпълнението на асаната и се следи дихателният процес, а не да се мисли за ежедневните проблеми.

След известно време се усеща, че концентрацията върху дишането е по-добра, външният свят не се забелязва, изпада се в състояние, пълно с радост, щастие и покой, но в началото това трае кратко. Ако се практикува редовно, то преживяването ще се изпитва все по-често и за по-продължително време.
        Концентрацията в дихателния процес се отразява благотворно на здравето. Сънят става по-дълбок, повишава се ефикасността на ежедневната работа. Човек е спокоен и уравновесен, чувства се сякаш току-що се е събудил след хубава почивка. В моментите на нервност, ако се практикува такава концентрация само за няколко минути, се забелязва успокояване.

Това упражнение, за постигане на внимателност спрямо дишането, е една от най-простите и ясни практики, имащи за цел да развият способността за съсредоточаване. Тази опитност е необходима и за дълбокото разбиране, проникване и прозрение в природата на нещата.

Друга много разпространена концентрация е тази в отделните части на тялото. Започва се отпускане на краката, на туловището, ръцете и на всички части на главата. Разработен е през 1932 година от немския лекар И.Г.Шулц.

След усвояване на концентрацията в дишането и убеденост от полезността ѝ, може да се изучат и по-сложни медитативни техники водещи до връзка с отвъдното. Такава връзка е много по-лесна, когато мозъкът прецени, че ситуацията за него е критична, така той търси помощ от всеобщото съзнание. Затова медитацията и молитвите са най-ефективни след пост или гладуване. Според Нюберг и Д’ Акуили всички тези религиозни чувства се коренят не в емоциите или самозалъгването, а в генетично заложени мозъчни връзки (Newberg, 2002). според тях в мозъка се намира зона за ориентация, която се свързва с религиозните чувства. Намира се в левия теменен дял на кората на крайния мозък. Когато областта на ориентирането бъде драстично лишена от информация, например при медитация или молитва, субектът може да преживее чувство на безгранично съзнание. Йогите наричат това състояние самадхи. Иска ми се да предупредя, че повечето последователи няма да достигнат до това състояние, а ще си останат на нивото на спокойствието и уравновесеността. За постигането на такива висши състояния са необходими и много други неща, които ще прочетете в главата за спорт и йога.

 Към съдържанието