МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ
Смъртоносният квартет (deadly quartet)

Метаболитният синдром представлява комплекс от взаимно свързани рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет. Наричат го още смъртоносния квартет, защото повишаването на кръвната захар и мазнините в кръвта, повишеното кръвно налягане и затлъстяването в областта на корема, в началото не дават никакви субективни оплаквания. Много хора считат, че са били здрави и са получили сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт съвсем изненадващо, което не е вярно. Повишеният риск е можело да се установи предварително с лабораторни изследвания и измерване на ръста и теглото.
За метаболитен синдром говорим когато:
1. кръвната захар е над 5.6 mmol/l сутрин на гладно;
2. артериалното кръвно налягане е трайно повишено, като систолното е над 130 mmHg, а диастолното е над 85 mmHg;
3. нивата на триглицеридите са над 1.7 mmol/l, а нивото на HDL-холестерола (добрия холестерол) е по-малко от 0.9 mmol/l за мъжете и по-малко от 1.0 mmol/l за жените;
4. обиколката на талията за мъжете е над 94 см., за жените над 88 см., а ИТМ /Индексът на телесната маса/ е над 25. ИТМ се получава като се раздели теглото в килограми на ръста в метри на квадрат.
Според Българския институт “Метаболитен синдром” (БИМС) се изисква наличието на поне 3 от горепосочените критерии, за да се приеме наличие на метаболитен синдром.
Не само у нас, но и в световен мащаб, честотата на метаболитния синдром нараства непрекъснато. В общата популация са засегнати около 20–25% от хората, като достига над 50% при мъжете и жените в напреднала възраст. Важен проблем е "подмладяването" на метаболитния синдром. Непрекъснато се увеличава броя на младите пациенти, среща се даже и при деца.Статистическите данни варират в зависимост от пола, възрастта, етноса, условията на живот и използваната дефиниция за синдрома.
Основна причина за повишената честота на метаболитния синдром е нарастване на хората със затлъстяване в областта на корема, както и увеличаване на пациентите с артериална хипертония, за което способства интензивния начин на живот в днешно време. Но има много засегнати с нормално тегло, както и обратно – някои пълни хора нямат никакви отклонения.
Метаболитният синдром се обуславя в голяма степен от генетични предпоставки. В далечното минало първобитните хора са живеели в условия на хранителен дефицит и са развили механизми, чрез които максимално да усвояват храната и да я натрупват. Това им е позволило да оцелеят при продължително недохранване и така „спестовните” гени са се съхранили в поколенията. В последните 100 години обаче, хората от Европа, Северна Америка и части от Азия, живеят в абсолютно променени условия – храната е общодостъпна и евтина. При този хранителен излишък „спестовните” гени се превръщат в неблагоприятен фактор.
Метаболитният синдром не е толкова медицински проблем, колкото на андрагогиката – науката, която се занимава с възпитанието на възрастните. Поставянето на диагнозата е лесно и може да се извърши от неспециалист, като се преценят лабораторните изследвания и данните от ръста и теглото. Лечението е лесно, стига да се успее да се намали рязко телесното тегло и да се увеличи двигателната активност. Проблемът е, че синдромът се наблюдава при възрастни хора, които изключително трудно променят своите хранителни и двигателни навици. Личните лекари са се убедили в това и затова се опитват да помагат с медикаментозни средства, които засега са със скромен, да не кажем никакъв, ефект.

За написването на материала е ползвана статия в списание Наука Ендокринология бр.2 от 2010 година https://publishing.arbilis.com/wp-content/uploads/2013/09/NE_2010_2_2.pdf

За здравословното хранене може да прочетете повече тук: https://prodanov.org/dostoyni/hrana.htm

За ползите от спортуването е написано тук: https://prodanov.org/dostoyni/sportuvane.htm