Приложение 4
ХИПЕРТОНИЯ
Артериалната хипертония (повишеното кръвно налягане) е една от водещите причини за смъртността по света. Най-често се наблюдава есенциална (самостоятелна) хипертонична болест. Причините за нея са затлъстяване, прекомерна употреба на сол, повишена консумация на алкохол, тютютопушене, високи нива на стрес, намалена физическа активност. Нарушава се сложният механизъм на регулация, поддържащ тонуса на кръвоносните съдове, те се свиват и кръвното налягане се повишава.
В началото заболяването протича безсимптомно, а след това пациентите се оплакват от главоболие, замайване, световъртеж, шум в ушите. Артериалното налягане се покачва над 140/90 mm Hg (милиметра живачен стълб) в началото инцидентно, а с напредване на заболяването може да остане постоянно повишено.
Лечението на хипертонията има за цел кръвното налягане да се поддържа под 140/90
mm Hg, а за пациентите със захарен диабет или бъбречно заболяване дори още
по-ниско – под 130/80 mm Hg. Идеалното е измерените стойности сутрин преди
ставане от леглото да са под 120/80 mm Hg.
Официалната медицина счита, че след като веднъж е
започнала, хипертоничната болест не може да бъде излекувана, а само
контролирана. Ако приемът на лекарството спре, кръвното налягане се покачва
отново и рискът от усложнения нараства. Затова на болния се казва, че лечението
е до края на живота му.
Лекарите знаят, че повишеното кръвно налягане много бързо може да се понижи до нормалните стойности, ако страдащият спре консумацията на готварска сол, премине на вегетариански, ако трябва и на вегански режим на хранене и намали теглото си до стойности, които е имал, когато е бил на 19 години. Опитът им е показал, че това за възрастните пациенти е трудно изпълнимо и затова дават съвет лекарствата да се използват пожизнено.
Ако някой все пак реши да опита спирането на медикаментозното лечение, то това трябва да става изключително постепенно, като дозата се намалява на половина, след седмица още на половина и така до пълното спиране на лекарствата. Този процес може да се подпомогне, като се използват подходящи билкови комбинации, дъвчат се листата на суров здравец, консумира се чесън или се използват чеснови капсули, употребява се до една чаена лъжичка канела на денонощие, подслажда се със стевия, включва се в менюто чиа и др. Умерените до интензивни (до изпотяване) натоварвания, освен че намаляват натрия в организма, са и отлично антистресово средство, една от честите причини за хипертонията. Най-благоприятен период за спиране на медикаментозното лечение, или поне намаляване на дозите, това е лятото, когато, в резултат на високите температури, кръвоносните съдове се разширяват, губи се натрий и вода при изпотяването и кръвното налягане спада.
Много добър хипотензивен (намаляващ кръвното налягане) ефект има при гладолечение и плодолечение. Положителен резултат се получава в рамките на няколко дни до седмица. След постепенното и окончателно спиране на лекарствата, кръвното налягане трябва да се следи ежедневно и ако стойностите при сутрешното измерване започнат да надвишават тези, препоръчани от личния лекар, а това се случва често при преминаване към традиционно хранене и употреба на готварска сол, то отново се започва приемът на предписаното лекарство. След стабилизиране на кръвното налягане в нужните граници, се прави повторен опит за спиране на медикаментозното лечение. Ако има желание за трайно отказване от лекарствата, то храненето трябва да е ограничено, теглото да е в нормата, да си остане веганско и почти без готварска сол. Кафе и алкохолни напитки са нежелателни.
За здравословното хранене може да прочетете повече тук: https://prodanov.org/dostoyni/hrana.htm
За ползите от спортуването е написано тук:
https://prodanov.org/dostoyni/sportuvane.htm
МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ или Смъртоносният квартет (deadly quartet)
Метаболитният синдром
представлява комплекс от взаимно свързани рискови фактори за развитие на
сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет. Наричат го още смъртоносния
квартет, защото повишаването на кръвната захар и мазнините в кръвта, повишеното
кръвно налягане и затлъстяването в областта на корема, в началото не дават
никакви субективни оплаквания. Много хора считат, че са били здрави и са
получили сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт съвсем изненадващо, което не е
вярно. Повишеният риск е можело да се установи предварително с лабораторни
изследвания и измерване на ръста и теглото.
За метаболитен синдром
говорим когато:
1. кръвната захар е над 5.6
mmol/l сутрин на гладно;
2. артериалното кръвно
налягане е трайно повишено, като
систолното е над 130 mmHg, а диастолното е над 85 mmHg;
3. нивата на триглицеридите
са над 1.7 mmol/l, а нивото на HDL-холестерола (добрия холестерол) е по-малко от
0.9 mmol/l за мъжете и по-малко от 1.0 mmol/l за жените;
4. обиколката на талията за
мъжете е над 94 см., за жените над
88 см., а ИТМ /Индексът на телесната маса/ е над 25. ИТМ се получава, като се
раздели теглото в килограми на ръста в метри на квадрат.
Според Българския институт
“Метаболитен синдром” (БИМС) се изисква наличието на поне 3 от горепосочените
критерии, за да се приеме наличие на метаболитен синдром.
Не само у нас, но и в
световен мащаб, честотата на метаболитния синдром нараства непрекъснато. В
общата популация са засегнати около 20–25% от хората, като достига над 50% при
мъжете и жените в напреднала възраст. Важен проблем е "подмладяването" на
метаболитния синдром. Непрекъснато се увеличава броя на младите пациенти, среща
се даже и при деца. Статистическите данни варират в зависимост от пола,
възрастта, етноса, условията на живот и използваната дефиниция за синдрома.
Основна причина за
повишената честота на метаболитния синдром е нарастване на хората със
затлъстяване в областта на корема, както и увеличаване на пациентите с
артериална хипертония, за което способства интензивния начин на живот в днешно
време. Но има много засегнати с нормално тегло, както и обратно – някои пълни
хора нямат никакви отклонения.
Метаболитният синдром се
обуславя в голяма степен от генетични предпоставки. В далечното минало
първобитните хора са живеели в условия на хранителен дефицит и са развили
механизми, чрез които максимално да усвояват храната и да я натрупват. Това им е
позволило да оцелеят при продължително недохранване и така „спестовните” гени са
се съхранили в поколенията. В последните 100 години обаче, хората от Европа,
Северна Америка и части от Азия, живеят в абсолютно променени условия – храната
е общодостъпна и евтина. При този хранителен излишък „спестовните” гени се
превръщат в неблагоприятен фактор.
Метаболитният синдром не е
толкова медицински проблем, колкото на андрагогиката – науката, която се
занимава с възпитанието на възрастните. Поставянето на диагнозата е лесно и може
да се извърши от неспециалист, като се преценят лабораторните изследвания и
данните от ръста и теглото. Лечението е лесно, стига да се успее да се намали
рязко телесното тегло и да се увеличи двигателната активност. Проблемът е, че
синдромът се наблюдава при възрастни хора, които изключително трудно променят
своите хранителни и двигателни навици. Личните лекари са се убедили в това и
затова се опитват да помагат с медикаментозни средства, които засега са със
скромен, да не кажем никакъв ефект.
ДЕМЕНЦИЯ
Проблем е, че не може да се диагностицира, засегнатите не се усещат че страдат,
докато не станат съвсем за посмешище. Второ накрая започват да забравят дали са
си пили лекарствата и добър съвет е да си записват и да следят по броя на
таблетките в опаковката. Проблемът е на заобикалящите, а не толкова на тях
самите.
За деменцията се споменава още 1550 г. пр.н.е., когато египетски лекари я
описват за пръв път в папируса "Еберс". Това е ръкопис от 110 страници, който
съдържа същината на древноегипетската медицина. Днешното наименование е от 1797
г. Произлиза от латинското dementia и означава буквално „без ум”. Това е синдром
(група от симптоми), а не отделно заболяване. То е коварен проблем на старостта,
защото започва незабелязано, а първите симптоми много често се възприемат
безкритично от засегнатия.
Следващата анекдотична история го потвърждава.
Академик Шипковенски на лекция разказва следната случка с известния немски
психиатър Крепелин. На 68 годишна възраст той събира колегите си и им казва:
– Вече откривам в себе си първите признаци на мозъчната атеросклероза,
затова смятам да се пенсионирам.
– Но ние не забелязваме във Вас такива признаци! – реагирали асистентите му.
– Да, затова искам да напусна сега, когато аз ги забелязвам, а вие все още
не! Какво искате, да стоя на работа до момента, в който вие ще ги виждате, а
аз – не!"
След като самият професор Емил Крепелин се е опасявал, че другите ще
започнат да забелязват неговите ментални проблеми, а самият той няма да може,
явно проблемът със самодиагностиката на деменцията е труден.
Как може всеки читател сам да разбере дали вече е засегнат от тази болест,
която обхваща 100 % от възрастните? Много е лесно. Спомнете си какви са мечтите
на всеки човек. Той иска като отиде на 1.07. на брега на морето да посрещне
юлското слънце и да остане там до края на месеца. После през август да е по
планини, Рила, Пирин, а защо не и в Алпите. През септември естествено, че
мечтата му е да е на Аполонията в Созопол. Октомври и ноември вече всеки иска да
обикаля европейските столици и да си пазарува по предстоящите коледни намаления.
Коледа всеки си е вкъщи, но през януари и февруари мечтите на хората са
отправени към дестинации по Африка и Южното полукълбо, където тогава е лято. И
така хората "цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и
цял живот да са щастливи". (Умберто Еко) Дали ще дочакат щастието не знам, но
пенсионната възраст винаги идва и тогава… о чудо. Точно когато човекът е
финансово осигурен без да се налага да ходи на работа и е свободен да изпълни
своите мечти, той забравя предишните си желания и получава ново… да ходи на
работа. Ето това е най-сигурният признак че деменцията вече е дошла при вас.
Какво се е случило? Ами много неща, като това, че зрението се влошава,
появяват се бръчки и петна по лицето, опадат зъбите, косата побелява и оредява,
появяват се болки в ставите и костите, желанието за секс силно намалява, слухът
отслабва, обонянието също. Възможността за мислене също се е влошила.
Пенсионерът вече страда от старческо слабоумие – деменция.
Но това не е станало изведнъж. В началото уврежданията са толкова леки, че
при тестове за откриване на деменция, признаците не се проявяват. Почти
безсимптомното начало започва след 50–55 години с предементното състояние.
Нарушенията на умствените функции са много слаби и са трудно забележими даже и
от околните. Човек все още може да се справя във всички ситуации, но се
наблюдават симптоми, за които може да се каже, че са възрастова характеропатия,
а не признаци на деменция. Ето кои са те:
– Много леко е нарушена паметта за близки събития, а за далечни е запазена;
– Има известни трудности при намирането на някои думи, което леко затруднява
говора;
– Рефлексите са забавени и има проблеми с преценката за скорост и
разстояние;
– Влошава се равновесието;
– Вещите на засегнатите непрекъснато изчезват по "мистериозен" начин, но
виновни са винаги другите, не се допуска мисълта, че за това причината е лошата
краткосрочна памет;
– Наблюдава се нежелание за посещение на непознати места и затруднено
ориентиране в тях;
– Има затруднение при употреба на някои предмети, в които са използвани нови
технологии. Признание, че не могат да се справят поради влошена краткосрочна
памет не се прави, а се измисля друга причина. Например заявяват, че не ползват
смартфон, защото чрез него ги следят или трудно набират буквите, защото
екранчето е малко и др.;
– Емоционална лабилност, раздразнителност, апатия, депресия, агресивност,
мнителност, сърдят се по незначителен повод, като вината е винаги в другите.
– Засилват се отрицателните нагласи към околните, към предавания по радиото
и телевизията, към новите неща и идеи;
– Загубване чувството за емпатия (съчувствие) към околните;
– Наблюдават се мании за преследване, страх от обир, изнасилване и др.;
– Обонянието е леко нарушено, вкусовите възприятия се влошават, но се
наблюдава повишен апетит за определени храни, като способността на мозъка да
осъзнава ситостта на стомаха е нарушена и се стига до преяждане;
– Презапасяване с храна и предмети от бита, не може да се прецени
необходимостта от дадени предмети и се трупат ненужни вещи;
– Затруднено е справянето с финансови проблеми, като се наблюдава или
излишна и немотивирана свидливост, или безразборно харчене за ненужни вещи или
услуги;
– Проблеми с властите за дребни кражби от магазините, измама в лека форма,
неподходящо поведение в социална среда;
– Рядко има нужда от напомняне за извършването на ежедневните дейности;
– Разказват едни и същи истории или задават вече задавани въпроси, като
нямат спомен, че са го правили преди това;
– Промени в съня, като обикновено има нощно безсъние, а задрямване през
деня;
– Дават съвети на младите около тях, като си мислят, че дългият им житейски
път ги е научил на много неща, но наставленията им не са адекватни на
съвременната действителност и предизвикват насмешка в околните. Споровете с тях
за безсмислени, защото са убедени, че само тяхното мнение е правилното.
Безкритични са към гореизброените симптоми. Смятат, че щом ходят на работа и
изпълняват личните си и семейни задължения, то при тях проблеми няма. Това
нежелание да се видят собствените затруднения се дължи на подсъзнателните
механизми за защита на Аза. Те са начин, чрез който мозъкът отхвърля, или не
забелязва това, което може да засегне душевния комфорт на индивида. вж.
Приложение 1.
Първата фаза започва чак след 60-65 години и симптомите стават забележими,
умствените функции отслабват:
– Способността за разграничаване на истината от лъжата, сарказма и
метафоричната реч не се схващат добре;
– Нарушена е паметта за близки събития, което създава проблеми при
извършване на рутинни действия като например готвене, писане, плащане на сметки;
– Повишена е трудността при намиране на нужната дума;
– Има нужда от напомняне и помощ за повечето ежедневни дейности;
– Наличие на дезориентация, която води до загубване дори и в обичайна
обстановка;
– Забавянето на мисловния процес води до трудности при взимане на решения и
неспособност да се разсъждава и да се решават по-сложни логични проблеми,
свързани с планиране на житейските ситуации;
– Затруднения при задържане на вниманието и концентрацията;
– Промени в емоционалната сфера – възбуда, тревожност, неспокойствие,
депресия и др.;
– Координацията на движението е влошена, спъват се и падат, а при изпълнение
на по-сложни задачи, например шофиране, допускат фатални грешки;
– Намаляват грижите за личната хигиена и за добрия външен вид, а в
помещението на обитаване и от дрехите на засегнатия се излъчва неприятна
миризма;
– Влошава се разпознаването на миризми, което може да бъде установено от
лекар оториноларинголог (уши, нос и гърлени болести).
– В тази фаза тестовете за деменция се позитивират.
Втора, напреднала фаза, когато симптомите се засилват, както и изменението
на личността:
– Започва дезориентация във времето (час, ден, месец, сезон, година). Бърка
се настоящето с миналото;
– Има проблеми с говора при изразяване и при намиране на точните думи;
– Ориентацията е много лоша, не се разпознават познати места;
– Трудно се разпознават членовете на семейството и приятелите;
– Неспособност за справяне със сложни придобити навици (апраксия),
необичайно забавяне на движенията;
– Неспокойствие, придружено с чувство за страх, силна емоционална възбуда,
обърканост, усещане за пустота и отсъствие на мисли.
– Нарушена е възможността за разсъждаване и установяване на сложните
причинни връзки между явленията.
– Нужда от напомняне и помощ за всички ежедневни дейности, забравят да се
хранят и да пият течности, което води до недохранване и цялостно отпадане или
повишен апетит и неприлично хранене;
– Имат халюцинации и/или делюзии (вярват в несъществуващи неща);
– Извършват непредвидими постъпки и самонаранявания;
– Не приемат лекарствата си с всички последици от това;
– Зависимостта от грижите на друг човек е голяма.
Трета, терминална фаза:
– Физическите проблеми доминират, загубен е контролът над телесните функции.
Човекът е напълно зависим от грижите на друг, дори за най-прости дейности.
– Паметта е влошена и се губи връзката между настояще и минало;
– Речта е крайно ограничена, засегнатите почти не говорят (мутизъм) или
казват малко и несвързани думи;
– Пълна липса на ориентация и липса на реакция към околния свят;
– Изпълняват се малко спонтанни движения и се наблюдава пълна пасивност и
безинициативност;
– В крайните стадии се загубва способността за ходене, самостоятелно
обслужване и хранене;
– В последната фаза на заболяването се появяват и проблеми с уринирането и
дефекацията.
– В крайните стадии не могат да се управляват мисловните процеси и се губи
човешката същност – превръщаме се във вегетиращи тела.
Причините за деменцията в над 50% от случаите е болестта на Алцхаймер, при
която се образува белтъкът амилоид, затрудняващ предаването на нервния импулс от
клетка на клетка. За около 20% – проблемът идва от съдовата болест, която
влошава кръвоснабдяването на мозъка в резултат на образуване на атеросклеротични
плаки в кръвоносните съдове. По-рядко деменция се наблюдава при болестта на
Паркинсон, множествената (десиминирана) склероза, мозъчния инсулт или
микроинсулт, някои инфекции, отравяния, травми на мозъка с образуване на
хематоми, (кръвоизливи в мозъка), метаболитни нарушения (дефицит на витамин
B12), ниски нива на хормони на щитовидната жлеза, хидроцефалия (натрупване на
течност в мозъка), хипогликемия (ниска кръвна захар). Първо се засягат
участъците от мозъка, които са отговорни за краткосрочната памет, емоциите и
обонянието, а след това цялата мисловна дейност.
Рисковите фактори за развитие на деменцията са:
– Възрастта след 60-65 години, но точна граница не може да се постави,
защото се наблюдават случаи и при по-млади хора;
– Фамилната обремененост на хората, в чието семейство вече има случаи на
деменция;
– Консумацията на алкохол в големи количества;
– Атеросклерозата, хипертонията и натрупването на мастни плаки по стените на
кръвоносните съдове.
Прогноза и възможни усложнения
Ранните симптоми на деменцията обикновено са леки и трудно разпознаваеми,
но с времето състоянието на пациентите се влошава. В повечето случаи те сами
трудно могат да разберат, че страдат от това заболяване, затова заобикалящите ги
трябва да ги посъветват за консултация с компетентен лекар, който да прецени за
какво точно се касае.
Продължителността на живота при човек, болен от заболяването, е различна,
като варира от месеци до десетки години и зависи от причините и генетичната
предопределеност. Симптомите прогресират и състоянието се влошава с нарастване
на възрастта. Настъпва необратимо увреждане на мозъка.
В крайните фази на заболяването човекът не е способен да се грижи за себе си
дори в най-елементарния смисъл на думата. Добре е да се мисли какво ще се прави
тогава, защото е напълно възможно, от един момент нататък, грижата за болния да
е непосилна за близките му. Те трябва да установят контакти с хора, които са
преживели или преживяват същото предизвикателство. Това може много да помогне за
справянето с проблемите.
Един важен тест MMSE (мини ментален тест) може да диагностицира деменцията,
защото обхваща ориентацията, паметта и вниманието. Друг популярен тест е, когато
трябва за 15 секунди да се изброят максимален брой цветове, градове, животни и
плодове.
Лечение на деменцията
Когато се появят очевидните симптоми, страдащите са вече на възраст, на
която трудно се променя начинът на живот, а това засега е единствената
възможност за забавяне на развитието на болестта.
Най-често срещаните форми на деменция, като съдовата деменция, болестта на
Алцхаймер и болестта на Паркинсон са необратими и се влошават с времето.
Лечението им е много трудно. Някои медикаменти могат да забавят развитието или
да облекчат симптомите, но ефектът им не е голям. Както няма да се махнат
бръчките от лицето, така и няма да се подобри работата на мозъка, каквито и
средства да се препоръчват и изпълняват.
Първата група от мероприятия са насочени към подобряване функциите на
мозъка:
Премахване на веществата, влошаващи работата на мозъка с помощта на лечебно
гладуване. При него се разграждат първо вредните за организма съставки и затова
всички разновидности на недоимъчно хранене дават добри резултати. Положително
въздействие има спазването на християнските пости, веганското хранене и всякакви
ограничения в приема на храна.
Физическа активност от всякакъв вид, но най-полезни са аеробните занимания
(свързани с повишена консумация на кислород). Изключително полезни са йогийското
дишане (пранаяма) и йогийските пози (асани). Дългогодишните наблюдения на
автора, върху голям брой възрастни, му позволява отговорно да заяви, че
единственият начин за забавяне на деменцията, на този етап от развитието на
науката, това е гладуване в комбинация с активна йога практика.
Намаляване на телесното тегло, като се обърне внимание на обиколката на
талията – да няма мастни натрупвания в областта на корема.
Отказване от тютюневите изделия и спиране употребата на алкохол;
Контрол на кръвното налягане и поддържането му в нормални стойности.
Измерване на кръвната захар и стойностите на холестерола и при нужда
корекция на хранителния режим.
Натоварване на мозъка с интелектуални занимания – четене, писане, социални
контакти, решаване на логически задачи, артистични изяви, опити за изучаване на
чужд език. Гледането на сладникави сериали или реалити формати не са от полза.
За съжаление всички съвети са свързани с промяната на начина на живот, което
за хора над 65 години е трудно. Затова е необходимо подготовката за предпазване
от деменция да започне навреме. Здравословният начин на живот трябва да е
приоритет от най-ранна възраст.
Втората група мероприятия са насочени към улесняване начина на живот:
– Оставяне на бележки за напомняне;
– Всяка вещ да си има строго определено място, на което да се оставят;
– Съставяне на прости списъци с ежедневни задачи;
– Опростяване на средата и изпълняването на задълженията винаги по един и същи
начин;
– Посещаване предимно на познати места;
– Разговорите с болния да са с прости думи, да му се говори бавно, писмата да са
с кратки изречения и да са къси;
– Слушане на успокояваща музика;
– Оставяне на светнати лампи през нощта, за да се намали рискът от падане;
– Избягване на социалната изолация на дементните, породена от неадекватното им
поведение към околните. По-добре е да се предпочитат контакти с по-млади хора, а
не безсмислена комуникация със себеподобни.