ПЛАЧКОВЦИ - БЕДЕК 2016

Ето че дойде време да обикалям хубавите места около Плачковци. На 1.06. сутринта се качвам на пътническия влак за там.

Както се вижда и от часовниците на гарата и на фотоапарата, БДЖ цепи секундата и тръгва на време в 7.40 часа. Така по разписание пристигам на гара Плачковци.

Без да се мотая много из градчето хващам улицата минаваща под ЖП линията и първата ми спирка е пред магазина, за да заредя с кисело мляко Елви. Само в габровския млекозавод го правят, заедно с киселото мляко Боженци. Качеството на двете е много добро, но Елви е по-евтино.

 

По улицата има много интересни къщи, но ако трябва да сложа всичките над 150 снимки, то кой ще ти ги гледа.

След четиридесет минути ходене, пазаруване и правене на снимки, вече  съм в центъра на квартал Късовци. Пътят направо продължава за квартал Стойчевци, а на дясно се отклонява за Йововци.

Веднага след завоя в дясно, има чешма, където зареждам с вода. След чешмата пътят пак се разделя. На ляво по жълта маркировка е пътят за квартал Ябълка на град Гарбово, а на дясно няма маркировка и е за кварталите Ножерите, Горни Цоневци и Йововци.

Веднага след чешмата пак има отклонение на ляво, по моста, за ваканционно селище Ягода, но за Бедек се върви направо.

 От там нагоре вече е трудно да се сгреши, върви се все по царския път. Той всъщност е Верейският римски път за Стара Загора. Свързвал е градовете Нове (Свищов) и Никополис ад Иструм (Никюп) с Верея (Стара Загора). На доста места камъните му са запазени!

След няма и пет минути ходене пътят прави завой почти на 360 градуса, но на табелката, която е сложена не пише връх Бедек, а хижа Бузлуджа и най-важното маркировката е със зелено, като досега винаги е била с жълто.  То накъдето и да тръгне човек, все ще стигне, но при  първо минаване си има безпокойство дали се върви по верния път защото веднага след завоя няма никаква маркировка.

След 20-25 минути ходене по доста мокър и усоен път се излиза на поляна, от където се виждат ветрогенераторите, които са в околностите на връх Бедек.

След това се върви по добре очертан път, който прави няколко завоя, маркировката не е особено добра, но мисля, че даже и да не се хване верният път, то всички водят на едно място.

След повече от два часа ходене от гара Плачковци се достига поляната в местността Мъхченица, където има нов голям навес.

От тук се вижда връх Бузлуджа.

Без да правя почивка продължавам нагоре, защото не знам колко още има до върха, а и до вечерта трябва да се прибера. От тук вече се върви по маркировката от село Боженци до връх Бедек и тя е със зелен цвят.

Като излизам на високото се вижда и връх Шипка (посочен със стрелка) и връх Триглав с малко снежец по билата му. 

И ветрогенераторите са все по-близо и по-близо.

Има построени няколко места за почивка, но си личи, че е правено да се усвоят едни пари, а не да е от полза за туриста. Много дървен материал е използван, а едно заслонче няма като хората.

 Ето достигам и до чешмата с деветте чучура.

Вече ходя повече от четири часа без почивка, ветрогенераторът е съвсем наблизо, но връх Бедек не се вижда!

Най-после излизам на билото и се вижда целият ветропарк.

След 5 минути съм на връх Бедек (1488 м н.в.).

А Йожко по това време е бил на 5200 м н.в. в подножието на Джомолунгма.

Ето тук едно мое селфи на самия връх Бедек 1488 м н.в. Всеки има своя Еверест:)

Почивам малко,  правя снимки във всички посоки - виждат се Габрово и Плачковци, но най-добре се откроява връх Бузлуджа. 

Тръгвам надолу и спирам на заслончето малко под връха.

Крайно време е да се хапне сериозно.

На връщане пак спирам на чешмата да заредя с пивка водица. Евала им на тези дето са я направили.

След още час и половина слизане пак съм на Мъхченица, хапвам каквото е останало и даже полягвам на импровизираната маса.

След добра почивка тръгвам надолу. Вкусните представители на флората (ягоди) не са много и не ме забавят.

Представителите на фауната също не губят време, защото едвам успявам да ги снимам и те се скриват. Ето змията:

И един зелен голям гущер:

Пак полягвам на полянките, снимам самолети, борчета, но не може всичко да се сложи в пътеписа, кой ще ти гледа толкова много снимки. Но все пак слагам отново ветрогенераторите, на които съм бил преди повече от четири часа.

Отново съм на асфалтов път.

Ето и чешмата от където тръгнах преди почти 9 часа.

След 30 минути съм на центъра на Плачковци, където се вихри щур купон по случай празника на детето.

На централния площад на Плачковци също има статуя на мечка, като и на Пласа Майор (Plaza Mayor) в Мадрид, но коя е по-хубава оставям на читателя сам да прецени.

 

Площад Майор в Мадрид.

Нашенската мечка си е по-хубава.

На гарата в Плачковци съм съвсем на време. Купувам си билет и чакам влака, в който съм единственият пътник

В Търново също съм по разписание.

На всички снимки долу в дясно има отбелязан час, така че всеки може сам да се ориентира колко време е необходимо да се измине този маршрут, но си е доста ходене, не е за всеки.

Ако някой иска да прочете как покорих и връх Голям Бедек, то това може да стане от тук: http://prodanov.org/patepisi/bedek2_2016.htm