Последна редакция на 21.03.2024 г.

 

КОЕ ЛЕЧЕНИЕ Е НАЙ-ЕФЕКТИВНО?

 

Има различни начини за лечение и изборът не е лесен.

Конвенционалната медицина, /лекарствено операционна/ наричана още официална или научна се основава на материалистичната представа за света и хората. Тя изучава задълбочено заболяванията и тяхното лечение, но на човека не се гледа като на единно цяло, а на състоящ се от отделни части. Лекуват се пo-скоро симптомите на дадената болест, а не се търси възможността да се отстранят причините, от които е породена. Болните от високоразвитите индустриални общества вярват на научната медицина, защото тя успява да отстрани телесния им дискомфорт без особено тяхно усилие, като използва бързодействащи лекарства. Страдащите са доволни, че болката се преодолява бързо. Малко са тези, които се интересуват кое е породило заболяването, а още по-малко са хората, готови да изоставят навиците, които са причинили здравословния им проблем.
Алтернативната медицина включва всяка лечебна практика, която не попада в областта на конвенционалната медицина. Това са методи и средства, които не са с провера ефективност, а понякога са в противовес с доказателствата на науката. Включват се терапии с историческа или религиозна, а не с научна основа.
Двете направления в медицината имат предимства и недостатъци. Официалната медицина лекува всички болни, но резултатите невинаги са положителни. Алтернативната медицина може да излекува всяка болест, но не при всеки има ефект. Успяват тези, които имат вяра в успеха. Все още няма уред за измерване на вярата, затова научните доказателства за ефективността на такова лечение не са достатъчни, даже липсват. Повечето лечители са без медицинско образование и понякога биват преследвани от закона, защото болните, които се осланят на тях, изпускат благоприятния момент за провеждане на ефективно лечение от конвенционалната медицина и изходът може да е фатален.
    Рязка граница между двете направления няма. Официалната медицина използва научно доказани знания, но и според нея вярата в изцелението оказва влияние за изхода от болестта. Даже хирурзите, които са най-далеч от алтернативната медицина, са забелязали, че раните на вярващите в оздравяването зарастват по-бързо.
Затова сега се говори за комплементарна (интегративна) медицина. Това са тези методи от алтернативната медицина, които добре се съчетават с конвенционалната медицина.

В съвременното комерсиализирано общество представителите и на двете направления в медицината се ръководят от желанието си за печалба. Ако диагностичните и лечебни процедури, които е необходимо да се направят за излекуването на болния, съвпадат с финансовия интерес на лекуващия, той ще ги извърши и пациентът ще оздравее. За съжаление, се предприемат опасни, ненужни или излишно скъпи начини за диагностика и лечение, само заради финансовата облага. Обикновеният човек не може сам да прецени, а ако потърси второ мнение, то няма гаранция, че то ще е добронамерено.

Поради гореказаното много хора говорят за световна конспирация срещу здравето и че лекарите, в съюз с фармацевтите, крият природните средства и принуждават хората да се лекуват със скъпи препарати, за да извличат огромни печалби. Такъв заговор няма. Във всеки учебник по вътрешни болести разделът за лечението започва с промени в начина на живот и хранене, а чак след това са лекарствата и това много добре се знае от лекарите. Дългогодишната практика в много западни клиники за алтернативна медицина,  показва, че когато един тежко болен болен човек повиши двигателната си активност и смени коренно режима си на хранене, зачеркне животинските храни и мине на растителни, то болестите изчезват. Но пациентите не са склонни да променят навиците си, да спортуват, да се хранят здравословно, а искат да им се изпише най-новият и ефективен лечебен препарат и фармацевтичните фирми отговарят на тези желания.

Лекарите и фармацевтите не са злодеи, но целта на всяка фармацевтична фирма, а и на всяка друга, е печалбата. Инвестират се големи суми в разработването на високоефективни и максимално безвредни лекарства, които бързо да премахват болката и дискомфорта, без да се налага болният да променя навиците и начина си на живот. Финансират се клинични изпитания, които се провеждат така, че  задължително да "докажат" високата ефективност и безвредност на препарата. След това специално назначени дистрибутори рекламират лекарствата сред медиците и ги стимулират финансово, за да ги използват в работата си. Такъв вид дейност може би е законна, но доколко е морална?

Затова изборът на добро лекарство също не е лесен. Конвенционалната медицина използва препарати, произведени от фармацевтичната индустрия, които водят до бързо подобрение, донякъде са безвредни, за да може пациентът да ги използва продължително време. Прекъсването на лечението е нежелано, а понякога опасно или невъзможно. Окончателно излекуване не може да се постигне, а и не е необходимо, защото здравият не плаща.

Според алтернативната медицина препаратите от химически произход обикновено се поставят на най-ниското стъпало, защото са чужди на организма. Далеч по-ефективни се считат природните оздравителни средства. Голяма част от тях не се продават в аптеките, защото са безплатни и достъпни за всички. Опирайки се на природата и на собствения си организъм, мнозина са успели да се излекуват от най-тежки страдания и да заживеят без болести. Но не са малко и тези, които не са имали достатъчно воля и вяра и при тях не е постигнат ефект.

Природните средства не винаги са безвредни. Много хора считат, че щом е билка, тя е безопасна, но това не е вярно. Например Жълтият кантарион е много ефективен за редица заболявания, но ако се използва продължително, и то в големи концентрации, може да увреди черния дроб. Не е желателно да се съчетава с Протонните инхибитори – лекарства за потискане на киселинността.

Билката Бобини зъби, също е много полезна, реално повишава сексуалната активност и натрупването на мускулна маса. В нея се съдържат съставки, които приличат много на хормоните отделящи се от хипофизната жлеза и те стимулират половите жлези. Тя действа както хормонален препарат и спирането на употребата ѝ трябва да е постепенно, а не изведнъж. Съветът ми е, когато се информирате за някое природно лекарство, да не четете само първите няколко статии, които ви е показала търсачката в интернет. Това са обикновено рекламни страници, в които има само положителни неща за разглежданото средство.

Има много алтернативни методи на лечение, за които има достъпна информация. Ще разгледам само няколко, които изглеждат парадоксални, а техните привърженици невинаги дават компетентни обяснения, на какво се дължи ползотворният им ефект. Ще започна с глада, който, като социално явление, е голямо бедствие и може да доведе до изтощение и смърт, но за хората знаещи и умеещи да се възползват от него, той може да стане средство за предпазване и лечение от болести, нелечими от съвременната медицина.

Гладолечението е унаследено от нашите прадеди – животните. Когато се разболеят или се наранят, те се скриват някъде, нямат възможност да си търсят храна и вода. Защитните им сили би трябвало да намалеят и те да загинат. Но при някои, в резултат на глада, защитните им сили са се увеличили. Само такива животни са оцелявали и ние сме техни потомци. Това е причината гладът да е универсално лечебно средство при хора и животни.

Вече в главата за храненето бе споменато за някои ползи и тук ще ги повторим. Различните видове гладуване и ограничаването на калориите е единственият доказан начин за повишаване на имунитета и за лечението на много болести, включително и злокачествени образувания, възстановява се тялото и се подобрява външният му вид, забавя се стареенето, запазва се интелектът, значително се удължава животът, като се възвръща жизнеността. Намаляват финансовите разходи необходими за изхранването.

Защо, след като гладолечението е толкова полезно, не се практикува масово от хората? Причините за това са няколко и първата е, че хората не вярват в нещо, което изисква огромни усилия, а гладолечението е много трудно и изключително неприятно занимание. Гладният човек е раздразнителен, работата не му спори, трудно заспива, а възможностите на мъжа за секс са ограничени. Може да се появи главоболие, световъртеж, слабост, лошо настроение, повишено слюноотделяне, гадене, повръщане, сухота в устата и неприятен горчив вкус с дъх на ацетон, къркорене на червата и спазми на стомаха, чувство за студ, кръвното налягане спада, а у хората склонни към артериална хипотония [ниско кръвно налягане] могат да настъпят припадъци. Не е задължително всички тези явления да се проявяват заедно, но появата на повечето от тях е характерна.

На фона на гореказаното изключително неуместни са четивата, в които гладът се възхвалява и се говори, че след третият ден не се усещал. На човек му било леко и еуфорично, наблюдавал се интелектуален подем. Даже един заяви в блогърски ефир, че на третия ден, в период на сухо гладуване, се качил на връх Мусала. Въобще не каза, че това го е постигнал след дълги периоди на гладуване в продължение на много години. Простосмъртният човек, като слуша подобни изяви, решава и той да смъкне някои килограм от теглото си, като опита това толкова ефективно и приятно средство, но още следобед гореизброените неприятни симптоми започват да се появяват. Когато останалата част от семейството седне за вечеря и в цялото жилище се носят миризми на вкусотии, нещата още повече се влошават. Най-трагичното е през нощта, когато всички останали сладко спят, а гладуващият се мята в леглото и не може да заспи от глад. И тогава взема правилното решение и той да се нахрани, ако не го е направил още следобед или вечерта. Този, който е прочел внимателно главата за храненето знае, защо е правилно да се постъпи така. Там съм написал, че когато сме много гладни и се чувстваме изключително дискомфортно е по-добре да прекратим гладуването. Неправилно е това, че е започнал от сутринта, ако беше обядвал и поставил началото от следобед, вечерният глад и нощта ще преминат много по-безпроблемно.

Втората причина гладолечението да не е масово разпространено е, че лекарите, в обучението си по медицина, не получават знания за гладолечението и как то да се провежда. В своята лекарска практика, особено в спешната помощ, те са наблюдавали пациенти изпаднали в хипогликемично състояние или такива, които след десет и повече дни на глад са се нахранили обилно с животинска храна, което е довело до летален изход. Така че ако лекар ви посъветва да не се занимавате с гладуване, защото е много опасно, то не му се сърдете. Той е видял рисковете на този метод в своята практика, или е получил информация от свои колеги. Въпреки, че във всички литературни източници се препоръчва гладуването да се извършва след консултация с лекар, а най-добре в специализирано заведение под лекарски контрол, това в България е трудно, защото тези лекари са малко, а престоят в подобна клиника е скъпо.

И третата причина е, че никой няма финансов интерес от гладуването, когато се практикува в домашна обстановка. В нашия комерсиализиран свят всички търсят занимания с голяма финансова ефективност, а гладолечението не е такава дейност. Лекарите не са подкупени от фармацевтичната мафия, която, според привържениците на конспиративни теории, изпитвала панически страх от разпространението на този метод за лечение и го криела от хората. Напротив, в момента може да се прочете за много такива средства и всеки може да се лекува с тях, но на негова отговорност, защото клинични проучвания не са правени. Няма кой да ги плати, защото не могат да се патентоват и да се възвърнат капиталовложенията.

Въпреки доказателствата за ползите за здравето от
периодично гладуване и неговата приложимост за много
заболявания, съществуват пречки пред широкото възприемане на тези модели на хранене в
общност и от пациентите. Първо, диета от три
хранене със закуски всеки ден е толкова вкоренено в
нашата култура, че промяна в този модел на хранене
рядко ще се обмисля от пациенти или лекари.
Изобилието от храна и обширен маркетинг
в развитите нации също са големи пречки
преодолявам.
Второ, при преминаване към режим на периодично гладуване много хора ще изпитат
глад, раздразнителност и намалена способност за концентрация по време на периоди на ограничение на храната. Въпреки това, тези първоначални странични ефекти обикновено изчезват
в рамките на 1 месец и пациентите трябва да бъдат съветвани
на този факт.17,20,27
Трето, повечето лекари не са обучени да
предписват специфични интермитентни интервенции на гладно. Лекарите могат да посъветват пациентите постепенно да намалят, за период от няколко месеца
времеви прозорец, през който те консумират храна
всеки ден, с цел да гладувате от 16 до 18
часа на ден (фиг. 4). Алтернативно, лекарите могат
препоръчайте диетата 5:2 с периодично гладуване,
с 900 до 1000 калории, консумирани 1 ден на
седмица за първия месец и след това 2 дни на
седмица за втория месец, последвано от допълнителни намаления до 750 калории 2 дни в седмицата
за третия месец и в крайна сметка 500 калории 2 дни в седмицата за четвъртия месец. А
трябва да се консултирате с диетолог или диетолог
за да се гарантира, че хранителните нужди на пациента са задоволени и да се продължи
консултиране и образование. Както при всеки начин на живот
интервенции, важно е лекарите
осигурете адекватна информация, постоянна комуникация и подкрепа и редовно положително подсилване.

Видове гладолечение:

В България е разпространено гладуването с плодове и чай. Приемат се до килограм и половина  плодове на ден, разпределени на три приема. Допуска се употребата на билков чай подсладен с половин ч.л. мед. Може за се прибавят няколко капки прясно изцеден лимон. Медът се добавя в чая когато е топъл, а не горещ. Плодовете всеки ден могат да са различни, за предпочитане е да са според сезона и региона. В някои държави се използват зеленчуци. Ако ще се провежда за първи път да е за три дни или най-много за седем.

При този метод организмът не може да се настрои само на ендогенно (вътрешно) хранене и чувството за глад е по-силно, от колкото, ако е само на вода. Предимство е, че целулозата от плодовете или зеленчуците придвижва чревното съдържимо през храносмилателният тракт, не се образуват токсични продукти в дебелото черво, които после се всмукват в кръвта. Не е необходимо да се правят клизми. Гладуващият може да извършва обичайните си задължения, общото му състояние е задоволително, няма опасност от инциденти, лабораторните изследвания не са задължителни. Затова клиниките в България го предпочитат.

При гладолечението само на вода, или чай без захар, организмът се нагажда най-добре към вътрешно (ендогенно) хранене и след третия, четвъртия ден чувството за глад не е толкова трудно поносимо. Ефектът е около два пъти по-голям от гладуването само на плодове или зеленчуци. Желателно е да се следи нивото на кръвната захар и при критично ниски нива гладуването да се прекрати. Още по-добре е ако се следят и кетоните в кръвта и когато многократно се надвишат нормите също гладуването да се прекрати.

Според някои специалисти по гладолечение няма кой да стимулира предвижването на храната в червата, тя се задържа, гние и гладуващият се чувства дискомфортно, не толкова от глада, а от всмукващите се токсични продукти. Затова те препоръчват всеки ден да се правят клизми. Има други автори, като д-р Шелдън, Пол Брег, които не препоръчват клизмите.

За добро прочистване може да се използват йогийските практики като Шанк Пракшалана, (дълго е тук да му се прави описание), или поемането на вода през ануса (джалабасти), като се прави удияна бандха (гълтане на корема), която създава подналягане в коремната кухина и водата самостоятелно влиза в дебелото черво и го почиства. Ако не може да се отпусне сфинктерът на ануса се ползва тръбичка.

Подобна роля за почистване на дебелото черво може да изпълняват триците от Индийски живовлек (известни и като Хуск) и всякакъв вид трици. Те почти не съдържат калории, не се изпитва глад, а създават обем и почистват добре дебелото черво.

Твърде голямо внимание в литературата е отделено каква вода да се пие, дали преварена, замразена, дестилирана, минерална, пречистена, с малко морска сол, сребърна и какви ли не други. След като различните автори препоръчват различни неща, то явно това е без значение. Всякакъв вид вода е подходяща, даже и тази от водопровода. Може би ако е алкална ще е по-добре. Повечето билкови чайове също са уместни.

При сухо гладуване не се приема нито храна, нито вода. Не се правят клизми. Някои го практикуват, като избягват въобще контакта с вода и не се мият и къпят, така ефектът му се засилва. Изключително ефективен метод. Резултатите се появяват два пъти по бързо, но е много по-опасно. Към него може да се премине, след като се овладее водният пост. То е по-ефективно от гладуването с вода, защото в организма всички вещества се разграждат в края на краищата до вода и въглероден диоксид. Ако не се приема никаква вода, то организмът засилва разграждането на собствените си мазнини и се отделя повече ендогенна (вътрешна) вода, която е много по-качествена, защото е със структурата на нашия организъм. Това засилва ползотворното въздействие на сухото гладуване. Въпреки гореказаното сухият глад може да се практикува само от хора, които нямат здравословни проблеми и то за не повече от два-три дни.

Тук е уместно да се спомене, че такъв вид въздържане от храна и вода се практикува от постещите християни по време на тримиренето в края на Великия /Великденския/ пост и от мюсюлманите по време на месец Рамадан от изгрев до залез слънце.

В България е популярен житният режим на Петър Дънов, когато десет дни се яде само по 100 грама накиснато в топла вода жито. Може, но не е задължително, всеки ден допълнително да се изяждат и по три ябълки, девет ореха и да се пие чай подсладен с мед. Познато е и гладуване само на пасирани супи, на кълнове, Има и много други диети, които ограничават калорийния прием, но лечебният им ефект е малък, даже някои може да навредят. Използват се главно за лечение на затлъстяването, но без особени видими ефекти.

Големите специалисти в наука за храненето не препоръчват гладуването, диетите и ограниченията, а винаги дават съвети да се изработи такъв режим на хранене и спорт, че да се поддържа здравословно тегло без резки промени, но това не е реалистично. Ако се проследи животът на хората през вековете се вижда, че те не са спазвали подобни правила. Имало е периоди, когато са се хранели обилно, последвани от такива на пости и ограничения. Такъв е начинът на хранене и при дивите животни, когато има храна се яде, през другото време се гладува. Такова хранене, на периоди, не само, че е природосъобразно, но и позволява по време на глад организмът да разгражда вредните и непотребни вещества, затова е и по-здравословно. 

Независимо какъв вид гладуване ще се практикува, то винаги завършва със захранване, което повечето автори препоръчват да трае, толкова, колкото е било и гладуването. Ако то е неправилно може да има животозастрашаващи последствия или да се намали лечебният ефект от гладуването. Причината, която се посочва, за толкова продължителен период е, че при гладуването храносмилателната система е спряла да отделя храносмилателни ферменти и трябва постепенно да се активира в началото с по-леки храни. Всъщност при гладуване с продължителност до 5 дни храносмилателната система не се нуждае от такова щадене и веднага може да започне да смила храната. Въпреки това и при краткотрайните гладувания трябва да се прави захранване, защото иначе много бързо ще се възстанови предишното тегло и ако гладуването е било за отслабване, то от него няма да има никакъв ефект върху теглото. Обикновено след всяко недоимъчно хранене или пълно гладуване се наблюдава така нареченият “йо-йо” ефект – теглото се увеличава над това, което е било преди започване на диетата. Това е лесно обяснимо. Организмът запомня глада, това критично за него състояние, и когато започне захранването, първо попълва изразходваните мастни резерви, даже натрупва още, за да е подготвен за евентуалното следващо гладуване. Така че съветът, захранването да трае толкова колкото е било гладуването, е правилен, но не защото на храносмилателната система и трябва време да свикне, а защото по времето за захранване лечебните процеси продължават и не се натрупват излишни мазнини.

Гладуването е много по-лесно поносимо, отколкото захранването, защото вече бе споменато, че лишеният от храна организъм превключва на ендогенно (вътрешно) хранене, разгражда собствените си мазнини и други непотребни вещества, а при захранването този процес спира и чувството за глад е много силно. Затова нарушенията са чести, а резултатите от редуцирането на теглото са лоши. Тук контролът на теглото може много да помогне, като се спазва златното правило, с каквото тегло е започнато захранването, с такова да се завърши.

Добър съвет е захранването да започне следобед или привечер, като се използват растителни сурови храни, като се предпочитат местни плодове или зеленчуци, които да се дъвчат добре и да са в малки количества. Плодовите и зеленчукови сокове нямат достатъчно фибри, не задействат ефективно перисталтиката и не са чак толкова подходящи, както много хора считат. На втория ден може да се приеме и термично приготвена храна, но също да е в малък обем, без сол и мазнини, овесени ядки, други семена, но сурови и предварително накиснати. На третия ден е разрешена веганска храна, а от четвъртия може да се включат млечни продукти. На петия ден може да се приемат някои животински харни, но пак в малки количества. Добър начин за контрол е да се следи теглото и да не се допуска то да нараства много бързо, а ако се е гладувало за отслабване то да остава непроменено.

Ако се допусне грешка, поради големия глад, който настъпва, и се приемат по-големи количества от неподходящи продукти, ако настъпи тежест и дискомфорт, то трябва да се предизвика повръщане и да се премине отново на глад, докато неприятните симптоми отшумят. Захранването да започне отново, но този път много по-внимателно.

Какви биохимични промени настъпват в организма при лишаването му от храна? Биохимията и физиологията на човека са много сложни науки и в общопопулярна книга, като тази, не е необходимо да навлизам дълбоко в тях, но небивалиците, които чета за процесите протичащи при отказ от храна, ме накараха съвсем накратко да напиша, какво се случва в организма при глад. 

1-ви стадий на хранителна възбуда, трае от 2 до 4 денонощия. То е най-трудно за преодоляване. Нивото на глюкозата в кръвта намалява и за енергия се използва гликогенът, вещество намиращо се в мускулите и черния дроб, което е подобно на нишестето – състои се от дълги редици глюкозни молекули. Чувството за глад се засилва, загубата на тегло е значителна от 0.5 до 1.5 кг. на денонощие, поради обезводняване на организма, дължаща се на спрелия прием на сол. Кръвното налягане рядко се променя, а пулсът може да се учести.

2-ри стадий на нарастваща кетоацидоза. Започва от 3 - 5-то денонощие и продължава до 7-10-то денонощие след началото на гладуването. Чувството на глад се притъпява, а на жажда се засилва. Кръвната захар се задържа в долните граници на нормата 3.5-4-4.5 м. мол.л и в това състояние може да се издържи доста продължителен период на гладуване без никаква вреда за организма. Възможно е да има прояви на слабост, пулсът се забавя. Загубата на тегло е от 0,3 до 0,6 кг на денонощие. В черния дроб се наблюдава така наречената метаболитната гъвкавост започва разграждането на мазнините до кетони, като нивото им се установява на едно приемливо ниво.  не само гориво, използвано по време на
периоди на гладуване; те са мощни сигнални
молекули с голямо въздействие върху клетките и органите
21 Кетонните тела регулират експресията и активността на много протеини и молекули
за които е известно, че влияят върху здравето и стареенето.
Сред тях са пероксизомният пролифератор-активиран

Освен това кетонните тела стимулират
експресията на гена за мозъчния невротрофичен фактор (фиг. 2), което има значение за
здравето на мозъка и психиатричните и

 

Кетоните са три типа: ацетоацетат (ацетоацетна киселина), бета-хидроксимаслена киселина (β-хидроксибутират) и ацетон, на който се дължи и плодовият дъх на гладуващия. Тези вещества се произвеждат в организма не само когато гладуваме, а се използват за енергия при сън и по време на дълги периоди на физическо натоварване, но количествата им са минимални. Концентрацията им до 0.6 м.мол.на литър се смята за допустима. При по продължителен глад, след третия ден, нивото им се покачва и може да достигне 6-8 м.мол.литър, при което се получават симптомите на кетогрип, подобни на грипа, но без повишена температура. В книгите писани от лаици се говори за лечебна криза и изчистване на токсините, всъщност е точно обратното, токсините, в случая кетоните, се увеличават. След третия-четвъртия ден нивото на кетоните се установява на едно приемливо ниво, а симптомите на кетогрипа отшумяват.

 3-ти стадий на компенсирана кетоацидоза. Обикновено започва след 7-10-то денонощие и продължава до края на лечебното гладуване. В състоянието на гладуващите настъпва прелом: подобрява се самочувствието в резултат на намаляването или изчезването на усещаната слабост, психическа потиснатост и другите неприятни симптоми. Характерно е постепенното изчистване на налепа от езика, намалява неприятният вкус в устата, по-точно миризмата на ацетон, сухотата в устата изчезва и тя става влажна. Загубата на тегло за 1 денонощие е от 0,1 до 0,2 кг. Този стадий обикновено завършва след 20 денонощия гладуване, когато се връща чувството на глад, има съновидения с храна, езикът напълно се изчиства, в промивните води след клизма няма изпражнения. По време на този стадий вече се наблюдава и подобрение на симптомите на болестта, поради която човекът е гладувал.

Последният стадий настъпва, когато голяма част от мазнините са разградени, за храна започват да се използват белтъчините, нивото на кръвната захар пада под 3-3.5.м.мол.л. Тогава гладуването става опасно и трябва да се прекрати.

Състоянието на болните, през отделните етапи на гладуването, които описахме, характеризират най-често срещаните явления, като при отделните хора могат да се различават, например при някои усещането за глад се запазва през целия период на въздържане от храна, а други са в задоволително състояние и даже успяват да изпълняват трудовите си задължения. При някои се наблюдават продължителна апатия или депресия, лошо самочувствие, което може да продължи понякога до края на гладуването, при други възбудено състояние, което се дължи на това, че с използването на кетони за енергия, хормонът на растежа се увеличава, което води до повишаване на мозъчната дейност, създават се нови синапси (връзките между мозъчните клетки), а според най-нови проучвания се създават и нови неврони. Това е напълно логично, защото когато е гладен, организмът трябва да е по-фокусиран и по-изобретателен, за да намерим храна.

В периодите на гладуване се наблюдава процес на автофагия (самоизяждане). Клетките разрушават и преработват своите ненужни органели и така се подмладяват. Процесът е известен от 1963 г., а през 2016 г. клетъчният биолог  проф. Йошинори Осуми получава Нобелова награда за физиология или медицина за своите открития в областта на механизмите на автофагията. Производството на бели кръвни телца е завишено, което подобрява имунната ни система и намалява риска от рак. В главата за храненето вече бе споменато, че гладуването предпазва теломерите (краищата на хромозомите), от разрушаване и повреди и така се спират процесите на стареене.

 В литературата няма единно мнение колко трябва да продължи гладолечението. Според едни трябва да се издържи точно толкова, колкото е планирано, според други процесът на гладуване, когато е повече от три дни, трябва да се наблюдава внимателно и при много тежки субективни оплаквания трябва да се прекрати. След известен период, може да се опита отново, най-добре след месец при следващото пълнолуние. Най-добре е да се проследява нивото на кръвната захар и на кетоните в специализирана клиника за гладуване, където лекар с опит да прецени кога да стане спирането на приема на храна и колко да е паузата до следващото гладуване. За съжаление такава клиники и лекари в България почти няма. 

Ефективността от лечебното гладуване, никога не е абсолютна. Дори в специализираните отделения за лечение чрез гладуване, добри резултати се постигат не при всички, а при някои има влошаване, или няма никакъв ефект. Освен изложените промени в състоянието на болните по време на гладуване, понякога има и сериозни усложнения.

Често гладуването се използва за редукция на телесното тегло, но трябва да се има предвид, че щом организмът усети, че го подлагаме на гладуване се включва режим на строги икономии, енергията се използва много пестеливо и отслабването намалява, а след прекратяването компенсаторно се натрупват отново мазнини, даже и повече от колкото са били – така наречения йо-йо ефект. Ако искаме да отслабнем, е по-добре да си изработим режим на икономично хранене и активно движение, което да ни е за цял живот.

Чувството ни за глад се определя от хормоните лептин и грелин. Лептинът се отделя от мастната тъкан и когато не се храним неговите нива спадат. Това сигнализира на мозъка, че е време да приемаме хранителни вещества. Когато се нахраним нивото на лептина се покачва и придобиваме чувството за ситост. 

Другият хормон е грелинът. Той се отделя от стомаха, когато е празен и сигнализира мозъка, че е време за хранене, тоест действа обратно на лептина. Нивата му се покачват преди хранене и спадат след нахранване.

При затлъстели хора се наблюдава резистентност към лептина – мозъкът става невъзприемчив към високите му нива в кръвта, които се отделят от натрупаните мастни депа. Това води до объркване на нормалните функции на организма, защото мозъкът смята, че тялото трябва да се храни, а всъщност това не е така. Въпреки, че човек е с наднормено тегло, той ще чувства глад и ще продължава да иска да се храни.

Първо трябва да се отбележи, че в нашето тяло има четири хормона, които повишават кръвната захар – кортизол, глюкагон, адреналин и хормона на растежа, а само един, който я намалява – инсулинът. Логично е всички организми в природата, особено човешкият организъм да е много по-добре подготвен да гладува и да намира начини да си повишава кръвната захар и я поддържа на стабилни нива, отколкото да преяжда и да му се налага да я намалява. Вече споменахме, че промяната в последните векове е в посока да имаме достъп до храна и да се храним много по-редовно. Не се възползваме толкова често от механизмите за повишаване на глюкозата, а се налага да я намаляваме, за което не сме добре приспособени.

Най-честите опасности и грешки, които се допускат при гладолечение са няколко.

Първата е, че прекъсването на гладуването е без захранване, което е изключително опасно. Даже някои смятат, че ако няма да се изпълнява захранването, въобще не трябва да се започва гладуване.

Втората е, че се започва гладолечение при приемането на живото-поддържащи лекарства и много тежки съпътстващи заболявания. – Ако не сте в относително прилично здраве, задължително се консултирайте с лекар. Вече писахме, че 99 % от лекарите ще кажат, че няма такова “животно” като гладолечение и това са глупости. Колкото и да са добронамерени и да искат да ти помогнат, голяма част от тях просто не знаят как. Всеки сам си решава и сам си търси медиците, които може да му помогнат.

Третата грешка е, че при правилно приложеното гладолечение се изисква пълна психическа почивка и леко физическо натоварване, като разходки сред природата и подобни. Усилената физическа и умствена дейност не се препоръчват, особено за начинаещи.

Четвъртата опасност е да се планира и изпълни много дълго гладолечение за първи път. Постепенността е основното правило, което трябва да се спазва. Започва се с няколко дни. Излишният героизъм е опасен, това е сериозна практика!

Пета грешка е да се разказва на ляво и на дясно, че се гладува. Казва се само на близки хора и то такива, които ще проявят разбиране.

Шесто е да не се употребяват алкохол, цигари и наркотици. Те са абсолютно забранени при прилагане на гладолечение.

Последната грешка е да се върнеш към старите си навици. Тогава ще загубиш всичко, което си постигнал и болестта ще се върне отново. Лекуването чрез гладуване прилича на това с фармацевтичните препарати, спреш ли ги болестта се връща много бързо.

Как да помогнем за по-лесно преодоляване на глада?

Помага много, ако се чете литература за ползата от гладуването или книги в които се разказва за практиката на други хора.

Ако ще се практикува гладолечение, то е най-добре това започва през пролетта и да продължава през лятото. Ако през тези сезони теглото се редуцира на няколко пъти с по няколко килограма, ако това постижение се задържи през есента и зимата, това ще е голям успех. Така за няколко години външният вид може да се подобри, а здравето да се повиши.

Леките упражнения, разходките, обливанията с хладка вода също помагат.

Може да се препоръча, като помощни средства, употребата на разреден с вода натурален ябълков оцет без захар, зелен чай, друга кофеинова напитка или чай от листа на растението кока. Последният намалява апетита, регулира кръвната захар и кръвното налягане, има обезболяващ и диуретичен ефект, стимулира образуването на мускулни клетки, спомага за преодоляване симптомите на височинната болест.

Много автори препоръчват при гладуване да се пие вода или билков чай без захар. Въпросът с пиенето на вода, и че не трябва да се прекалява, вече бе обсъден в главата за храненето. https://prodanov.org/dostoyni/hrana.htm

При тежки случаи на затлъстяване, гладолечението може да бъде комбинирано с прием на фармацевтични  препарати, потискащи усещането за глад и улесняващи разграждането на мазнините, но това трябва да става само при високо наднормено тегло, застрашаващо здравето на отслабващия. Лекарствените средства трябва да имат много скромно място в лечението на затлъстяването, защото ефектът им е краткотраен, а повечето от тях са неефективни и служат само за печалба на недобросъвестни търговци. Съдържат обикновено кофеин и слабителни средства и се наблюдава известен ефект докато се приемат. Използването на допълнителни витамини, минерали, адаптогени и други хранителни добавки вече го коментирахме в главата за хранене и се разбра, че е полезен само за тези, които ги произвеждат и разпространяват. Обикновено такива препарати съдържат повече от необходимите витамини, а витамин С усилва глада и диетата се нарушава. Оперативните вмешателства също не са с добър резултат, ако предварително не се премине на хипокалорийна диета. Добро средство е лираглутид (Saxenda, Victoza), който се използва за лечение на диабет тип II, но е ефективен и при затлъстяване. Предписва се от лекар и се инжектира подкожно. Цената му е много висока. След спиране на употребата проблемът си остава, защото теглото започва да се качва отново.

Редовният контрол над килограмите при затлъстелите е уместен. Когато теглото надвиши нужните килограми, веднага се спира всякаква храна, даже и вода, докато кантарът не покаже желаното.

Повечето автори отричат честата проверка на теглото, по няколко пъти на ден, а други смятат, че уринирането, дефекацията и пиенето на вода могат да изкривят резултатите от измерванията. Тези твърдения донякъде са основателни, въпреки че при такива физиологични нужди се отделят или приемат не повече от 200–300 грама. Затова може да се практикува измерване на теглото само сутрин, а дневният прием на храна да е съобразен с измерените килограми. Непрекъснатото следене на теглото може да е много изнервящо, особено когато с часове кантарът не мръдва надолу. Това показва на отслабващия, че без движение телесна маса се губи много бавно.

Много хора с наднормено тегло се отказват от спазване на диети, защото опитът им показва, че след това теглото им отново ще се увеличи. Не трябва да се отказват. По време на ограничаването на храната организмът се приспособява да разгражда собствените мазнини. Ензимите, които участват в този процес, стават повече, затова всяка диета е добра, но трябва след приключването ѝ целта да бъде теглото да се задържи колкото се може на по-ниско ниво.

 Много от гладуващите си мислят, че ще спазват някакъв хранителен режим известно време, ще се излекуват, ще намалят теглото си и след това пак ще се хранят както преди. Но за поддържането на по-малкото килограми ще е необходима по-малко енергия и съответно много по-малко храна. Така че такова хранене – сутрин, обед и вечер, в количествата, приемани както преди, няма да се върне никога. За успокоение на отслабващите може да им се каже, че за храна ще изразходват по-малко финансови средства и ще могат да си позволяват други по-здравословни развлечения.

В заключение ще завърша с мисълта на Лидия Ковачева, основоположничката на лечението с плодове, чай и мед в България, която казва: "Само глупостта не се лекува с глад." И на мен ми се иска да напиша, че гладолечението е универсално средство за всички болести, но дипломата ми за медицински доктор не ми позволява да излъжа. Има някои тежки заболявания, например крайните фази на рак с метастази, при които няма положителен резултат. Що се касае за заболяванията характерни за възрастните, като високо кръвно налягане, диабет тип 2, болки по ставите, деменция, то ефектът на гладолечението е бърз и ако след това се премине на веганска храна отличните резултати се запазват.

Друг лечебен метод, също много противоречив е уринотерапията. Нали урината е отпаден продукт на обмяната на веществата, какво полезно може да даде на организма? При нея лечебният ефект е многостранен.

Първо при употребата ѝ организмът си набавя минерални соли, витамини и вода. Отпадните продукти от кръвта – урея и амоняк, които се отделят чрез урината, попадат в храносмилателната система, там те се разграждат до по-прости и безвредни вещества и даже се използват от организма.

Второто полезно на уринотерапията е, че тя е добър диагностичен метод за здравословно хранене. Когато се приемат нездравословни храни, употребява се алкохол, то урината е горчива и неприятна, задейства се рефлексът на повръщането. Такава урина се пие трудно. Следователно, ако някой може да ползва урината си за лекарство, то е само, ако се храни здравословно.

Има и още един ползотворен ефект в уринотерапията. Ако човек може да повярва, че ще му помогне урина, то той е готов да повярва, че ще се излекува, а за въздействието на вярата върху лечението вече се спомена.

Пиенето на обикновена вода от водопровода също има някакъв лечебен ефект, но не се препоръчва и рекламира, защото никой не извлича печалба от това. Затова не се инвестира в изследвания за лечебните свойства на водата. Този метод поне със сигурност е безопасен, въпреки че много малко автори твърдят, че е резултатен (Батманджелидж, 2007). За ефективността му няма публикувани никакви научни доказателства.
Изключително интересни са диагностичните и лечебни методи, които се основават на идеята за наличието на биологично активни точки, разположени по ириса, ушната мида, лигавицата на носа, езика, ходилата, дланите, по цялото човешко тяло. Въздействието върху тези точки се извършва чрез натиск, с игли, затопляне или по друг начин. Такива манипулации се прилагат и в медицински заведения, но това не значи, че съвременната наука може да даде логично обяснение. На материално ниво такива връзки не са открити, но лечебната практика показва, че между увредения орган и съответната точка се осъществява взаимодействие и се забелязва лечебен ефект.
Най-трудно доказуемо си остава лечението само с вяра в излекуването. То е в основата на много системи за здравословен начин на живот, но в чист вид се наблюдава при почитателите на Бруно Грьонинг. Те стоят седнали няколко минути по два пъти на ден с отворени длани, приемат “лечебния ток” и това е достатъчно за излекуването от всички болести. Примерът е подходящ, защото привържениците на Бруно Грьонинг са се постарали да докажат, с наблюдения от дипломирани медици, излекуването на много болни. Такива методи на лечение само с вяра са много трудно изпълними. Не може лесно да се повярва, че ще настъпи излекуване, без да се прави нищо, без да има ограничения в храненето и в начина на живот.
Тук е мястото да споменем някои методи за лечение и въобще за въздействия върху живота на човека, които пак се основават на вярата, но все пак имат някакъв материален субстрат. Такива на първо място са молитвите, отправени към божествата, припяването на мантри, правенето на мудри (позиции заемани с пръстите на ръцете), носенето на различни талисмани и суеверията (от всуеверие – "вярване във всичко"). Те, като конкретни действия и предмети, нямат пряко отношение към здравето, но вярата в тях ги прави лечебни и въздействащи. Затова на повечето хора числото 13 носи нещастие, но има и такива, за които то е щастливо число.
Много интересен експеримент в голям мащаб се извършва от българите в страната и в чужбина през месец март, когато всички си закичват мартеница с пожелание за здраве и щастие. Червеният конец не подобрява здравето и статистиката показва, че заболяемостта през този месец е висока, а българите, според няколко проучвания, са едни от най-болните и нещастни хора на планетата. Това не значи, че червеният конец, вързан на малкото дете, няма да му помогне да е по-здраво. Ако майката вярва в такива въздействия и особено ако се грижи добре за него, то наистина ще е много по-здраво. А ако мудрата за отслабване се прави вместо закуска, обяд и вечеря, то редукцията на теглото е гарантирана.
Все пак не може да се отрече, че молитвите, мантрите и мудрите помагат на практикуващия ги да се вглъби в желанието си за постигане на конкретната цел. Така се създават няколко възбудни огнища в мозъка – там, където се мисли за даденото желание, и в центровете, командващи произнасянето на мантрата, или тези, управляващи мускулатурата за изпълнението на мудрата, което засилва въздействието на мисълта. Как те ще въздействат, зависи от съзнанието на човека, който ги повтаря.
Трудно се дава съвет какъв начин на лечение да избере болният. Кое при него ще се окаже най-ефективно зависи от възгледите му за живота. Ако е материалист и не вярва в съществуването на Свръхестественото, то е добре да прилага методите на научната медицина, ако е религиозен и вярва във Висша сила, да използва алтернативната медицина. Все пак си струва всичко да се опита, като не се забравя принципът на Хипократ “Първо да не се вреди!” От медицинска гледна точка не може на раково болен да се даде съвет само да си повтаря по 100 пъти на ден “аз ще оздравея”, защото дали вярва в това и дали ще се излекува, е трудно да се предскаже. Ако се види статистиката, то чудодейни изцеления от ракови заболявания стават, но много рядко.

Медицинското образование е подчинено и подпомагано от фирмите производителки на лекарства и апаратура и много от младите колеги вярват, че това, което са учили, е единственото и най-полезното за пациента. След дългогодишна практика много от тях намират информация и започват да прилагат в практиката си алтернативни и евтини методи на лечение, които, за съжаление, не намират място в учебните програми при обучението по медицина.
В заключение трябва да се отбележи, че много хора считат болестите като разплата за неразумно поведение и тяхното значение е много по-всеобхватно. Както егоизмът и стремежът към пари и власт са необходимо условие за развитието на обществото напред, то и заболяванията, заедно с нещастията, мъките, премеждията, са необходим елемент на живота и не могат да изчезнат.

Най-проблемни заболявания на възрастния и тяхното лечение

ХИПЕРТОНИЯ

Последна редакция на 28.08.2021 г.

        

       Артериалната хипертония (повишеното кръвно налягане) е една от водещите причини за смъртността по света. Най-често се наблюдава есенциална (самостоятелна) хипертонична болест. Причините за нея са затлъстяване, прекомерна употреба на сол, повишена консумация на алкохол, тютютопушене, високи нива на стрес, намалена физическа активност. Нарушава се сложният механизъм на регулация, поддържащ тонуса на кръвоносните съдове, те се свиват и кръвното налягане се повишава.

       В началото заболяването протича безсимптомно, а след това пациентите се оплакват от главоболие, замайване, световъртеж, шум в ушите. Артериалното налягане се покачва над 140/90 mm Hg (милиметра живачен стълб) в началото инцидентно, а с напредване на заболяването може да остане постоянно повишено.

       Страданието прогресира в резултат на съпътстващите го затлъстяване, отлагане на атеросклеротични плаки по вътрешната страна на кръвоносните съдове (атеросклероза), тютюнопушене, диабет. Стените на кръвоносните съдове се удебеляват, губят еластичността си и по-лесно могат да се разкъсат или в тях да се образува кръвен съсирек, който напълно да ги запуши. Настъпват усложнения като миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, бъбречна недостатъчност, запушване на кръвоносни съдове на крайниците с последваща гангрена. В резултат на тези заболявания умират над ⅔ от хората в България.

      Лечението на хипертонията има за цел кръвното налягане да се поддържа под 140/90 mm Hg, а за пациентите със захарен диабет или бъбречно заболяване дори още по-ниско – под 130/80 mm Hg. Идеалното е измерените стойности сутрин преди ставане от леглото да са под 120/80 mm Hg. Отчитането трябва да се повтори три пъти, като първото – обикновено е с по-високи стойности, поради притесненията от очаквания резултат. Положението на тялото да е едно и също, маншетът да е на нивото на сърцето на лявата ръка

      За медикаментозното лечение с фармацевтични препарати е необходима консултация с лекар кардиолог, който първо трябва да препоръча промяна в начина на живот, като се повиши двигателната активност, намали се количеството приемана храна, избягва се стресът и най-важното – ограничаване на употребата на готварска сол. След това се предписват подходящите лекарства, което не е лесно. Трябва да се имат предвид цялостното състояние на организма, наличието на съпътстващи страдания, миналият (благоприятен или неблагоприятен) опит на болния с определен клас медикаменти, възможността за взаимодействие с други препарати, необходими за лечение на съпътстващи заболявания. Предпочитат се комбинирани препарати с две-три лечебни вещества, които да са в по-ниски дози, за да не се появяват страничните им действия при по-високи концентрации при единичното им използване. Цената също има значение. Скъпото лекарство е непосилно за пациента, а евтиното е неизгодно за лекуващите лекар и фармацевт. Съображенията за цената не трябва да стоят над ефективността и поносимостта към медикамента.

       Официалната медицина счита, че след като веднъж е започнала, хипертоничната болест не може да бъде излекувана, а само контролирана. Ако приемът на лекарството спре, кръвното налягане се покачва отново и рискът от усложнения нараства. Затова на болния се казва, че лечението е до края на живота му.

       Лекарите знаят, че повишеното кръвно налягане много бързо може да се понижи до нормалните стойности, ако страдащият спре консумацията на готварска сол, премине на вегетариански, ако трябва и на вегански режим на хранене и намали теглото си до стойности, които е имал, когато е бил на 19 години. Опитът им е показал, че това за възрастните пациенти е трудно изпълнимо и затова дават съвет лекарствата да се използват пожизнено.

      Ако някой все пак реши да опита спирането на медикаментозното лечение, то това трябва да става изключително постепенно, като дозата се намалява на половина, след седмица още на половина и така до пълното спиране на лекарствата. Този процес може да се подпомогне, като се използват подходящи билкови комбинации, дъвчат се листата на суров здравец, консумира се чесън или се използват чеснови капсули, употребява се до една чаена лъжичка канела на денонощие, подслажда се със стевия, включва се в менюто чиа и др. Умерените до интензивни (до изпотяване) натоварвания, освен че намаляват натрия в организма, са и отлично антистресово средство, една от честите причини за хипертонията. Най-благоприятен период за спиране на медикаментозното лечение, или поне намаляване на дозите, това е лятото, когато, в резултат на високите температури, кръвоносните съдове се разширяват, губи се натрий и вода при изпотяването и кръвното  налягане спада.  

       Много добър хипотензивен (намаляващ кръвното налягане) ефект има при гладолечение и плодолечение. Положителен резултат се получава в рамките на няколко дни до седмица. След постепенното и окончателно спиране на лекарствата, кръвното налягане трябва да се следи ежедневно и ако стойностите при сутрешното измерване започнат да надвишават тези, препоръчани от личния лекар, а това се случва често при преминаване към традиционно хранене и употреба на готварска сол, то отново се започва приемът на предписаното лекарство. След стабилизиране на кръвното налягане в нужните граници, се прави повторен опит за спиране на медикаментозното лечение. Ако има желание за трайно отказване от лекарствата, то храненето трябва да е ограничено, теглото да е в нормата, да си остане веганско и почти без готварска сол. Кафе и алкохолни напитки са нежелателни.

 

За здравословното хранене може да прочетете повече тук: https://prodanov.org/dostoyni/hrana.htm

За ползите от спортуването е написано тук:

https://prodanov.org/dostoyni/sportuvane.htm

 

 

ДЕМЕНЦИЯ

Последна редакция на 27.05.2024 г.

https://moeto-zdrave.com/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%BE/dementsia Много добър материал за деменцията, по-добър от моя.

Дхарма Сингх на страници 460-470 добри правила за запомняне.

       Други начини за увеличаване на това вещество BDNF включват поемане на нови отговорности извън вашата зона на комфорт. Някои от примерите са посещаване на нови места, започване на ново хоби, научаване на нов език, усвояване на музикален инструмент или изучаване на разширяващи кръгозора книги (като Библията). Доказателства от скорошни проучвания още показват, че избягването на алкохол може да помогне за оптимизирането на нивата на BDNF.

 Как може всеки сам да разбере дали вече е засегнат от тази болест, защото тя обхваща 100 % от възрастните? Това не е трудно. Всеки млад човек иска да има някакъв сигурен доход, да не се налага всеки ден да ходи на работа, а да се занимава с това, което той желае. И когато това се изпълни, започне да получава всеки месец пенсия и отпадат досадните му ежедневни ангажименти той забравя предишните си желания и получава ново… да ходи на работа. Ето това е най-сигурният признак че деменцията вече е дошла при вас.

    Какво се е случило? Ами много неща, като това, че зрението се влошава, появяват се бръчки и петна по лицето, опадат зъбите, косата побелява и оредява, появяват се болки в ставите и костите, желанието за секс силно намалява, слухът отслабва, обонянието също. Възможността за мислене също се е влошила. Пенсионерът вече страда от старческо слабоумие – деменция.

Проблем е, че на този етап трудно се диагностицира, засегнатите не се усещат че страдат, докато не станат съвсем за посмешище. Второ накрая започват да забравят дали са си пили лекарствата и добър съвет е да си записват и да следят по броя на таблетките в опаковката. Проблемът е на заобикалящите, а не толкова на тях самите.    

За деменцията се споменава още 1550 г. пр.н.е., когато египетски лекари я описват за пръв път в папируса "Еберс". Това е ръкопис от 110 страници, който съдържа същината на древноегипетската медицина. Днешното наименование е от 1797 г. Произлиза от латинското dementia и означава буквално „без ум”. Това е синдром (група от симптоми), а не отделно заболяване. То е коварен проблем на старостта, защото започва незабелязано, а първите симптоми много често се възприемат безкритично от засегнатия.

    Следващата анекдотична история го потвърждава.

    Академик Шипковенски на лекция разказва следната случка с известния немски психиатър Крепелин. На 68 годишна възраст той събира колегите си и им казва:

    – Вече откривам в себе си първите признаци на мозъчната атеросклероза, затова смятам да се пенсионирам.

    – Но ние не забелязваме във Вас такива признаци! – реагирали асистентите му.

    – Да, затова искам да напусна сега, когато аз ги забелязвам, а вие все още не! Какво искате, да стоя на работа до момента, в който вие ще ги виждате, а аз не!"

    След като самият професор Емил Крепелин се е опасявал, че другите ще започнат да забелязват неговите ментални проблеми, а самият той няма да може, явно проблемът със самодиагностиката на деменцията е труден.

       Но това не е станало изведнъж. В началото уврежданията са толкова леки, че при тестове за откриване на деменция, признаците не се проявяват. Почти безсимптомното начало започва след 50–55 години с предементното състояние. Нарушенията на умствените функции са много слаби и са трудно забележими даже и от околните. Човек все още може да се справя във всички ситуации, но се наблюдават симптоми, за които може да се каже, че са възрастова характеропатия, а не признаци на деменция. Ето кои са те:

    – Много леко е нарушена паметта за близки събития, а за далечни е запазена;

    – Има известни трудности при намирането на някои думи, което леко затруднява говора;

    – Рефлексите са забавени и има проблеми с преценката за скорост и разстояние;

    – Влошава се равновесието;

    – Вещите на засегнатите непрекъснато изчезват по "мистериозен" начин, но виновни са винаги другите, не се допуска мисълта, че за това причината е лошата краткосрочна памет;

    – Наблюдава се нежелание за посещение на непознати места и затруднено ориентиране в тях;

    – Има затруднение при употреба на някои предмети, в които са използвани нови технологии. Признание, че не могат да се справят поради влошена краткосрочна памет не се прави, а се измисля друга причина. Например заявяват, че не ползват смартфон, защото чрез него ги следят или трудно набират буквите, защото екранчето е малко и др.;

    – Емоционална лабилност, раздразнителност, апатия, депресия, агресивност, мнителност, сърдят се по незначителен повод, като вината е винаги в другите.

    – Засилват се отрицателните нагласи към околните, към предавания по радиото и телевизията, към новите неща и идеи;

    – Загубване чувството за емпатия (съчувствие) към околните;

    – Наблюдават се мании за преследване, страх от обир, изнасилване и др.;

    – Обонянието е леко нарушено, вкусовите възприятия се влошават, но се наблюдава повишен апетит за определени храни, като способността на мозъка да осъзнава ситостта на стомаха е нарушена и се стига до преяждане;

    – Презапасяване с храна и предмети от бита, не може да се прецени необходимостта от дадени предмети и се трупат ненужни вещи;

    – Затруднено е справянето с финансови проблеми, като се наблюдава или излишна и немотивирана свидливост, или безразборно харчене за ненужни вещи или услуги;

    – Проблеми с властите за дребни кражби от магазините, измама в лека форма, неподходящо поведение в социална среда;

    – Рядко има нужда от напомняне за извършването на ежедневните дейности;

    – Разказват едни и същи истории или задават вече задавани въпроси, като нямат спомен, че са го правили преди това;

    – Промени в съня, като обикновено има нощно безсъние, а задрямване през деня;

    – Дават съвети на младите около тях, като си мислят, че дългият им житейски път ги е научил на много неща, но наставленията им не са адекватни на съвременната действителност и предизвикват насмешка в околните. Споровете с тях за безсмислени, защото са убедени, че само тяхното мнение е правилното.

    Безкритични са към гореизброените симптоми. Смятат, че щом ходят на работа и изпълняват личните си и семейни задължения, то при тях проблеми няма. Това нежелание да се видят собствените затруднения се дължи на подсъзнателните механизми за защита на Аза. Те са начин, чрез който мозъкът отхвърля, или не забелязва това, което може да засегне душевния комфорт на индивида. вж. Приложение 1.

    Първата фаза започва чак след 60-65 години и симптомите стават забележими, умствените функции отслабват:

    – Способността за разграничаване на истината от лъжата, сарказма и метафоричната реч не се схващат добре;

    – Нарушена е паметта за близки събития, което създава проблеми при извършване на рутинни действия като например готвене, писане, плащане на сметки;

    – Повишена е трудността при намиране на нужната дума;

    – Има нужда от напомняне и помощ за повечето ежедневни дейности;

    – Наличие на дезориентация, която води до загубване дори и в обичайна обстановка;

    – Забавянето на мисловния процес води до трудности при взимане на решения и неспособност да се разсъждава и да се решават по-сложни логични проблеми, свързани с планиране на житейските ситуации;

    – Затруднения при задържане на вниманието и концентрацията;

    – Промени в емоционалната сфера – възбуда, тревожност, неспокойствие, депресия и др.;

    – Координацията на движението е влошена, спъват се и падат, а при изпълнение на по-сложни задачи, например шофиране, допускат фатални грешки;

    – Намаляват грижите за личната хигиена и за добрия външен вид, а в помещението на обитаване и от дрехите на засегнатия се излъчва неприятна миризма;

    – Влошава се разпознаването на миризми, което може да бъде установено от лекар оториноларинголог (уши, нос и гърлени болести).

    – В тази фаза тестовете за деменция се позитивират.

    Втора, напреднала фаза, когато симптомите се засилват, както и изменението на личността:

    – Започва дезориентация във времето (час, ден, месец, сезон, година). Бърка се настоящето с миналото;

    – Има проблеми с говора при изразяване и при намиране на точните думи;

    – Ориентацията е много лоша, не се разпознават познати места;

    – Трудно се разпознават членовете на семейството и приятелите;

    – Неспособност за справяне със сложни придобити навици (апраксия), необичайно забавяне на движенията;

    – Неспокойствие придружено с чувство за страх, силна емоционална възбуда, обърканост, усещане за пустота и отсъствие на мисли.

    – Нарушена е възможността за разсъждаване и установяване на сложните причинни връзки между явленията.

    – Нужда от напомняне и помощ за всички ежедневни дейности, забравят да се хранят и да пият течности, което води до недохранване и цялостно отпадане или повишен апетит и неприлично хранене;

    – Имат халюцинации и/или делюзии (вярват в несъществуващи неща);

    – Извършват непредвидими постъпки и самонаранявания;

    – Не приемат лекарствата си с всички последици от това;

    – Зависимостта от грижите на друг човек е голяма.

    Трета, терминална фаза:

    – Физическите проблеми доминират, загубен е контролът над телесните функции. Човекът е напълно зависим от грижите на друг, дори за най-прости дейности.

    – Паметта е влошена и се губи връзката между настояще и минало;

    – Речта е крайно ограничена, засегнатите почти не говорят (мутизъм) или казват малко и несвързани думи;

    – Пълна липса на ориентация и липса на реакция към околния свят;

    – Изпълняват се малко спонтанни движения и се наблюдава пълна пасивност и безинициативност;

   – В крайните стадии се загубва способността за ходене, самостоятелно обслужване и хранене;

   – В последната фаза на заболяването се появяват и проблеми с уринирането и дефекацията.

    – В крайните стадии не могат да се управляват мисловните процеси и се губи човешката същност – превръщаме се във вегетиращи тела.

    Причините за деменцията в над 50% от случаите е болестта на Алцхаймер, при която се образува белтъкът амилоид, затрудняващ предаването на нервния импулс от клетка на клетка. За около 20% – проблемът идва от съдовата болест, която влошава кръвоснабдяването на мозъка в резултат на образуване на атеросклеротични плаки в кръвоносните съдове. По-рядко деменция се наблюдава при болестта на Паркинсон, множествената (десиминирана) склероза, мозъчния инсулт или микроинсулт, някои инфекции, отравяния, травми на мозъка с образуване на хематоми, (кръвоизливи в мозъка), метаболитни нарушения (дефицит на витамин B12), ниски нива на хормони на щитовидната жлеза, хидроцефалия (натрупване на течност в мозъка), хипогликемия (ниска кръвна захар). Първо се засягат участъците от мозъка, които са отговорни за краткосрочната памет, емоциите и обонянието, а след това цялата мисловна дейност.

    Рисковите фактори за развитие на деменцията са:

    – Възрастта след 60-65 години, но точна граница не може да се постави, защото се наблюдават случаи и при по-млади хора;

    – Фамилната обремененост на хората, в чието семейство вече има случаи на деменция;

    – Консумацията на алкохол в големи количества;

    – Атеросклерозата, хипертонията и натрупването на мастни плаки по стените на кръвоносните съдове.

     Прогноза и възможни усложнения

     Ранните симптоми на деменцията обикновено са леки и трудно разпознаваеми, но с времето състоянието на пациентите се влошава. В повечето случаи те сами трудно могат да разберат, че страдат от това заболяване, затова заобикалящите ги трябва да ги посъветват за консултация с компетентен лекар, който да прецени за какво точно се касае.

    Продължителността на живота при човек болен от заболяването е различна, като варира от месеци до десетки години и зависи от причините и генетичната предопределеност. Симптомите прогресират и състоянието се влошава с нарастване на възрастта. Настъпва необратимо увреждане на мозъка.

    В крайните фази на заболяването човекът не е способен да се грижи за себе си дори в най-елементарния смисъл на думата. Добре е да се мисли какво ще се прави тогава, защото е напълно възможно, от един момент нататък, грижата за болния да е непосилна за близките му. Те трябва да установят контакти с хора, които са преживели или преживяват същото предизвикателство. Това може много да помогне за справянето с проблемите.

     Един важен тест MMSE (мини ментален тест) може да диагностицира деменцията, защото обхваща ориентацията, паметта и вниманието. Друг популярен тест е, когато трябва за 15 секунди да се изброят максимален брой цветове, градове, животни и плодове.

    Лечение на деменцията

    Когато се появят очевидните симптоми, страдащите са вече на възраст, на която трудно се променя начинът на живот, а това засега е единствената възможност за забавяне на развитието на болестта.

    Най-често срещаните форми на деменция, като съдовата деменция, болестта на Алцхаймер и болестта на Паркинсон са необратими и се влошават с времето. Лечението им е много трудно. Някои медикаменти могат да забавят развитието или да облекчат симптомите, но ефектът им не е голям. Както няма да се махнат бръчките от лицето, така и няма да се подобри работата на мозъка, каквито и средства да се препоръчват и изпълняват.

    Първата група от мероприятия са насочени към подобряване функциите на мозъка:

    Премахване на веществата, влошаващи работата на мозъка с помощта на лечебно гладуване. При него се разграждат първо вредните за организма съставки и затова всички разновидности на недоимъчно хранене дават добри резултати. Положително въздействие има спазването на християнските пости, веганското хранене и всякакви ограничения в приема на храна;

    Физическа активност от всякакъв вид, но най-полезни са аеробните занимания (свързани с повишена консумация на кислород). Изключително полезни са йогийското дишане (пранаяма) и йогийските пози (асани). Дългогодишните наблюдения на автора, върху голям брой възрастни, му позволява отговорно да заяви, че единственият начин за забавяне на деменцията, на този етап от развитието на науката, това е гладуване в комбинация с активна йога практика;

    Намаляване на телесното тегло, като се обърне внимание на обиколката на талията – да няма мастни натрупвания в областта на корема;

    Отказване от тютюневите изделия и спиране употребата на алкохол;

    Контрол на кръвното налягане и поддържането му в нормални стойности;

    Измерване на кръвната захар и стойностите на холестерола и при нужда корекция на хранителния режим;

    Натоварване на мозъка с интелектуални занимания – четене, писане, социални контакти, решаване на логически задачи, артистични изяви, опити за изучаване на чужд език. Гледането на сладникави сериали или реалити формати не са от полза.

    За съжаление всички съвети са свързани с промяната на начина на живот, което за хора над 65 години е трудно. Затова е необходимо подготовката за предпазване от деменция да започне на време. Здравословният начин на живот трябва да е приоритет от най-ранна възраст.

    Втората група мероприятия са насочени към улесняване начина на живот:

    Оставяне на бележки за напомняне;

    Всяка вещ да си има строго определено място, на което да се оставят;

    Съставяне на прости списъци с ежедневни задачи;

    Опростяване на средата и изпълняването на задълженията винаги по един и същи начин;

    Посещаване предимно на познати места;

    Разговорите с болния да са с прости думи, да му се говори бавно, писмата да са с кратки изречения и да са къси;

    Слушане на успокояваща музика;

    Оставяне на светнати лампи през нощта, за да се намали рискът от падане;

    Избягване на социалната изолация на дементните, породена от неадекватното им поведение към околните. По-добре е да се предпочитат контакти с по-млади хора, а не безсмислена комуникация със себеподобни.

МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ

Смъртоносният квартет (deadly quartet)

 

Метаболитният синдром представлява комплекс от взаимно свързани рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет. Наричат го още смъртоносния квартет, защото повишаването на кръвната захар и мазнините в кръвта, повишеното кръвно налягане и затлъстяването в областта на корема, в началото не дават никакви субективни оплаквания. Много хора считат, че са били здрави и са получили сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт съвсем изненадващо, което не е вярно. Повишеният риск е можело да се установи предварително с лабораторни изследвания и измерване на ръста и теглото.

За метаболитен синдром говорим когато:

1. кръвната захар е над 5.6 mmol/l  сутрин на гладно;

2. артериалното кръвно налягане  е трайно повишено, като систолното е над 130 mmHg, а диастолното е над 85 mmHg;

3. нивата на триглицеридите са над 1.7 mmol/l, а нивото на HDL-холестерола (добрия холестерол) е по-малко от 0.9 mmol/l за мъжете и по-малко от 1.0 mmol/l за жените;

4. обиколката на талията за мъжете е над 94 см., за жените над  88 см., а ИТМ /Индексът на телесната маса/ е над 25. ИТМ се получава като се раздели теглото в килограми на ръста в метри на квадрат.

Според Българския институт “Метаболитен синдром” (БИМС) се изисква наличието на поне 3 от горепосочените критерии, за да се приеме наличие на метаболитен синдром.

Не само у нас, но и в световен мащаб, честотата на метаболитния синдром нараства непрекъснато. В общата популация са засегнати около 20–25% от хората, като достига над 50% при мъжете и жените в напреднала възраст. Важен проблем е "подмладяването" на метаболитния синдром. Непрекъснато се увеличава броя на младите пациенти, среща се даже и при деца.Статистическите данни варират в зависимост от пола, възрастта, етноса, условията на живот и използваната дефиниция за синдрома.

Основна причина за повишената честота на метаболитния синдром е нарастване на хората със затлъстяване в областта на корема, както и увеличаване на пациентите с артериална хипертония, за което способства интензивния начин на живот в днешно време. Но има много засегнати с нормално тегло, както и обратно – някои пълни хора нямат никакви отклонения.

Метаболитният синдром се обуславя в голяма степен от генетични предпоставки. В далечното минало първобитните хора са живеели в условия на хранителен дефицит и са развили механизми, чрез които максимално да усвояват храната и да я натрупват. Това им е позволило да оцелеят при продължително недохранване и така „спестовните” гени са се съхранили в поколенията. В последните 100 години обаче, хората от Европа, Северна Америка и части от Азия, живеят в абсолютно променени условия – храната е общодостъпна и евтина. При този хранителен излишък „спестовните” гени се превръщат в неблагоприятен фактор.

Метаболитният синдром не е толкова медицински проблем, колкото на андрагогиката – науката, която се занимава с възпитанието на възрастните. Поставянето на диагнозата е лесно и може да се извърши от неспециалист, като се преценят лабораторните изследвания и данните от ръста и теглото. Лечението е лесно, стига да се успее да се намали рязко телесното тегло и да се увеличи двигателната активност. Проблемът е, че синдромът се наблюдава при възрастни хора, които изключително трудно променят своите хранителни и двигателни навици. Личните лекари са се убедили в това и затова се опитват да помагат с медикаментозни средства, които засега са със скромен, да не кажем никакъв, ефект.

 

За написването на материала е ползвана статия в списание Наука Ендокринология бр.2 от 2010 година  https://publishing.arbilis.com/wp-content/uploads/2013/09/NE_2010_2_2.pdf

 

 

Катаракта /перде/ е заболяване, при което в лещата на окото се появява съединителна тъкан, пейната прозрачност намалява и в крайните състояния окото не може да вижда. Това се преодолява, като в окото се слага изкуствена леща с една рутинна операция без особен риск за пациента. Все пак трябва да се знае, че веганската храна може да предотврати тази операция.

 

За намаляването на слуха може да се препоръчат някои упражнения, които значително забавят процеса на оглушаване.

 Към съдържанието