Последна редакция на 14.06. 2017 г.

 

Първа глава

ОТ КАКВО ЗАВИСИ ЗДРАВЕТО?

 

Ценността на човешкия живот е нещо, което се признава във всички съвременни общности. Здравето е най-висше благо за всеки. Главният фактор, от който то зависи, е начинът на живот. Прекомерното хранене, намалената двигателна активност, липсата на закаляване, психическото пренапрежение, тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол са рискови фактори, които заплашват здравето на голяма част от хората на Земята.

Влошеното здраве на населението се дължи главно на липсата на здравословно поведение и неумението да се избягват рисковите фактори.

Известно влияние имат и замърсителите във въздуха, водата и почвата, увеличеното ниво на шума, микровълните на мобилните телефони и на безжичния интернет, хлорът във водата, изкуствените подсладители (аспартам) и овкусители (мононатриев глутамат), трансмазнините в маргарина, нитратите и пестицидите в зеленчуците и плодовете, бисфенолът в пластмасата на бутилките за минерална вода и т.н. , но това не са съществени фактори. Създава се масова психоза, че всичко е вредно и замърсено, че съществува световен заговор на хранителната и фармацевтичната промишленост, които „убиват” населението. Истината е, че болестите на хората се дължат на тяхното неразумно поведение, лакомия и лентяйство.

Кой определя поведението на човека, а от там и неговото здраве?

Едни от хората считат, че поведението им зависи от самите тях и те решават какво и колко да се хранят, дали да спортуват или не, да използват ли наркотични вещества, как да избягват стресовите ситуации. Според тях това се определя от наследствеността, закодирана в гените от предците им, и от възпитанието, което получават от родителите си и от обществото. Тяхната наследственост и поведение определят здравето им.

Според други има Божествена сила, която властва над света. Тя решава какво ще се случва, следи поведението им и в зависимост от него ги награждава или наказва. Болестите са божие възмездие за лошо държание, а доброто здраве е награда за богоугодни постъпки.

Има и такива, които са на мнение, че човек, както не може да промени миналото си, така не може да влияе и на бъдещето си. Според тях всичко е предопределено и се знае къде, кога и как ще станат събитията, какво ще се яде, колко пари ще се спечелят, с кого и за какво ще се разговаря, кой ще прочете тази книга и дали ще повярва на написаното,  определено е предварително от какви болести ще се разболее и кога ще умре всеки човек и т.н.

Според нашата човешка логика това твърдение е най-правилно. След като ясновидците „виждат” бъдещето и предсказват какво ще се случи, то би трябвало вече да е станало.

Всъщност и последното схващане не е съвсем вярно, защото всичко става едновременно, а пространството, времето и всичко заобикалящо ни е взаимосвързано. Сърбинът Никола Тесла казва, че Вселената се състои само от една субстанция, която има безброй проявления.

Според Специалната теория на относителността на Айнщайн времето, мерено с движещ се часовник, тече по-бавно, отколкото мереното с неподвижен часовник. Колкото по-бързо се движи подвижният часовник, толкова по-бавно тече времето на него.

Нашите представи за времето са още доста несъвършени и деленето на минало, настояще и бъдеще е според човешките представи за света. Как е в действителност, не може да си го представим, не може да разберем как така няма време и всичко става едновременно.

Българската пророчица Ванга много точно е казала: “ Мчи то време нема, живи, мъртви, неродени, сите сме едно, сал че Господ е бил милостив и ни е пожалил, кът ни е отнел спомена за отвадното и приижното.” (Тошева, 2006).

Че времето е само човешко понятие, се досеща и Васил Левски. Не случайно в свое писмо до Панайот Хитов от 10 май 1875 година той казва: „Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.”

Това, че времето не съществува, най-безобидно може да се представи в художествената литература и затова през 1922 година авторът Херман Хесе, чрез своя герой Сидхарта, казва: "Ние сме подхвърлени на измамата, че времето е нещо, което съществува. Времето не съществува, в това се убедих много пъти." И по-нататък продължава: "Отдаден на съзерцание, човек може да преодолее времето, да види едновременно целия минал, настоящ и бъден живот, и тогава всичко е добро, всичко е съвършено." (Хесе, 2014).

В Свещения Коран също е споменато, че се знае какво е било и какво ще бъде: Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния! Не Го обзема нито дрямка, нито сън... Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае.” (Сура Ал-Бакара, 255).

Да, може да се види едновременно миналото, настоящето и бъдещето, но не от всеки. Затова материалистите не вярват в предсказанията на ясновидците, защото според тях е невъзможно да се знае предварително какво ще се случи. За тях бъдещето е непредсказуемо, а врачките са шарлатанки. Споровете на тази тема с тях са безсмислени, те няма да повярват, докато някой не им предскаже бъдещето. Има други, на които предсказаното от ясновидци се е сбъднало, и те вярват, но не могат да си го обяснят. Надяват се този феномен да бъде разгадан някога от науката. Повече за ясновидците и за останалите чудеса, неразгадани досега от науката, прочетете в приложението "Чудесата по света": http://prodanov.org/kniga/chudesa.htm

Не само че всичко става едновременно – в миналото, настоящето и в бъдещето, но е и добре съгласувано. Дали се управлява от Висша сила, или става по някакъв друг, неизвестен за нас начин, е трудно да се каже. Различните религии отчитат тази съгласуваност и я обясняват разбираемо за човека, но аргументацията е доста наивна, влиза в сериозни противоречия с това, което съвременната наука вече е успяла да докаже, и затова искрено вярващите не са много.

Това съгласуване на минало, настояще и бъдеще подчинява ли се на някаква Висша справедливост? Много хора, наблюдавайки внимателно заобикалящия ни свят, са убедени, че такава съществува. Тя най-добре се изразява със санкритската дума "дхарма", която няма еквивалент в европейските езици, а се превежда като "задължение, правда, морален закон". Тези, които се съобразяват се с нея, даже успяват да постигнат завидно здраве и щастие.

Има ли доказателства, че съществува въобще някаква справедливост? Справедливост има, но за съжаление, научни доказателства за нея няма. И на добрите люде се случват неприятни неща, а при природни бедствия и войни загиват огромен брой хора. Всички ли са виновни? В други случаи малки деца се разболяват от тежки болести и умират, без да са имали възможност да съгрешат. Това ли е Божествената справедливост? Мъките и нещастията по света са неописуеми! Количеството на страданието около нас е несъвместимо със съществуването на милостив, справедлив и всемогъщ Бог, както повечето религии го представят. Тяхното оправдание за Бога е, че неговите действия са необясними – „Неведоми са пътищата Божии.” Така се казва в Посланието на апостол Павел към римляните (рим. 11.33).

Това, че има Висша справедливост, не може да бъде доказано, а и не трябва. Ако се знаеше със сигурност, че след като убиеш, излъжеш, откраднеш, изневериш, навредиш на друг, после те чакат наказанията на Ада, то кой би вършил престъпления? Правилата щяха да се спазват, светът щеше да е съвсем различен, наистина много по-добър, но щеше ли да има някакво развитие и усъвършенстване?

Нали желанията за богатство, власт, слава и секс са в основата на развитието на човечеството. Омразата, завистта и желанието за господство – това са човешки качества, абсолютно необходими за просперитета на света. Ако всички хора бяха смирени, не завиждаха, не ламтяха за повече и се задоволяваха с това, което имат, то развитието щеше да спре. И сега има общества, в които хората вярват в Бог, задоволяват се с малко и живеят примитивно, без съвременните придобивки на цивилизацията. Такива са последователите на Висарион в Русия, àмишите в САЩ и много други. Но с какво те допринасят за напредъка на обществото?

Доказателства за Висша справедливост няма, но много хора са разбрали, че злобата, омразата, лакомията, лицемерието, горделивостта, суетата се наказват, а трудолюбието, смирението, желанието да се направи нещо добро за себеподобните се награждават. Колкото повече човек се стреми да си достави удоволствия и развлечения, толкова повече болести и нещастия му се случват; а който не си угажда, не задоволява прищевките си и работи за благото на останалите, то той получава повече здраве и щастие.

Трябва да се повярва във Висшата справедливост, да се направи опит да се проумеят нейните закони и да се спазват. Който постигне мир със себе си, обуздае желанията си и живее за другите, доста често получава здраве и щастие.

Но даже и тези, които не вярват в съществуването на някаква справедливост, то тя действа и им помага. Затова от многото сентенции1 за истината за света може да се избере тази: "Живей за хората, а не за тяхното мнение". Жертващите нещо безвъзмездно, в името на околните, са обикновено късметлиите, а тези, които мислят само за себе си и за това, какво ще кажат хората за тях, не могат да се похвалят с удовлетворение от живота си.

Защо съществува такава Висша справедливост, как се осъществява и каква е ползата от нея за развитието на света? Мнозина считат, че като се наказват лошите постъпки, това ще накара хората да са по-добри, но откакто съществува светът, човешките пороци са неизменни и човечеството с нищо не се е подобрило в нравствено отношение. Обикновено наказанието, получено от Висшите сили, се отчита от околните, а този, към когото е отправено, много рядко му обръща внимание и рядко си взема поука от последствията.

Много читатели ще си помислят, че щом Висши сили движат света, то каквото и да правят, те не могат да променят своята съдба, не могат да подобрят своето здраве, не могат да станат по-щастливи. Но това не е вярно.

Забелязано е, че когато човек желае нещо искрено, вярва и се стреми към него, то нерядко се сбъдва. В пълна сила това важи и за доброто здраве. Позитивното мислене, вярата и молитвата (за тези, които вярват в Бог) наистина са ефективни, но процесите са много сложни и неразбираеми от нас. Повечето хора, а и много учени и автори на мотивационни книги2 и филми („Тайната”, 2006 г., реж. Дрю Хериът), остават с впечатлението, че в резултат на искрената вяра и на силния стремеж към нещо, то се сбъдва. Всъщност желаното се случва, защото това съответства на Висшата справедливост. След искрена молба и вяра, особено след като се вложи доста труд, желаното ще се случи. Който води здравословен начин на живот, обикновено живее дълго и без болести.

Книгите на автори, в които се утвърждава позитивното мислене, се купуват, църковните храмове се посещават, вярващите се молят, исканото много често се случва, други път – не. Каква е истината? Ако се каже, че желаното се случва, то се изпада в положението на авторите на мотивационни книги, които търпят критика, че създават неизпълними очаквания. Ако се застъпи тезата, че няма връзка между вярата и сбъдването на желанията, то ще се отчаят хилядите вярващи. Затова всеки да вземе решение сам за себе си, като се огледа наоколо. Обикновено младите, здрави и щастливи хора вярват, че желаното се случва, но възрастните, които виждат болните и нещастните около себе си, са по-скептично настроени. За всекиго е различно!

В следващите глави се разглеждат най-важните фактори, влияещи на здравето, и се посочва какво да е нашето поведение, за да може то да се подобри. Дават се съвети за справяне със стресовите ситуации, здравословното хранене, повишаването на двигателната активност, разглеждат се възможностите за лечение на най-често срещаните болести с минимално използване на лекарства.

 

[1] Сентенции за същността на света:

Нищо хубаво не е безплатно. Всяко нещо си има цена.

Всеки получава това, което заслужава.

За да получиш, трябва да дадеш.

Каквото повикало, такова се обадило.

Бог забавя, но не забравя.

Искай малко, за да си здрав, давай много, за да си щастлив.

Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб.

Господ помага, но в кошара не вкарва.

Вярвай в Бог, но си връзвай камилите.

Каквото посееш, това ще пожънеш.

Не искай много – не може да му платиш цената.

Неразумните се трудят за своя полза, а мъдрите за добруването на другите, без да мислят за себе си.

ЖИВЕЙ ЗА ХОРАТА, А НЕ ЗА ТЯХНОТО МНЕНИЕ.

[2] Мотивационни книги – в тях се утвърждава тезата, че щом желаеш нещо и вярваш, че ще се сбъдне, то наистина се случва. Ако вярваш, че ще си богат, ще забогатееш, ако вярваш, че ще си здрав, ще оздравееш.

 

/към съдържанието/