КОЕ ЛЕЧЕНИЕ Е НАЙ-ЕФЕКТИВНО?

 

Има различни начини за лечение и изборът не е лесен.

Конвенционалната медицина (лекарствено-операционна), наричана още официална или научна, се основава на материалистичната представа за света и хората. Тя изучава задълбочено заболяванията и тяхното лечение, но на човека не се гледа като на единно цяло, а на състоящ се от отделни части. Лекуват се пo-скоро симптомите на дадената болест, а не се търси възможността да се отстранят причините, от които е породена. Болните от високоразвитите индустриални общества вярват на научната медицина, защото тя успява да отстрани телесния им дискомфорт без особено тяхно усилие, като използва бързодействащи и ефективни лекарства. Страдащите са доволни, че болката се преодолява бързо. Малко са тези, които се интересуват кое е породило заболяването, а още по-малко са хората, готови да изоставят навиците, които са причинили здравословния им проблем.
Алтернативната медицина включва всяка лечебна практика, която не попада в областта на конвенционалната медицина. Това са методи и средства, които не са с проверена ефективност, а понякога са в противоречие с доказателствата на науката. Включват се терапии с историческа или религиозна, а не с научна основа.
Повечето лечители са без медицинско образование и понякога биват преследвани от закона, защото болните, които се осланят на тях, изпускат благоприятния момент за провеждане на ефективно лечение от конвенционалната медицина и изходът може да е фатален.
    Рязка граница между двете направления няма. Затова сега се говори за комплементарна (интегративна) медицина. Това са тези методи от алтернативната медицина, които добре се съчетават с конвенционалната медицина.

В съвременното комерсиализирано общество представителите и на двете направления в медицината се ръководят от желанието си за печалба. Ако диагностичните и лечебните процедури, които е необходимо да се направят за излекуването на болния, съвпадат с финансовия интерес на лекуващия, той ще ги извърши и пациентът ще оздравее. За съжаление, се предприемат опасни, ненужни или излишно скъпи начини за диагностика и лечение, само заради финансовата облага. Обикновеният човек не може сам да прецени, а ако потърси второ мнение, то няма гаранция, че то ще е добронамерено.

Поради горепосоченото много хора говорят за световна конспирация срещу здравето и че лекарите, в съюз с фармацевтите, крият природните средства и принуждават хората да се лекуват със скъпи препарати, за да извличат огромни печалби. Такъв световен заговор няма, но това че фармацевтичната промишленост има огромно влияние върху медицината, за да си  осигурява печалбите, не може да се отрече.

Във всеки учебник по вътрешни болести разделът за лечението започва с промени в начина на живот и хранене, а чак след това са написани необходимите лекарства. Лекарите трябва да дадат съвет болният коренно да промени режима си на хранене и повиши двигателната си активност.  Лошото е, че пациентите не искат да променят навиците си, отказват да спортуват, обичат да хапват вкусно и по много. Желанията им са да им се изпише най-новият и ефективен лечебен препарат и да са здрави без да се налага да променят начина си на живот. Лекарите и фармацевтичните фирми отговарят на тези желания, от което, разбира се, печелят добре.

Затова се инвестират големи суми в откриването на високоефективни и максимално безвредни лекарства, които бързо да премахват болката и дискомфорта, без да се налага болният да променя навиците си. Разработват се неинвазивни оперативни методи, които минимално увреждат болния и бързо решават проблемите му. Това е причината средната продължителност на живота да расте. За предпазване от болестите почти не се говори, а средствата, които се инвестират в профилактика, са малко.

Не се спазват две от основните правила на медицината, формулирани още от Хипократ. Първото е "Първо не вреди" (Primum non nocere) и второто е "Лечебната сила на природата" (Vis medicatrix naturae). Страдащите търсят своето изцеление от вън, което в повечето случаи вреди, а лечебната сила на природата е вътре в нас, трябва да ѝ дадем възможност да си свърши работата.

От тези правила трябва да се ръководим и при избора на добро лекарство, което никак не е лесно. Конвенционалната медицина използва препарати, произведени от фармацевтичната индустрия, които водят до бързо подобрение, донякъде са безвредни, за да може пациентът да ги използва продължително време. Прекъсването на лечението е нежелателно, а понякога опасно или невъзможно. Окончателно излекуване не може да се постигне, а и не е необходимо, защото здравият не плаща.

Според алтернативната медицина препаратите от изкуствен произход обикновено се поставят на най-ниското стъпало, защото са чужди на организма. Далеч по-ефективни се считат природните оздравителни средства. Голяма част от тях не се продават в аптеките, защото са безплатни и достъпни за всички. Опирайки се на природата и на собствения си организъм, мнозина са успели да се излекуват от най-тежки страдания и да заживеят без болести. Но не са малко и тези, които не са имали достатъчно воля и вяра и при тях не е постигнат ефект.

Природните средства не винаги са безвредни и не са чак толкова ефективни. Например повишеното кръвно налягане се понижава с листа от здравец, канела, чесън, чай от хибискус (каркаде), стевия и подобни, но после бързо се повишава. Фармацевтичните препарати са за предпочитане. Тяхното действие е трайно.

Когато ще се ползват природни лекарства, трябва да сме добре информирани. Да не се четат само първите няколко статии, показани от търсачката в интернет. Те са рекламни и в тях са написани само положителни неща. Да се прегледат мненията на хора, ползвали дадения продукт и имащи опит в употребата му. В раздела за храненето вече бе споменато, че витамини, минерали, хранителни добавки, пробиотици и пребиотици, са добро средство за печалба на производителите. Това важи и за лекарствата, но когато използването им е животоспасяващо, не трябва да има никакви колебания. Използването им е задължително. Стремежът да не се ползват лекарства е похвален, но след определена възраст, това е много трудно осъществимо.

Има много алтернативни методи на лечение, за които има достъпна информация. Ще разгледам само един от тях, изключително ефективен, но доста противоречив.

Гладолечението трудно се възприема, защото гладът, като социално явление, е голямо бедствие и може да доведе до изтощение и смърт. За тези, които успеят да се възползват от него, той може да стане средство за предпазване и лечение от болести, нелечими от съвременната медицина. Гладолечението е унаследено от нашите прадеди – животните. Когато се разболеят или се наранят, те се скриват някъде, нямат възможност да си търсят храна и вода. Защитните им сили би трябвало да намалеят и те да загинат, но парадоксално при някои, в резултат на глада, защитните им сили са се увеличили. Само такива животни са оцелявали и ние сме техни потомци. Това е причината гладът да е универсално лечебно средство при хора и животни.

Вече в главата за храненето бе споменато за някои ползи и тук ще ги повторим. Различните видове гладуване и ограничаването на калориите е единственият доказан начин за повишаване на имунитета и за лечението на много болести, включително и злокачествени образувания, възстановява се тялото и се подобрява външният му вид, забавя се стареенето, запазва се интелектът, значително се удължава животът, като се възвръща жизнеността. В периодите на гладуване се наблюдава процес на автофагия (самоизяждане). Клетките разрушават и преработват ненужните вещества и така се подмладяват. Гладуването предпазва теломерите (краищата на хромозомите) от разрушаване и повреди и така се спират процесите на стареене. Намаляват финансовите разходи, необходими за изхранването.

Защо, след като гладолечението е толкова ефективно, не се практикува масово от хората? Причините за това са няколко и първата е, че ежедневното трикратно хранене е толкова вкоренено в нашата култура на хранене, че промяната в този модел рядко се обмисля от пациенти или лекари.
Втората причина е, че хората не искат да повярват в нещо, което изисква огромни усилия, а гладолечението е много трудно и изключително неприятно. Гладният човек е раздразнителен, работата не му спори, трудно заспива, а възможностите на мъжа за секс са ограничени. Може да се появи главоболие, световъртеж, слабост, лошо настроение, повишено слюноотделяне, гадене, повръщане, сухота в устата и неприятен горчив вкус с дъх на ацетон, къркорене на червата и спазми на стомаха, чувство за студ, кръвното налягане спада, а у хората с ниско кръвно налягане могат да настъпят припадъци. Не е задължително всички тези явления да се проявяват заедно, но появата на повечето от тях е характерна.

На фона на гореказаното изключително неуместни са четивата, в които гладът се възхвалява и се говори, че след третият ден почти не се усещал. На гладуващия му било леко и еуфорично, наблюдавал се интелектуален подем. Даже един заяви в блогърски ефир, че на третия ден, в период на сухо гладуване, се качил на връх Мусала. Въобще не каза, че това го е постигнал след дълги периоди на гладуване в продължение на много години. Простосмъртният човек, като слуша подобни изяви, решава и той да смъкне някой килограм от теглото си, като опита това толкова ефективно и приятно средство, но още на първия ден следобед гореизброените неприятни симптоми започват да се появяват. Когато останалата част от семейството седне за вечеря и в цялото жилище се носят миризми на вкусотии, нещата още повече се влошават. Най-трагичното е през нощта, когато всички останали сладко спят, а гладуващият се мята в леглото и не може да заспи от глад. И тогава взема решение да се нахрани, ако не го е направил още следобед или вечерта. Диетата се проваля.

Третата причина, гладолечението да не е масово разпространено, е, че лекарите, в обучението си по медицина, не получават знания как то да се провежда. В своята лекарска практика, особено в спешната помощ, те са наблюдавали пациенти, на които кръвната захар рязко е спаднала и са загубили съзнание; или такива, които след десет и повече дни на глад са се нахранили обилно с животинска храна, което е довело до леталния им изход. Така че ако лекар ви посъветва да не се занимавате с гладуване, защото е много опасно, то не му се сърдете. Той е видял рисковете на този метод в своята практика, или е получил информация от свои колеги. Въпреки че във всички литературни източници се препоръчва гладуването да се извършва след консултация с лекар, а най-добре в специализирано заведение под лекарски контрол, това в България е трудно изпълнимо, защото тези лекари са малко, а престоят в подобна частна клиника е много скъп.

Четвъртата причина е финансова. Изобилието от храна и агресивният маркетинг в развитите нации са несъвместими с ограничаване на храненето. В нашия комерсиализиран свят всички търсят занимания с голяма финансова ефективност, а гладолечението не е такова. Лекарите не са подкупени от фармацевтичната мафия, която, според привържениците на конспиративни теории, изпитвала панически страх от разпространението на този метод за лечение и го криела от хората. Напротив, в момента може да се прочете за гладолечението и всеки може да се лекува, но на негова отговорност, защото клинични проучвания не са правени. Няма кой да ги плати, защото не могат да се патентоват и да се възвърнат капиталовложенията.
   Видове гладолечение:

В България е разпространено гладуването с плодове и чай. Приемат се до килограм и половина  плодове на ден, разпределени на три приема. Допуска се употребата на билков чай, подсладен с половин чаена лъжичка. Може да се прибавят няколко капки прясно изцеден лимон. Медът се добавя в чая когато е топъл, а не горещ. Плодовете всеки ден могат да са различни, за предпочитане е да са според сезона и региона. В някои държави се използват зеленчуци.

При този метод организмът не може да се настрои на ендогенно (вътрешно) хранене и чувството за глад е по-силно, отколкото, ако е само на вода. Предимство е, че целулозата от плодовете или зеленчуците придвижва чревното съдържимо през храносмилателният тракт, не се образуват токсични продукти в дебелото черво, които после се всмукват в кръвта. Не е необходимо да се правят клизми. Гладуващият може да извършва обичайните си задължения, общото му състояние е задоволително, няма опасност от инциденти, лабораторните изследвания не са задължителни. Затова малкото клиники в България го предпочитат.

При гладолечението само на вода, или чай без захар, организмът се нагажда най-добре към вътрешно (ендогенно) хранене и след третия, четвъртия ден чувството за глад не е толкова трудно поносимо. Ефектът е около два пъти по-голям от гладуването само на плодове или зеленчуци. Желателно е да се следи нивото на кръвната захар и при критично ниски нива гладуването да се прекрати.

Според някои специалисти по гладолечение няма кой да стимулира придвижването на храната в червата, тя се задържа, гние и гладуващият се чувства дискомфортно, не толкова от глада, а от всмукващите се токсични продукти. Затова те препоръчват всеки ден да се правят клизми. Има други автори, като д-р Шелдън, Пол Брег, които не ги препоръчват.

За добро прочистване може да се използват йогийските практики като Шанк Пракшалана (вижте подробно описание в йогийската литература), или поемането на вода през ануса (джалабасти), като се прави удияна бандха (гълтане на корема), която създава подналягане в коремната кухина и водата самостоятелно влиза в дебелото черво и го почиства. Ако не може да се отпусне сфинктерът на ануса, се ползва тръбичка.

Подобна роля за почистване на дебелото черво може да изпълняват люспите от индийски живовляк (псилиум хуск) и всякакъв вид трици. Те почти не съдържат калории, не се изпитва глад, а създават обем и почистват добре дебелото черво.

Твърде голямо внимание в литературата е отделено каква вода да се пие, дали преварена, замразена, дестилирана, минерална, пречистена с филтър, с малко морска сол, сребърна, слънчева и други. След като различните автори препоръчват различни води, то явно каква ще е водата не е от съществено значение. Всяка е подходяща, даже и водопроводната. Алкалната е една от добрите. Повечето билкови чайове също са уместни.

При сухо гладуване не се приема нито храна, нито вода. Не се правят клизми. Някои го практикуват, като избягват въобще контакта с вода и не се мият и къпят, така ефектът му се засилва. Изключително ефективен метод. Резултатите се появяват два пъти по бързо, но е много по-опасен. Към него може да се премине, след като се овладее водният пост. Ако не се приема никаква вода, то организмът засилва разграждането на собствените си мазнини и затова ефектът му е по-добър. Отделя се ендогенна (вътрешна) вода, която е много по-качествена, защото е със структурата на нашия организъм. Въпреки гореказаното, сухият глад може да се практикува само от хора, които нямат здравословни проблеми и то за не повече от два-три дни.

Тук е уместно да се спомене, че такъв вид въздържане от храна и вода се практикува от постещите християни по време на тримиренето в края на Великденския пост и от мюсюлманите по време на месец Рамадан от изгрев до залез слънце.

В България е популярен житният режим на Петър Дънов, когато десет дни се яде само по 100 грама накиснато в гореща вода жито. Може, но не е задължително, всеки ден допълнително да се изяждат и по три ябълки, девет ореха и да се пие чай, подсладен с мед. Познати са много други диети, които ограничават калорийния прием, но лечебният им ефект е малък, даже някои може да навредят. Използват се главно за лечение на затлъстяването, но без особени видими ефекти.

Големите специалисти в наука за храненето не препоръчват гладуването, диетите и ограниченията, а винаги дават съвети да се изработи такъв режим на хранене и спорт, че да се поддържа здравословно тегло без резки промени. Това не е реалистично. Ако се проследи животът на хората през вековете се вижда, че те не са спазвали подобни правила. Имало е периоди, когато са се хранели обилно, последвани от такива на пости и ограничения. Такъв е начинът на хранене и при дивите животни, когато има храна се яде, през другото време се гладува. Такова хранене, на периоди, не само че е природосъобразно, но и позволява по време на глад организмът да разгражда вредните и непотребни вещества, затова е и по-здравословно. 

Независимо какъв вид гладуване ще се практикува, то винаги завършва със захранване, което повечето автори препоръчват да трае толкова, колкото е било и гладуването. Ако то е неправилно, може да има животозастрашаващи последствия или да се намали лечебният ефект от гладуването. Причината, която се посочва, за толкова продължителен период е, че при гладуването храносмилателната система е спряла да отделя храносмилателни ферменти и трябва постепенно да се активира в началото с по-леки храни. Всъщност при гладуване с продължителност до 5 дни храносмилателната система не се нуждае от такова щадене и много бързо може да започне да смила храната. Въпреки това и при краткотрайните гладувания трябва да се прави захранване, защото иначе много бързо ще се възстанови предишното тегло и ако гладуването е било с цел отслабване, то от него няма да има никакъв ефект върху теглото.

Обикновено след всяко непълноценно хранене или пълно гладуване се наблюдава така нареченият “йо-йо” ефект – теглото се увеличава над това, което е било преди започване на диетата. Това е лесно обяснимо. Организмът запомня глада, това критично за него състояние, и когато започне захранването, първо попълва изразходваните мастни резерви, даже натрупва още, за да е подготвен за евентуалното следващо гладуване. Така че съветът, захранването да трае толкова, колкото е било гладуването, е правилен, но не защото на храносмилателната система ѝ трябва чак толкова време да свикне, а защото по времето за захранване лечебните процеси продължават и не се натрупват излишни мазнини.

Гладуването е много по-лесно поносимо, отколкото захранването, защото, вече бе споменато, че лишеният от храна организъм превключва на ендогенно (вътрешно) хранене, разгражда собствените си мазнини и други непотребни вещества, а при захранването този процес се забавя и чувството за глад е много силно. Затова нарушенията са чести, а резултатите от редуцирането на теглото са лоши. Тук контролът на теглото може много да помогне, като се спазва доброто правило, с каквото тегло е започнато захранването, с такова да се завърши.

Добър съвет е захранването да започне следобед или привечер, като се използват растителни сурови храни, като се предпочитат местни плодове или зеленчуци, които да се дъвчат добре и да са в малки количества. Плодовите и зеленчуковите сокове нямат достатъчно фибри, не задействат ефективно движението на червата и не са чак толкова подходящи, както много хора считат. На втория ден може да се приеме и термично приготвена храна, но също да е в малък обем, без сол и мазнини. На третия ден е разрешена веганска храна, а от четвъртия може да се включат млечни продукти. На петия ден може да се приемат някои животински храни, но пак в малки количества. Добър начин за контрол е да се следи теглото и да не се допуска то да нараства много бързо, а ако се е гладувало за отслабване, то да остава непроменено.

Ако се допусне грешка, поради големия глад, който настъпва, и се приемат по-големи количества от неподходящи продукти, ако настъпи тежест и дискомфорт, то трябва да се предизвика повръщане и да се премине отново на глад, докато неприятните симптоми отшумят. Захранването да започне отново, но този път много по-внимателно.

Какви биохимични промени настъпват в организма при лишаването му от храна? Няма да навлизам в тази специфична област на познанието, защото е твърде сложна за неподготвения читател, но за да се добие обща представа, ще опиша какво се случва в организма при глад. 

Първият стадий, на хранителната възбуда, трае от 2 до 4 денонощия. Той е най-труден за преодоляване. Нивото на глюкозата в кръвта намалява и за енергия се използва гликогенът, вещество, намиращо се в мускулите и черния дроб, което е подобно на нишестето. Състои се от дълги редици глюкозни молекули. Чувството за глад се засилва, загубата на тегло е значителна от 0.5 до 1.5 кг. на денонощие, поради обезводняване на организма, дължащо се на спрелия прием на сол. Кръвното налягане се променя, а пулсът може да е учестен.

Вторият стадий е на нарастваща кетоацидоза. Започва от 3-5 денонощие и продължава до 7-10 денонощие след началото на гладуването. Чувството на глад се притъпява, а на жажда се засилва. Кръвната захар се задържа в долните граници на нормата 3.5-4-4.5 милимола на литър и в това състояние може да се издържи доста продължителен период на гладуване без никаква вреда за организма. Възможно е да има прояви на слабост, пулсът се забавя. Загубата на тегло е от 0,3 до 0,6 кг на денонощие. В черния дроб се наблюдава така наречената метаболитната гъвкавост – започва разграждането на мазнините до кетони, като нивото им се установява на едно приемливо ниво.

Кетоните са три вида: ацетоацетат (ацетоацетна киселина), бета-хидроксимаслена киселина (β-хидроксибутират) и ацетон, на който се дължи и плодовият дъх на гладуващия. Тези вещества се произвеждат в организма не само когато гладуваме, а се използват за енергия при сън и по време на дълги периоди на физическо натоварване, но количествата им са минимални. Концентрацията им в кръвта до 0.6 милимола на литър се смята за допустима. При по продължителен глад, след третия ден, нивото им се покачва и може да достигне 6-8 милимола на литър, при което се получават симптомите на кетогрип, подобни на грипа, но без повишена температура. В книгите, писани от лаици, се говори за лечебна криза и изчистване на токсините, всъщност е точно обратното, токсините, в случая кетоните, се увеличават. След третия-четвъртия ден нивото на кетоните се установява на едно приемливо ниво, а симптомите на кетогрипа отшумяват.

 Третият стадий, на компенсирана кетоацидоза, обикновено започва след седмото до десетото денонощие и продължава до края на лечебното гладуване. В състоянието на гладуващите настъпва прелом: подобрява се самочувствието в резултат на намаляването или изчезването на усещаната слабост, психическата потиснатост и другите неприятни симптоми. Характерно е постепенното изчистване на налепа от езика, намалява неприятният вкус в устата, по-точно миризмата на ацетон, сухотата в устата изчезва и тя става влажна. Загубата на тегло за 1 денонощие е от 0,1 до 0,2 кг. Този стадий обикновено завършва след 20 денонощия гладуване, когато се връща чувството на глад, има съновидения с храна, езикът напълно се изчиства, в промивните води след клизма няма изпражнения.

Последният стадий настъпва, когато голяма част от мазнините са разградени, за храна започват да се използват белтъчините, нивото на кръвната захар пада под 3-3.5.м.мол.л. Тогава гладуването става опасно и трябва да се прекрати.

Не при всички гладуващи периодите са точно с такива срокове. Колкото повече е гладувал човек, толкова оздравителният ефект започва по-рано и е по-ефективен, а неприятните симптоми са по-леки. Такива хора са в задоволително състояние и даже успяват да изпълняват трудовите си задължения. При други се наблюдават продължителна апатия или депресия, възбудено състояние, лошо самочувствие, което може да продължи понякога до края на гладуването.

В литературата няма единно мнение колко трябва да продължи гладолечението. Според едни е необходимо да се издържи точно толкова, колкото е планирано, според други процесът на гладуване, когато е повече от три дни, трябва да се наблюдава внимателно и при много тежки субективни оплаквания да се прекрати. Най-добре е да се проследява нивото на кръвната захар и на кетоните в специализирана клиника за гладуване, където лекар с опит да прецени кога да спре лишаването от храна, колко да трае захранването и колко да е паузата до следващото гладуване, ако то е необходимо. За съжаление такава клиники и лекари в България почти няма. 

Ефективността от лечебното гладуване никога не е абсолютна. Дори в специализираните отделения за лечение чрез гладуване, добри резултати се постигат не при всички, а при някои има влошаване, или няма никакъв ефект. Освен изложените промени в състоянието на болните по време на гладуване, понякога има и сериозни усложнения.

За да е ползотворно едно гладуване, трябва да се усвои на млада възраст, а не да го започваме, когато сме вече болни. Тогава изпълнението е трудно осъществимо.

Често гладуването се използва за редукция на телесното тегло, но трябва да се има предвид, че щом организмът усети, че го подлагаме на гладуване, се включва режим на строги икономии, енергията се използва много пестеливо и отслабването се забавя, а след прекратяването компенсаторно се натрупват отново мазнини, даже и повече от колкото са били. Получава се вече споменатият "йо-йо" ефект. Ако искаме да отслабнем, е по-добре да си изработим режим на икономично хранене и активно движение, което да ни е за цял живот.

Чувството ни за глад се определя от хормоните лептин и грелин. Лептинът се отделя от мастната тъкан и когато не се храним неговите нива спадат. Това сигнализира на мозъка, че е време да приемаме хранителни вещества. Когато се нахраним, нивото на лептина се покачва и придобиваме чувството за ситост. 

Другият хормон е грелинът. Той се отделя от стомаха, когато е празен и сигнализира мозъка, че е време за хранене, тоест действа обратно на лептина. Нивата му се покачват преди хранене и спадат след нахранване.

При затлъстели хора се наблюдава резистентност към лептина – мозъкът става невъзприемчив към високите му нива в кръвта, които се отделят от натрупаните мастни депа. Това води до объркване на нормалните функции на организма, защото мозъкът смята, че тялото трябва да се храни, а всъщност това не е така. Въпреки че човекът е с наднормено тегло, той ще чувства глад и ще продължава да иска да се храни.

Най-честите опасности и грешки, които се допускат при гладолечение, са няколко.

Първата е, че прекъсването на гладуването без захранване е изключително опасно. Даже някои смятат, че ако няма да се изпълнява захранването, въобще не трябва да се започва гладуване.

Втората е, че се започва гладолечение при приемането на живото-поддържащи лекарства и много тежки съпътстващи заболявания. Ако не сте в относително добро здраве, задължително се консултирайте с лекар. Вече писахме, че 99 % от лекарите ще са против. Колкото и да са добронамерени и да искат да помогнат, голяма част от тях просто не знаят как. Всеки сам си решава и сам си търси медиците, които може да му помогнат.

Третата грешка е, че при правилно приложено гладолечение се изисква пълна психическа почивка и леко физическо натоварване, като разходки сред природата и подобни. Усилената физическа и умствена дейност не се препоръчват, особено за начинаещи.

Четвъртата опасност е да се планира и изпълни много дълго гладолечение за първи път. Постепенността е основното правило, което трябва да се спазва. Започва се с няколко дни. Излишният героизъм е опасен, това е сериозна практика!

Пета грешка е да се разказва наляво и надясно, че се гладува. Трябва да се сподели само с близки хора и то такива, които ще проявят разбиране.

Шесто е да не се употребяват алкохол, цигари и наркотици. Те са абсолютно забранени при прилагане на гладолечение.

Последната грешка е връщане към старите навици. Тогава се губи всичко постигнато и болестта се връща отново. Лекуването чрез гладуване прилича на това с фармацевтичните препарати – спреш ли ги болестта се връща много бързо.

Как да помогнем за по-лесно преодоляване на глада?

Ако ще се практикува гладолечение за първи път, то е най-добре да започва през пролетта и да продължава през лятото. Ако през тези сезони теглото се редуцира на няколко пъти с по няколко килограма, ако това постижение се задържи през есента и зимата, това ще е голям успех. Така за няколко години външният вид може да се подобри, а здравето да се повиши.

Леките упражнения, разходките и обливанията с хладка вода също помагат.

Добре е, ако се чете литература за ползата от гладуването или книги, в които се разказва за практиката на други хора. В списъка с литература има достатъчно подходящи четива. https://prodanov.org/dostoyni/bibliografia.htm 

Може да се препоръча, като помощни средства, употребата на разреден с вода натурален ябълков оцет без захар, зелен чай, друга кофеинова напитка или чай от листа на растението кока. Последният намалява апетита, регулира кръвната захар и кръвното налягане, има обезболяващ и диуретичен ефект, стимулира образуването на мускулни клетки, спомага за преодоляване симптомите на височинната болест.

Много автори препоръчват при гладуване да се пие вода или билков чай без захар. Въпросът с пиенето на вода, и че не трябва да се прекалява, вече бе обсъден в главата за храненето. https://prodanov.org/dostoyni/hrana.htm

При тежки случаи на затлъстяване гладолечението може да бъде комбинирано с прием на фармацевтични  препарати, потискащи усещането за глад и улесняващи разграждането на мазнините, но това трябва да става само при високо наднормено тегло, застрашаващо здравето на отслабващия. Лекарствените средства трябва да имат ограничено място в лечението на затлъстяването, защото ефектът им е краткотраен, а повечето от тях са неефективни и служат само за печалба на недобросъвестни търговци. Съдържат обикновено кофеин и слабителни средства и се наблюдава известен ефект само докато се приемат. Оперативните вмешателства също не са с добър резултат, ако предварително не се премине на хипокалорийна диета. Модерните инжекции за отслабване водят до чувство за ситост. Използват се за лечение на диабет тип II, но са ефективни и при затлъстяване. Предписват се от лекар само на хора с много тежки форми на затлъстяване. Инжектират се подкожно. При някои пациенти имат неприятни странични ефекти, а след спиране на употребата проблемът остава, защото теглото започва да се качва отново.

Редовният контрол над килограмите при затлъстелите е уместен. Когато теглото надвиши нужните килограми, веднага се спира всякаква храна, даже и вода, докато кантарът не покаже желаното.

Повечето автори отричат честата проверка на теглото, по няколко пъти на ден, а други смятат, че уринирането, дефекацията и пиенето на вода могат да изкривят резултатите от измерванията. Тези твърдения донякъде са основателни. Затова може да се практикува измерване на теглото само сутрин, а дневният прием на храна да е съобразен с измерените килограми. Непрекъснатото следене на теглото може да е много изнервящо, особено когато с часове кантарът не мръдва надолу. Това показва на отслабващия, че без движение и продължителен глад телесна маса се губи много бавно.

Много хора с наднормено тегло се отказват от спазване на диети, защото опитът им показва, че след това теглото им отново се увеличава. Не трябва да се отказват. Когато организмът се лишава от храна, той се приспособява да разгражда по-ефективно собствените си мазнини. Ензимите, които участват в този процес, стават повече, затова всяка диета е добра, но трябва след приключването ѝ, целта да бъде теглото да се задържи колкото се може на по-ниско ниво.

 Повечето от гладуващите си мислят, че ще спазват някакъв хранителен режим известно време, ще се излекуват, ще намалят теглото си и след това пак ще се хранят както преди. Но за поддържането на по-малкото килограми ще е необходима по-малко енергия и съответно много по-малко храна. Така че такова хранене – сутрин, обед и вечер, в количествата, приемани както преди, няма да се върне никога. За успокоение на отслабващите може да им се каже, че за храна ще изразходват по-малко финансови средства и ще могат да си позволяват други, по-здравословни развлечения.

Ще завърша с мисълта на Лидия Ковачева, основоположничката на лечението с плодове, чай и мед в България, която казва: "Само глупостта не се лекува с глад." И на мен ми се иска да напиша, че гладолечението е универсално средство за всички болести, но дипломата ми на лекар не ми позволява да излъжа. Има много заболявания, при които няма положителен резултат. Що се касае за страданията, характерни за възрастните, като високо кръвно налягане, диабет тип 2, болки по ставите и гръбначния стълб, деменция, катаракта (перде на окото), то ефектът на гладолечението е видим и, ако след това се премине на веганска храна, отличните резултати се запазват.

Трудно се дава съвет какъв начин на лечение да избере болният. Трябва да се опита всичко известно досега, но да не се забравя принципът на Хипократ “Първо да не се вреди!” От медицинска гледна точка, не може на раково болен да се даде съвет да си повтаря по 100 пъти на ден “аз ще оздравея”, защото дали вярва в това и дали ще се излекува, е трудно да се предскаже. Ако се види статистиката, то чудодейни изцеления от ракови заболявания стават много рядко.
        Медицинското образование е подчинено и финансово подпомагано от фирмите, производителки на лекарства и апаратура. Много млади колеги вярват, че това, което са учили, е единственото и най-полезното за пациента. След дългогодишна практика много от тях намират информация и започват да прилагат в практиката си алтернативни и евтини методи на лечение, които, за съжаление, не намират място в учебните програми при обучението по медицина.
    В старостта се появяват много заболявания. Не е възможно да се напише за всички. Страдащият сам ще си намери необходимата информация. Ще се спра само на деменцията, която с напредването на годините засяга в една или друга степен почти 100 % от възрастните. При някои не е толкова застрашаваща, но характерната старческа характеропатия си я има при всички. Произлиза от латинското dementia и означава буквално „без ум”. Това е синдром (група от симптоми), а не отделно заболяване. То е коварен проблем за възрастните, защото започва незабелязано, а първите симптоми много често се възприемат безкритично от засегнатите.

    Следващата анекдотична история го потвърждава.

    Академик Шипковенски на лекция разказва следната случка с известния немски психиатър Крепелин. На 68 годишна възраст той събира колегите си и им казва:

    – Вече откривам в себе си първите признаци на мозъчната атеросклероза, затова смятам да се пенсионирам.

    – Но ние не забелязваме във Вас такива признаци! – реагират асистентите му.

    – Да, затова искам да напусна сега, когато аз ги забелязвам, а вие все още не! Какво искате, да стоя на работа до момента, в който вие ще ги виждате, а аз – не!"

    След като самият професор Емил Крепелин се е опасявал, че другите ще започнат да забелязват неговите ментални (свързани с ума) проблеми, а самият той няма да може, явно проблемът със самодиагностиката на деменцията е труден.

Друг показателен пример е, че всеки е забелязал старческите промени в своите родители, роднини и възрастни приятели, а когато той стане на тяхната възраст, е абсолютно убеден, че при него проблем няма.

Своевременната диагностика е важна, защото колкото по-рано се започне профилактиката, толкова повече се забавя процесът във времето. За съжаление, когато се появят очевидните симптоми, е по-трудно да се помогне.

Сред българските пенсионери масово е разпространено мнението, че ходенето на работа запазва функциите на мозъка. Сериозни научни издания публикуват данни, че пенсиониращите се по-късно живеят по-дълго. Статистиката показва същото. Но не е написано, че дълголетието не се дължи на това, че се ходи на работа, а на това, че такива хора са генетично по-здрави и това им дава възможност да работят до по-дълго време.

Когато прекъснат трудовия си път, пенсионерите по цял ден са вкъщи, угаждат си с вкусни храни, не се движат достатъчно, затлъстяват и това е причината част от тях да се разболеят и да умрат. Причината за смъртта им не е защото са спрели да ходят на работа, а защото са живели нездравословно след пенсионирането. Точно в резултат на деменцията (слабоумието) те си вярват, че колкото по-дълго работят, толкова по-дълго ще живеят.

Оставането по-дълго на работното място е предпоставка за по-висока пенсия. Никой не се замисля, защо всички пенсионноосигурителни системи стимулират хората да работят възможно най-дълго. Защото разходите за голяма пенсия за кратък период, са много по-малки от тези за малка, но за много дълъг период. Така че който иска да получи максимално от средствата, които е внасял за осигуровка, то целта му трябва да е да получавате пенсията за много дълъг период, а не сумата да е голяма.

Ранното пенсиониране е много по-добро, защото колкото е по-млад човек, толкова по-бързо свиква с новите неща, които трябва да прави, за да е здрав. За спортуването, за осигуряването на здравословна храна, за намирането на подходящите социални контакти, за изчитането на книгите с подобни съвети се изисква много време. По-малкото ангажименти позволяват човек да работи върху себе си, да се заеме с приятни и разнообразни за него дейности. Така мозъкът се поддържа в кондиция и се избягва деменцията. Рутинната трудова дейност, която е извършвана през целия живот, не стимулира мозъка.

Какво все пак може да се направи, за да се отдалечи деменцията във времето?

Първата група от мероприятия са насочени към подобряване функциите на мозъка. Трябва да се премахнат всички вещества, които влошават работата му. Това най-лесно може да стане с гладолечение, за което вече бе най-подробно написано как действа и как да се изпълнява. За разнообразното хранене също е написано достатъчно в раздела за здравословно хранене.

    Физическата активност от всякакъв вид е изключително полезна, но най-добри са аеробните занимания (свързани с повишена консумация на кислород). Изключително полезна е йога практиката.

    Необходимо е сериозно натоварване на мозъка с интелектуални занимания – четене, писане, социални контакти, решаване на логически задачи, артистични изяви, опити за изучаване на чужд език. Гледането на сладникави сериали или реалити формати, "сърфирането" в интернет за безполезни новини, не са от полза.

    За съжаление всички съвети са свързани с промяната на начина на живот, което за хора над 65 години е трудно и вече написахме, че трябва да започне максимално рано.

    Втората група мероприятия са насочени към улесняване начина на живот:

    – да се оставят бележки за напомняне;

    – всяка вещ да има точно определено място;

    – да се съставя списък с ежедневните задачи;

    – изпълняването на задълженията да става винаги по един и същи начин;

    – да се посещават предимно познати места;

    – разговорите с болния да са с прости думи, да му се говори бавно, писмата до него да са къси и с кратки изречения;

    – да се слуша успокояваща музика;

    – през нощта да се оставя включена лампа, за да се намали рискът от падане.

    Да не се допуска социалната изолация на дементните, породена от неадекватното им поведение към околните. Да се предпочитат контакти с по-млади хора, а не безсмислена комуникация със себеподобни.

 

Към съдържанието