гр. Бяла - гр. Варна    8.07.-12.07. 2017 г.

Вече се пенсионирах, остарях, дойде му времето да ходя по организирани походи. Ето сега ще разкажа за прехода ми от гр. Бяла до гр. Варна, организиран от туристическо дружество „Черноморски простори”.
     На 7.07. в 21.40 часа тръгнах от гара Велико Търново и в Горна Оряховица бях след 25 минути. До 3.05. времето мина бързо, защото спахме в чакалнята на гарата на пейките застлани с нашите шалтета. Във влака също дремнахме. В първа класа нямаше чак толкова много свободни места, за да се легне, но във второкласните вагони се намери място за спане при един много лошо миришещ чужденец. То и затова при него седалката беше празна, никой не се беше решил да влезе в това купе.
    На 8.07. сутринта бяхме на гара Варна и посетихме култовата закусвалня, правеща най-хубавата шкембе чорба в България, и към 8.00 се присъединихме към останалите участници в похода. Водачът Наско Сивков лично се ръкуваше с всеки участник. Натовариха ни в един доста луксозен като за туристи автобус и за 10 лв. ни закараха до центъра на град Бяла. Тук съм летувал през 1967 и 1968 година с родителите си, но тогава Бяла беше много смотан курорт. Сега изглежда много приятно. Има интересен исторически музей, който ние посетихме. След това отидохме в южна посока до древния град Лариса, разположен на нос Св. Атанас. Южно от носа, на плажа на рибарското пристанище, разположихме първия бивак от над 60 палатки.

Тяхното укрепване в пясъка е малко трудно, особено за новобранци, каквито бяха 41 човека от общо стотината участници в похода, но имаше достатъчно камъни, за да затиснем колчетата, защото духаше силен вятър. След построяването на бивака започна регистрацията. Таксата за членове на БТС е 15 лв. Това са пари, които се използват от домакините за транспорта на багажа и за цялостната организация на мероприятието.
    До самия плаж имаше чешма и една химическа тоалетна. На 200 метра се намираше ресторант, в който сервираха рибена чорба и всякакви черноморски риби, на престижни цени. Южно от бивака и рибарското пристанище, по плажната ивица, може да се посети и близкия град Обзор.
    На 9.07. открихме тържествено похода. Посрещнаха ни традиционно с хляб и сол. Хлябът представляваше домашно приготвена питка, много вкусна, правена с любов към всички участници в похода. На снимката Атанас Сивков открива похода.

Групата от над 80 участници се проточи по пътя от крепостта до град Бяла. Сега някой ще запита: вие всъщност колко човека бяхте, сто или само осемдесет. Трудно е да се каже точна бройка, защото регистрацията продължава през целия поход, общо броят на участниците за всичките дни достигна до 120 човека, но реално пеша вървяха 70-80, а около 10 се придвижваха от бивак на бивак с транспорта, превозващ багажа, или с техен си транспорт.
    В центъра на града традиционно хапнахме прясно приготвени закуски, напълнихме вода на Старата чешма и походната колона излезе от Бяла. Бели нос, разположен северно от града, го заобиколихме откъм сушата и направо излязохме на залива на Кара дере. До там води черен път. Нямаше много плажуващи, а и нудистите бяха малко. Черни нос (Кара борун) също подсякохме по суша и още към 14-15 часа бяхме разпънали палатки в гората южно от селцето Шкорпиловци.
    Тук вода се намираше на 200-300 метра от лагера, а физиологичните нужди всеки си ги вършеше където намери. Хората с добро обоняние казваха, че около лагера се носели не много приятни миризми, но аз не усетих нищо. В близост до палатките, на брега на морето, имаше няколко заведения, в които посетителите им можеха да ползват тоалетна. Менюто в тези ресторантчета беше достатъчно разнообразно: печена цаца, други вкусни риби, студена наливна бира, таратор, шкембе чорба, омлет и др. Цените прилични – 2.50-3 лв. чорба, 2 лв. бира, сладоледът е в познатите хладилни шкафове и има разнообразие в предлагането и в цените.
    Този ден нямаше организирани мероприятия и аз използвах времето да обиколя курортната зона на село Шкорпиловци. Успях да намеря почивната база на здравните служители от гр. Велико Търново, където съм летувал 1981 и 1982 година. Точно зад централния плаж има изграден модерен хотелски комплекс, останалите лагери са пак както преди, но бунгалата им са много по-модерни.
    На 10.07. преходът беше скромен - от лагера до Черни нос, което ни отне около час-два, а участниците бяхме само 27 човека. На връщане някои се мазаха с хума, много е полезна за косата и кожата. Използването й е по "египетския способ", тоест намазваш се с хумата, предварително разтворена в морска вода, сушиш се на слънцето и после се измиваш с морска вода. Водачът Наско Сивков, бивш флотски офицер, разказва много интересни истории за околните забележителности и създава много добра организация на похода. Има дисциплина. Предупреждава примерно, че ще се тръгне след 5 минути и тръгва. По време на прехода изчаква изостаналите, дава почивки за къпане. Девизът му е: „Ние сме туристи, но не сме мазохисти” и темпото на придвижване е умерено, съобразено с това, че има и по-възрастни участници. Ходих и на плаж, температурата на морската вода беше 23 градуса, измерена с моя портативен термометър.
    Вечерта имаше Нептунова вечер. При кръщаването с морски имена, аз като новобранец, получих морското име Паламуд. За кулинарен турист като мен името на тази вкусна риба е идеално.

Вечерта продължи с лагерен огън и танци на самия плаж.

Измежду участниците в похода има много интересни личности. Може би трябва да започна с бай Грозьо от Стара Загора, бивш начален учител, който е на 87 години. Не е пропускал поход от 2003 година. Сам е дошъл от Стара Загора. Опъва си палатката, следи си за багажа и не се е чуло нещо да си е забравил. На снимката отдолу бай Грозьо в походно облекло, заобиколен с обожателки.

От жените най-възрастна е Маргарита от Банско на 83 години, учителка по литература, също многогодишна участничка в черноморските походи.
    На 11.07. тръгнахме в 9.00 часа, купихме храна от магазинчето в центъра на курортната зона на Шкорпиловци и излязохме на плажа пред естакадата на БАН. На снимката най-вляво се вижда спасителят Косьо в жълта блуза.

После по плажа, по плажа, къпане, вървене и така чак до устието на Камчия.

Там ни превозиха с лодки на другия бряг на реката, където са многото заведения за хранене, в които приготвят апетитни рибни ястия и други вкусотии. Аз ядох палачинка със сладко от горски плодове, рибена чорба и миш-маш, в реда по който са изброени:) След като хапнахме добре, тръгнахме към лагера, който е в изоставена почивна база зад хотел Лонгоза. Има вода, и цели четири тоалетни (тип нужници), което е голяма благина след мизерията в шкорпиловската гора. За курортния комплекс „Устието на Камчия" няма да разказвам, всичко си е както беше през 2015 година и може да се прочете от тук: https://prodanov.org/patepisi/kamchia_2015.htm
    Различното тази година беше, че успях да посетя Частното средно училище „Юрий Гагарин” и неговия планетариум. http://sok-kamchia.com/bg/чсу-юрий-гагарин.aspx  Имаше много забележителни експонати – спускаемият апарат на космическите кораби „Союз”, българските космически храни, скафандри на български и руски космонавти, и много други интересни неща за космоса, а и за самото училище. В планетариума изгледахме уникален филм за звездите, прожектиран на екран на покрива с форма на небесната сфера. Впечатли ме!
    След 19.00 започна вечерта на талантите. Много от туристите се изявиха като певци, рецитатори, даже и като поети. Пенка Йорданова от Ямбол изчете свое стихотворение посветено на похода. Помествам го в края на пътеписа. Вечерта продължи с бурни танци. Дисководещият се съобразяваше с участниците в похода и парчетата му бяха харесвани, както от младите, така и от по-възрастните участници. Може би тук е уместно да спомена, че от около 80-те участници, имаше двадесетина под 25 години, а жените бяха малко повече от мъжете.
    На 12.07. тръгването от лагера беше в 6.10 часа сутринта. Бързо преминахме по плажа и под нос Палеца навлязохме в Змийския залив (Папаз кулак). Самото му име показва, че там има много змии. След това започнахме да преминаваме през многобройните заливчета до крайната точка на похода. За това много красиво и необитаемо място може да се прочете в друг мой пътепис. https://prodanov.org/patepisi/pasha_2011.pdf
    Колкото и да е кратък този пътепис, не може да не се каже за най-малката участничка в похода – Николинка, която е на 4 години, но има вече три участия в това не чак толкова леко мероприятие. На снимката е с брат си и сме на залив Родни балкани (военното поделение), който е равноотдалечен от устието на Камчия и Паша дере.

14.07.2017 г.

Ето и стихотворението на ямболската поетеса:

М О Р С К И    П О Х О Д  2017

Бяла за пореден път ни събра –
туристите от цялата страна!
Кмета тържествено ни поздрави
и началото на похода обяви.

Наско знамето развява
ред и дисциплина въдворява.
Музея и крепостта посетихме,
в историята се потопихме.

Бивака до морето разполагаме,
ракийка и салатка слагаме.
Приятелствата стари да се възродят
и още по-нови да се създадат.

Слънцето ни буди сутринта,
гали със лъчите нашите сърца.
С хляб и сол потегляме на път,
Благословен да ни е денят!

Банички хапваме в града,
следва водопой на старата чешма.
Пъстра върволица се изниза през полето,
покрай слънчогледа до Кара дерето.

Гората в Шкорпиловци ни приюти,
палатката бързо разпъвай ти!
До Черни нос се разходи
и с хумата се намажи!

Нептун от морето се появява,
с морски имена ни кръщава.
Боцмана главите ни полива,
кръшно се хоро извива!

Камчия с лодки прекосихме,
с рибена чорба се гостихме.
Вечер на талантите предстои,
кой с каквото може да се изяви.

В 6 часа на плаца ще се строим,
Най-дългия маршрут да покорим.
През камъни и дърве преминахме
делфини видяхме, Фичоза стигнахме.

Приятели от близо и далече,
хора със дух несломим,
похода приключи вече.
На варненци благодарим!

Юли 2017 г.